№ 51
гр. Габрово, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20214200600065 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. В.П. от ГАК в
качеството на упълномощен защитник на подсъдимия К. М. ИВ. срещу
Присъда № 260001 от 21.01.2021г., постановена по НЧХД № 460/2020г. на
РС-Севлиево.
С горната присъда РС-Севлиево е признал подсъдимия К.И. за виновен
в това, че на 13.10.2020 г. около 21:00 часа в гр. Севлиево причинил на И.. Р.
ИВ. от гр. Севлиево следните телесни повреди – хематоми и дълбоки
екскориации в лявата половина на челото и дясната половина на шията,
довели до болка и страдание, с което извършил престъпление, за което на
основание чл. 130, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъдил подсъдимия да заплати
ГЛОБА в полза на държавата в размер на 200 лева. РС-Севлиево е признал
подсъдимия за виновен и за това, че на 13.10.2020г. около 21:00 часа в гр.
Севлиево казал нещо унизително за честта и достойнството на И.. Р. ИВ. от
гр. Севлиево, като я нарекъл многократно „боклук“ и „парцал“, с което
извършил престъпление, за което на основание чл.146, ал.1 НК и чл.54 НК е
осъдил подсъдимия да заплати ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1 000
лева. На основание чл.23, ал.1 НК съдът е наложил на подсъдимия едно общо
1
най-тежко наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер от 1 000 лева. В
обжалваната присъда в частта на предявените граждански искове РС-
Севлиево осъдил К.И. да заплати на И.И. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени вследствие на престъплението по чл. 146,
ал.1 НК, в размер от 400 лева, ведно със законната лихва, считано от
13.10.2020г. до окончателното плащане, като над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 800 лева искът е бил отхвърлен.
Първоинстанционният съд е осъдил К.И. да заплати на И.И. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на престъплението
по чл. 130, ал. 2 НК в размер от 800 лева, ведно със законната лихва, считано
от 13.10.2020г. до окончателното плащане, като над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 1 500 лева искът е бил отхвърлен.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
В законния срок против присъдата е подадена жалба от адвокат П., в
качеството й на защитник на подсъдимия К.И. в осъдителните й части. Сочи
се, че в тези части присъдата е необоснована и незаконосъобразна. Прави се
искане за отмяна на присъдата в тези й части и постановяване на нова
присъдата, с която подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подсъдимият и
неговият упълномощен защитник поддържат жалбата. Защитникът анализира
събраните по делото доказателства, като счита факта на извършване на
деянието за недоказан. Посочва се, че съдебномедицинското свидетелство, в
което били установени съставомерните увреждания, било съставено на
значително по-късна дата – 19.10.2020г., от датата на инкриминираното
деяние – 13.10.2020г. Оспорва произхода на нанесените телесните
увреждания върху тъжителката през инкриминирания период предвид
събраните свидетелски показания на св. И., според които на 18.10.2020г.
такива не били забелязани. Позовавайки се на наблюденията на св. И. за
последващото поведение на тъжителката във взаимоотношенията й с
подсъдимия, защитникът обосновава теза за несъответствие с твърденията на
пострадалата за нанесени обиди, респективно за това, че не са били
накърнени честта и личното достойнство на тъжителката. Защитникът излага
доводи за недоказаност на механизма на конкретното деяние и наличието на
2
причинна връзка с претърпените увреждания предвид изложените
некатегорични изводи в приетото заключение към съдебно-медицинската
експертиза по делото.
В подадено становище повереникът на частния тъжител адвокат И.Б.
оспорва жалбата на подсъдимия и моли същата да се остави без уважение,
като неоснователна.
В съдебно заседание частният тъжител и неговият повереник адвокат
И.Б. оспорват жалбата на подсъдимия. Излагат доводи за това, че съдът
правилно и законосъобразно е кредитирал свидетелските показания на прекия
очевидец на акта на проявено насилие и отправени обиди, извършени от
подсъдимия. Оспорват изложените доводи от защитата за проявено
непосредствено след инкриминираните деяния поведение на тъжителката,
което не съответствало на твърденията за засягане на честта и достойнството
й от подсъдимия.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено
следното:
С тъжба, подадена от И.. Р. ИВ. от гр. Севлиево срещу подсъдимия К.
М. ИВ. от гр. Севлиево, е предявено обвинение по чл. 130, ал. 2 и чл. 146, ал.1
от НК.
Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при
изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на
процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е
необходимият критичен анализ на събраните по делото доказателства, като
правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата
инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена
преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по
фактите. Първоинстанционният съд правилно е приел следната фактическа
обстановка:
3
Между подсъдимия К.И. и тъжителката И.И. бил сключен граждански
брак, но съгласно изложените твърдения от двамата почти през целия период
на съществуване на брачното правоотношение те не съжителствали заедно.
На 13.10.2020г. около 21:00 часа подсъдимият К.И. посетил дома на
родителите на И.И., в който тя живеела към този момент. Подсъдимият бил в
нетрезво състояние и видимо агресивен. Позвънил на звънеца и при
отварянето на входната врата от тъжителката той я изблъскал навътре, като
раздрал шията й от дясната страна. След това я блъснал неочаквано,
вследствие на което тя паднала на земята и ударила главата си.
Междувременно подсъдимият крещял и отправял спрямо И.И. думите
„боклук“ и „парцал“. Тъжителката извикала за помощ, при което свид. М.Ц.
излязла в коридора, за да види какво се случва. При появата й подсъдимият се
обърнал и напуснал жилището. Свидетел на инцидента станало и детето на
тъжителката и подсъдимия. На 19.10.2020г. тъжителката посетила лекар,
който констатирал нанесените телесни увреждания и изготвил
съдебномедицинско свидетелство. Съгласно отразените данни в
свидетелството по информация на освидетелстваното лице на 13.10.2020г.
около 21:00 часа й бил нанесен побой, при който получила множествени
травми на главата и шията, а именно – хематоми и дълбоки екскориации в
лявата половина на челото и дясната половина на шията. В заключението към
изготвеното свидетелство са констатирани контузия на главата и
множествени охлузвания по шията, кръвонасядане и охлузване на лявата
половина на челото и дясната шийна половина.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, както
и приложените писмени доказателства. Районният съд е обсъдил всички
доказателства по делото както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Правилно и обосновано съдът е кредитирал показанията на
свидетелката М. И.. В събраните показания убедително са представени
непосредствено възприетите от свидетеля фактически обстоятелва за
участието на подсъдимия в извършването на акта на насилие спрямо
тъжителката, нанесените телесни увреждания, както и за отправените обидни
думи по отношение на личността на И.И.. Показанията са последователни,
4
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото и
не са опровергани от други доказателства.
Изложената защитна теза за недоказаност на описаните в
съдебномедицинското удостоверение телесни увреждания към 18.10.2020г. не
е подкрепена от събрания доказателствен материал по делото.
Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията на св. З. И.
в тази им част, доколкото от показанията на св. И. се установява, че
подсъдимият е причинил уврежданията при посещение на 13.10.2020г. и след
това пострадалата изпитвала чувство на неудобство и срам от
кръвонасяданията и се опитвала да ги прикрие.
На следващо място въззивният съд не намира за основателни
изложените доводи за отсъствие на категорични данни за произхода на
телесни увреждания, претърпени от И.И.. Представените аргументи от
защитника за наличие на значителен период от време между
инкриминираното деяние и посещението на пострадалата при медицинско
лице с цел установяване на вида и характера на уврежданията, не разколебава
крайния извод и на настоящия съд. Съдът намира, че представената и приета
съдебно-медицинска експертиза в първоинстанционното производство е
изготвена компетентно, задълбочено и след обстоен анализ на събраните
гласни и писмени доказателства, както и след извършен личен преглед на
пострадалата. В представеното заключение вещото лице е посочило, че
констатираните увреждания биха могли да бъдат получени като резултат от
предприетите от подсъдимия действия спрямо пострадалата. В изложеното
становище в открито съдебно заседание вещото лице е потвърдило
възможността нанесените травми на 13.10.2020г. да бъдат установени в
описаното състояние и към един по-късен момент – 19.10.2020г. При
съвкупен анализ на събрания доказателствен материал съдът прецени, че
изводът на РС-Севлиево за произхода на телесните увреждания, нанесени на
И.И., е правилен и обоснован.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитата срещу
възприетия от първоинстанционния съд извод за доказано засягане на честта
и достойнството на тъжителката вследствие на отправените обидни думи от
подсъдимия. Обидата е престъпление, засягащо чувството на лично
5
достойнство на гражданите и цели да измени обществената им оценка. Оттук
изводът, че за да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или
посредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия.
При обидата по чл. 146 от НК деецът дава своя негативна оценка за личността
на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни
жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на
адресата на същата информация и се обективират с такава цел.
Правилно в обжалваната присъда РС-Севлиево е приел, че подсъдимият
е употребил по отношение на тъжителката И. думи с подчертано негативно
съдържание – „боклук“ и „парцал“, които безспорно са били годни на
накърнят личното й чувство за чест и достойнство. Цитираните думи са били
непосредствено чути и възприети от св. И. – баба на тъжителката, като
унизителни за честта и достойнството на внучката й.
Настоящият съдебен състав намира, че представените наблюдения от
св. И. за поведението на И.И. във взаимоотношенията й с подсъдимия в по-
късен момент не опровергават правилността на първоинстанционния акт в
тази му част. Изложените впечатления на свидетеля имат оценъчен,
краткотраен и субективен характер и не способстват в достатъчна степен за
опровергаването на възприетия краен извод в обжалваната присъда.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка съдът е
направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно и
обосновано районният съд е приел, че с деянията си подсъдимият К.И. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпния
състав на чл. 130, ал. 2 от НК и престъпния състав на чл.146 ал.1, за което го е
признал за виновен.
По изложените съображения съдът намира жалбата на подсъдимия, в
частта, с която се прави възражение за необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт в осъдителната му част за
неоснователна.
По отношение на наказанията:
Престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК не е тежко по смисъла на НК и
не разкрива висока степен на обществена опасност. При индивидуализация на
6
наказанието районният съд е отчел като смекчаващо обстоятелството, че
подсъдимият е с чисто съдебно минало. Съдът е пропуснал да обсъди като
отегчаващи отговорността обстоятелства причиняването от страна на
подсъдимия на няколко на брой телесни увреждания на физически
отстъпващата му тъжителка във вечерните часове и под въздействие на
алкохол. Съдът е наложил на подсъдимия К.И. наказание ГЛОБА в полза на
държавата в размер на 200 лева, като при определяне на размера е съобразил
вида и тежестта на телесните увреждания на пострадалата и имотното
състояние на подсъдимия.
Престъплението обида по чл. 146, ал. 1 от НК не е тежко по смисъла на
закона и не разкрива висока степен на обществена опасност. При
индивидуализация на наказанието първоинстанционният съд е отчел
наличието на смекчаващо обстоятелство - чистото съдебно минало на
подсъдимия. В случая не е отчетено като отегчаващо отговорността
обстоятелство конкретната обстановка, при която е нанесена обидата – в
присъствието на детето на подсъдимия и св. И. – баба на тъжителката. Съдът е
наложил на подсъдимия К.И. наказание ГЛОБА в полза на държавата в
размер на 1 000 лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, РС-Севлиево е определил едно общо
най-тежко наказания глоба в размер на 1000 лв. Въззивният съд приема, че
наложените от първоинстанционния съд наказания ще бъдат в състояние да
постигнат целите на чл. 36 от НК, както за поправяне и превъзпитание на
дееца, така и за нуждите на генералната превенция.
По предявените гражданския искове:
В наказателния процес са приети за съвместно разглеждане
предявените от тъжителката И.И. против подсъдимия К.И. граждански
искове, както следва: за сумата от 1 500 лева- претърпени неимуществени
вреди от престъплението по чл. 130, ал. 2 НК, ведно със законната лихва,
както и за сумата от 800 лева - претърпени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 146, ал.1 НК, ведно със законната лихва.
При определяне размера на дължимите обезщетения на пострадалата за
нанесени неимуществени вреди - пряка и непосредствена последица от
7
виновното поведение на подсъдимия, районният съд е обсъдил вида и
естеството на вредните последици настъпили за пострадалата, характера на
нанесената телесна повреда, претърпените от нея болки и страдания, степента
на засягане на личната чест и достойнство, и по справедливост е оценил
претърпените неимуществени вреди в размер, съответно на 800 лева и на 400
лева, в които размери е уважил предявените от тъжителката граждански
искове, ведно със законните последици. Въззивният съд намира присъдата в
тази и част за обоснована и законосъобразна. Не са налице каквито и да е
основания за намаляване на размера на присъдените обезщетения.
По изложените по- горе съображения съдът намира жалбата на
подсъдимия в тази част за неоснователна и недоказана. Обжалваният съдебен
акт е обоснован, правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314
от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.
Повереникът на тъжителя е направил искане да се присъдят
направените пред въззивната инстанция разноски. С оглед на това и на
основание чл. 189 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на
тъжителя направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 350
лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260001 от 21.01.2021 г., постановена по
НЧХД № 460 по описа за 2020 година на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА К. М. ИВ., с ЕГН: **********, да заплати на И.. Р. ИВ., с
ЕГН: **********, сума в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/ -
направени разноски пред въззивната инстанция на основание чл. 189 от НПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
8
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9