РЕШЕНИЕ
№ 1266
гр. Плевен, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430101541 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.
София против П. Ж. Г. от ***. В молбата се твърди, че между „Кредисимо“
ЕАД в качеството му на кредитодател и ответника в качеството си на
кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит № *** на
*** год. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/. Твърди се, че договорът е сключен като част
от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от
разстояние. Твърди се, че при сключването на процесния договор на
ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди се,
че съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
1
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние- едно или повече. Твърди се, че договорът за потребителски
кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския
кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и
електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и приложимото законодателство. Твърди се, че съгласно чл. 9 от
ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Твърди се, че страни по договора за
потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а
кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Твърди се, че приложените Общи
условия и договор за потребителски кредит *** от *** год. по безспорен
начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по
който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на
договора. Твърди се, че разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК регламентира
договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-
малък от 12, в два екземпляра- по един за всяка от страните. Твърди се, че
представеният по делото договор за кредит не е сключен в противоречие с
цитираното законово изискване. Твърди се, че процесният договор е
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и
чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че на *** год. длъжникът П. Ж. Г. е сключил
договор за кредит № *** с „Кредисимо“, по силата на който е получил сумата
от 300 лв., срещу което се съгласил да върне 10 броя вноски по 141, 42 лева в
2
срок до 10. 11. 2017 год., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Приложение 1, съдържащ погасителен план, неразделна част към договора за
кредит. Твърди се, че е бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на
41. 24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Твърди се,
че в раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от договора за кредит, страните се
съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Твърди
се, че в раздел VI, чл. 7 oт ОУ, неразделна част от договора за кредит,
страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски
свързани с неизпълнението му. Твърди се, че в раздел VIII, чл. 2.6 oт ОУ било
уговорено правомощие на „Кредисимо“ да уведомява длъжника за забавата
му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и
стикери. Твърди се, че ответникът П. Ж. Г., е сключил на *** год. договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“. Твърди се, че по
силата на договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е
задължило да сключи договор с трето за процеса лице- „Кредисимо“ и да
отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с П. Ж. Г. за всички задължения по
договора за кредит с „Кредисимо“ така, както те са установени в договора за
кредит и приложенията към него. Твърди се, че съгласно чл. 3 от договора за
предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички
изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“. Твърди се, че на ***
год. „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ са сключили договор за поръчителство, по
силата на който „Ай Тръст“ се е задължило спрямо „Кредисимо“ за всички
задължения на ответника П. Ж. Г. по договора за кредит като така „Ай Тръст“
е изпълнило задълженията си към П. Ж. Г. по договора за предоставяне на
поръчителство. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията
си по договора за кредит. Твърди се, че „Кредисимо“ е поканило „Ай Тръст“
да плати всички изискуеми задължения на ответника П. Ж. Г., по договора за
кредит на 18. 02. 2021 год. Твърди се, че за това обстоятелство и в изпълнение
на уговореното в чл. 3 ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство
„Ай Тръст“ е изпратило уведомление до длъжника на 18. 02. 2021 год., в
което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай
Тръст“. Твърди се, че на 23. 02. 2021 год. „Ай Тръст“ е погасило дължимите
от ответника П. Ж. Г., на „Кредисимо“ суми, както следва:
3
1. 300 лв. /главница/ по договор за кредит;
2. 18, 81 лв. /договорна лихва/ за период 10. 09. 2017 год. до 10. 06. 2018
год.;
3. 107, 16 лв. /обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава/;
във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно
погасяване на задължението.
Твърди се, че на 23. 02. 2021 год. „Ай Тръст“ е уведомило по
електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в
чл. 3 ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на
„Ай Тръст“ в правата на кредитора „Кредисимо“, както и за задължението му
за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 93, 54 лв., ведно със сумата от 31, 44 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02. 03. 2021 год. „Кредисимо“
ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към
длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС
Бета България“ ЕООД. Твърди се, че длъжникът е бил уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30. 03. 2021 год.
Твърди се, че от представения с настоящата искова молба договор за
продажба и прехвърляне на вземания, между „Кредисимо“ ЕАД като цедент и
„АПС Бета България“ ЕООД като цесионер се установява, че страните са
постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се
индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23. 02. 2021 год., неразделна
част от договора. Твърди се, че с Приложение № 1 към описания по-горе
договор „Кредисимо“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България“
ЕООД вземанията от настоящия ответник. Твърди се, че видно от
представената извадка от Приложение № 1 вземането на „Кредисимо“ ЕАД
към ответника по гореописания договор за паричен заем № ***/ *** год. е
прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД, за сумата от 550, 95 лв. Твърди
4
се, че ответникът П. Ж. Г. не е изпълнил в срок задълженията си по договора
за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита като към
датата на подаване на исковата молба задължението все още не е погасено.
Твърди се, че ищецът е депозирал пред Плевенския районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК като е било образувано ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на
Плевенския районен съд и е била издадена заповед за изпълнение. Твърди се,
че заповедта е била връчена на ответника при условията на чл. 47 ал. 5 от
ГПК като в законоустановения срок ищецът упражнява правото си да предяви
настоящия установителен иск. В заключение ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на ответника вземането за сумата от общо 550, 95
лв., от които 300, 00 лв. представляващи главница, 93, 54 лв. представляващи
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 18, 81 лв.
представляващи договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10. 09. 2017
год. до 10. 06. 2018 год., 107, 16 лв. представляваща законна лихва за забава
за периода от 10. 09. 2017 год. до 23. 02. 2021 год., 31, 44 лв. представляваща
законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът не е взел становище по исковата молба.
Съдът намира за установено следното:
Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск
5
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК следва да бъде уважен изцяло в
претендирания размер от 550, 95 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода
на заповедното производство деловодни разноски в размер на 75, 00 лв.,
както и направените в настоящия процес деловодни разноски в размер на 275,
00 лв., в които е включено юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П. Ж. Г.
от ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от
***, *** и ***, сумата от 550, 95 лв., от които 300, 00 лв. представляващи
главница, 93, 54 лв. представляващи възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, 18, 81 лв. представляващи договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 10. 09. 2017 год. до 10. 06. 2018 год.,
107, 16 лв. представляваща законна лихва за забава за периода от 10. 09. 2017
год. до 23. 02. 2021 год., 31, 44 лв. представляваща законна лихва за забава по
договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10. 10. 2022 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П. Ж. Г. от ***, ЕГН **********, да заплати на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от
***, *** и ***, сумата от 75, 00 лв., представляваща направени деловодни
разноски в заповедното производство, и сумата от 275, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6