Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260001
гр. Дряново, 12.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският
районен съд в открито съдебно заседание на 23.12.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА
при секретаря Гергана Генева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 167 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правна квалификация 45, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът И.П.Ф. основава исковата си претенция
на обстоятелството, че майка му била едноличен търговец с фирма *** и
собственик на павилион за търговски цели, намиращ се на паркинга на ***.
Посочва, че ответникът М.Г.О. също работел там и често го провокирал с
поведението си, отправял заплахи към него и майка му и се държал изключително
некоректно в търговската си практика.
За
гарантиране на физическата сигурност на майка си и опазване на имуществото,
намиращо се в павилиона, ищецът закупил и монтирал камера за видеонаблюдение с
възможност да прави запис в тъмната част на денонощието. На 19.05.2020г.
сутринта ищецът и майка му установили, че камерата, заедно с дървената стойка
на която била закрепена, била счупена. Майка му подала сигнал в полицията за
извършеното деяние, по повод на който била образуване преписка вх. №
258000-1604/ 2020г. по описа на РУ Дряново и вх. № 1239/ 2020г. по описа на
Районна прокуратура Габрово. В хода на разследването били събрани
доказателства, установяващи, че именно ответникът повредил движимата вещ, като
с кол изкъртил дървената стойка на камерата, монтирана на павилиона на ***.
Наблюдаващият прокурор констатирал, че бил налице маловажен случай на
престъпление, поради което деянието следвало да се преследва по тъжба на
пострадалия и прекратил производството. Счита, че са налице всички предпоставки
по чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние (повреждане на чужда движима
вещ), вреда (имуществена вреда, изразяваща се в повреждане на камерата, като
размерът ѝ е стойността на камерата, а именно 205 лв.), причинна връзка
(несъмнено имуществената вреда била възникнала вследствие противоправното
поведение на ответника) и вина (в настоящия случай вината се предполагала и не
се нуждаела от доказване). Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата 205 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на
повреждането на камера за видеонаблюдение модел CMOS Color NightView, марка DAHUA,
сериен номер BA2C. Претендира разноски.
В
съдебно заседание на 02.12.2020г. ищецът чрез пълномощника адв. П. *** измени
на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК размера на иска, като вместо за сумата 250
лв., посочен в исковата молба, същият да се счита предявен в размер за сумата
151 лв.
В
дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на
ответника М.Г.О., в който се посочва, че предявеният иск е допустим, но изцяло
неоснователен, както по основание, така и по размер. Твърди, че след като
ищецът поставил камера на ползвания от него търговски обект, забелязал, че
същата е насочена към стопанисвания от него обект, а не към този, на който била
поставена. Тоест същата не изпълнявала действия по охрана, а наблюдение на
обекта на ответника. По тази причина последния завъртял въпросната камера. При
действието му камерата не била счупена, нито паднала, нито нарушена и т. н. На
следващия ден сутринта ищецът лично смъкнал камерата от мястото, но което била
поставена и я прибрал в търговския си обект. Едва няколко часа по-късно на
мястото пристигнали органи на МВР.
Заявява
категорично, че по никакъв начин не бил повредил въпросната камера и не бил
причинил вреди на ищеца, нито на ЕТ, собственост на неговата майка. В тази
връзка оспорва твърдението в исковата молба, че бил извършил противоправно
деяние, в резултата на което били причинени вреди на ищеца. Оспорва
твърдението, че камерата била счупена и не била годна да изпълнява функциите
си. Оспорва предявения иск по размер. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен Претендира разноски.
След като обсъди
становищата на страните и събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното :
От представените по делото гаранционна
карта от 07.02.2019г. и стокова разписка към нея безспорно се установява, че на
посочената дата 07.02.2019 г. ищецът закупил камера модел CMOS Color NightView, марка DAHUA, модел BA2C. Не се спори от страните по
делото, че същата била монтирана на павилион за търговски цели, намиращ се на
паркинга на ***, собственост на майката на ответника свидетелката К.Г.Ф. като ***.
На
19.05.2020г. сутринта ответникът информирал майка си св. ***, че камерата за
видеонаблюдение била счупена. По повод подаден сигнал била образувана преписка
вх. № 258000-1604/2020г. по описа на РУ Дряново и вх. № 1239/ 2020г. по описа
на Районна прокуратура Габрово. Във връзка със събраните доказателства в хода
на проверката наблюдаващият прокурор е приел, че при извършените
оперативно-издирвателни дейности с преглеждане на записи от други камери за
видеонаблюдение, монтирани в района на паркинга на *** се установило, че на
18.05.2020г., около 17,40 ч. ответникът О., който също притежавал обект в
района с кол преместил дървената стойка на камерата. Макар формално да бил
осъществен състава на престъплението по чл. 216, ал. 4 от НК предвид невисоката
стойност на предмета на престъплението обществената опасност на деянието била
незначителна. Поради което е постановен отказ да се образува досъдебно
производство и преписката била прекратена.
В преписката се съдържа саморъчно написано
обяснение от ответника О., в което същият признава, че на 18.05.2020г., около
18,40ч. взел дървен кол, с който преместил камерата в друга посока, за да не
гледа към неговия павилион. Твърди, че не е имал за цел да уврежда имущество,
затова само я преместил.
От разпита на св. А.,
който също притежава магазин в района на Дряновския манастир се установи, че
през месец май 2020г. една вечер видял ответника с пръчка да бута камерата на
магазина на И.. Направил го, защото камерата сочела срещу техните магазини. На
следващата сутрин видял, че И.Ф. е демонтирал камерата.
Св.
*** – майка на ищеца, заяви, че на 19.05.2020г. сутринта синът ѝ се
обадил, за да ѝ каже, че стойката, на която е била монтирана камерата,
била изкъртена. Веднага подала сигнал в полицията. На място предоставили
камерата на пристигналите служители на РУ Дряново. Корпусът на камерата бил
цял, но имало пукнатина на стъклото.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно изготвено, се установи, че
пазарната цена на камерата към датата на оценката възлиза на 151 лв.
По
делото е изслушано заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло, от което се установи, че има счупване на
предпазното стъкло на предния панел на процесната камера. Възможно е да бъде
отремонтирата, ако се подмени счупеното предпазно стъкло с аналогично такова и
се възстанови херметичността на вътрешността на камерата чрез подлепване на
новото стъкло. Направеното от вещото лице проучване на предлагането на пазара
на резервна част – аналог на счупеното предпазно стъкло на камерата не дало
резултат. Камерата може да работи както със съществуващото счупване на
предпазното стъкло, така и без цялото счупено предпазно стъкло. И в двата
случая, за да работи камерата безотказно за голям период от време (например
години) е необходимо да бъде използвана в закрити помещения. Използването на
камерата на открито може да доведе до нейното повреждане, вследствие на
проникване на вода във вътрешността на корпуса в резултат на атмосферни явления
(дъжд, снеговалеж, конденз на водни пари).
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде ангажирана
гражданската отговорност на ответника за непозволено увреждане е необходимо да
бъде установено, че е налице увреждане, което е причинено виновно и е налице
противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредоносния резултат. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва следните елементи: деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, вреди и причинна връзка, като
вината се предполага до доказване на противното.
Настоящият
състав на съда намира, че по делото не е установен първия елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно поведение от
страна на ответника, изразило се в счупване на предпазното стъкло на камерата.
Действително при огледа вещото лице инж. Й. е констатирало наличието на
счупване на стъклото, което няма аналог и не се предлага на българския пазар. Не
са налице доказателства обаче, че тази повреда е причинена от действията на
ответника. Никой от свидетелите не е съобщил при разпита да е видял и възприел
поведение на ответника, предизвикало счупване на стъклото на камерата. От
свидетелските показания на св. А. и от признанията на ответника се установи, че
на 18.05.2020г. последния с помощта на дървена пръчка обърнал камерата в друга
посока.
Не се установи твърдяното
в исковата молба обаче, че с тези си действия ответникът е изкъртил дървената
стойка, на която е била монтирана камерата. Такива твърдения се съдържат
единствено в показанията на св. ***, която е майка на ищеца. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката в частта относно установените от нея повреди на
камерата, тъй като са схематични, не сочат обстоятелствата, при които са
извършени действията и причините за това. Тези показания са изолирани от останалия
доказателствен материал и не се подкрепят от останалите доказателства. При отчитане на основание на чл. 172 ГПК нейната
заинтересоваността от изхода на делото съдът не даде вяра на тези показания.
Нещо повече в приетата по делото прокурорска преписка № 1239/ 2020г. по описа
на Районна прокуратура Габрово се съдържат обяснения на същата свидетелка от дата
26.05.2020г., в които същата твърди, че на външен вид по камерата нямало следи
от повреда. С оглед така формираните изводи за липса на проведено доказване и
събрани доказателства, установяващи противоправно поведение на ответника,
предявеният иск за вреди по чл. 45, ал.1 ЗЗД е неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените разноски в общ размер на 400 лв., от които 300 лв. – адвокатско
възнаграждение и 100 лв. – депозит за вещо лице.
По отношение
направеното възражение от страна на ищеца за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение съдът намира, че същото е неоснователно. С
първоначалната искова молба се претендира ответникът да бъде осъден да заплати
сумата 205 лв. Съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/ 2004г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения за защита в производства с интерес до 1000 лв. адвокатският хонорар
възлиза на 300 лв. В хода на производството са представени доказателства, че на
08.09.2020г. от страна на ответника е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., което съответства на нормативно установеното минимално
възнаграждение към тази дата след измененията, публикувани в „Държавен
вестник“, бр. 68 от 31.07.2020
г.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД от И.П.Ф., ЕГН **********,*** против М.Г.О., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата 151 (сто петдесет и един) лв., представляваща обезщетение за причинени вреди,
изразили се в повреда
на камера модел CMOS Color NightView, марка DAHUA, модел BA2C, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.П.Ф., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА М.Г.О., ЕГН **********,*** СУМАТА 400 (четиристотин) лева – разноски.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :