Решение по дело №6/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260002
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 26 януари 2021 г.)
Съдия: Румяна Вълчева Райкова
Дело: 20213600200006
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 260002                                     18.01.2021г.                               гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският окръжен съд                                                                наказателно отделение

На осемнадесети януари                                           две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание  в следния състав:

              Председател:  Мариана Георгиева

      Членове:  1. Светлин Стефанов

 2. Румяна Райкова

Секретар Станислава Стойчева

Прокурор Орлин Куздов

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ЧНД № 6  по описа за 2021г.

За да се произнесе взе предвид  следното:

 

Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Федерална Република Германия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция постановено от Kreis Coesfeld, Der Landrat - несъдебен орган на Федерална Република Германия с № 36-935518-be/01.10.2019г., влязло в сила на 22.11.2019г. срещу българския гражданин Д.Д.М. с ЕГН ********** ***, с последен известен и постоянен адрес ****.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.

Засегнатото лице не е намерено нито на постоянния, нито на настоящия си адрес и към момента не са установени данни за друг адрес в страната, включително по месторабота. От върнатите по делото съдебни книжа се установява, че същият се намира в чужбина. Затова ход на делото е даден в негово отсъствие, като е гарантирано правото му на защита с участието на служебен защитник. В съдебно заседание служебният защитник счита, че е налице надлежно отправено искане за признаване от български съд на санкцията, но не са налице основания за признаване на така наложената финансова санкция и моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано така направеното искане. Не посочва конкретни съображения.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Засегнатото лице Д.Д.М. с ЕГН ********** е български гражданин, роден в гр.Шумен, с последен известен и постоянен адрес ****.

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение с № 36-935518-be/01.10.2019г. постановено от Kreis Coesfeld, Der Landrat - несъдебен орган на Република Германия, влязло в сила на 22.11.2019г. на българския гражданин Д.Д.М. с ЕГН ********** ***, с последен известен и постоянен адрес ***4 е наложена финансова санкция в размер на 80,00 € /осемдесет евро/, за това че на 09.08.2019г. в 10:30 часа в Дюлмен, федерална магистрала 43 на 71,750км. в посока Вупертал, в качеството си на  шофьор на товарен автомобил DAF с регистрационна табела DN-YK51 при скорост по-висока от 50 км/ч не спазил на магистралата минималната дистанция от 50 м. спрямо предходното превозно средство, което представлява административно нарушение съгласно §4 ал.3, §49 от Наредба  за движението по пътищата и §24 от Закона за движението по пътищата, като са го наказали съобразно т. 15 от Каталога за глобите.

Решението е на несъдебен орган на Федерална Република Германия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено нарушение на съгласно §4 ал.3, §49 от Наредба  за движението по пътищата и §24 от Закона за движението по пътищата на Федерална Република Германия - страна членка на ЕС.

Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС - санкционирано е поведение, представляващо административно нарушение и по българското законодателство съобразно разпоредбите на Закона за движение по пътищата, т.е. за това деяние е налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.

Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Така то е получило официална информация за административно-наказателното производство, вследствие на което е постановено решението. Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон. Решението е влязло в сила на 22.11.2020г.

Засегнатото лице Д.Д.М. с ЕГН ********** е български гражданин, роден в гр.Шумен и е с местоживеене на територията на Република България, съгласно чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС - с последен известен и постоянен адрес ***4.

Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 80,00 евро, според посоченото в Удостоверението, като са направени и разноски във връзка с производството в размер на 30,30 евро. Съобразно посоченото в удостоверението, събирането на санкцията не е погасено по давност: датата на погасяване на финансовата санкция е 15.11.2022г..

В Удостоверението е посочено, че не е налице пълно или частично плащане на сумата по финансовата санкция, т.е. не са налице предпоставките на чл.33 вр. чл.17 от закона за приспадане равностойността на изплатената част от общото задължение. От страна на служебния защитник също не се посочва лицето да е направило пълно или частично плащане.

Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС и не са налице основанията, при които може да се откаже изпълнението, поради което следва представения акт да бъде признат и изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. От изисканата и приложена справка за официалния курс на БНБ за деня на постановяване на Решението за налагане на финансова санкция – 01.10.2019 година е видно, че на тази дата курса на БНБ евро/бълг.лев е 1.95583, поради което равностойността на общата сума на финансовата санкция и разноските от 110,30 евро в български лева е 215,73лв. /двеста и петнадесет лева и 73 стотинки/.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 110,30 € /сто и десет евро и 30 евроцента/, поради което решението следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на решението. Защитата не посочва причини поради които смята, че не са налице основания за признаване на така наложената санкция. Твърдението че искането е неоснователно и недоказано не се  споделя от съда – от една страна по изложените до тук съображения, а от друга защото в това производство съобразно принципа за взаимно доверие, съдът не изследва изложените в искането факти относно нарушението и те не подлежат на доказване пред българския съд.

На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

При необходимост от преводи на книжа по делото, преводите се възлагат на преводаческо бюро от гр. Шумен, на които следва да се изплаща сума по фактура за всеки отделен превод, за сметка на бюджета на ШОС.

Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС

 

                                                  Р        Е        Ш        И  :

 

ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция постановено от Kreis Coesfeld, Der Landrat – несъдебен орган на Федерална Република Германия № 36-935518-be/01.10.2019г., влязло в сила на 22.11.2019г. срещу българския гражданин Д.Д.М. с ЕГН ********** ***, с постоянен адрес ****, и го привежда в изпълнение за сумата от 110,30 € /сто и десет евро и 30 евроцента/ с равностойност в български лева – 215,73лв. /двеста и петнадесет лева и 73 стотинки/, като на основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС го ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на ЗНАП и ДОПК.

На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се изпрати уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на немски език.

На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС препис от уведомлението – формуляр № 2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.

За преводи на книжа по делото от български на немски и от немски на български език, извършени от преводаческо бюро от гр. Шумен, следва да се изплаща сума по фактура, за сметка на бюджета на ШОС.

Решението може да се обжалва от засегнатото лице в 7-дневен срок от узнаването пред АС - Варна.

Обжалването не спира изпълнението.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                             2.