ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 53319.08.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 19.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ
АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ Въззивно частно гражданско дело
№ 20201700500352 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ “ ЕАД с ЕИК
********* срещу Разпореждане от 13.02.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 894 / 2020г. на
Районен съд Перник, в частта му с която е отхвърлено искането на заявителя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземане в размер на сумата от
199.17 лв., представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги.
Жалбоподателят оспорва атакуваното разпореждане като неправилно и
незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на съда, че уговорените в
договорите клаузи за неустойка били неравноправни, понеже били в размер на всички
абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до края на срока му, като в
тази връзка се конкретизира, че основанието за начисляване на неустойката се съдържа
в чл. 11 от Договора за мобилни услуги и се формира от сбора на три стандартни
месечни абонамента и част от стойността на отстъпките за предоставеното на
потребителя устройство. Сочи, че процесните договори за мобилни услуги са сключени
след подписването на Спогодба от *** г. между заявителя и КЗК и съобразно нейните
условия в клаузите на договорите не се предвижда дължимост на неустойки в размер
на всички абонаментни такси от прекратяване на правоотношението до изтичането на
срока. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане на БРС и да се
произнесе по съществото на спора.
С разпореждане от 16.07.2020 г. частната жалба е била оставена без движение
като на жалбоподателя са дадени указания да конкретизира начина на формиране на
размера на претендираните неустойки.
С молба от 06.08.2020г. заявителя жалбоподател е посочил, че по договор за
мобилни услуги за номер *** неустойката е 62,46 лева без ДДС.
По отношение договора за номер *** посочва, че в сумата посочена в
заявлението (136,71 лв.) се включват 42,48 лева-неустойка в размер на трикратния
месечен абонамент и 94,23 лева- представляваща част от разликата между цената на
която е предоставено на длъжника устройство HUAWEI Telenor 4GMiFi, а именно
19,99 и стандартната цена без абонамент (149,99 лева), определена с оглед оставащият
срок на договора ако не бе прекратяването.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за
претендираните неустойки в общ размер от 199.17 лв., ведно със законната лихва и за
разликата над присъдените разноски от 104.32 лв. до претендирания размер от 205 лв.
Съдът е приел, че длъжникът е потребител и приложение намира нормата на чл. 143
ЗЗП. Прието е също, че неустоечната клауза е нищожна, тъй като създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на потребителя и че е
необосновано висока и създава възможност търговеца да получи всички суми, които би
получил при нормално развитие на отношенията, но без да предоставя услугите по
договорите. Нямало предложени насрещни права на потребителя, съпоставими с
предвидената неустойка. Приел, че няма значение постигнатото между заявителя и
комисия за защита на потребителите споразумение и че не може да се намалява
неустойка, която е изначално нищожна. По тези съображения, съдът е приел, че
заявлението в частта за претендираната неустойка е неоснователно, тъй като
противоречи на закона по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Пернишкия окръжен съд в настоящият състав не споделя изводите на ПРС за
неравноправност и противоречие със закона на клаузата за неустойка в процесните
договори, като намира, че заявлението неправилно е отхвърлено в тази част.
В случая искането не противоречи закона и добрите нрави, касае се вземане
основано на клауза, изразена по ясен и разбираем начин, като съдът не констатира
обстоятелства, даващи основание да се приеме, че същата е неравноправна.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, неравноправна е клаузата, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. С цитираната норма не се изключва
възможността за уговаряне на неустойка, а вложеният от законодателя смисъл е да се
избегне възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна,
по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се
възползва от по-неблагоприятното положение на потребителя. В действащото
законодателство не съдържа дефиниция за "необосновано високо обезщетение", като
извод за несъразмерност на дължимото обезщетение, договорено като неустойка със
загубите на търговеца, следва да бъде изведен по правилата на житейската логика.
Кредиторът има интерес да бъде възмезден за вредите от неизпълнението в случаите,
когато договорната връзка е прекратената поради причина, за която длъжникът
отговаря (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Предвидима вреда към момента на сключване на договора
при предсрочното му прекратяване е нереализираната печалба от ползването на
услугата в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие
на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и при
неизпълнение на насрещната страна, поради чието виновно поведение договорното
правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за
заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния
размер на стандартен месечен абонамент, не може да бъде определена като
неравноправна или вероятно неравноправна. Самият факт на съизмеряване на
дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не
следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на
потребителя без наличие на насрещна такава, което да го поставя в неравноправно
положение. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите
си, като подаде възражение пред заповедния съд, а в исково производство съдът вече
ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите,
включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил
страните, че ще извърши такава преценка.
По логиката на ПРС би се стигнало до изключване въобще на възможност да се
уговаря неустойка при договор с потребител, защото ако договора се прекрати по
негова вина винаги ще отпадне предоставянето на услугата от страна на търговеца. Да
се предоставят някакви права на потребителя при негово неизпълнение, които да са
корелиращи на неустойката пък означава неизправната страна да може да черпи ползи
от неправомерното си поведение, което е правен абсурд. Мотивите на ПРС биха били
правилни ако се касаеше за клауза, която не предвижда ограничение на неустойката, но
в случая и в двата договора е предвидено, че тя не може да надвиши трикратния размер
на месечната абонаментна такса по договора.
От представените договори за мобилни услуги е видно, че същите са с краен срок,
съответно – до 10.03.2020 г., като в заявлението са изложени твърдения, че от самото
начало длъжникът е в неизпълнението на задълженията си и поради това договорите са
предсрочно прекратени по негова вина, при което положение, търговецът е лишен от
съответните месечни абонаментни такси, за които е бил готов да предостави мобилни
услуги, за период от около две години. Уговорената в самите договори и претендирана
за твърдяното неизпълнение неустойка в размер на три месечни абонаментни такси по
всеки договор не е необосновано високо обезщетение, а цели постигане на основните
функции на неустойката – да стимулира страната да изпълни задължението си
(превантивна цел), да осигури точното изпълнение на договора (обезпечителна цел) и
да компенсира вредите, възникващи за кредитора от неизпълнението на договора
(обезщетителна функция). При положение, че търговецът ще се лиши от повече от 20
месечни абонаментни такси по договора, въззивният съд приема, че заплащането на
неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси не е прекомерна и
необосновано висока. Ето защо, претендираната от заявителя неустойка по договорите
в размер на 62,46 лева по договора за номер *** и 42,48 лева за номер *** следва да
бъде присъдена на кредитора, поради което обжалваното разпореждане в тази част е
неправилно и следва да бъде отменено.
По отношение на остатъка от стойността на закупеното от длъжника Я. Я.
устройство, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК, съдът приема следното: От
представения по делото договор от *** г. е видно, че длъжникът е закупил мобилно
устройство HUAWEI Telenor 4GMiFi на преференциална цена, поради това, че е страна
по договор за ползване на мобилни услуги и е избрал "Теленор България" ЕАД за свой
доставчик на услугите за срок от две години. След като длъжникът е преустановил
изпълнението на задълженията си по договорите, необосновано е същият да се ползва
от преференциите на лоялните клиенти за закупуване на устройства на специални по-
ниски цени. В този смисъл, тази клауза от договора също не води до извод за възлагане
на необосновано високи тежести върху потребителя, а възстановява баланса в
отношенията между страните, като претендирания от заявителя размер на сумата
подлежи на доказване в исковото производство, което ще се образува вследствие
подадено от длъжника възражение. Ето защо, претендираната от заявителя неустойка в
размер на 94,23 лева, като разлика между стандартната цена на устройството без
отстъпка и преференциалната му цена, следва да бъде присъдена на кредитора, поради
което обжалваното разпореждане в тази част е неправилно и следва да бъде отменено.
Ще следва да се присъди и остатъка до пълния претендиран размер на разноските.
С оглед несъвпадане крайните изводите на двете инстанции, разпореждането на
ПРС следва да бъде отменено в обжалваната част, а искането за издаване на заповед за
изпълнение уважено, включително за остатъка от исканите със заявлението разноски.
При този изход на спора и направеното от жалбоподателя искане за разноски, на
същия следва да се присъди и сумата от 15,00лв. за заплатена държавна такса за
обжалването.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 13.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 894/2020 г. по
описа на Районен съд – Перник, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
199,17 лева –неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги
сключени с Я. Н. Я. , КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
полза на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, срещу длъжника Я. Н. Я. , ЕГН **********, за сумата от 199,17 лв. –
неустойка при предсрочно прекратяване на договор по вина на потребителя, от която
сума: 62. 46 лв. – неустойка по договор за мобилни услуги от *** г. с предоставен
мобилен номер ***, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси без ДДС (по 20,82 лв. всяка); 136,71 лв. – неустойка по договор за мобилни
услуги от *** г. с предоставен мобилен номер ***, представляваща сбора сумата 42,48
- тримесечен стандартен абонамент и сумата 94,23 лв. - разлика между стандартната
цена на предоставеното мобилно устройство HUAWEI Telenor 4GMiFi без отстъпка и
преференциалната му цена при сключването на договора, ведно със законната лихва
върху главницата от 199,17 лв., считано от постъпване на заявлението в съда –
10.02.2020 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 100,68 лв. – разноски в
заповедното производство, съставляващи разликата над присъдената сума за разноски
от 104,32лв. до претендираните 205 лв., и за сумата от 15,00 лв. – платена държавна
такса за обжалване.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за издаване на заповед за изпълнение,
съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________