Решение по дело №1880/2019 на Районен съд - Враца

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Враца, 04.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Враца, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

 

при участието на секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. №1880 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по иск на К.В.Н., ЕГН **********, чрез адв. М.С.Г.,***, ЕИК *********, с правно основание чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за  неимуществени вреди, претърпени от травматично увреждане – счупване на лява ръка, настъпило на 15.01.2019 г. вследствие на падане поради подхлъзване върху заледен, непочистен и неопесъчен тротоар на бул. „Христо Ботев“ в гр. Враца, изразяващи се в претърпени болки, страдания, дискомфорт, негативни емоции, неудобство, стрес, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че на 15.01.2019 г., около 10:00 часа, в гр. Враца, се движила с дъщеря си по бул. „Христо Ботев“ по десния тротоар в посока магазин Кауфланд, като се подхлъзнала и паднала на троатоара, тъй като същият бил силно заледени и хлъзгав, а не бил опесъчен. Почувствала силна болка в областта на китката на лявата ръка, която започнала да се подува. Ищцата веднага потърсила медицинска помощ и след направена рентгенография й била поставена диагноза „фрактура на радуиса“. Последвало оперативно лечение, при което й била поставена метална пластина в Пръва частна МБАЛ – Враца ЕООД, където лявата гривенна става била имобилизирана в дорзална гипсова шина. Ищцата била постъпила за извършване на операцията на 15.01.2019г. в 11ч. и била изписана на 17.01.2019г. в 12ч. за домашен амбулаторен режим на лечение. Твърди, че вследствие на инцидента търпяла болки, страдания и ежедневен дискомфорт за период по-дълъг от 30 дни, изпитвала страх да ходи по улицата, както и силно безпокойство. Търпяла много неудобства по време на последвалото лечение в домашни условия – не можела да спи, въпреки приеманите обезболяващи, сринала се емоционално, изнервила се, ограничила значително социалните си контакти, станала раздразнителна. Излага, че била принудена да разчита на помощта на своите близки дори и за елементарни хигиенни действи, както и за хранене и обличане. Изпитвала чувство на безпомощност, тъй като вследствие на трудова злополука пръстите на дясната й ръка били ампутирани, за което била освидетелствана от ТЕЛК с 55% намалена работоспособност пожизнено. Не можела да си служи изобщо с горните крайници и зависела изцяло от грижите на близките си. Изпитвала срам, защото се налагало те да й помагат при обслужването в банята и тоалетната. Наложили се допълнителни прегледи, за които също трябвало да бъде придружавана. Ставата останала оточна и болезнена и след отстраняване на гипсовата шина. Наложило се повторна оперативна намеса за премахване на поставената метална пластина, като въпреки проведените процедури по рехабилитация, към настоящия момент все още не се е възстановила напълно и е налице дефицит на движенията на лявата й ръка. Заявява се, че бул. „Христо Ботев“ и прилежащия към него тротоар са собственост на Община Враца на основание §7, т.4 ЗМСМА вр. чл.2, ал.1, т.1 ЗОС, като същата има задължение да стопанисва тротоара и да го поддържа с грижата на добър стопанин, включително да го почиства от сняг и да го опесъчава през зимните месеци. Излага, че независимо дали тези дейности са възложени на друг, отговорност се носи от ответника като техен възложител. Сочи, че е налице пряка причинна връзка между неизпълнението на задължението на ответника и настъпилите вреди.

