МОТИВИ
Към присъда по НОХД №624/2020г. по описа
на Районен съд гр.К.
От Районна прокуратура гр.П., ТО К.. е
внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 384/2020 г. по описа на РУП
К. срещу Д.С.П. с ЕГН ********** *** за това, че на 09.08.2020г. в с. В.Л.,обл.
П. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка ,,Дайхатсу”,
модел ,,Териос” с регистрационен номер **с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 2,10 на хиляда установено по надлежния ред с
техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр.№ ARDM-0250 - престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения, представителят
на Районна прокуратура П. поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение. Излага доводи, че по безспорен и
категоричен начин е изяснена фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, поради което
пледира за признаване на подсъдимия за виновен. Акцентира върху
обстоятелството, че при процедурата по установяване употребата на алкохол не са
допуснати нарушения, които биха довели до опорочаване на резултатите от нея.
Предвид това, предлага П. да бъде признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му се наложи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години и „глоба“ в размер от 600лв., като на основание
чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ се отложи с изпитателен
срок от три години. Предлага на подс. П. да му бъде наложено и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д.,
излага доводи в насока недоказаност на обвинението по един несъмнен и
категоричен начин. Посочва, че в процедурата по установяване употреба на алкохол
има фрапиращи нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., изразяващи се в това,
че след като уреда Алкотест „Дрегер 7510“ е отчел концентрация на алкохол в
кръвта на П. в количество 2,10 промила, то своевременно не е съставен АУАН и не
е издаден талон за изследване. Заявява, че в
талона за изследване, за начало на проверката е посочено, преди да бъде
извършена поправка на 01:00ч., че тя е в 02,08 ч., като това е било видимо дори
с просто око, а поправката на този талон не е скрепена с
подписа на лицето, което е го е издало - служителят на МВР. Само
по себе си обстоятелството, че всички тези документи – АУАН и талон за
изследване са били издадени едва след отвеждането на Д. П. в районното
управление, според адв.Д. водят до това, че не е бил спазен надлежният ред,
т.е. не е осъществен състава на престъплението, тъй като именно този надлежен
ред е гаранция за законност на действията на служителите на МВР. Адв.Д.
отбелязва също така, че в протокола издаден от медицинското лице св.Н.И. не е
попълнен нито един от реквизитите предвидени в бланката. За да е годно
доказателствено средство и за да се гарантира, че са извършени каквито и да е
било действия от медицинското лице, според адв.Д. е следвало да бъдат попълнени
съответните реквизити, а именно: походка, съзнание, говор и т.н., и като не е
попълнен нито един от тези реквизити, според него влече негодност на това
писмено доказателствено средство, тъй като не могат да установят каквито и да е
обстоятелства от твърденият за извършен преглед. Пак според адв.Д. служителят –
св.С.И. не е включен в заповедта за работа с Алкотест „Дрегер 7510“, която
заповед гарантирала, че този служител е изкарал съответните курсове и има право
да работи с Алкотест „Дрегер“ и не само да работи с уреда, а
правилно и последователно да генерира всички относими към извършените проверки
документи. Предвид изложеното, моли подс. П. да бъде признат за
невинен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият П. в хода на съдебното
производство дава кратки обяснение, като не се признава за виновен, като
твърди, че до отвеждането му в полицията в гр.К. не са му връчвани никакви
документи – талон за кръвна проба - не са му дали, дори в полицията не са му
дали, копие от акт не са му връчвали, не е бил запознат с показанията на
апарата Алкотест „Дрегер 7510“.
В рамките на предоставената му
възможност за лична защита, подсъдимият П. поддържа казаното от своя защитник.
С последната си дума, моли да бъде
оправдан, тъй като не бил виновен.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
счита за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.С.П. **, ЕГН **********
Видно от писмо № УРИ**/06.10.2021г. на
РУП К. /л.94 от съд. произв./, подсъдимият М. притежавал българско свидетелство
за управление на МПС с № *, с валидност до 06.08.2018 г. След изтичане на срока
на валидност, няма издадено СУМПС в Р Б.. Към 09.08.2020г. М.
притежавал СУМПС с №* издадено във В. /л.95 от съд. произв. и л.35
от ДП/
Към настоящия момент, подсъдимият е наказван
многократно с влезли в законна сила наказателни постановления и фишове за
извършени от него нарушения по смисъла на ЗДвП.
На
09.08.2020г. св. С.И. и св.И.Ц. и двамата служители на РУП К. били в екип пътен
контрол и по разпореждане на дежурната част, изпълнявали задълженията си във
връзка с
противодействие срещу престъпността в малките населени места, и по специално
срещу престъпления по транспорта, като се намирали в близост до ресторанта на
с.В.Л.,общ.К., обл.П.. Двамата били униформени и с обозначен полицейски
автомобил. Около 01.00ч. от паркинга на ресторанта, по ул.“*“, в
северна посока потеглил лек автомобил марка „Дайхатсу”, модел
,,Териос” с рег.№* управляван от подс.П.. Св. С. И. – мл.
автоконтрольор в РУ К. решил да извърши проверка на водача и автомобила и за
това предприел действия по спирането му. Управляваният от подс. П. автомобил
бил застигнат от полицейския автомобил на същата улица и чрез подаване на
светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил, бил спрян до №* на ул.“.“ в с.В.Л.,общ.К., обл.П..
Водача не представил необходимите документи, като заявил, че няма такива
в него. Полицейските служители извършил
справка в ОДЧ при РУП К. относно водача и установил неговата самоличност, а
именно, че това е подс. Д.С.П.. Последният бил във видимо
нетрезво състояние и лъхал на алкохол.
За това в 01.02 ч. св.И. изпробвал подс.
Д.П. за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Алкотест „Дрегер
7510“ с №ARDM-0250, което отчело 2.10 на хиляда в издишания въздух. Показанието
на техническото средство било предявено на подс. П. и му било разяснено, че ако
не е съгласен с установеното с уреда, може да даде кръвна проба. Той заявил на
полицейските служители, че не желае да дава кръв за химическо изследване, след
което бил отведен в сградата на РУ К., където св. С. И. попълнил талон за
изследване №* /л.54 от ДП/, в който били отразени датата, часа на проверката,
показанието на техническото средство и към който били приложени стикери с номер
А.. и го предоставил на подс.
П.. Последният категорично отказал да подпише и получи талона за медицинско
изследване, както и отказал да избере един от двата начина за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Отказът бил удостоверен по реда на чл.6,
ал.8 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества и техните аналози, с
подпис на един свидетел – св.Д.Г.. След това подс.П., съобразно практиката в
РУП К. бил отведен до ФСМП гр.К., където пред медицинско лице - св.Н.И. отново отказал
да даде кръвна проба за СМЕ.
Нежеланието на подс.П. да даде кръв за
изследване за наличие на алкохол в нея е
документирано и в амбулаторния журнал на лечебното заведение по реда на чл.15,
ал.7 и ал.8 от Наредба № 1, в Протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 09.08.2020г. /л.56 от ДП/ съставен от св. Н. И. и в листа
за преглед на пациент /фиш за спешна мед. помощ/, /л.60 от ДП/.
След отказа пред медицинско лице, подс.П.
бил отведен отново в сградата на РУП К., където му е съставен АУАН бл. № * от *г.
за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който отказал да подпише, като това е удостоверено с
подписа на св. Др. Г.. Подс. П. заявил на служителите, че нищо няма да подпише
и, че те ще разговарят само с адвоката му. На подс.П. бил съставен и втори АУАН
с бл.№ * от *г. за други нарушения по ЗДвП – чл.100, ал.1, т.1 и т.2.
Подсъдимият бил задържан за срок от 24
часа по ЗМВР на 09.08.2020г. със Заповед
рег. №*/09.08.2020г. на РУП К..
Със Заповед №*от 10.08.2020г. на РУП К.
на подс. П. е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б
от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, като СУМПС с №* издадено във В. реално
му е отнето на 16.08.2020г. /л.95 от съд. произв./
Горната фактическа обстановка съдът
приема за безспорно и категорично установена от показанията на разпитаните
свидетели С.И., И.Ц., Н.И. и Д.Г. депозирани
пред съда, както и от събраните, приети и проверени по реда на НПК писмени
доказателства и доказателствени средства по делото, а именно: писмо
от ЦСМП П. с № *г. към което са приложени посочените в него документи, АУАН
бл.№ * от *г., копие от журнал на ФСМП К., писма от РУП
К., длъжностна характеристика на длъжността младши автоконтрольор, Заповед
№ * г., писмо
от ЦСМП П. с № * – 1 от 24.08.2021 г. към което са приложени посочените в него
документи, фиш за спешна мед. помощ от *г., съобщение от ЦСМП П. от 14.09.2020г., писмо
№ УРИ*/05.10.2021г. на РУП К*, писмо № УРИ*/06.10.2021г. на РУП К**,
писмо
№ УРИ**/05.10.2021г. на РУП К*, писмо № УРИ*/26.05.2021г.
на РУП К*, писмо № УРИ**/21.05.2021г. на РУП К*, Справка за нарушител/водач,
Заповед
№*от 10.08.2020г. на РУП К*, Заповед рег. №*/09.08.2020г. на РУП К*, писмо
от ЦСМП П. с № 05-182 – 1 от 21.10.2021 г. към което са приложени посочените в
него документи, Талон за изследване, Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, характеристична
справка, справка съдимост на подсъдимия, копие СУМПС, протокол
за проверка на преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха от
21.05.2020г., справка от КАТ за собствеността на МПС, АУАН
бл.№ * от *г., справка АИС „БДС“ за подсъдимия, копие от резултат за
калиброване на техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. №** – л.57 от
ДП, писмо
от ЦСМП П. с № ** – 1 от 16.09.2020 г. към което са приложени посочените в него
документи.
Съдът счита за нужно да акцентира върху
обстоятелството, че гореизброената доказателствена съвкупност, еднопосочно,
категорично, безпротиворечиво и отвъд всякакво съмнение илюстрира описаната в
настоящите мотиви фактическа обстановка. Свидетелите С.И. и И.Ц.,*** при ОД на
МВР П., които са спрели за проверка подс. П., освен първични са и преки
информационни източници досежно процесните събития. От техните показания се
установява по един категоричен начин датата, мястото, авторството и
фактическата обстановка, при която е извършено процесното деяние. Посочените
свидетели съвсем недвусмислено установяват и че на процесната дата - *г. подсъдимият
е извършвал активни действия по управление на МПС ,,Дайхатсу”, модел ,,Териос”
с регистрационен номер *. Когато е спрян за проверка от служителите на МВР,
подсъдимият П. е бил зад волана на посоченото МПС, като двигателят му е бил в
работен режим. Допълнително, св. С.И., бидейки служителят, който е тествал
подс. П. с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. №ARDM-0250, внася
яснота досежно това кога е бил тестван подсъдимият, с какъв тип техническо
средство, както и че резултатът от него е бил положителен, като е установена концентрация
на алкохол в кръвта на П. над 1,2 на хиляда, а именно 2,10 на хиляда. Показанията
на свидетелите внасят яснота и в това какви са били последващите действия на
контролните органи, а именно: отвеждането на П. ***, издаване на талон за
медицинско изследване и придружаване на подсъдимия до болнично заведение,
където той отказва да даде кръвна проба, връщането му в РУП К., съставяне на
АУАН и задържането му за срок от 24 часа.
Свидетелите Др. Г. и Н. И. установяват,
че подс. П. е отказал да получи талона за изследване и АУАН /св.Г./ и, че
категорично е отказал да даде кръв за изследване, за което са съставени
съответните документи посочени по-горе /св.Н. И./.
Съдът ползва и кредитира показанията на
свидетелите С.И., И.Ц., Н.И. и Д.Г., които добросъвестно излагат пред съда
фактите и обстоятелствата, които са възприели по процесния случай. Съдът
приема, че показанията им са обективни и безпристрастни, тъй като са еднопосочни
и взаимно допълващи се и не са в противоречие с писмените доказателства по
делото
По отношение на обясненията на
подсъдимия П., следва да се има предвид, че същите имат двуяка природа - те
представляват както доказателствено средство, така и средство за защита, което
налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с
останалите събрани обективни находки по делото и подробния им анализ, като
доказателствена
им стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите
изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с
оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални
действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не /в тази насока
Решение №92/05.07.2018 по к. дело №298/2018, по описа на ВКС/.
В тази връзка, следва да се посочи, че
обясненията на подс. П., дадени в ОСЗ, проведено на 24.11.2021г. са твърде
лаконични. Въпреки това, съдът ги кредитира и ползва в частта, в която заявява,
че на процесната дата - *г., около 01.00ч. при управление на МПС, чрез
светлинен сигнал от патрулен автомобил е бил спрян за проверка и е би тестван за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“. След това е бил закаран до
болнично заведение, където отказал да даде кръвна проба. Обясненията му касаещи
тези обстоятелства се подкрепят от показанията на свидетелите
С.И., И.Ц. и Н.И. и от писмените доказателства по делото.
Не следва да бъдат кредитирани
обясненията на подсъдимия в частта, в която същият заявява, че служителите на
РУП К. не му казали нищо за пробата, т.е. каква стойност е отчел апарата, а направо
го качили в патрулката, до отвеждането му в К. в полицията не са му връчвани
никакви документи, талон за кръвна проба не са му давали и копие от акт не са му
връчвали. Обясненията в тази му част са в противоречие с кредитираните
показания на свидетелите С.И., И.Ц. и Др. Г., както и с писмените доказателства
по делото. Всъщност действително подс.П. не е получил талон за изследване и
АУАН, но не защото не са му предявени и предоставени, а защото категорично е
отказал да ги получи при опит за връчването им, което е видно от отразяването в
самите документи и от показанията на свидетелите С.И., И.Ц.
и Др. Г..
Съдът кредитира събраните по делото
писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
От така възприетата и описана по-горе
фактическа обстановка, по несъмнен и категоричен начин се установява, че подс. П.
е осъществил в своето единство всички съставомерни от обективна и субективна
страна признаци на престъпния състав по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 09.08.2020г. в с. В.Л.,обл. П.
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка ,,Дайхатсу”, модел
,,Териос” с регистрационен номер **с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 2,10 на хиляда установено по надлежния ред с техническо
средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр.№ ARDM-0250.
Фактът, че подсъдимият П. е автор на
деянието, съдът намери за безспорно установен от събрания и кредитиран
доказателствен материал.
От обективна страна, налице е извършено
от подсъдимия П. съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон.
В настоящия казус са налице от обективна страна всички признаци на
горепосочения състав на чл.343б, ал.1 от НК. От доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият е
управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка ,,Дайхатсу”, модел
,,Териос” с регистрационен номер **. Въпросният
автомобил, който е бил управляван от подсъдимия е "Моторно превозно
средство", което съгласно легалната дефиниция, описана в пар. 6, т. 11 от ЗДвП
се определя като пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно задължителното за
съдилищата Постановление № 1/17.01.1983
г., постановено по н. д. № 8/1982 г. на
Пленума на ВС на РБ, под понятието управление при престъпленията
против транспорта се разбира всяка деятелност “с механизмите и приборите на
превозното средство...”. В случая безспорно е налице подобно боравене от
подсъдимия с приборите и механизмите на горепосоченото МПС, тъй като същият го е
привел в движение и е предприел управление ***.
В случая е налице и изискуемото за съставомерността
на деянието по чл.343б, ал.1 от НК наличие на алкохол в кръвта на извършителя над
1,2 на хиляда, а именно 2,10 на хиляда. Горепосоченият елемент от обективна
страна в случая е безспорно налице, тъй като то е установено, посредством
изправно техническо средство, а именно „Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр.№
ARDM-0250. Че това техническо средство е било изправно се установява от протокола
за проверка на преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха от
21.05.2020г. и от резултата за калиброване на техническо средство Алкотест
„Дрегер 7510“ с фабр. №ARDM-0250, приложени по делото.
Наличието на алкохол е установено от
полицейския служител С.И.,*** на длъжност младши
автоконтрольор, като видно от длъжностната характеристика за
длъжността младши автоконтрольор, Заповед № */14.05.2018 г., писмо № УРИ**/05.10.2021г.
на РУП К., писмо № УРИ**/26.05.2021г. на РУП К. и писмо
№ УРИ* /21.05.2021г. на РУП К. същият има правото и компетентността да работи с
техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. №ARDM-0250 и в този смисъл
възраженията на адв.Д. са неоснователни.
АУАН е бил предявен на подсъдимия, като
му е бил издаден и талон за медицинско изследване, но същият е отказал да ги
получи.
В Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е посочено по
какъв ред се извършва установяване употребата на алкохол. В чл. 1, ал. 3 от
Наредбата е посочено, че употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински
изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските
изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни
изследвания. В чл. 3, ал. 2 от Наредбата е посочено, че установяването на
употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с химическо лабораторно изследване, а на употребата на
наркотични вещества или техни аналози – с химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или
теста. В конкретния случай подсъдимият П. не приел издадения му талон за
медицинско изследване и правилно е бил откаран във ФСМП гр.К., където пред св. Н.И.
- фелдшер е отказал да даде кръвна
проба. Само
за пълнота следва да се посочи, че издаване на талон за медицинско изследване и
транспортиране на лицето до лечебното заведение не е самоцелно, а е насочено
към това да се обезпечи възможността на същото да даде кръвна проба ако поиска
и по този начин да обори показанията на техническото средство. В конкретния
случай тази цел е постигната, доколкото водачът е бил транспортиран до ФСМП К.
и правото му да даде кръвна проба е било обезпечено. П. е направил своя
информиран и осъзнат избор, като е решил да не дава такава проба, което
безспорно е негово право.
В случая, след като подсъдимият П. е
отказал да даде кръвна проба, то следва да се вземат в предвид показанията на техническото
средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. №ARDM-0250, което е отчел наличието на
алкохол в размер от 2,10 промила на хиляда.
В настоящия случай, са спазени всички
изисквания на Наредбата, съгласно която употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически
средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания, като в случая тя е
била установена посредством техническо средство.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при пряк умисъл, като форма на вината по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент
подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице. Същият е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е
искал настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал, че е употребил
значително количество алкохол и въпреки това съзнателно е привел в движение
лекия автомобил, създавайки по този начин опасност за живота и здравето на
другите участници в движението по пътищата. Ето защо, в случая следва да се
приеме, че подсъдимият П. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и
е предвиждал и желаел настъпването на обществено-опасните последици.
С оглед на всичко изложено съдът намира,
че подсъдимият П. действително е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, поради което го призна за виновен по този текст от Наказателния кодекс.
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на
правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.
По възраженията на адв.Д.:
Съдът счита, че не е налице непоследователност
в действията на служителите на РУП К. при отработването на процесния случай,
като в хода на съдебното производство се установи следната поредност на
действията им, която съдът приема за законосъобразна – спиране на автомобила
управляван от подсъдимия, изпробването му от св. С. И. за наличие на алкохол в
кръвта с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. №ARDM-0250 което
отчело 2.10 на хиляда в издишания въздух, издаване на талон за медицинско
изследване с бл. №*, който подсъдимия отказал да получи, поради което не му е
връчен, съпровождане на П. от св. С. И. и св. Ив. Ц. *** за предоставяне на
възможност за вземане на кръвна проба, отказ на П. да даде кръв за изследване и
транспортирането му до сградата на РУП К., където му е съставен АУАН Серия АА бл.
№ * и е задържан по реда на ЗМВР. Както вече беше посочено по-горе не отговаря
на истината твърдението на подсъдимия, че не бил уведомен каква стойност е
отчел апарата и, че талон за кръвна проба и АУАН не са му били връчени.
Относно заявеното от адв.Д., че в талона
за изследване, за начало на проверката е посочено, преди да бъде извършена
поправка на 01:00ч., че тя е в 02,08 ч., като това е било видимо дори с просто
око, а поправката на този талон не е скрепена с подписите на лицето, което е го
е издало - служителят на МВР е необходимо да се посочи, че действително е
налице поправка, като не е ясно какво точно е поправено. Съдът, в хода на
съдебното производство не изследва този въпрос, тъй като счита, че той не касае
спора по същество, тъй като подсъдимия е отказал да получи талона и даде кръвна
проба, следователно не може да се позовава на нарушения при издаване на талона.
Освен това, видно е, че за начало на проверката /след корекция/ е посочен 01.00
часа, а за край 01.02ч. Часа на проверката е посочен и в АУАН и
в Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Освен това, видно пак
от Протокола
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, от фиша за спешна мед. помощ и от
журнала във
ФСМП К., П. *** в 01.30ч. Т.е. не е възможно талона за изследване да е съставен
в 02,08 ч., както твърди адв.Д., а в Протокола за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, във фиша за спешна мед. помощ и в журнала във ФСМП К. да е
отразено, че е докаран въз основа на този талон във ФСМП К. в 01.30ч.
Същото се отнася и за справка с номер *
от ** г.. на ЦСМП П. /л.43 от съд. произв./ за която Директора на ЦСМП П.
посочва в писмо с № ** – 1 от 21.10.2021 г. /л.100 от съд. произв./,
че е изтеглена от информационната система на ЦСМП П. и съпровожда издадения от
фелдшер Н. И. фиш за СМП, като данните в тази справка се попълват от дежурната
мед. сестра. В нея е посочено, че повикването е станало в 2.09 ч., старт в
2.09ч., отпътуване с МПС, шофьор и мед. лице, пристигане на място в 2.10 ч. и
приключване на случая пак в 2.10 ч. Очевидно е, че данните в тази справка са
некоректни, но съдът не изследва и този въпрос, тъй като счита,
че тя не касае спора по същество, а се отнася до административното отработване и
отчитане на прегледа на П. ***.
Не е основателно и възражението на адв.Д.,
че в Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози издаден от
медицинското лице св.Н.И. не е попълнен нито един от реквизитите предвидени в
бланката. За да е годно доказателствено средство и за да се гарантира, че са
извършени каквито и да е било действия от медицинското лице, според адв.Д. е
следвало да бъдат попълнени съответните реквизити, а именно: походка, съзнание,
говор т.н. и т.н., като не е попълнен нито един от тези реквизити, което според
него влече негодност на това писмено доказателствено средство, тъй като не може
да установи каквито и да е обстоятелства от твърденият за извършен преглед.
Съдът не споделя тези виждания на адв. Д..
От самото наименование на този протокол е видно, че той се попълва при медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Следователно, при липса на медицинско
изследване и вземане на биологични проби поради отказ на водача да бъде
извършено такова и да даде биологична проба, няма как да се попълни този
протокол, при условие, че водача отказва каквото и да е съдействие, като не
подписва и този протокол. При отказ от даване на биологични проби, непопълването
на протокола не може да се приеме за нарушение на Наредба
№ 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, камо ли пък за съществено такова.
По въпроса за вида и размера на
наказанието:
При определянето на наказанието съдът
прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на
обществена опасност на дееца - данните за личността му, както и подбудите за
извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на подс. П.:
-смекчаващите вината обстоятелства – чистото
съдебно минало, семейно ангажиран, добри характеристични данни,
-отегчаващи вината обстоятелства – налагани
множество административни наказания по ЗДвП, количеството
алкохол в кръвта - 2.10 на хиляда в
издишания въздух, който значително надвишава размера над 1,2 промила на хиляда.
Гореизложените обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подс.П. като наказанието бъде определено при
условията на чл.54, ал.1 от НК, доколкото не са налице условията на чл.55 от НК, тъй като в случая липсват многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК
e предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до три години и глоба
от 200 до 1000 лева. Съдът счете, че справедливо и съответно на извършеното ще
бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер на 1 година
и 6 месеца, както и глоба в размер на 500 лева поради следните причини:
Според настоящия състав на съда, налице
е баланс на индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства с лек
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства /неосъждан, семейно
ангажиран, добри характеристични данни/. Смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, наред с предвиденото от закона за
съответното престъпление и постигането на предвидените в чл. 36 от НК цели
следва да се отчитат в единен мисловен процес, единствено при който е възможно
съблюдаване на принципа за справедливост на наказанието. Утвърдено в съдебната
практика е виждането, че индивидуализиращите отговорността на дееца
обстоятелства следва да се отчитат не количествено, а при съвкупната оценка на
конкретната им тежест. Обсъдените по-горе отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства не са със значителна тежест, която да е несъизмерима със
смекчаващите
отговорността обстоятелства и добрите му характеристични данни. Налице е лек превес
на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, които следва да бъдат
отчетени. За това според настоящия съдебен състав наложеното наказание следва
да е ориентирано по близо до минимално предвиденото за престъплението
наказание, под средния размер, но не и в минималния.
Съдът намира, че за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на подс.П. не е наложително същият да изтърпи ефективно
наложеното му наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от
три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Предвид обстоятелството, че подс. П. е
бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, то на осн. чл.59, ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието
,,Лишаване от свобода‘‘ се приспада времето през което подсъдимият е бил задържан
за срок от 24 часа по ЗМВР на 09.08.2020г. със Заповед рег. №*/09.08.2020г., като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.343г, във вр. с чл.343б,
ал.1, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия Д.П. бе наложено и
наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок от 2 /две/ години, като
на основание чл.59, ал.4 от НК се приспадна времето, през което подсъдимият е
бил лишен от това си право по административен ред за същото деяние, считано от
16.08.2020г. При определяне на наказанието лишаване от право да управлява МПС,
освен горепосочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като
отегчаващо вината обстоятелство се отчетоха и многобройните извършени от него
нарушения по ЗДвП. Ето защо и на подсъдимия беше наложено наказание ,,лишаване
от право да управлява МПС‘‘ за срок от 2 години.
Относно размерът на глобата и въз основа
на горепосочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът наложи на
подсъдимия П. ,,глоба‘‘ в размер от 500 лева.
Комбинацията от така определените
размери на тези наказания, съдът намира за справедлива и съответстваща на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на подсъдимия, освен това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.