РЕШЕНИЕ
№ 15410
гр. София, 24.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110118154 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от С. Т. И. против „(фирма) с искане да бъде признато
за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 895,11 лева,
представляваща начислена цена на предоставени В и К услуги за периода от 24.10.2012 г. до
23.02.2022г. по клиентски номер ***** за имот, находящ се в (адрес), представляваща част
от вземане в размер общо на 1431,31 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът не дължи заплащане на
процесната сума. На първо място страната поддържа, че между страните по спора не
съществува валидно облигационно правоотношение по договор за В и К услуги за
процесния имот и период. На следващо място ищецът намира, че вземанията са погасени с
изтичане на тригодишна погасителна давност. В подадената искова молба са изложени
твърдения, че ответното дружество е дало повод за завеждане на делото, тъй като
претендира заплащане на погасени по давност суми. Направено е искане сторените от
страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че ищецът действително не дължи
заплащане на процесната сума, поради което предявеният отрицателен установителен иск се
явява изцяло основателен. В подадения отговор са изложени съображения, че с поведението
си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, а напротив видно от представените
ведно с исковата молба документи се установява, че ищецът е бил поканен на среща с
представител на дружеството за извънсъдебно уреждане на създалия се спор. По изложените
съображения е направено искане на основание чл. 78, ал. 2 ГПК направените съдебни
разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
В проведеното открито съдебно заседание от 05.09.2023 г. процесуалният
представител на ищеца е направил искане съдът да се произнесе с решение при признание на
иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
1
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че по клиентски номер ***** за имот,
находящ се в (адрес) ответникът е начислил за периода от 24.10.2012 до 23.02.2022 г. сумата
в размер общо на 1431,31 лева, представляваща цена на потребени В и К услуги за
процесния имот и период, както и че с поведението си ответното дружество е дало повод за
завеждане на делото.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че в процесния период между страните по делото е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на В и К услуги, както и че в
периода, за който е начислено процесното вземане е извършил в договореното качество и
срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, както и начина на отчитане на
консумираните услуги. Във връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При съобразяване на становището на страните с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че за
процесния имот, в (адрес) при ответното дружество е открита партида с титуляр ищеца, по
която за периода от 24.10.2012 до 23.02.2022 г. по клиентски номер ***** е начислена
сумата в размер общо на 1431,31 лева, както и че ищецът не дължи заплащане на заявената в
настоящото производство част от вземането в размер на 895,11 лева.
Предвид обстоятелството, че ответникът признава исковата претенция и при
съобразяване на искането на ищеца за постановяване на решение при условията на чл. 237,
ал. 1 ГПК предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен, като съдът не
дължи мотиви.
По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното:
Ответникът поддържа, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките
по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не
е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая искът е признат с отговора
на исковата молба.
Относно даването повод за завеждане на делото, настоящият съдебен състав намира
следното:
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни
мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради
липса на валидно облигационно правоотношение и изтекла погасителна давност.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако е разполагал с изпълнителен
титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или е дал друг повод за
предявяването на иска.
Във връзка с поддържаните от ищеца доводи за недължимост на вземането поради
липса на облигационно правоотношение между страните по спора и погасяване на
вземанията по давност следва да бъде съобразено, че именно С. Т. И. е подала заявление до
ответното дружество за издаване на справка относно натрупани задължения и размера на
непогасените по давност суми, посочвайки процесния имот като адрес, на който пребивава
през летните месеци. В отговор на искането ответникът е отправил покана до ищеца за
провеждане на среща с цел уточняване на условия за сключване на споразумение, като по
делото няма данни С. И. да се отзовала, респ. какви са били условията на В и К оператора за
сключване на споразумение. Едва бездействието по повод на поискано и дължимо
изпълнение обуславя защитим от правния ред интерес за длъжника да потърси защита в
съдебно производство, а следователно и ангажира отговорността на ответника за
наложените от това и поведение разноски в какъвто смисъл е и съдебната практика на
въззивната инстанция намерила израз в Определение от 17.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2
7902/2019 г. на СГС, Определение № 11225 от 25.04.2017 г. по гр. д. № 2920/2017 г. на СГС,
Определение № 794/13.01.2017 г. по ч. гр. д. № 15839/2016 г. на СГС, Определение №
3081/06.02.2017 г. по ч. гр. д. № 606/2017 г. на СГС и Определение № 3294/07.02.2017 г. по
ч. гр. д. № 1512/2016 г. на СГС. В случая не ответника, а ищецът е бездействал, като не е
съдействал за уреждането на спора извънсъдебно.
В допълнение кредиторът има право да претендира вземането си от длъжника и, ако
го получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на
давността за вземането /чл. 118 от ЗЗД/. Същевременно той не е задължен да съобразява
изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера на
претенцията си с евентуално погасената по давност част от задължението. В разглеждания
случай не са представени доказателства и не може да се приеме, че ответникът е предприел
действия или е оспорил предявения иск, респ. с поведението си същият не е дал повод за
завеждане на делото и е признал иска.
Обстоятелството дали за процесния имот и период са издадени фактури за описаните
в исковата вземания не би могло да бъде разглеждано като повод за завеждане на делото.
Начисляването на сумите и незаличаването им служебно в счетоводните регистри на
ответника също не е поведение несъвместимо с приложението на последиците на чл. 78, ал.
2 ГПК, доколкото длъжникът може да реши да изпълни задължението си по арг. от чл. 118
ЗЗД.
Изрично в Определение № 4077/09.05.2022 г. по ч. гр. д. 2360/2022 г. по описа на
СГС, ЧЖ – I – A състав е прието, че отразяването във фактури или в съобщения към фактури
на суми, част от които са за задължения с изтекла погасителна давност, както и изявление на
служител при ответника за тяхното събиране по принудителен път, не обективира
поведение на кредитора, даващо повод за завеждане на отрицателен установителен иск.
Погасените по давност вземания са естествени и кредиторът продължава да е техен носител,
поради което извънсъдебното поддържане да са дължими не може да се възприеме като
повод за образуване на делото.
Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на С. Т. И. не се следват
разноски за настоящото производство, като в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
направените от ответника съдебни разноски за юрисконсулско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 100 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от С. Т. И., ЕГН *****, с адрес в
(адрес) против „(фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в (адрес),
отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 895,11 лева, представляваща начислена цена на предоставени В и К услуги за
периода от 24.10.2012г. до 23.02.2022 г. по клиентски номер ***** за имот, находящ се в
(адрес), представляваща част от вземане в размер общо на 1431,31 лева.
ОСЪЖДА С. Т. И., ЕГН ****, с адрес в (адрес), да заплати на „(фирма), ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в (адрес) на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, сумата в
размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ПОСТЪПВАНЕ в срока за обжалване на съдебното решение на молба по чл.
248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт в частта относно разноските препис от
същата без да се докладва на съдията-докладчик да се изпрати за отговор на насрещната
3
страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото
да се докладва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4