Иска се постановяване на решение, с което Община Враца да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за  неимуществени вреди, претърпени от травматично увреждане – счупване на лява ръка, настъпило на 15.01.2019 г., изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Враца, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че не са ангажирани никакви доказателства относно изложените в исковата молба фактически твърдения. Възразява, че не е посочено конкретното място, на което е паднала ищцата, което ограничавало възможността на ответника да заяви регресна претенция към лицето, което е следвало да почисти тротоарът в този участък. Възразява, че изложеното в исковата молба не е подкрепено с доказателства. Не било посочено точно място, на което ищцата е паднала, като при извършените прегледи след това било отбелязано, че ищцата е паднала на бул. „Христо Ботев“  в гр. Враца, а не на тротоара. Сочи, че съгласно ЗДвП, ищцата била длъжна да се движи по тротоара и като се движела по пътното платно била нарушила правилата за движение по пътищата. Твърди, че било налице несъответствие между твърденията в исковата молба и посоченото в диагнозата, която е поставена при прегледа – вместо W19- падане неуточнено, трябвало да бъде квалифицирано с код W00. В приложената по делото медицинска документация не се съдържали данни за времето и мястото на падането, като в приложения амбулаторен лист от №010215/15.02.2019г. не се посочвало лява или дясна ръка е травмирана и кога. Нямало доказателства за потърсена медицинска помощ веднага след падането на 15.01.2019г. според твърденията на ищцата. Липсвала втората страница на представените епикризи. Възразява, че е неотносимо инвалидизирането на ищцата. Твърди, че ищцата е в обетивна възможност да си служи с дясната ръка и да престира работна сила. Не можело да бъде направен извод за настъпване на увреждането на посоченото място и съответно за ангажиране на отговорността на Община Враца. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между увреждането и твърдяните неимуществени вреди. Оспорва размерът на претенцията. Излага, че ищцата е следвало да положи необходимата грижа за собственото си здраве и да не се движи по пътя. Твърди наличие на съпричиняване от страна на ищцата, като намира, че справедливият размер не би бил по-висок от ½ от заявения. Иска се постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

РАЙОНЕН СЪД-ВРАЦА, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

За изясняване на релевантните за спора факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л.В.Й. , К.И.Т. и Н.Н. Н..

Св. Й разказва, че през м. януари 2019г. ищцата, която е нейна сестра, паднала до пл. „Руски“ и си счупила ръката. Оперирали я и не можела да се обслужва сама. Болките били много силни, налагало се дъщеря ѝ да ѝ помага за къпане, обличане, да се обслужва. Работела като чистачка на офис, като изпитвала затруднения да работи с двете си ръце, изпитвала болка при промяна на времето.

Свидетелката Тодорова, разказва, че се видяли на спирката на пл. „Руски“ на 15.01.2019г. с ищцата, след което тя продължила по пътя и паднала няколко метра след спирката. Лявата ръка на ищцата била подута, тя плачела от болка. Свидетелката отишла в болницата с ищцата, където я прегледали и оперирали счупената ръка. Придружавала ищцата при провеждане на физиотерапията, която ѝ била предписана. Ищцата не можела да се обслужва сама, изпитвала големи болки. Страхувала се да излезе сама през зимния сезон, притеснявала се, че може пак да падне. В деня, в който ищцата пострадала, улиците не били почистени, като на тротоарите имало само тясна пътека, по която можел да се движи един човек. Ищцата продължвала да изпитва страх да не падне отново и да не може да се обслужва сама. Притеснявала се, че може да загуби работата си, тъй като вече се затруднявала с изпълнението на задълженията си. Изпитвала болка при по-интензивно натоварване, както и при застудяване на времето. Посещавала физиотерапия, санаторуим с балнео лечение, но след инцидента не можела сама да се спрява с ежедневни задачи. Притеснявала се, че има нужда от помощ постоянно, а дъщеря ѝ имала две малки деца.

Свидетеля Н., дъщеря на ищцата, разказва, че на 15.01.2019г. трябвало да се срещнат с майка й, но тя закъсняла, тъй като улиците не били почестени и се придвижвала бавно. След като не  я намерила на мястото на срещата се обадила на майка си, тя ѝ казала, че се намира в болницата и си е счупила ръката. Ищцата се притеснявала както от операцията, която се налагало да бъде направена, така и от това, че след нея няма да може да се обслужва, тъй като другата ѝ ръка е с ампутирани пръсти. Налагало се свидетелката да помага на майка си за всичко – хранене, къпане, тоалет. Това състояние продължило около три месеца, тъй като месец след падането и първата операция, била направена втора за отстраняване на пластините, поставени при първата. Ищцата не можела да излиза сама, сега с настъпването на зимата пак изпитвала притеснения как ще се придвижва. Ищцата живеела с дъщеря си, за да може тя да ѝ помага. Продължавала да изпитва болки и дискомфорт при промяна на времето и при натоварване, което се случвало по време на работа. Освен от това, че не може да се справя сама след инцидента, ищцата се притеснявала и че ще загуби работата си. Била подписната и стресирана.

Съдът, като подложи на обстоен критичен анализ показанията на свидетелите, намира, че същите следва да бъдат кредитирани като непротиворечиви, кореспондиращи си и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

Представените по делото медицински документи не следва да бъдат самостоятелно обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за факти от значение за предмета на доказване по делото е съобразена от вещото лице при изготвяне на изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза. От същото се установява, че ищцата е получила следното травматично увреждане: счупване на типично място на лявата лъчева кост, като механизмът на получаване на травмата е индиректен – падане върху отворена длан. Била извършена операция за наместване и поставяне на остеосинтетичен метал, както и гипсово обездвижване. Вещото лице посочва, че счупването на типично място на лявата лъчева кост причинява трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник за срок от около три месеца. Според вещото лице е било проведено оперативно ортопедично лечение. Първоначално ръката е била наместена и поставен остеосинтетичен метал, който след това е бил отстранен, ръката е била гипсирана. Ищцата е търпяла болки и страдания характерни за този вид травми с ограничаване на движенията на лявата ръка и нарушение на функцията на захващане, като при нея е налице увреждане на другата ръка, което съчетано с травмата е довело за известен период до значително затрудняване на движенията, свързани с горните крайници, но не е ограничило жизнените функции. Ищцата към момента на изготвяне на експертизата е почти напълно възстановена, като периодът необходим за пълното й възстановяване е не по-малък от три месеца. Заключението е изготвено компетентно, обосновано е и се възприема от съда.

Изслушано е и заключение на съдебно-психологична експертиза. Вещото лице след извършване на психологическо изследване, е установило, че ищцата е преживяла силна травма във връзка с инцидента, тъй като е засегната единствената ѝ работеща пълноценно и доминантна ръка, което я е лишило от възможността да бъде независима. Установило е, че ищцата се чувства тревожна и изнервена, притеснена, не спи спокойно, избягва обекти, лица и разговори за дейности, свързани с претърпяното произшествие, защото я връщат болезнено към инцидента и опасността за живота и здравето ѝ. Едновременно с това е развила и болезнени убеждения за живота и околната среда, за нея светът вече не е безопасен. Вещото лице е преценило, че ищцата разполага с личния ресурс да се справи с травмата.

Представено е ЕР №0959 от зас. №042/15.03.2001г. на ТЕЛК, Общи заболявания към МБАЛ – Враца, от което се установява, че ищцата К.Н. е с установена 55% намалена работоспособност поради травматична ампутация на други пръсти.

Представено е Извлечение от Наредба за управление на отпадъците, подъдржане и опазване на чистотата на територията на Община Враца, приета с решение № 582/26.09.2017г. на Общински съвет – Враца, съгласно чл.67, ал.1, т.2 от която собствениците, ползвателите, лицата, които фактически владеят или държат недивжими имоти или части от тях, са длъжни да почистват тротоарите пред  и около сградите на имотите от сняг и лед.

Приложен е по делото и договор № У-8/26.01.2017г. между Община Враца и „БКС – Враца“ ЕООД, с който на дружеството е възложено сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от населените места на Община Враца, поддържане на чистотата на уличната мрежа и терени, предназначени за обществено ползване в нормални и зимни условия в т.ч. снегопочистване на територията на град Враца, почистване и поддържане на зелени площи и озеленяване на територията на град Враца.

При така установените факти от значение за спора съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.52 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.

В конкретния случай се установиха по делото в съвкупност предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника по делото –Община Враца.

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 15.01.2019г. ищцата е паднала поради подхлъзване върху заледен, непочистен и неопесъчен тротоар и улица на бул. „Христо Ботев“  в гр. Враца, вследствие на което е получила травматично увреждане - счупване на типично място на лявата лъчева кост.

Според разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗП   

"Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Легалната дефиниция на "тротоар" е дадена в § 6, т. 6 от ЗДвП, разпоредбата на която предвижда, че тротоар е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Тротоарите са част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ЗДвП, според която пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. Съгласно § 6, т. 1 от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата във вр. с чл.3, ал.2, т.1 Закона за общинската собственост във вр. с §7, ал.1, т.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинските пътища са общинска публична собственост. Именно това е и основанието на законодателят да възложи на общините задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане – чл. 31 от Закона за пътищата. Посочената разпоредба предвижда, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. С тази законова разпоредба на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа, разглеждана като съвкупност от посочените елементи в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за пешеходците.

Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т.е налице е неизпълнение на законово задължение. Неоснователно е възражението на ответника, че тази дейност е била възложена на собствениците и ползвателите на имотите, относно тротоарите пред техните имоти, както и че снегопочистването е възложено на друго юридическо лице. Възложителят на работата отговаря за нейното изпълнение от страна на лицето, на която я е възложило, независимо дали е негов служител или не. Задължението за поддържане на пътната настилка и тротоарите, включително нейното снегопочистване, е възложено по законов ред на общината, на чиято територия се намират. Прелъзлагането на тази дейност не освобождава общината от тази отговорност, тя като възложител отговаря за действията на лицата, на които е преотстъпила извършването на тази дейност, както и за тяхното бездействие.

Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, които се подкрепят и от кредитираното заключение на съдебно-медицинската експертиза и съдебно-психологичната експертиза, съдът приема, че претърпяното от ищцата увреждане е именно вследствие на това бездействие за поддръжка на уличното платно и тротоар, който не е бил проходим, като не е било възможно нормалното придвижване в зимни условия на пешеходците по него, нито по пътното платно, което също не е било почистено, като същото се явява непосредствена причина за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

От свидетелските показания и кредитираното заключение на съдебно-медицинската експертиза и заключението на съдебно-психологичната експертиза, както и приетите по делото писмени доказателства се установи, че ищцата е претърпяла силни болки и неудобства, както свързани със самата травма, нейното оперативно лечение с две оперативни намеси, периодът на възстановяване и физиотерапия, така и с оглед невъзможността й да се обслужва и справя сама с ежедневните си нужди поради засегнатата ѝ в по-голяма степен функционалност на ръцете с оглед наличната травма на другата й ръка – ампутация на пръсти. Въпреки положените усилия и лечение, ищцата все още търпи епизодично болки във връзка с травмата. Вследстиве от този инцидент ищцата е претърпяла и психологическа травма, която не е преодоляла. При наличието на вече съществуващата травма на дясната ръка, счупването и обездвижването за период от време и на лявата ръка за ищцата е довело до много по-голяма зависимост от чужда помощ и невъзможност самостоятелно да се обслужва в ежедневните си нужди, като е довело и до психическа травма за нея.

Предвид изложеното и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че вследствие на противоправното бездействие на длъжностни лица при ответника, които не са упражнили необходимия контрол за изпълнение на възложените със закон на общината дейности, ищцата е претърпяля неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на размера на обезщетението са видът, обемът и интензивността на причинените неимуществени вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. В случая при определяне на размера на дължимото обезщетение, като взе предвид, че ищцата е претърпяла две оперативни интервенции, наложени от счупването на лявата ръка,  посочения от вещото лице период, в който ищцата е търпяла силни болки и страдания и е имала трайно затрудняване на движенията на лявата ръка – около три месеца, като съобрази и данните по делото, че ищцата е била в значително по-голяма степен ограничена поради счупването, тъй като другата ѝ ръка е с ампутирани пръсти, преживяната от нея психологическа травма, която също не е отшумяла към настоящия момент, и с оглед критерия, визиран в чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че размерът на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде определен на 7000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Следва да бъде уважена изцяло исковата претенция.

Ответникът следва да бъде осъдан на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищцата заплатените от нея разноски в хода на производството – 680 лева адвокатско възнаграждение, 250 лева депозит за съдебно-медицинска експертиза и 200 лева за съдебно-психологична ексептиза, или общо 1130 лева.

Ответникът, с оглед присъденият размер на обезщетението, следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Враца държавна такса в размер 280,00 лева.

По изложените мотиви, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.49 във вр. с чл.52 от ЗЗД Община Враца, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Враца, ул. „Стефанаки Савов” №6, да заплати на К.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 7000 лева /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на травматично увреждане - счупване на типично място на лявата лъчева кост, настъпило на 15.01.2019г., вследствие на падане поради подхлъзване върху заледен, непочистен и неопесъчен тротоар на бул. „Христо Ботев“ в гр. Враца, изразяващи се в претърпени болки, страдания, дискомфорт, негативни емоции, неудобство, стрес, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Община Враца, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Враца, ул. „Стефанаки Савов” №6, на основание чл.78, ал.1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на К.В.Н., ЕГН **********, сумата 1130 лева/хиляда сто и тридесет лева/, представляваща сторени в производството разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Община Враца, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Враца, ул. „Стефанаки Савов” №6, да заплати по сметка на Районен съд-Враца държавна такса в размер на 280 лева /двеста и осемдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: