Определение по дело №327/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2275
Дата: 21 юли 2020 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20205530100327
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер  2275             Година  21.07.2020             Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи юли                                                                                    Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 327 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск по чл. 222, ал. 1 КТ - допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи (чл. 183 ГПК).

Следва да се уважи искането на ответника и задължи ищеца да представи оригиналите на представените с исковата му молба писмени документи (чл. 183 ГПК).

С оглед характера на делото следва да се задължи ответника да представи ЛТД на ищеца (чл. 190 ГПК).

Следва служебно да се назначи по делото съдебно - икономическа експертиза, която да даде отговор на следните възникнали по делото въпроси: 1/. какъв е размера (брутен и нетен) на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, и изплатено ли му е същото изцяло или частично от ответника към датата на проверката от вещото лице; 2). осчетоводена ли е в счетоводството му, на коя точно дата, по коя точно негова счетоводна сметка и партида, на какво точно основание, и въз основа на какви точно първични счетоводни документи, преписи от които вещото лице да представи със заключението си - твърдяната в отговора на ответника вреда в размер на 290.36 лева, кога е настъпила същата и кога ответникът е узнал за нея; и 3). издавал ли е ответникът заповед по чл. 210, ал. 1 КТ за реализиране на ограничената имуществена отговорност на ищеца за същата вреда и връчвана ли му е такава заповед, и на коя дата, като вещото лице представи и препис от същата към заключението си (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й не следва да се определя депозит и срок за внасянето му от ищеца, защото е освободен от разноски по делото (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК). В този случай възнаграждението на вещото лице следва да се поеме първоначално от сумите, предвидени в бюджета на съда (чл. 83, ал. 3 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото. На ищецът следва да изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За насроченото съдебно заседание следва да се призове и вещото лице. Страните следва да се напътят към спогодба чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора (чл. 140, ал. 3 ГПК).

    

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                    

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца вземане, са посочени в исковата му молба и се изразяват по същество в това, че работил по трудов договор № 27/30.09.2016 г. в ответното дружество на длъжност „-“ в областта на -. За място на работа в трудовия договор било определено гр. С.. С допълнително споразумение № 054/02.01.2019 г. преминал на длъжност „-“. Със заповед № 107/31.07.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, се прекратило трудовото му правоотношение, считано от 01.08.2019 г. На 31.07.2019 г. в гр. -, с приемо-предавателен протокол, предал автомобил марка „-“, модел „-“, с рег. № -, с всички съпътстващи документи. На 03.09.2019 г. депозирал молба за изплащане на обезщетение за оставане без работа, на основание чл. 222, ал. 1 КТ. Без да му била връчена надлежно, узнал за заповед № 158/20.09.2019 г., с която се нареждало да се прихване сумата от 290.36 лева от дължимото му се обезщетение в размер на общо на 2441.42 лева, като частична компенсация за причинени щети на ответника, възлизащи на 290.36 лева, до датата на издаването й. Във фиша за месец август 2019 г. било записано, че се правела „вътрешна удръжка“ в размер на 290.36 лева. Същата била незаконосъобразна, за което сигнализирал ИТ София, които му отговорили в този смисъл. Въпреки отговора им, неправомерно удържаната сума не му била възстановена. Подал заявление до работодателя, с което отново искал да му бъде изплатена същата от дължимото му се обезщетение от 222, ал. 1 КТ, което било получено на 12.12.2019 г. Не се спазил седемдневният срок, който бил посочил в заявлението, като и до момента сумата не му била преведена.

Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 290.36 лева за незаконосъобразно удържана и неплатена му част от дължимото му се обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и законна лихва върху същата част от подаване на исковата молба до изплащането й, както и разноските по делото.

Правната квалификация на предявения от ищеца иск е нормата на чл. 222, ал. 1 КТ.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че оспорвал изцяло и по основание, и по размер, този иск, като напълно неоснователен и недоказан, почиващ на неверни факти и обстоятелства, поради което моли съда да бъдел отхвърлен изцяло, ведно с произтичащите от това правни последици, като моли при постановяване на решението да се вземели предвид изложените по-долу съображения. Считано от 02.01.2018 г. в ответното дружество била утвърдена и въведена за изпълнение „Процедура 05/02.01.2018 г. за управление и контрол на ползването на служебни автомобили". Целта й била да регламентирала правила за управление и контрол на ползването на служебните автомобили. Съгласно утвърденото в т. 13 от процедурата, при констатиране на неспазване на правилата от служителя - водач, на същият можело да бъдат налагани финансови санкции, чиито размер бил до размера на причинените вреди на дружеството. С процедурата били запознати всички служители и работници на ответното дружество. Същите потвърдили и декларирали, че били запознати с действащите процедура в Т., с номера от 01 до 019, включително чрез подписването на нарочна писмена декларация от 22.06.2018 г. Декларацията от 22.06.2018 г., че бил запознат с посочените процедури, бил подписал и ищецът. Същият ползвал служебен автомобил марка „-“, модел „-“, с рег. № СБ 7563 ВС. На 31.07.2019 г. върнал служебния автомобил. След огледа му било констатирано, че същият, освен, че бил върнат мръсен, нямал и работеща четвърта скорост, за която повреда ответното дружество не било уведомено от него и автомобилът не бил откаран в сервиз за проверка и ремонт. Ищецът не уведомил своевременно ответното дружество за констатираната повреда и така нарушил действащите в същото правила за ползване на служебен автомобил. На 01.08.2019 г. била депозирана „Докладна записка" с вх. № 60/01.08.2019 г. от М.Е. - Управител на Е., чиято собственост бил процесния автомобил, ползван и управляван от ищеца по делото. Съгласно докладната записка, наетият от Т. служебен автомобил, собственост на Е., бил заявен за ремонт в оторизиран сервиз на - и до датата на излизането муот ремонт същият нямало да може да се ползва за служебни цели от наемателя Т.. Същевременно, с докладната записка, ответното дружество било уведомено, че независимо от това, то дължало и следвало да заплати наемната цена. Ответното дружество заплатило дължимата наемна цена в размер на 290.36 лева. Предвид това и съгласно действащата в Т. „Процедура 05/02.01.2018 г. за управление и контрол на ползването на служебни автомобили", и на основание т. 13 от същата, на ищецът била наложена финансова санкция в размер на причинената на ответното дружество вреда, представляваща стойността на заплатения от същото месечен наем за автомобила, в размер на 290.36 лева. Всичко изложено водело до извода за неоснователност на предявения иск. Доколкото неоснователен, необоснован и недоказан бил основният иск, следователно, неоснователен бил и акцесорният иск за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да остави без уважение предявеният иск и го отхвърли изцяло, като напълно неоснователен, необоснован и недоказан, почиващ на неверни факти и обстоятелства, ведно с произтичащите от това правни последици, като му присъди и сторените по делото разноски и адвокатски хонорар.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, посочени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявения иск, а ответникът носи тежестта на докаже по делото всички обстоятелства, посочени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си срещу основателността на този иск.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: трудов договор № 27/30.09.2016 г., допълнително споразумение № 054/02.01.2019 г., заповед № 107/31.07.2019 г., приемо-предавателен протокол от 31.07.2019 г., молба от 03.09.2019 г., заповед № 158/20.09.2019 г., фиш за м.август 2019 г., писмо изх. № 19092740/22.11.2019 г., заявление от 10.12.2019 г., 2 броя известия за доставяне, заповед № 158/20.09.2019 г., фактура № **********/31.08.2019 г., фактура № **********/31.08.2019 г., разпечатка от имейл, процедура 05/02.01.2018 г., декларация, разпечатка от имейл, докладна записка от 01.08.2019 г., сервизна поръчка, разпечатка от имейл – 2 бр. и констативен протокол от 02.09.2019 г.

 

ЗАДЪЛЖАВА ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да представи оригиналите на представените с исковата му молба, по опис в същата, писмени документи, КАТО МУ УКАЗВА, че ако не стори това, представените преписи ще следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да представи цялото намиращо се при него лично трудово досие на ищеца, КАТО МУ УКАЗВА, че непредставянето му в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

          НАЗНАЧАВА служебно по делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проучване при страните, в счетоводството на ответника и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази експертиза, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 14.08.2020 г., от 10.10 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призове и вещото лице за изготвяне на експертизата. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: