№ 298
гр. Разград, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330102589 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.124 от ГПК - установителен иск за
право на собственост.
Депозирана е искова молба от ИЛ. СТ. СТ. и , СТ. Г. ИВ. с която е предявен
иск срещу Община Разград за установяване, че ищците са собственици
съответно ищеца ИЛ. СТ. СТ. върху част от процесния недвижим имот:
1466/2466 идеални части от поземлен имот с идентификатор 18589.21.21 с
площ от 2 466 кв. м., находящ се в землището на с. Гецово, Община Разград,
местността „*******", празно, при съседи: имоти с идентификатори:
18589.21.19, 18589.21.261, 18589.21.141, 18589.501.607 и 18589.21.20, както и
правото на собственост на ищеца СТ. Г. ИВ. върху останалата част от същия
недвижим имот: 1000/2466 идеални части от поземлен имот с идентификатор
18589.21.21 с площ от 2 466 кв. м., находящ се в землището на с. Гецово,
Община Разград, местността „*******", при съседи: имоти с идентификатори:
18589.21.19,18589.21.261,18589.21.141, 18589.501.607 и 18589.21.20. Твърдят,
че първият ищец придобил правото на собственост върху имота по време на
брака си с т. С.а, че с нотариален акт от 27.05.1996 г. двамата съпрузи
прехвърлили на втория ищец 1000 кв.м. от същия имот, заедно с построените
в него сгради, че от момента на закупуване вторият ищец и неговото
семейство живеят в жилищната сграда и ползват дворното място, а останалата
част от имота се ползва от първия ищец, че имотът не е бил одържавяван и не
е бил част от ТКЗС че дворното място е изключено от регулация и
понастоящем е записано като земеделски земи, които съществуват в реални
граници, че същите са записани като общински земи по чл.19 от ЗСПЗЗ като
собственост на Община Разград и за тях е издаден акт за общинска
собственост.
Ответникът Община Разград оспорва иска. Твърди, че имотът е определен и
предаден на Община Разград като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ като
съществуващи и възстановими в стари граници земи, които са останали след
възстановяването на правата на собственост. Сочи, че от решаващо значение
1
е установяването на обстоятелството дали имотът е бил внасян в ТКЗС или е
бил одържавяван, за да подлежи на реституция по ЗСПЗЗ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи
следната фактическа обстановка: С нотариален акт №10, т.4, дело
№2043/1994 г. т. ц. С.а е призната за собственик по давностно владение и
наследство върху дворно място от 2230 кв.м. , изключено от регулация ведно
с построените в него къща, построена с позволителен билет и стопанска
сграда, съставляващо имот с пл.№605.
С нотариален акт №165, т.3, дело №1796/1996 г. т. ц. С.а и ИЛ. СТ. СТ.
продават на СТ. Г. ИВ. недвижим имот, представляващ 1000 кв.м. от дворно
място, цялото от 2230 кв.м., находящо се в с.Гецово , изключено от
регулацията на населеното място, за което е отреден имот пл.№605 ведно с
построените в дворното място жилищна и стопанска сграда, като продадените
1000 кв.м. са откъм имоти с пл.№607 и и сградите са изградени в тази част на
имота.
Представената по делото скица е за имот с идентификатор 18589.21.21 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Гецово, общ.Разград с
площ 2466 кв.м. в м.“****“, с трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива и категория на земята четвърта.
В същата скица е записано, че номера по предходен план е 021021 , както и че
има решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото
на собственост в стари реални граници.
За поземлен имот с идентификатор 18589.21.21 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Гецово, общ.Разград е съставен акт за частна
общинска собственост. Като право основание за негово съставяне е записано
чл.2, ал.1 т.1 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и протоколно решение
№2/29.07.2008 т. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-
техническа експертиза pа с. Гецово, общ. Разград до настоящия момент са
изработени и одобрени последователно два кадастралниq респективно
планове за регулация. Първичният план на селото е одобрен със заповед № 44
от 27.08.1916г. Вторият (действащ и в настоящия момент) регулационен план
е одобрен със заповед № 1050 от 22.11.1964г. Със заповед № РД-18-4 от
24.01.2008г. е одобрена кадастралната карта на с. Гецово. В кадастралния
план, послужил за основа на плана за дворищна регулацияq одобрен през
1916 г. за имот с пл. № 44 в кв. № 16 е отреден парцел с № VI-44 заемащ
северната част на имот с идентификатор № 18589.21.21 (защрихован с
червени линии върху приложената към настоящото заключение скица). От
южната страна на парцел с № VI-44 върху общинска мера е отреден парцел с
№ V-Общ. в кв. № 16 заемащ южната част на имот с идентификатор №
18589.21.21 В следващия кадастрален план послужил за основа на
регулационния план, одобрен със заповед № 1050 от 22.11.1964г. бившите
парцели с №№ V-Общ. и VI-44 от бившия кв. № 16 са заснети и нанесени
като един общ имот с пл. № 605 въпреки, че вътрешнорегулационната
граница между тях е била материализирана с ограда и съществува в същия си
вид и към настоящия момент. В плана от 1964г. имот с пл. № 605 е изключен
от границите на урбанизираната територия на с. Гецово. Във връзка с
изготвянето на плана за земеразделяне на землище с. Гецово имот с пл. № 605
е нанесен върху картата на възстановената собственост като имот с
идентификатор № 18589.21.21, като е копиран едно към едно от плана от
1964г. без да са извършени преки геодезически измервания.В резултат на
2
извършените преки геодезически измервания и тяхното сравняване с
кадастралната карта на неурбанизираната територия на с. Гецово вещото лице
е установило, че претендираният имот е разположен в северната част на имот
с идентификатор № 18589.21.21. Поради допусната явна фактическа грешка
при изработването и одобряването на кадастралната карта на
неурбанизираната територия на с. Гецово относно имот с идентификатор №
18589.21.21 действителната (определена от съществуващите на място
граници) площ на имота възлиза на 2308.00 кв.м вместо площта на същия
имот по КК в размер на 2466.00 кв.м. Действителната (определена от
съществуващите на място граници) квадратура на описания в нотариален акт
№ 165 от 27.05.1996г., том III, дело № 1796/1996г. по описа на Районен съд -
Разград възлиза на 1050.00 кв.м вместо площта на същия акт в размер на
1000.00 кв.м. Според заключението процесният недвижим имот с
идентификатор № 18589.21.21 не е бил обект на кооперативно земеползване
(внасяне в ТКЗС) и не е бил предоставян за земеделско ползване по силата на
актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на МС
по реда на §4 от ПЗР.
В отговор на зададените от страните въпроси вещото лице е пояснило, че
имотът, описан в нотариалния акт от 1994 г. и този по кадастралната карта е
един и същ. Към момента на огледа, извършен от вещото лице на място е била
останала само къщата, но в плана от 1964 г. са нанесени и стопански
постройки. Към този момент северната част от имота е била овощна градина, ,
а южната част не се обработвала, но съществувала като контур.
За установяване на твърдяното от ищеца владение по отношение на
процесните имоти и неговата продължителност са изслушани свидетелите
К.С. и П.Р.. В показанията си същите съобщават, че
В този имот ищецът И.С. живеел със семейството си, след това се преместили
и той продал част от имота на другия ищец. СТ. Г. ИВ. продължавал да
стопанисва своята част от имота, а другата част И.С. обработвал допреди
няколко години.
В разписния лист имотът е записан като овощна градина със собственик
Ц.Т.Л., а след 1994 г. – т. ц. С.а. Видно от представеното удостоверение за
наследници т. ц. С.а е починала и ищецът ИЛ. СТ. СТ. е неин преживял
съпруг. Същата е била единствена дъщеря на Ц.Т.Л..
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
Така подаденият иск за установяване правото на собственост на ищците по
отношение на поземлен имот с идентификатори идентификатор 18589.21.21 в
землището на с.Гецово, общ.Разград е основателен и доказан.
При заявен положителен установителен иск за собственост, ищецът следва да
докаже факта на придобиване правото на собственост по отношение на
процесните имоти. Ищецът ИЛ. СТ. СТ. твърди и по делото се установява, че
неговите наследодатели, а след това и самият той упражняват фактическата
власт върху имота от преди 1990 г., като през 1994 г. неговата съпруга се е
снабдила с нотариален акт за собственост и двамата са продали част от имота
на ищеца СТ. Г. ИВ.. Така по отношение на двамата ищци е завършен
фактическия състав по придобиване право на собственост върху имота и
построените в него сгради..
Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи
подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са
кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им,
3
тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или
правно положение. В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на
членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически,
запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той
не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите
разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.79 от ЗС, в т.ч. и
наследяване, давност и покупко-продажба.
Не се твърди имотът да е заявяван от ищеца или негов праводател за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот се установи, че не е
кооперирана земеделска земя, отнета от собствениците - имотът е бил
застроен и обитаван от първия ищец и неговото семейство и именно къщата
с част от имота той и съпругата му прехвърлили на втория ищец/, поради
което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ. На следващо
място, обстоятелството, че имотът е изключен от регулация не означава
автоматично, че се касае за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - в този смисъл практика
на ВКС по реда на чл.290 от ГПК– Р-е- №395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. І
г.о., р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. І г.о., р-е
№12/13.07.2011г. по гр.д. №3594/2008г. ІV г.о., р-е №488/19.12.2011г. по гр. д.
№1403/2010г. І г.о. Напротив, имотът е владян от ищеца и неговото
семейство, липсват доказателства същият да е бил внасян в ТКЗС, да е
отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
респ. липсват основания да се приеме, че се касае за имот по чл.19 от ЗСПЗЗ.
При това положение имотът не би следвало да влиза във фонд Резултативен
по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не става общинска собственост, в този
смисъл и практика по чл.290 от ГПК – р-е №310/10.12.2012г. на ВКС гр.д.
№243/2012г. Іг.о. Освен това се установи, че спорният имот е изключен от
регулация с план от 1965 г., но липсват твърдения, респ. и доказателства за
това същият да е бил коопериран, респ. включен в блок на ТКЗС.
Следователно този имот и след 1965 г. е бил част от гражданския оборот и по
отношение на него наследяването и придобивната давност са били един от
възможните способи за придобиване на право на собственост и в
съответствие с т.2 от тълкувателно решение №4/2012 г. по т.д.№4/2012 г. на
ОСГК на ВКС първият ищец и съпругата му са станали собственици на осн.
чл.79 от ЗС, упражнявайки фактическата власт вече повече от 10 години с
намерение за своене на имота /със съзнанието, че го имат по наследство/, за
което са се снабдили и с нотариален акт, след което са прехвърлили част от
него на втория ищец с договор за покупко – продажба, сключен в съответната
форма, регламентирана в чл.18 от Закона за задълженията и договорите.
Ето защо Съдът намира, че искът е основателен и доказан и ищците следва
да бъдат признати за собственици на процесния недвижим имот.
На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и
направените от последния разноски по делото в размер на 150 лв. и 450 лв.,
платени като адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, ЕИК
********* с адрес *********************, че ИЛ. СТ. СТ., ЕГН
********** с адрес ************************** е собственик на 1466/2466
4
/хиляда четиристотин шестдесет и шест върху две хиляди четиристотин
шестдесет и шест/ идеални части от поземлен имот с идентификатор
18589.21.21 /осемнадесет хиляди петстотин осемдесет и девет, точка,
двадесет и едно, точка, двадесет и едно/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Гецово, общ.Разград одобрени със заповед РД –
18-4/24.01.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 2
466 кв. м. /две хиляди четиристотин шестдесет и шест квадратни метра/,
находящ се в землището на с. Гецово, Община Разград, местността „*******",
с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно
ползване – нива и категория на земята – четвърта при съседи: имоти с
идентификатори: 18589.21.19, 18589.21.261, 18589.21.141, 18589.501.607 и
18589.21.20.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, ЕИК
********* с адрес *********************, че СТ. Г. ИВ., ЕГН **********
, ЕГН ********** е собственик на 1000/2466 /хиляда върху две хиляди
четиристотин шестдесет и шест/ идеални части от поземлен имот с
идентификатор 18589.21.21 /осемнадесет хиляди петстотин осемдесет и
девет, точка, двадесет и едно, точка, двадесет и едно/ по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с.Гецово, общ.Разград одобрени със заповед РД –
18-4/24.01.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 2
466 кв. м. /две хиляди четиристотин шестдесет и шест квадратни метра/,
находящ се в землището на с. Гецово, Община Разград, местността „*******",
с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно
ползване – нива и категория на земята – четвърта при съседи: имоти с
идентификатори: 18589.21.19, 18589.21.261, 18589.21.141, 18589.501.607 и
18589.21.20,
ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК ********* с адрес *********************
ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. СТ. СТ., ЕГН ********** с адрес
************************** и СТ. Г. ИВ., ЕГН ********** сумата 150 лв.
/сто и петдесет лева/ за направените по делото разноски и 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/ платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5