РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 27.05.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и шести май две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря П.Ц. като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №790 по описа за 2016година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от “Топлофикация Плевен” ЕАД-Плевен против В.Ц.П., в която се твърди, че
ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в ***, с аб.№29589 и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че по
повод заявление по чл.410 от ГПК, в полза на ищеца е издадена заповед по ч.
гр.д.№399/15г. на РС- Кнежа.Твърди се, че вземането произтича от следните
обстоятелства: ответникът е абонат на
“Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди се, че е
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва
се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за потребителя на
ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен,
които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответника не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са
влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен
от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр.
13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от
ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че тъй като, че е изпратена покана и
тъй като не е заплатена сумата от ответника, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№399/2015г. по описа на РС- Кнежа, за
следните суми: 4291,75лева за главница за периода 01.12.2007 г. – 30.04.2015 г.
и лихва върху главницата в размер на 1690,52 лева за периода: 03.02.2008г. до 07.08.2015
г. и законната лихва върху главницата от 29.09.2015 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 119,64 лв. за деловодни разноски и 120 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Вземането
произтича от следните обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.12.2007 г. – 30.04.2015 г.
Твърди се, че в законовия срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК и за
давност и на осн. чл. 415 от ГПК
е предявил иск за съществуване на
вземането си, поради което моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи част от сумите по
издадената заповед по чл.410 от ГПК, както следва: 1602,14 лв.
– главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.12.2012 г. до 30.04.2015 г., лихва върху главницата в размер на 252,14 лв. за периода от 02.01.2013 г. до 07.08.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на молбата 29.09.2015 г. до окончателното изплащане на същата.Претендират се разноски.
Ответникът е оспорил
предявените искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните,
намира за установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д.№399/2015г. по описа на РС- Кнежа е, че от страна на
дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда
на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед№447/29.09.2015г. спрямо ответника както следва: 4291,75лева за
главница за периода 01.12.2007 г. – 30.04.2015 г. и лихва върху главницата в
размер на 1690,52 лева за периода: 03.02.2008г. до 07.08.2015 г. и законната
лихва върху главницата от 29.09.2015 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 119,64 лв. за деловодни разноски и 120 лв. за адвокатско
възнаграждение.
В законовия двуседмичен срок е подадено възражение
от страна на длъжника по чл.414 от ГПК и за давност и е разпоредено
на кредитора да предяви иск за вземането си.
В срок кредиторът е предявил иск за част от сумите по заповедта по чл.410
от ГПК, във връзка с направено възражение за давност, както
следва: 1602,14 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2012 г. до 30.04.2015 г., лихва върху главницата в размер на 252,14 лв. за периода от 02.01.2013 г. до 07.08.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на молбата 29.09.2015 г. до окончателното изплащане на същата.
Не се спори по делото, че
ответника е потребител на предоставена топлинна енергия с абонатен№29589, за
имот, находящ
се в ***, с аб.№29589.
Спорен по делото е въпросът дължи ли ответникът претендираните суми.
Въз основа на така
събраните доказателства, съдът приема, следното отправна страна:
Съдът споделя становището
на ищеца, че ответникът е потребител на топлинна
енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от
05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от
29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от
11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./, съгласно който
"потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо
лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване за домакинството си. По силата на нормативните актове, абоната
е потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Топлофикация Плевен ЕАД на потребители за битови нужди
в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация Плевен" ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства
ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3
ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. Плевен- приложени на л. 7 по делото, в сила от 2007г.В раздел VII от ОУ -
„Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от
ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда- етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ,
топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите на сграда- етажна
собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.Качеството на
клиент може да се изгуби само тогава, когато се прекрати топлоподаването на
цялата сграда.
От заключението на ВЛ И., се установява, че
до 2013г. дяловото разпределение, се е
извършвало от Иста България ЕООД, а след това от
ищеца.Начисленията са за отопление, в това число щранг
– лира, -2900,18лв., топлинна енергия за сградна
инсталация 1243,33лв., услуга дялово разпределение 144,62лв.,корекция 3,62лв.От
назначената техническа експертиза, се установява, че имотът се намира в топлофицирана жилищна сграда и абонатът ползва едно
отоплително тяло в хола- чугунен радиатор. Начислената сума е за топлинна енергия, отдадена от отоплителното
тяло в хола и делът на имота за отдадена топлинна енергия в сградната
инсталация.Посочва се, че до м. април
2013г. делът на всяко жилище от ТЕ за отопление, се е определял на база на
показанията на индивидуалните топломери, монтирани на всяко отоплително тяло, а
след това, съгласно действителния отопляем обем, деклариран от собствениците
пред ТЕЦ.Посочено е, че индивидуалните сметки на абоната са изготвени, съгласно
Методиката за разпределение на топлинна енергия в сгради,етажна собственост,
Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване№16-334/06.04.2007г.Заключенията
са приети, като обективни, компетентни и неоспорени от страните.
С оглед изложеното, съдът приема, че
ответникът не е изпълнил в срок задължението си
за предоставените услуги и с
поведението си са станали причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по
настоящето дело, които следва да заплати на ищеца.Като за разноските по
заповедното производство следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени
искове.
Съгласно т.12 от ТР №4 на
ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При това положение съдът приема, че дължимите
разноски в заповедното производство са общо 74,28лв./37,08лв. д.т. и 37,20лв.
адвокатско възнаграждение/, съгласно признатите претенции.По отношение на
разноските в исковото производство същите са в размер на 327,01лв., които
следва ответника да заплати на ищеца. Искането на ищеца за заплащане на
адвокатско възнаграждение от 150.00лв., не следва да се уважава, тъй като той
не е представил доказателства за осъществено плащане, съгласно т.1 от ТР от
06.11.2012г. по тълк.д. №6/2012 на ОСГТК на ВКС, а в
представения договор за правна помощ е изрично посочено, че плащането ще се
осъществи по банков път.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр.
чл. 124 от ГПК по отношение на ответника В.Ц.П., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД
гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес ***, следните суми: 1602,14 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2012г. до 30.04.2015г., лихва върху главницата
в размер на 252,14 лв. за периода от 02.01.2013г. до 07.08.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 29.09.2015г. до окончателното изплащане на същата, за
които суми е издадена Заповед№447/29.09.2015г.
по ч.гр.д.№399/2015г. на РС- Кнежа.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В.Ц.П., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, сумата общо 327,01лв., направени деловодни
разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА В.Ц.П., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ
НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, представлявано от Иван
Гетов, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *********, сумата общо 74,28лв./37,08лв. д.т. и 37,20лв.
адвокатско възнаграждение/ - разноски по ч.гр.д.№399/2015г.
по описа на РС-Плевен, съобразно предявените и уважени искове.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :