№ 93
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Росенова
Членове:Красимира Костова
Красимира Райчева
при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова
в присъствието на прокурора Детелина Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Райчева Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600061 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.341 ал.1 чл.419-424 НПК. Образувано е
по искане на и.ф.Главен прокурор на РБългария за възобновяване на
производството по НОХД №540/24г. по описа на РС –Дупница на основание
чл.419 ал.1, чл.420 ал.1 изр.1 предл.последно, вр. чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.424
ал.1 и чл.425 ал.1 т.1 от НПК. и отмяна на постановеното по делото
определение №95 от 22.07.2024г., с което е било одобрено споразумение по
реда на чл.381 от НПК относно вида и размера на наказателната отговорност
на осъдения А. С. А. за престъплението по чл.343б ал.3 от НПК, при което са
били допуснати процесуални нарушения на закона и процесуалните правила
– чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Изложени са съображения, че посоченият съдебен
акт не подлежи на касационен контрол, а са били допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, като наложеното наказание
било явно несправедливо. При одобряване на споразумението не бил
приложен закона, който е следвало да бъде приложен, тъй като съдът не
съобразил обстоятелството, че към момента на извършване на деянието,
осъденият А. не е бил правоспособен водач и кумулативно наложеното му
1
наказание по чл.343г от НК вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК – лишаване от право да
управлява МПС за срок от седем месеца било постановено в нарушение на
закона и съдебната практика. От писмените доказателства по делото се
установявало, че осъденият А. притежавал българско свидетелство за
управление на МПС със срок на валидност до 21.01.2018г. и нямало данни да
е било продължавано след тази дата. Според информацията на ОДМВР
Благоевград предоставена на прокуратурата българското свидетелство за
правоуправление на осъденият А. било унищожено на 22.03.2018г., поради
подмяна в чужбина, тъй като е било подменено в Кралство Испания съгласно
Директива 2006/126/ЕО на Съвета на ЕС. Притежаваното от него испанско
свидетелство за управление на МПС е било обявено за невалидно на
9.06.2023г., поради загуба на контролни точки, тъй като осъденият А. не е
преминал курсове за възстановяване точките в свидетелството си. Съгласно
чл.157 ал.4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губил
придобитата си правоспособност. В този смисъл съдът следвало да откаже да
одобри споразумението, с което на подс.А. е предложено да се наложи и
кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС
на основание чл.343г. вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК. На следващо място след
одобряване на споразумението за решаване на делото съдът по реда на чл.306
ал.1 т.1 вр. чл.383 ал.2 от НПК е следвало да се произнесе и относно
приложението на чл.343б ал.5 от НПК, като съобразно тази правна норма
осъди подс.А. да заплати в полза на държавата паричната равностойност на
моторното превозно средство л.а. „Пежо 306“ с рег № ********, послужило за
извършване на престъплението, за което е осъден, поради обстоятелството, че
то не било негова собственост. В тази насока се претендира, че при решаване
на делото съдът е допуснал съществено нарушение на чл.348 ал.1 т.1 от НПК,
тъй като не е съобразил приложимия наказателен закон.
В съдебно заседание осъденият А. А. редовно призован не се явява, но се
представлява от служебен защитник адв. М. С..
Прокурорът поддържа искането съобразно мотивите изложени в него и
моли да бъде уважено.Допълва, че въпросът за придобиване на
правоспособност за управление на МПС е уреден в чл.13 от ЗДвП, като по
силата на този закон осъденият не е притежавал такава, за да бъде лишен от
правото по чл.37 от НК.
Служебният защитник адв.С. оспорва искането и моли моли същото да
бъде отхвърлено като неоснователно. Излага съображения за погрешен извод
2
на прокуратурата относно нарушението на материалния и процесуалния
закон, което произтичало от неправилното прилагане разпоредбата на чл.157
ал.4 от ЗДвП. Действително при отнемането на всички контролни точки,
осъденият губил правоспособността си, но това правило се отнасяло
единствено до лицата , придобили тези права по националното
законодателство. Разпоредбата не намирала приложение тогава, когато се
касаело за чуждестранни граждани, придобили своята правоспособност
съгласно правилата на страната, чиито граждани били. В случая осъденият А.
притежавал притежавал СУМС издадено от компетентните власти в Кралство
Испания, съгласно местното законодаталество. Поради това защитникът
претендира въпросът за това дали е имал правата, от които е лишен по реда на
чл.37 ал.1 т.7 от НК, след като са му отнети всички контролни точки да бъде
решен съгласно законодателството на Кралство Испания, а не по силата на
чл.157 ал.4 от ЗДвП.
Апелативния съд, като прецени изложените в искането на и.ф.Главен
прокурор доводи, становищата на страните и материалите по делото, намира
за установено следното:
Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421 ал.3 от НПК,
от лице, което има право на това срещу влязъл в сила акт, подлежащ на
контрол по реда на чл.424 ал.1 вр. чл.419 от НПК.
Същото е ДОПУСТИМО, а разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО
поради следните съображения:
С определение от №95 от 22.07.2024г по НОХД №540/2024г., с което е
било одобрено споразумение, РС Дупница I н.с. е признал подсъдимия А. С.
А. за виновен в извършване на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК за това,
че на 27.06.2024г. около 16.43 часа в гр.Кочериново, обл.Кюстендил, по ПП 1
Е-79, км.353+700 в посока на движение към гр.Дупница е управлявал МПС –
лек автомобил марка и модел „Пежо 306“ с рег. №******** ( испанска
регистрация) собственост на Л. В. Б. от гр.Благоевград, след употреба на
наркотично вещество „Амфетамин“, установено по надлежния ред ( с
техническо средство DRAGER DRUGTEST 5000) на основание чл.3 ал.1 от
Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналлози, за което
на основание чл.343б ал.3 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от 7 ( седем) месеца, изпълнението на което е
3
отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 (три) години. На
основание чл.55 ал.3 от НК съдът е преценил, че не следва да бъде налагано
кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба“ на подс.А., както и да
не се прилагат предвидените в чл.67 ал.1-3 от НК пробационни мерки през
изпитателния срок.
На основание чл.343г.вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът е лишил подс.А. от
правото да управлява моторно превозно средство за срок от 7( седем)
месеца. По делото е установено, че осъдения А. С. А. е българин, български
гражданин от гр.*** ЖК „***“№* вх.* ет.* ап.*. На 27.06.2024г. около 16.43
часа в гр.Кочериново, обл.Кюстендил, по ПП 1 Е-79, км.353+700 осъденият
А. е управлявал МПС – лек автомобил марка и модел „Пежо 306“ с рег.
№******** ( испанска регистрация) собственост на Л. В. Б. от
гр.Благоевград, в посока на движение към гр.Дупница, като е бил спрян за
рутинна проверка от свидетелите С. Р., Д. С. и И. М. – инспектори към РУ
Рила. Държал се нервно и превъзбудено, поради което е бил изпробван за
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № ARBB 0412, която
проба е била отрицателна. След това водачът е бил изпробван с техническо
средство за наркотици DRAGER DRUGTEST 5000 с №ARMC-0081, което е
отчело положителна проба за „Амфетамин“. На осъдения А. е бил издаден
талон за медицинско изследване №0180589 и съпроводен до ФСМП гр.Рила,
където обаче е отказал да даде кръвна проба, за което се е подписал / л.7 ДП/,
след което е бил задържан в РУ Рила за 24 часа. Съставен е бил АУАН
№1314911/27.06.2024г. по ЗДвП. В хода на разследването осъденият А. се е
признал за виновен и е изразил съжаление за извършеното, но се е възползвал
от правото да не дава обяснение по случая. Същият не е осъждан, като е
наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП.
Изяснено е от информационните масиви на с-р ПП КАТ, че осъденият
А. е притежавал СУМПС №********* издадено на 21.01.2008г. валидно до
21.01.2018г. издадено от ОДМВР Благоевград, категория В, което е със статус
„унищожен“.
В хода на разследването не е установено осъденият А. към
инкриминираната дата да е притежавал валидно свидетелство за управление
на МПС – нито българско, нито издадено от властите на Кралство Испания, на
което се позовава защитникът му, както и държавното обвинение, което
4
твърди, че има получена информация за испанско свидетелство за управление
на МПС обявено за невалидно на 9.06.2023г. Такава официална информация в
писмен вид обаче не е била събрана в хода на досъдебното производство, нито
предоставена на съда при внасяне на обвинителния акт срещу А. А.. Това е
потвърдено от докладната записка, изготвена от инсп.Д. И. – ПИ при РУ
гр.Рила /л.19 от СД/, според която осъденият не му е предоставил СУМПС за
отнемане, тъй като твърдял, че „премествал багаж от Кралство Испания към
РБългария и не знаел къде се намира“.
На следващо място видно от обяснението на осъдения А. пред органите
на МВР, снето на 9.08.2024г. от мл.ПИ А. К. / л.31 СД/ , той не притежавал и
испанска шофьорска книжка, „тъй като я бил изгубил“ и не можел да я
предостави, като твърди също, че „не управлява моторно превозно средство“,
което се опровергава от доказателствата по делото, тъй като е бил засечен да
управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества.
По делото липсват каквито и да било доказателства, удостоверяващи
основанието за пребиваване на осъдения в Кралство Испания, както и
издадените от тази държава официални документи, свидетелство за
управление на МПС и други, относими към предмета на делото, поради което
съдът намира защитната теза за необоснована. От друга страна съдът е
пристъпил към одобряване на споразумението при неизяснена фактическа
обстановка относно непълнота на доказателствата, имащи отношение по
случая, с което е нарушил чл.13 и 14 от НПК.
При тези обстоятелства основателен се явява наведения в искането
довод за нарушение на материалния закон съгласно чл.348 ал.1 т. 1 от НПК за
допуснато от решаващия съд нарушение на чл.343г.вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК
при одобряване на споразумението. Действително към момента на налагане на
наказанието 7( седем) месеца лишаване от правоупралвение липсват
доказателства осъденият да е бил правоспособен водач на МПС, за да бъде
лишен от посоченото право. Ако доказателствената маса правилно е била
обсъдена от решаващия съд, същият е щял да стигне до извод, че не следва да
налага наказанието лишаване от правоуправление на МПС на осъдения А., тъй
като разпоредбата на чл.343г.вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК се явява неприложима в
конкретния случай, в какъвто смисъл е Решение №296 от 22.06.2025г. на ВКС
по н.д.748/2015г. на ВКС Второ н.о., както и множество други.
5
Основателни са и наведените в искането на и.ф.Главен прокурор доводи
за допуснато от решаващия съд съществено нарушение на процесуалните
правила съобразно чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Това е така, тъй като РСДупница е
нарушил чл.13 и 14 вр. чл.382 ал.7 от НПК и е одобрил споразумението в
нарушение на закона, без да изпълни задълженията си за обективна,
всестранна и пълна преценка на всички доказателства по делото. От друга
страна съдът е разполагал с процесуални възможности – можел да върне
делото на прокуратурата без да одобри споразумението или да предложи
промени в него, съобразно нормата чл.382 ал.5 от НПК, което да обсъди със
страните, като по този начин е можел да преодолее нарушението на
материалния закон, но не е направил това, а е предпочел да одобри
споразумение при очевидно нарушение на закона. Самото предложение за
налагане на наказание по реда на чл.343г.вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е било
направено от прокурора явил се в съдебното заседание, в очевидно нарушение
на закона, което обаче не означава, че съдът е задължен да го одобри.
В конкретния случай атакуваният съдебен акт не отговаря на
изискванията на закона, противоречи на съдебната практика и обуславя
претендираните от молителя нарушения на чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 НПК , което
налага отмяна по реда на възобновяване на одобреното споразумение от
22.07.2024г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС –
Дупница.
Що се отнася до възражението относно приложението на чл.343б ал.5 от
НК същото следва да бъде съобразено при новото разглеждане на делото.
Водим от горното Апелативният съд –София НО 9 н.с-в
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД №540/2024г.
на РС Дупница I н.с., като ОТМЕНЯ протоколно определение от
22.07.2024г. постановено по същото дело, с което е одобрено споразумение за
решаване на делото спрямо А. С. А..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Дупница от
стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7