Решение по дело №343/2019 на Районен съд - Дупница

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

			13.06.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV Н.О.

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	28 май		2019

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н А Х		343		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                   

 

                Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Обжалвано е наказателно постановление № F352425 от 12.02.2018г.,  издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване-Кюстендил”, в Териториална дирекция на НАП София, с което на ЕТ „Г.Б.-Радели%, с ЕИК:*********, с адрес с.Овчарци,община Сапарева баня,област Кюстендил, е наложена  имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл. 355 ал.1,предл.2 от КСО, за нарушение по чл.3,ал.3,т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г., за това, че на 18.09.2017г., в ТД на НАП,офис Кюстендил във връзка с подадена по пощата Декларация,образец 6 е установено,че ЕТ”Г.Б.-Радели”,с Булстат ********* в качеството си на работодател и осигурител по чл.5,ал.1 от КСО не е подал в законоустановения срок в компетентната ТД на НАП,която в конкретния случай е ТД на НАП София,офис Кюстендил,декларация образец №6 към чл.2,ал.2 от Наредба Н-8 от 29.12.2005г., на МФ с данни за дължимите осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване,здравното осигуряване,допълнителното задължително пенсионно осигуряване и данък по ЗДДФЛ,съответстващи на подадените с декларация образец 1 за подлежащото на осигуряване от ЕТ лице Радостина Георгиева Сакаджийска с ЕГН:**********, за месец февруари 2017г., в законоустановения срок едновременно с подаването на декларация обр.1 т.е. до 27.03.2017г.Декларация образец №6 за месец февруари е подадена от ЕТ”Г.Б.-Радели” по пощата,с дата на пощенското клеймо 18.09.2017г.          с което е нарушен състава на чл.3,ал.3,т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005.

 

Жалбоподателят, по изложени  в жалбата доводи, моли  НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като в съдебно заседание поддържа същите,чрез упълномощения си адвокат Николов,като се навяват доводи и за изтекла давност.

 Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява становище, че НП е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.

От фактическо страна:

На 18.09.2017 г. свидетелката Р.В.Б. – на длъжност “инспектор по приходите” в ТД на НАП, офис Кюстендил,във връзка с получено писмо, извършила проверка в информационната система на НАП, при която констатирала, че на 18.09.2017г., в ТД на НАП,офис Кюстендил във връзка с подадена по пощата Декларация,образец 6 е установено,че ЕТ”Г.Б.-Радели”,с Булстат ********* в качеството си на работодател и осигурител по чл.5,ал.1 от КСО не е подал в законоустановения срок в компетентната ТД на НАП,която в конкретния случай е ТД на НАП София,офис Кюстендил,декларация образец №6 към чл.2,ал.2 от Наредба Н-8 от 29.12.2005г., на МФ с данни за дължимите осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване,здравното осигуряване,допълнителното задължително пенсионно осигуряване и данък по ЗДДФЛ,съответстващи на подадените с декларация образец 1 за подлежащото на осигуряване от ЕТ лице Радостина Георгиева Сакаджийска с ЕГН:**********, за месец февруари 2017г., в законоустановения срок едновременно с подаването на декларация обр.1 т.е. до 27.03.2017г.Декларация образец №6 за месец февруари е подадена от ЕТ”Г.Б.-Радели” по пощата,с дата на пощенското клеймо 18.09.2017г.   с което е нарушен състава на чл.3,ал.3,т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005.

 

             На 11.10.2017г. в ТД на НАП, офис Дупница,бил съставен АУАН, на жалбоподателя за констатираното нарушение,и на същата дата е бил връчен акта за установяване на административно нарушение.

 

 Актосъставителят описал, че на 18.09.2017г., в ТД на НАП,офис Кюстендил във връзка с подадена по пощата Декларация,образец 6 е установено,че ЕТ”Г.Б.-Радели”,с Булстат ********* в качеството си на работодател и осигурител по чл.5,ал.1 от КСО не е подал в законоустановения срок в компетентната ТД на НАП,която в конкретния случай е ТД на НАП София,офис Кюстендил,декларация образец №6 към чл.2,ал.2 от Наредба Н-8 от 29.12.2005г., на МФ с данни за дължимите осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване,здравното осигуряване,допълнителното задължително пенсионно осигуряване и данък по ЗДДФЛ,съответстващи на подадените с декларация образец 1 за подлежащото на осигуряване от ЕТ лице Радостина Георгиева Сакаджийска с ЕГН:**********, за месец февруари 2017г., в законоустановения срок едновременно с подаването на декларация обр.1 т.е. до 27.03.2017г.Декларация образец №6 за месец февруари е подадена от ЕТ”Г.Б.-Радели” по пощата,с дата на пощенското клеймо 18.09.2017г.   с което е нарушен състава на чл.3,ал.3,т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005

 

В 3-дневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН  от страна на жалбоподателя,   били депозирани писмени възражения срещу констатациите, съдържащи се в АУАН.   

След проверка по реда на чл. 52 ал.4 от ЗАНН административно наказващият орган /АНО/  приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП № F352425 от 12.02.2018г.,  издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване-Кюстендил”, в Териториална дирекция на НАП София, с което на ЕТ „Г.Б.-Радели”, с ЕИК:*********, с адрес с.Овчарци,община Сапарева баня,област Кюстендил, е наложена  имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл. 355 ал.1,предл.2 от КСО, за нарушение по чл.3,ал.3,т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г.

 

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, свидетелските показания на разпитаните АУАН  и приложените по делото писмени доказателства.

 

Съдът не споделя направеното възражение относно,нарушение на чл.34,ал.1 от ЗАНН. Съгласно чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения - две години. Оттук следва, че по-дългият давностен срок от две години за съставяне на АУАН е винаги субсидиарен спрямо по-краткия тримесечен срок и приложението на единия от двата срока се поставя в зависимост от това кога личността на нарушителя е станала известна на актосъставителя. За да са налице данни за авторството на деянието, е необходимо да са налице данни и за самото деяние. Изводът е, че актът следва да се състави при спазване на по-краткия давностен срок от три месеца в случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и личността на нарушителя.

Нарушението е извършено на 27.03.2017 г., а нарушението е констатирано на 18.09.2017 г.,когато е подадена от ЕТ”Г.Б.-Радели” по пощата,с дата на пощенското клеймо 18.09.2017г.           

 Неоснователни са правните твърдения в касационната жалба относно началния момент, от който следва да се отчита тримесечния срок. Законодателят ясно е разписал в разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН, че срокът за съставяне на акта е три месеца от откриване на нарушителя и две години от извършване на нарушението. Тълкуването, че при всички случаи тримесечният срок следва да започне да тече от извършване на нарушението, според настоящата инстанция противоречи на закона и не може да бъде споделено. В процесния случай с данни за признаците на нарушението и личността на нарушителя контролните органи са разполагали на 15.06.2011 г. – датата на извършената проверка на дружеството, документирана с протокол, поради което това е и началният момент, от който започва да тече 3 - месечния срок, предвиден в чл.34, ал.1, изр.второ, предл.1 от ЗАНН. В същото време АУАН е съставен в двугодишен срок от извършване на нарушението, поради което при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.

 

В разглеждания случай АУАН е връчен на пълномощник, в чиято представителна власт не е изрично включено правото да получава съставени от ТД на НАП актове за установяване на административни нарушения срещу ЕТ ,,Г.Б. – Радели“. Пълномощното на л. 7 от делото е общо и е за представителство пред държавните органи и кредитни институции, а и същото е ксерокопие.

Предявяването на акта и връчването на препис от него на лице без представителна власт е в противоречие с процесуалните правила на чл. 43, ал. 1 и 5 от ЗАНН, а с това е засегнато правото на защита на нарушителя, което пък се квалифицира като съществено процесуално нарушение. Нарушаване на реда за връчване на АУАН, регламентиран в чл. 43 от ЗАНН, сериозно ограничава възможността за реализиране защитата на санкционираното лице, както с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения (чл. 44 ЗАНН), така и с оглед функциите на АУАН в административнонаказателното производство. При това положение не е следвало издаване на наказателно постановление въз основа на нередовно връчен АУАН.

Предвид изложеното съдът приема, че допуснатото нарушение при съставяне на акта като основание за издаване на наказателното постановление е съществено и e основание за неговата отмяна като незаконосъобразно само на това основание, без да се обсъжда спора по същество, т.е. дали действително е имало извършено нарушение от санкционирания едноличен търговец.

За пълнота на изложеното съдът счита, че следва да вземе отношение по наведените в жалбата доводи за изтекла абсолютна погасителна давност. 

Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастието, приготовлението и опита се прилагат нормите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН следва да намери приложение уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК /Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС, по т. д. 1/2014 г./. С изтичане на предвидената от закона погасителната давност се изключва всяко административнонаказателно преследване съгласно чл.79, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Така административнонаказателната отговорност се погасява, тъй като извън рамките му нейното осъществяване не е допустимо. Последиците й са както процесуални, така и материалноправни – тя погасява преследването на нарушителя, но също и препятства санкционирането му. При положение, че законодателят е предвидил, че с изтичане на сроковете за нейното реализиране наказателната отговорност за престъпления се преклудира, по аргумент на по-силното основание това следва да важи и за административнонаказателната отговорност за административни нарушения. Продължителността на давността за тях съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /изм., ДВ, бр. 26 от 2010 г./ във вр. с чл. 11 от ЗАНН е три години. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН срокът й тече от довършването им. Този срок спира съгласно чл. 81, ал. 1 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт, и се прекъсва по чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН с всяко едно действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, след което започва да тече нова давност. Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко едно административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. В случая наказателното постановление е издадено за нарушение, извършено на 28.03.2017 г. Това е моментът, от който е започнала да тече давността за административнонаказателното преследване съгласно чл. 80, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Според посочента правната уредба, абсолютната давност е четири години и шест месеца. Така при начален момент 27.03.2017 г. срокът на абсолютната погасителна давност ще изтече на 27.09.2021 г. и от тази дата занапред ще е изключена възможността на държавата да преследва административнонаказателно жалбопдателя за извършеното от него нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.

Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                Р    Е    Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F352425 от 12.02.2018г.,  издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване-Кюстендил”, в Териториална дирекция на НАП София, с което на ЕТ „Г.Б.-Радели”, с ЕИК:*********, с адрес с.Овчарци,община Сапарева баня,област Кюстендил, е наложена  имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл. 355 ал.1,предл.2 от КСО, за нарушение по чл.3,ал.3,т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: