Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………………………………
2015 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, , ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 01.07.2015 г.при секретар М. Вълеваизслуша докладваното от
председателя административно дело №1407/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК
във връзка с приложението на чл. 78, ал.1
и чл 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.
Образувано е
по жалба
на С.В.Г. ***, против отказ за
издаване на разрешение за дейности с общоопасни средства рег.№436р-8560 от
29.04.2015г., издаден от Началник на Второ РУ при ОДМВР-гр.Варна, с който е
отказано издаването на разрешение за придобиване на 1бр. късо нарезно
оръжие и до 50бр. боеприпаси за него за
самоохрана на оспорващия.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност, неправилно приложение на материалния
закон. Основен след тях е редът, по който е следвало да се проведе, а не е
проведено административното производство. Твърди се, че лицето следва да бъде
третирано по реда, посочен в чл.42,
ал.2 от Правилник за прилагане на
ЗКВВООБ, тъй като е бивш служител на органите на МВР. Твърди се още, че не
попада в изключенията, за които не се прилага цитираната норма и във връзка с
този си довод релевирапетитум за незаконосъобразност на така постановения
отказ. Твърди, че не е нужно да установява необходимостта от самоохрана, а
следва производството да се разгледа по специалния ред на посочената по-горе
норма. Въз основа на това иска съдът да отмени обжалвания отказ, като
преписката да се върне на Началника на
Второ РУ при ОД на МВР-Варна - за изпълнение.
В открито съдебно заседание оспорващият се явява лично, поддържа релевираните в жалбата доводи и
петитум.
Ответникът редовно уведомен чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, поддържа изцяло изложеното в приложеното ведно с
административната преписка становище,счита
оспорения административен акт за правилен и законосъобразен, предвид на
което моли съдът да я отхвърли. В открито съдебно заседание претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав,
като анализира доказателствата и съобрази доводите на странат с данните по
делото,приема следното:
По допустимостта:
Оспореното разпореждане е било връчено
лично на лицето на 04.05.2015 г. а жалбата е входирана в деловодството
на административния орган на 07.05.2015 г. - същата е депозирана от надлежна страна и в рамките на
законоустановения срок предвид на което
е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспорения административен акт компетентният административен орган –
Началникът на ІІ-то РПУ при ОД на МВР Варна, по подаденото до него заявление №
387300-200/31.03.2015 г. от С.В.Г. постановил отказ за издаване на разрешение за дейности с общоопасни средства.
Ведно със заявлението заявителят
е представил изискуемите според чл. 78, ал.1 и 2 документи, не е ангажирал
обаче доказателства за целта, обвързващо искането, а именно – самоотбрана.
АО, съобразявайки се с така
установените факти, приема от правна
правна страна следното: макар и да е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ЗОБВВПИ - заявителят действително и бивш служител на
органите на МВР, то той не е преодолял
отрицателната предпоставка, визирана в чл. 58, ал.1 т.10 от същия закон – не е
доказал наличието на основателна причина,
която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение за лично оръжие.
Правните основания за издаване на оспорения административен акт
административният орган е извел от разпоредбите на чл. 78, ал.1 и 2 и чл. 58,
ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ.
Спорът е чисто правен и се свежда до отговор на въпроса, доколко
разпоредбата на чл. 78, ал.2 се явява
специална спрямо общото правило, въведено с чл. 58, ал.1 от Закона.
Съгласно първата от тях - чл. 78
(1) държавните служители от МВР,
от ДАНС, ДАТО, от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието,
служителите от Бюрото по защита при главния прокурор и военнослужещите от
въоръжените сили, НРС и НСО получават разрешение за придобиване, съхранение
и/или носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от
него длъжностно лице, съответно от началника на РУ на МВР по постоянен адрес,
въз основа на заявление по образец, в което се посочват видът и количеството
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, придружено от следните документи:
1. служебна бележка от съответното ведомство,
че са служители или военнослужещи;
2. два броя снимки с размер 3 на 4 см;
3. удостоверение за годност за употреба,
издадено по реда на чл. 87, ал. 2, когато огнестрелното оръжие не е ново;
4. документ за платена такса в размер,
определен с тарифата по чл. 12.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 44 от
2012 г., в сила от 1.07.2012 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.) За
получаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях
лицата по ал. 1 с прекратено служебно правоотношение, с изключение на тези, на
които е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", подават до
директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен
адрес, заявление по образец, в което се посочват видът и количеството
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, придружено от следните документи:
1. служебна бележка от съответното ведомство,
удостоверяваща, че лицето е бивш служител;
2. документите по чл. 61, ал. 4;
3. (нова - ДВ, бр. 73 от 2012
г., в сила от 25.09.2012 г.) два броя снимки с размер 3 на 4 см;
4. (нова - ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от
25.09.2012 г.) удостоверение за годност за употреба, издадено по реда на чл.
87, ал. 2, когато огнестрелното оръжие не е ново;
5. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 73 от 2012 г., в
сила от 25.09.2012 г.) документ за платена такса в размер, определен с тарифата
по чл. 12.
С чл. 58, ал.1, т.1 до 10 от
същия закон, законодателят е въвел общо
правило, с което се определят лимитативно отрицателните предпоставки за
издаване на разрешение за оръжие, които
предпоставки за валидни за всички групи
лица, заявили искане за
издаването му.
Наведените от жалбоподателя
доводи, че не е взето предвид от административния орган това, че е бивш
служител на МВР при постановяване на
отказа за издаване на разрешението, не се споделят от съда. Нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не въвежда
изключение от императива на чл. 58, ал. 1 също така не предвижда
по-благоприятен режим за изброените в нея лица. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2
не създава привилегировано положение, а визира специфични случаи, при които се
изискват и специфични други документи, поради което не би могло да се приеме,
че ако едно лице е бивш служител на МВР може да получи разрешение за достъп и
ползване на оръжие автоматично, само заради това си качество без да отговаря на
останалите изисквания на закона, а именно за основателна причина и т.н.
От изложеното дотук, може да
бъде направен обоснован извод, че основна предпоставка за
издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона е наличието на
основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в
закона цели. Отсъствието само на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ
е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, независимо дали
са изпълнени останалите критерии на закона. В случаите на издаване /подновяване/ на
разрешение, законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си,
като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от
издаване на исканото разрешение. /в този смисъл Решение № 16322 от 12.12.2011
г. по АД № 10063/2011 г. на ВАС, Решение № 15598 от 07.12.2012 г. по АД №
9699/2012 г. на ВАС, Решение № 4165 от 26.03.2013 г.,по АД № 11104/2012 г. на
ВАС, Решение № 12257 от 11.10.2012 г. по АД № 2869/2012 г. на ВАС, Решение №
3548 от 30.03.2015 г. по АД № 15817/2014 г. на ВАС/ Ето защо, правилно
ответният административен орган е приел, че
Ст. Г. не е доказал необходимостта си за носене и употреба на
огнестрелно оръжие, съответно е постановил отказ да му издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на
такова. Този отказ е законосъобразен и съответства на нормата на чл. 58, ал. 1,
т. 10 от ЗОБВВПИ. Ето защо, жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
При постановяване на оспорения административен акт административният
орган е действал правилно, административното производство е проведено при спазване на установените правила,
фактическата обстановка е изяснена напълно, подведена е правилно и точно към
хипотезата на приложимата материално правна норма.
Извършената съдебна проверка не установи да са налични твърдяните от
оспорващия основания за
незаконосъобразност на административния акт, което да налага неговата отмяна.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и своевременно
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно и следва да го уважи.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.1 и 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването наСтоян В.Г. ***, против
отказ за издаване на разрешение за дейности с общоопасни средства
рег.№436р-8560 от 29.04.2015г., издаден от Началника на Второ РУ при
ОДМВР-гр.Варна, с който е отказано издаването на разрешение за придобиване на
1бр. късо нарезно оръжие и до 50бр.
боеприпаси за него за самоохрана на оспорващия.
ОСЪЖДА С.В.Г. *** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от
150 (сто и петдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен
срок от датата на съобщаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Стоянова