Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ – 87 29.05.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На двадесет и шести май
година 2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 196 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 58144/18.12.2019г. на БРС от ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А,
представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов, чрез ю.к.Стойкова,
против решение № 3532/12.12.2019г. по гр.д. № 6549/2019г. на БРС, с което съдът
е уважил осъдителния иск на Д.М.К., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“М. Р.“ бл.**,
вх.*, ет.*, ап.**, против ГД „ПБЗН“ при МВР, за заплащане на неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за исковия период: 01.07.2016г. -
31.07.2019г., както и за заплащане на мораторна лихва в размер на 196.11лв., за
периода от падежа – последния ден на месеца, следващ съответното изтекло
тримесечие, до 05.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като е осъдил
въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски, д.такса в полза на
БРС и разноски за експертиза. Заявява, че решението не е правилно и моли да
бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Подробни мотиви излага във
въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на
разноски.
Въззиваемият Д.М.К. оспорва въззивната
жалба в надлежно депозирания отговор чрез процесуалния си представител –
адв.Зл.Билянова. Заявява, че е необоснована и моли решението на БРС да бъде
потвърдено. Не ангажира нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Предявените искове пред районния съд са
с правно основание чл.128 КТ, вр. с чл.150 КТ, вр. с чл.178 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид приложените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от Д.М.К. против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“
при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора
– Главен Комисар Н.Николов. Въззиваемият твърди, че за исковия период 01.07.2016г.
– 31.07.2019г. е заемал длъжност „в.с.а.,т.п.“ в СПБЗН – Л. Бургас при ГД
„ПБЗН“ на МВР и като такъв има статут на държавен служител. В резултат от
полагани 24-часови дежурства за горния период е надвишил нормалната
продължителност на работното време. Положил е общо 1544 часа нощен труд, който,
приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен, възлиза на 1765
часа и 221 часа за спорния период представляват извънреден труд. Твърди, че за този
отработен извънреден труд не му е заплатено допълнителното дължимо
възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззивника да му заплати сумата от 1326лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с
чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода, ведно с лихва в размер
на 180лв. за забава за периода от датата на падеж на всяка главница – 30.10.2016г.
до завеждане на исковата молба и законната лихва върху главницата от депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира също така
заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.
Въззивникът е оспорил исковата молба.
Заявява, че не е основателна. Подробни аргументи са изложени в депозирания по
реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни становища.
Счита, че като държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, К. не може да
се ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е основателно
да претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата на чл.187,
ал.3 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска. Поради неоснователността на
основния иск, счита и акцесорния за заплащане на мораторни лихви за
неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Също ангажира доказателства. Моли за
присъждане на разноски.
В хода на производството исковете са
изменени, след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 05.12.2019г.
е прието увеличение по размер, като за упоменатия период се претендира сумата
от 1553.63лв., мораторна лихва в размер на 196.11лв. общо за всички главници, за периода от датата
на забавата за всяка една от тях до 04.08.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 05.08.2019г. до окончателното изплащане на главницата.
Изложените в исковата молба твърдения,
че Д.М.К. за исковия период 01.07.2016г. – 31.07.2019г. е заемал длъжност „в.с.а.,т.п.“
в СПБЗН – Л. Бургас при ГД „ПБЗН“ на МВР, както и това, че страните са били в
служебно правоотношение, не са оспорени от въззивника, затова по реда на чл.153 съдът ги приема за установени.
Както бе изложено по-горе, с исковата
молба въззиваемият заявява, че за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. е
полагал 24-часови дежурства по график, като за месец е имал по 7 или 8 24-часови
дежурства и така се е получавало превишаване на нормалната продължителност на
работното време. Затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация
на работното време по горния начин, била превишавана максималната
продължителност на служебното време за месеца.
По повод твърденията на страните, съдът
взе предвид следното:
Както вече стана ясно, въззиваемият,
заемащ длъжността „в.с.а.,т.п.“ в СПБЗН – Л. Бургас при ГД „ПБЗН“ на МВР, е
държавен служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица“.
Според действалата за периода
01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.“ След изменението на цитираната
разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда
сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на
трудовите си функции въззиваемият К. е полагал 24-часови дежурства, определени
по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст
следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята
на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна
смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8
часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7. Това превръщане на нощния труд в дневен е
подробно разяснено в Писмо изх.№ 04-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСГ – стр.196 по
гр.д.№ 814/2019г. БРС и Разяснение на МТСГ от 07.09.2010г. във връзка с чл.9,
ал.2, от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата –
стр.197 по с.дело.
Според въззивника, горните правила не
следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на
дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен
служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се
прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от
29.07.2016г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична
регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете
Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което,
според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в
спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра
Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №
8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен
час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните
разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд,
приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е
положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият К. е
лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на
труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР.
Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат
специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно
тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите
на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от
институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да
бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения,
предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да
уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по
по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът
се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което
служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от
нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно
тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а
именно по отношение на приравняването на
нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с
дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод,
че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат
правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.
Още повече, че за част от процесния
период - от 29.07.2016г. до 02.08.2016г. горните правоотношения са уредени от
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период или изразено по
друг начин – отработените часове нощен труд се умножава с коефициент 1.143,
т.е. – възприето е общото правило, следващо от съответните разпоредби на КТ.
Изложените аргументи мотивират съда да
приеме, че положеният от въззиваемия нощен труд за периода 01.07.2016г. – 31.07.2019г.
следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143, за часовете,
отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се
дължи съответна добавка за нощен труд,
така, както е определено от Министъра на вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след
приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият
работен ден – и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за
сумирано отчитане на 1-месечен или 3-месечен период, в зависимост от това, коя
редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР е действала към релевантния исков период.
За да докаже твърдението си за положен
извънреден труд за процесния период, въззиваемият е поискал определянето му
посредством експертиза. По делото е назначена и приета СИЕ, в която В.л., след
като се е запознало с графиците за дежурства и протоколите за реално положени
дежурства, е определило по месеци за процесния период превишаването на
продължителността на служебното време. То, също така е остойностено, съобразно
действалите към актуалния момент административни актове, регламентиращи
възнаграждението на К..
Така за периода 01.07.2016г. – 31.07.2019г.
въззивникът е положил 24-часови дежурства, в резултат от които е превишил
служебното време с общо 228.80 часа, като съдът отчита обстоятелството, че
положеният през м.юли, 2016г. труд следва да бъде заплатен през м.октомври
същата година с получаване на трудовото възнаграждение през м.октомври. Така
следва заключение, че за процесния
период на К. се дължи възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1553.63лв.,
ведно мораторна лихва в размер на 196.11лв.
общо за всички главници, за периода от датата на забавата за всяка една
от тях до 04.08.2019г. включително, както и законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
При изложените мотиви на настоящия
състав, се налага заключение, че постановеното от БРС решение следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия се следват направените разноски за настоящата инстанция,
като се съобрази въведеното от въззивника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК и изменението на НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
считано от 15.05.2020г. Така, определени от съда, дължимите на К. разноски за
настоящата инстанция възлизат на 333лв. Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3532/12.12.2019г. по гр.д.
№ 6549/2019г. на БРС.
ОСЪЖДА
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171 А,
представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов да заплати на Д.М.К., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“М. Р.“ бл.**,
вх.*, ет.*, ап.** направените в настоящата инстанция разноски в размер на 333лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: