Р Е Ш Е Н И Е
№134/16.1.2020г.
Град Пловдив, 16 януари 2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.д. № 3053 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл.72, ал.4 ЗМВР.
Образувано е по касационна жалба на М.С.Я. *** против
решение № 2 от 01.07.2019 г., постановено по адм.дело № 5 по описа на
Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е отхвърлена жалбата на М.Я.
срещу заповед за задържане на лице рег.№ 620733-38 от 27.03.2019 г.,
издадена от Л.Ч. ***.
Според касатора съдебният акт е необоснован,
постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в
противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и на заповедта.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
С обжалваното решение е отхвърлил жалбата на М.Я. срещу
заповед за задържане на лице рег.№ 620733-38 от
27.03.2019 г., издадена от Л.Ч. ***, с която М.Я. е задържан за срок от
24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган,
в пределите на материалната му компетентност по чл.72, ал.1 ЗМВР и в
установената от закона форма, има съдържанието посочено в чл.74, ал.2 ЗМВР. Като неоснователно е преценено
възражението, че към момента на постановяване на задържането липсвали данни Я.
да е управлявал МПС, с което е причинено ПТП. Според
районния съд от показанията на свидетеля А.О.не може да се направи категоричен
извод, че към момента на задържането той е съобщил, че именно той е управлявал
МПС, от една страна, а от друга страна, възможността на органите на МВР да
приложат принудителната административна мярка задържане за срок до 24 часа е
свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано
такова, доколкото целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може
да бъде проведено предварително разследване. Изрично в мотивите си районният
съд е посочил, че веднага след изясняване на обстоятелствата, при които
е настъпило ПТП и липсата на съпричастност на жалбоподателя към престъплението,
същият е бил освободен.
Решението е правилно.
Не се споделя възражението на касатора за
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Още с разпореждането за
насрочване на делото на касатора изрично е указано, че следва да установи
твърдените в жалбата факти, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици. Т.е., доказателствената тежест е указана правилно, а освен това
касаторът е представляван от адвокат с пълна юридическа правоспособност, чиито
служебни задължения изискват да осъществи адекватна защита на своя клиент. Съдът
не може и не трябва да изпълнява служебните задължения на адвоката.
Противно на твърдението на касатора, при
постановяване на обжалваното решение районният съд е приложил правилно
материалния закон.
Съгласно чл.72, ал.1,
т.1 ЗМВР полицейските
органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
В съответствие с тази норма правилен е изводът на районния съд, че възможността
на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка задържане
за срок до 24 часа е свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието
на вече доказано престъпление. Затова в случая е било достатъчно участието на касатора
в настъпилото тежко ПТП при липса на категорични доказателства за извършителя
на това ПТП. В този смисъл при
прилагането на принудителна административна мярка по чл.72 ЗМВР е достатъчно да са налице данни
(понятие, различно от понятието достатъчно данни по смисъла на чл.207, ал.1 НПК) за извършено престъпление, които впоследствие може да не са достатъчни за
образуване на досъдебно производство срещу задържаното лице, какъвто е настоящият
случай.
Обоснован
и правилен е изводът на районния съд, че от показанията на А.О.не може да се
направи категоричен извод, че към момента на задържането той е съобщил на
полицейския орган, че е управлявал МПС, което е наложило задържането и на М.Я.
като участник в ПТП, т.е., налице са били данни за съпричастност на Я. към
престъпното деяние.
При
прилагане на принудителната административна мярка по чл.72 ЗМВР полицейският
орган действа в условията на оперативна самостоятелност, законът му предоставя
възможност да избира измежду съществуващите няколко възможни и всичките те правилни
решения на конкретния въпрос. Т.е., полицейският орган сам решава налице ли са
условията на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за задържане на лицето с оглед на конкретните
факти.
Не
се споделя възражението на касатора за нарушение на чл.6, ал.2 АПК, защото,
както правилно е отбелязал това и районният съд, късният час на настъпване на
ПТП и откарването на Я. и Огнянов в болница за преценка на здравословното им състояние
допълнително е затруднило изясняването на обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП и липсата на съпричастност на Я. към престъплението. Не трябва да
се пренебрегва и обяснението на ответника, дадено в писмения му отговор на
жалбата, че сектор „Разследване на престъпления по транспорта – Пловдив“ не
разполага с оперативно-издирвателни органи и оперативно-издирвателното
обезпечаване на случая се поема от структурното звено на ОДМВР Пловдив, на
чиято територия е възникнало произшествието. В същото време самото разследване
и разпитите в образуваното досъдебно производство са проведени от разследващ
полицай от сектор „Разследване на престъпления по транспорта – Пловдив“. Т.е.,
задържането на Я. е било необходимо, за да може разследващият полицай да
установи факти, свързани с настъпването на ПТП, и ролята на Я. в това
произшествие. Както правилно отбелязва това и районният съд, Я. е бил освободен
веднага след изясняване на обстоятелствата около ПТП и преди изтичане на 24-те
часа, което не е спорно.
Не се споделя възражението за нарушаване на изискването за
форма. Правилен е изводът на районния съд, че оспорената заповед има
съдържанието по чл.74, ал.2 ЗМВР и преди всичко ограничаването на правата на
касатора, както и е запознат с правата по чл.72, ал.3 и 4 и чл.73 ЗМВР, за
което е положил подпис.
Съдебното решение е съобразено с актуалната практика на ВАС.
В същия смисъл – решение № 16776 от
10.12.2019 г. по адм. дело №
3391/2018 г. на ВАС, V о., решение № 15949 от 25.11.2019 г. по адм. дело № 5378/2019 г. на
ВАС, VIII о., решение № 14059 от
22.10.2019 г. по адм. дело № 5533/2019 г. на ВАС, VIII о.
Предвид всичко изложено съдът намира, че не е налице
касационно основание по чл.209, т.3 АПК и обжалваното решение като правилно и
обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора не
се дължат разноски. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 01.07.2019
г., постановено по адм. дело № 5 по описа на Пловдивския районен съд за 2019
година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.