№ 18423
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110126169 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу К. Х. Т., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС която се моли съда да приеме за установено, че ответника дължи на „ФИРМА“ АД
сумата от 3124.04лв. - задължения за ВиК услуги, предоставени в периода 21.01.2015 -
29.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 52492/2022 г. на СРС.
Твърди се, че между ответника и „ФИРМА” АД са налице договорни отношения,
свързани с предоставянето на ВиК услуги за имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а
именно, имот с адрес АДРЕС , като за задълженията, предмет на заповедното производство,
в базата данни на дружеството е създадена договорна сметка ********** към клиентския
номер, отнасящ се за имота - 11111111111.
Сочи се, че по силата на чл. 8 от Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба №4), получаването на ВиК услуги става чрез публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган.
Предвид изложеното, за периода, посочен по-горе, правоотношенията между страните са
регламентирани от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „ФИРМА” АД”, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ (Общи
условия), които са общодостъпни на интернет страницата на дружеството
http://www.sofiyskavoda.bg. По силата на последните, ответникът има качеството потребител
на ВиК услуги за посочения по-горе имот.
Твърди се, че след придобиването на имота, ответникът не е изпълнил задължението
си за уведомяване на ВиК оператора, че е налице промяна в собствеността, съответно
потребителя, и че той следва да бъде титуляр на партидата за предоставяните за този имот
услуги. Поради тази причина, задълженията са фактурирани на негово име след постъпило в
дружеството заявление № ЗП -1263/21.01.2021г. за промяна на титуляря на партидата,
1
подадено от ХХХП – придобил ½ част от имота от ответника и заявил откриване на партида
на свое име, считано от придобиването - 30.12.2020г. Към заявлението са приложени
декларации - от заявителя, че имотът е съсобствен между него и ответника и от последния,
че не възразява, в качеството си на съсобственик, титуляр на партидата да бъде заявителят.
Към заявлението е представено и пълномощно от ответника, в качеството му на
съсобственик на имота. Предвид изложеното, след извършена справка, ищецът е извършил
служебна регистрация на ответника като титуляр за исковия период и претенцията за
неплатените задължения за услугите, доставени до 29.12.2020г. е насочена към него – К. Х.
Т..
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която се
оспорват предявените искове по основание и размер. Сочи се, че в процесния период от
21.01.2015г. до 29.12.2020г. ищцовото дружество нито е доставяло услуги по доставка на
питейна вода в имота на ответника, нито е отвеждало и пречиствало отпадъчни води.
Сградата, която се намира в имота, към този период няма изпълнени вътрешни
довършителните работи, включително и вътрешна ВиК инсталация, респективно не е
ползвана питейна вода. Имотът въобще не е ползван до края на 2020г. Освен това в района
няма канализация, а в имота е изградена септична яма
Твърди се, че между ответника и ищеца няма сключен договор, свързан с предоставяне
на ВиК услуги. Това че в базата на данни на дружество „ФИРМА“ АД е създадена
договорна сметка към клиентски номер 11111111111 след подаване на заявление от
последващ собственик за промяна на титуляр на партида, от 21.01.2021г. не е основание,
което да обуславя наличието на договорни отношения между страните, при това тази
договорна сметка е на името на трето лице.
Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.
Иска се да бъдат допуснати двама свидетели, в режим на довеждане, за установяване
на обстоятелствата, че сградата, разположена в имота не е имала изградена ВиК инсталация,
респективно имотът не е ползван от ответника и в него няма доставка на питейна вода,
както и че ВиК инсталациите в имота са изградени от новите собственици ХЕП след 2021г.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1
ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.10.2022 г.,
постановена по частно гражданско дело № 52492 по описа на Софийския районен съд за
2022 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от длъжника К. Х. Т. на сумата от 3
124,04 лева, представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес:
АДРЕС за период от 21.01.2015 г. до 29.12.2020 г., ведно със законна лихва за период от
29.09.2022 г. до изплащане на вземането.
Заповедта е връчена на длъжника, който е депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
писмено възражение, намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо. Дадени
са указания за иск на основание чл. 415, ал.1, т. 1 и е предявен иск в едномесечния срок от
получаване на съобщението за това.
За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи , че в
2
процесния период от време е изпълнил точно задълженията си по облигационното
правоотношение между страните, наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо
вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото
основание/ доставка на ВиК услуги- доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни
води, пречистване на отпадъчни води/, както и твърденията си относно размера на
потребената от ответника вода и предоставените му услуги, съответно тяхната стойност,
както и забавата на ответника да изпълни задълженията си по него в уговорения срок.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006
г., публикувани във в-к „Стандарт“ на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в
сила от 01.09.2006 г., както и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно
одобряването на Общите условия от регулаторния орган и влизането им в сила, първото от
които не се и оспорва от ответника, съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите
условия са надлежно разгласени, поради което имат действие за всички абонати на
дружеството.
Представени по делото са Справки от електронната система на Служба по вписванията
и справка от столична община, дирекция „ОБ- ВОК“. Видно от тях К Х. Т. за период от 2015
г. до 30.12.2020 г. е бил собственик на ½ от поземлен имот с идентификатор *********** с
площ от 457 кв.м. и сграда в него с РЗП от 314.15. Обстоятелството, че става въпрос именно
за процесния имот на доставка на ВиК услуги се потвърждава и от обстоятелството, че
новият собственик на ½ ид..ч Х Х. П се е легитимирал пред ищцовото дружество със
3
заявление като собственик въз основа на Нотариален кат, по силата на който е придобил ½
ид.ч. от имотите, описан под т. 4 в представената по делото справка от ИКАР.
С оглед на това следва да се приеме, че страните в производството/ „ФИРМА“ АД и
ответника К. Х. Т. са били обвързани от облигационна връзка през исковия период,
възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от
съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. От страна на ответника не се твърди и
установява в срока по чл.11, ал.8 ЗРВКУ да е внесъл в съответния ВиК оператор заявление,
в което да е предложила различни условия, респ. – такива да са били приети от ВиК
оператора и отразени в допълнително писмено споразумение.
За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена по делото е изготвена и приета комплексна съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като
компетентно и обективно изготвенa. Вещото лице е констатирало, че процесният имот е
водоснабден. Задълженията за предоставените от „ФИРМА“ АД услуги на собствениците/
ползвателите в исковия период от 21.01.2015г. до 29.12.2020г. са формирани въз основа
показанията на монтирани на сградното водопроводно отклонение измервателни уреди с
фабричен № 4-932-30-1, който на 26.07.2018г. е сменен с нов с фабричен № **********. На
място е установено наличие на канализационна мрежа на успоредна улица, намираща се на
по ниско ниво. Съгласно разговор със съседи в имота е изградена септична яма, която не е
включена към обществената канализационна мрежа намираща се на улица „Тричкова
могила“, която е на по ниско ниво, поради това че не са им разрешили да преминат през
голям луксозен имот. Цената на предоставените ВиК услуги зависи от това кои услуги се
ползват. Услугите, които предоставя ФИРМА АД са: доставка на питейна вода, пречистване
и отвеждане на отпадъчни води. „ФИРМА“ АД е предоставила данни, че за исковия период е
предоставяла само питейна вода към имота.
Задълженията за предоставените от „ФИРМА“ АД услуги на собствениците/
ползвателите в исковия период от 21.01.2015г. до 29.12.2020г. са формирани въз основа
показанията на монтиран на сградното водопроводно отклонение измервателен уред с
фабричен № 4-932-30-1, който съгласно Приемателно- предавателен протокол № *** на
26.07,2018г. е сменен с нов водомер с фабричен № ********** и пломба № **********, на
начално показание 00000.
Вещото лице е установило, че за периода от 21.01.2015г. до 29.12.2020г. е таксувана
консумация от общо 1407 куб. м.вода. Стойността на предоставените ВиК услуги за периода
от 21.01.2015г. до 29.12.2020г. са на стойност 3124,04 лв. Законната лихва е от датата на
подаването на заявлението до изплащането на задълженията. Предоставените ВиК услуги
включват доставка на питейна вода.Формираните цени са в съответствие с начислените
количества и са съгласно тарифите по наредбите на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР).
Заключението по комплексната експертиза е изслушано и прието в съдебно заседание
и се кредитира като компетентно изготвено, съответно следва да бъде поставено в основите
на доказателствените изводи на съда.
Въз основа на заключението съдът приема, че до имота е доставяна питейна вода,
което се потвърждава установява от изводите на вещото лице за сградно водопроводно
отклонение и монтиран измервателен уред. В тази връзка съдът не дава вяра на показанията
на св. Х П- настоящ собственик на имота, който е също задължено лице към „ФИРМА“ АД
и няма интерес от признанието на неблагоприятен за него факт- че имотът е водоснабден/ за
което без значение е дали имотът е на груб строеж или не/. Не се спори, а и не се установява,
4
че ищецът не е извършвал услугата отвеждане и пречистване на вода, като и че няма
изградени канализационни мрежи за отвеждане на мръсни води в района и наличието на
септична яма в имота/ нещо различно от наличието на водопровод за доставка на питейна
вода/.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на така даденото тълкуване на
понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един общ правопораждащ факт
– неформален договор при общи условия, падежът им настъпва през предварително
определени интервали от време – в 30-дневен срок от фактуриране на потребените
количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на дружеството-ищец., като
размерът на плащанията е определяем по установения в Наредба № 4 ред. Поради тази
причина същите се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране.
Настоящият иск се счита предявен на датата на заявлението по чл.410 ГПК -29.09.2022
г. по арг. от нормата на чл.422, ал.1 ГПК, поради което погасени по давност се явяват
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 29.09.2019 г.
Така вземанията за период на потребление от 21.01.2015 до 30.07.2019 г. са погасени
по давност.
Дължими остават вземания по фактури, издадени в периода 17.09.2019 г. до 07.01.2021
г. за процесния период на консумация от 30.07.2019 г. до 29.12.2020 г. или сумата от 927.20
лева.
Доколкото ответникът се установява, че отговаря за ½ от процесните вземания той
дължи сумата от 463.60 лева.
Задължението за заплащане на доставената питейна вода е парично и за периода на
своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Така
основателна е претенцията за законна лихва върху установения и непогасен по давност
размер на главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” АД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 68.63 лв., от общо дължим размер от 462.48 лева/ в т.ч. държавна такса- 62.48 лева,
депозит за вещо лице-300 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
5
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства дължимите разноски са в размер на 16.69 лева от пълен претендиран размер
от 112.48 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно
чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗА съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 521.52 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от пълно следващ се такъв от 612.40 лева. За заповедното
производство също се дължи сумата от 170.32 лева, определена по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от пълно следващ се
такъв от 200 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Х. Т. , ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС,
дължи на „ФИРМА” АД, ЕИК **********,със седалище и адрес на управление: АДРЕС
сумата в общ размер от 463.60 лева- задължения за ВиК услуги за 1/2 от имот, находящ
се на адрес: АДРЕС с договорна сметка ********** към клиентския номер, отнасящ се за
имота – 11111111111, отразени по фактури, издадени в периода 17.09.2019 г. до 07.01.2021
г. за процесния период на консумация от 30.07.2019 г. до 29.12.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението/29.09.2022 г./ до изплащане на
задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 52492/2022 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за задължения за ВиК услуги за
горницата над уважения размер от 463.60 лева до пълния предявен размер от 3124.04 лева и
за периода от 21.01.2015 г. до 30.07.2019 г. и претенцията за законна лихва върху
неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА К. Х. Т. , ЕГН: **********, да заплати на „ФИРМА” АД, ЕИК
**********, на основание чл. 78,ал. 1 ГПК разноски в размер на 68.63 лева по исковото
производство и разноски в размер на 16.69 лева по ч.гр.д. №52492/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК **********, да заплати на адв. С. К. К., личен
номер на адвокат **********, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата,
адвокатски хонорар в размер на 691.84 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6