Р Е Ш Е Н И Е
№ 447/31.5.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на единадесети май
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Тодорка
Стойнова и участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа
докладваното от съдия Ингилизов к.а.н. дело № 357 по описа за 2022 г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, подадена чрез процесуален
представител юрисконсулт Р.Т., срещу решение № 114/17.02.2022 г. по АНД № 1364/2021
г. на Районен съд - Пазарджик, с което е отменено наказателно постановление № 13-002840/23.08.2021 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ -Пазарджик, с което на С.М.С. е наложена глоба в
размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1
във вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). Релевирани са доводи
за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – С.М.С., чрез процесуален
представител адвокат Николай Б., в съдебно заседание и в представени писмени
бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Претендира присъждане на разноски по приложен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Пазарджик, Х-ти
състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по
следните съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалбата на С.М.С., в качеството му на земеделски производител,
срещу наказателно постановление № 13-002840/23.08.2021 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което на посочено правно основание
чл. 414, ал. 3 КТ, във връзка с извършено административно нарушение на чл. 62,
ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, на С. е наложена глоба в размер на 1 500,00
(хиляда и петстотин) лева. Посочено е, че земеделският производител, в
качеството му на работодател, при извършена проверка на 20.05.2021 г., около
8.15 часа на обект „Масив с ягоди“, находящ се в с. Ковачево, община Септември,
не е уредил като трудови отношения, отношенията при предоставяне на работна
сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето В.Я.Л..
Посочено е, че при проверката последната е намерена на обекта да бере ягоди,
облечена в работни дрехи, но в Информационната система на ИА „ГИТ“ - Регистър
трудови договори, не са установени данни за подадено уведомление за сключен
трудов договор между нея и земеделския производител.
Районен съд - Пазарджик е събрал
административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на
актосъставителя и допуснатите по делото свидетели. Приел е, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, но
при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимия
материален закон. Посочил е, че отговорността на земеделския производител е
ангажирана като физическо лице и същата следва да бъде лична и виновна и
подлежи на доказване от страна на наказващия орган. Посочил е, че не е
доказано, че в деня на проверката земеделският производител е наел на работа В.Л.,
която от своя страна да се е съгласила да престира труд срещу възнаграждение,
но без преди това да уреди отношенията им посредством сключване на трудов
договор. От събраните по делото доказателства, включително и гласни такива е
установено, че С.С. е възложил на членовете на семейството си да организират
беритбата на ягодите, респ. наемането на работниците, сключването на договори с
тях, контрола върху работата им, заплащане и др., както и че С. е упълномощил
съпругата си да го представлява пред държавни органи, включително и пред
ДИТ-Пазарджик. При тези установявания, съдът е приел за недоказано, че към датата
на проверката – 20.05.2021 г. С. е бил наясно кои лица са организирани от
съпругата му да работят и с кои има сключени договори. От друга страна е установено,
че още на 17.05.2021 г. са подадени платежни нареждания за закупуване на
еднодневни трудови договори, които обаче не са били получени към деня на
проверката. Съдът е приел, че деянието е несъставомерно от субективна и
обективна страна, поради което е отменил наказателното постановление.
Така постановеното решение е правилно.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение
на материалния закон. Излагат се аргументи за доказаност на вмененото на
земеделския производител нарушение по смисъла на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1,
ал. 2 КТ. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен
съд - Пазарджик е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал
до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи,
които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на
основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях.
Правилно районният съд е установил, че
вмененото на С. нарушение не е доказано до изисканата от закона степен, поради
което и твърденията на касатора в тази насока са неоснователни. Въпреки
доводите в касационната жалба не може да се приеме, че във всички случаи
отговорността на работодателя е обективна такава. Безспорно по делото следва да
се приеме, че земеделският производител е работодател по смисъла на § 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на КТ. Същият обаче е и физическо лице, а КТ не
предвижда разпоредби аналогични на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, която да включва в
приложното си поле и физическите лица. Ето защо за нарушения, осъществени от
работодатели, които са ФЛ и не са регистрирани като ЕТ, следва да се приеме, че
преди налагане на административно наказание „глоба“ следва да се установят
всички съставомерни признаци на административното нарушение както от обективна,
така и от субективна страна. В настоящия случай спорът касае факта дали
установеното нарушение – полагане на труд без сключен писмен трудов договор, е
извършено именно от санкционираното лице С.М.С. или от друго лице. От събраните
по делото доказателства се установява, че лицата, осъществили цялата дейност по
набавяне на еднодневни трудови договори, вкл. комуникация с Дирекция „Инспекция
по труда“, са роднини на С.. На място при осъществената проверка също са заварени
тези лица, а не самият земеделски производител. В последващата комуникация с
Дирекция „Инспекция по труда“, отново не се установява да е ангажиран именно
земеделският производител. По делото липсват доказателства именно
санкционираното лице да е ангажирало В.Л. за полагане на труд за негова сметка.
От това следва и извод, че нарушението не е безспорно установено от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
С оглед на това,
касационната инстанция намира, че е налице съществено процесуално нарушение,
тъй като се пораждат съмнения относно наличието на една от трите основни
предпоставки в административнонаказателния процес – нарушителя.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, Районен съд - Пазарджик е постановил
правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на ответника в настоящото касационно производство
искане за присъждане на разноски, следва Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ да бъде осъдена да заплати такива в размер на 300,00 (триста) лева
съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 26.04.2022 г. и
списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд - Пазарджик, Х-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 114/17.02.2022 г. по АНД № 1364/2021 г.
на Районен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр.
София, да заплати на С.М.С., ЕГН **********,***, сумата от 300,00 (триста)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/