Решение по дело №357/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 447
Дата: 31 май 2022 г.
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20227150700357
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

   447/31.5.2022г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА

  2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

 

при участието на секретаря Тодорка Стойнова и участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов к.а.н. дело № 357 по описа за 2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Р.Т., срещу решение № 114/17.02.2022 г. по АНД № 1364/2021 г. на Районен съд - Пазарджик, с което е отменено наказателно постановление № 13-002840/23.08.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -Пазарджик, с което на С.М.С. е наложена глоба в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – С.М.С., чрез процесуален представител адвокат Николай Б., в съдебно заседание и в представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на С.М.С., в качеството му на земеделски производител, срещу наказателно постановление № 13-002840/23.08.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което на посочено правно основание чл. 414, ал. 3 КТ, във връзка с извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, на С. е наложена глоба в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева. Посочено е, че земеделският производител, в качеството му на работодател, при извършена проверка на 20.05.2021 г., около 8.15 часа на обект „Масив с ягоди“, находящ се в с. Ковачево, община Септември, не е уредил като трудови отношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето В.Я.Л.. Посочено е, че при проверката последната е намерена на обекта да бере ягоди, облечена в работни дрехи, но в Информационната система на ИА „ГИТ“ - Регистър трудови договори, не са установени данни за подадено уведомление за сключен трудов договор между нея и земеделския производител.

Районен съд - Пазарджик е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на актосъставителя и допуснатите по делото свидетели. Приел е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимия материален закон. Посочил е, че отговорността на земеделския производител е ангажирана като физическо лице и същата следва да бъде лична и виновна и подлежи на доказване от страна на наказващия орган. Посочил е, че не е доказано, че в деня на проверката земеделският производител е наел на работа В.Л., която от своя страна да се е съгласила да престира труд срещу възнаграждение, но без преди това да уреди отношенията им посредством сключване на трудов договор. От събраните по делото доказателства, включително и гласни такива е установено, че С.С. е възложил на членовете на семейството си да организират беритбата на ягодите, респ. наемането на работниците, сключването на договори с тях, контрола върху работата им, заплащане и др., както и че С. е упълномощил съпругата си да го представлява пред държавни органи, включително и пред ДИТ-Пазарджик. При тези установявания, съдът е приел за недоказано, че към датата на проверката – 20.05.2021 г. С. е бил наясно кои лица са организирани от съпругата му да работят и с кои има сключени договори. От друга страна е установено, че още на 17.05.2021 г. са подадени платежни нареждания за закупуване на еднодневни трудови договори, които обаче не са били получени към деня на проверката. Съдът е приел, че деянието е несъставомерно от субективна и обективна страна, поради което е отменил наказателното постановление.

Така постановеното решение е правилно.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се аргументи за доказаност на вмененото на земеделския производител нарушение по смисъла на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд - Пазарджик е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях.

Правилно районният съд е установил, че вмененото на С. нарушение не е доказано до изисканата от закона степен, поради което и твърденията на касатора в тази насока са неоснователни. Въпреки доводите в касационната жалба не може да се приеме, че във всички случаи отговорността на работодателя е обективна такава. Безспорно по делото следва да се приеме, че земеделският производител е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Същият обаче е и физическо лице, а КТ не предвижда разпоредби аналогични на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, която да включва в приложното си поле и физическите лица. Ето защо за нарушения, осъществени от работодатели, които са ФЛ и не са регистрирани като ЕТ, следва да се приеме, че преди налагане на административно наказание „глоба“ следва да се установят всички съставомерни признаци на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна. В настоящия случай спорът касае факта дали установеното нарушение – полагане на труд без сключен писмен трудов договор, е извършено именно от санкционираното лице С.М.С. или от друго лице. От събраните по делото доказателства се установява, че лицата, осъществили цялата дейност по набавяне на еднодневни трудови договори, вкл. комуникация с Дирекция „Инспекция по труда“, са роднини на С.. На място при осъществената проверка също са заварени тези лица, а не самият земеделски производител. В последващата комуникация с Дирекция „Инспекция по труда“, отново не се установява да е ангажиран именно земеделският производител. По делото липсват доказателства именно санкционираното лице да е ангажирало В.Л. за полагане на труд за негова сметка. От това следва и извод, че нарушението не е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

С оглед на това, касационната инстанция намира, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като се пораждат съмнения относно наличието на една от трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушителя.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, Районен съд - Пазарджик е постановил правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото касационно производство искане за присъждане на разноски, следва Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да бъде осъдена да заплати такива в размер на 300,00 (триста) лева съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 26.04.2022 г. и списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд - Пазарджик, Х-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114/17.02.2022 г. по АНД № 1364/2021 г. на Районен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, да заплати на С.М.С., ЕГН **********,***, сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/        

 

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                     2./п/