Р Е Ш Е Н И Е
№245
гр. Добрич, 26.06.2019 г.
Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на четвърти юни,
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
след като разгледа докладваното
от председателя административно дело № 165 по описа на съда за 2019
г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 във връзка с чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба на
Л.Б.Г. ***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед № 125/21.01.2019 г.,
издадена от кмета на Община Балчик, Н.А., на основание чл.225а, ал.1 във връзка
с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, с която е разпоредено премахване на незаконен
строеж “Пристройка на двуетажна жилищна сграда и навес към съществуваща
такава“, намиращи се в ПИ 02508.84.204 по кадастралната карта на гр.Балчик, УПИ
VІ, кв.307 по плана на града и в част от ПИ 02508.84.203 по кадастралната карта
на гр.Балчик, УПИ V, кв.307 по плана на града.
Становища на страните
В жалбата са изложени
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Оспорва се правния
интерес на подателя на сигнала с твърдението, че той не е бил собственик на
засегнатия от незаконното строителство имот. Оспорва се становището на главния
архитект на Община Балчик, че процесното строителство попада върху страничната
регулационна линия и затова не отговаря на условията за „търпим строеж“. Твърди
се, че процесните обекти навлизат на по-малко от 2 метра по диагонал в съседния
незастроен поземлен имот и че имоти с идентификатори № 02508.84.204.1 и №
02508.84.204.4 фигурират в констативен нотариален акт с № 171 от 2007 г. Иска
се заповедта да бъде отменена като неправилна, необоснована и
незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателката лично и с процесуалния
си представител поддържа жалбата на посочените в нея основания
Ответникът – Кметът на Община
Балчик, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че спорният обект представлява строеж по
смисъла на ЗУТ и че обектите, описани в заповедта, са построени без да има
влязъл в сила подробен устройствен план и без наличие на строителни документи.
Изразява становище, че са спазени
процесуалните правила при издаването на заповедта и затова моли жалбата като неоснователна
да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на направените разноски от Община
Балчик, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи
и възражения, приема за установено, че административното производство е
образувано по сигнал на свидетеля К.И.П., наименован „жалба“, с вх. №
94К-1143-1 от 21.07.2017 г.
С писмо, връчено на
жалбоподателката на 08.09.2017 г., Л.Г. е поканена от ответника да представи в
определен срок документи за собственост и строителни книжа.
На 04.10.2017 г. Я.Я.и М.Н. - длъжностни
лица при Община Балчик - са извършили проверка на имота и са съставили Констативен
акт № 4/04.10.2017 г. Видно от акта при проверката е присъствала
жалбоподателката, Л.Г., която е представила нотариален акт № 171, том Х, рег. №
6265, дело № 1671 от 2007 г., заповед за отстъпено право на строеж № 240 от
12.05.1995 г., договор за отстъпено право на строеж върху общински парцел от
15.05.1995 г. и протокол за трасиране на ПИ 02508.84.204 от 13.09.2017 г.
При огледа на обекта
длъжностните лица при Община Балчик са установили, че към съществуващата
жилищна сграда е пристроена жилищна двуетажна сграда и навес зад нея в посока
изток, за които нямало одобрени строителни книжа. Тези констатации и
извършеното допълнително строителство са подробно описани в съставения
Констативен акт № 4/04.10.2017 г.
На 16.10.2017 г. по искане на
жалбоподателката и след извършено трасиране, означаване и координиране на
процесния ПИ 02508.84.204 е одобрено изменение на КККР на гр.Балчик, видно от
представената Заповед № 18-7719/16.10.2017 г. Изменението се състои в нанасяне
на нови обекти в КККР и заличаване на други обекти, а именно: нанесена е еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
02508.84.204.5 с площ от 110 кв.м., а са заличени сграда с идентификатор№
02508.84.204.2 и сграда с
идентификатор № 02508.84.204.3.
На 20.10.2017 г.
жалбоподателката е подала възражение срещу констатациите в акта, а на
25.10.2017 г. е представила нотариално заверена декларация с рег. № 4783 от
25.10.2017 г.(л.44), че жилищна сграда, построена в ПИ 02508.84.204,
представляваща сграда с идентификатор 02508.84.204.1 и с идентификатор
02508.84.204.5, в гр.Балчик, ул.“Патриарх Евтимий“ № 16 а, е построена през
2001 г. без одобрени строителни книжа.
С писмо от 01.11.2017 г. кметът
на общината е поканил собственика на строежа, л.Г., да удостовери периода на
строителството, описано в Констативен акт № 4/2017 г.
Съответно жалбоподателката е
представила втора нотариално заверена декларация с рег. № 4982 от 07.11.2017 г.
(л.45), че сграда, построена в ПИ 02508.84.204, представляваща сграда с
идентификатор 02508.84.204.4 в гр.Балчик, ул.“Патриарх Евтимий“ № 16 а, е
построена след 2007 г. без одобрени строителни книжа.
Същевременно по отношение на
горепосочената сграда с идентификатор 02508.84.204.4 на л.23 от делото е
представена трета нотариално заверена декларация, но съставена по-късно, с рег.
№ 5479 от 13.12.2017 г., чието съдържание, че сградата е построена преди 2001г.
противоречи на декларираното в декларация с рег. № 4982 от 07.11.2017 г.
(л.45).
По отношение на сгради с
идентификатори 02508.84.204.1 със ЗП от 20 кв.м. и жилищна сграда със ЗП от 110
кв.м. с идентификатор 02508.84.204.5 по КК на гр.Балчик, главният архитект на
Община Балчик е издал Удостоверение № 43/22.12.2017 г.(л.96) по реда на § 127,
ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, с което е констатирал тяхната търпимост, т.е. че не
подлежат на премахване.
В Становище на главния архитект
на община Балчик от 19.12.2018 г.(л.60) е прието, че заснетите и описани в
Констативен акт № 4/04.10.2017 г. пристройки – допълващо застрояване попадат
върху страничната регулационна граница и в част от УПИ V, кв.307 по плана на
гр.Балчик, поради което строежът не отговаря на условията за търпим строеж по §
16, ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
Въз основа на Констативен акт №
4/04.10.2017г. и становището на главния архитект от 19.12.2018 г. кметът на
Община Балчик е издал оспорената Заповед № 125 от 21.01.2019 г., в която е
приел, че обект с наименование „Пристройка
на двуетажна жилищна сграда и навес към нея“ , обозначени с № 1, № 2 и № 3 в
графичната част на Констативен акт № 4/2017 г. представлява незаконен строеж,
тъй като е изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за
строеж.
В мотивите на заповедта е
прието, че постройките, описани в Удостоверение за търпимост № 43/22.12.2017 г.
на главния архитект на Община Балчик, не са предмет на заповедта.
Заповедта е съобщена (л.63) на
28.01.2019 г., а жалбата срещу нея е постъпила в Община Балчик на 08.02.2019 г.
Разпитаният по делото свидетел Б.А.Г.,
съпруг на жалбоподателката, твърди, че навесът е изграден 1985-1986 г., а че
основната жилищна сграда е построена през 1970 г., към момента обновена.
Свидетелят К.П., собственик на
съседния УПИ V твърди, че незаконното строителство, вкл. и навеса са изградени
след 2010 г.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Б.Г. относно годините на изграждане на навеса и показанията на
свидетеля П.частично относно периода на изграждане на останалото незаконно
строителство, попадащо в неговия имот и в уличната регулация.
По делото бе допусната
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице, арх. Д.Б., дава заключение, че за
процесния имот има одобрен ПУП-ПРЗ с Решение № 719 на Общински съвет Балчик по
Протокол № 69/03.09.2007 г., чиято графична част е представена на л.53 от
делото. Плана за застрояване предвижда по отношение на процесния УПИ VІ -204
ниско, свободно, жилищно застрояване на нормативните отстояния от границите,
обозначено с прекъснати ограничителни линии на застрояване, като е даден траен
градоустройствен статут на част от предходното извършено в имота
строителство.
След оглед на място и извършени
замервания експертът е категоричен, че като описание, начин на изграждане,
размери и начин на ползване, описаното незаконно строителство отговаря на
съдържащото се в Констативен акт № 4/2017г. Според заключението процесното
незаконно строителство съответства на номерацията 1, 2 и 3, дадена в графичната
и описателните части на Констативен акт № 4/04.10.2017 г., съставен от
служители на Община Балчик. Към двуетажното жилище са пристроени двустранно
„Приземен първи етаж-склад“ (обозначен с № 1 в малък кръг в графичното
приложение към заключението) от западната страна към улицата и към съседния
имот с идентификатор 203 е ситуиран строеж с наименование „Пристроена
всекидневна стая на втори етаж“ ( обозначена с № 2 в малък кръг). Навесът,
обозначен с № 3 е разположен също от северната страна по продължението на
сграда № 2. Същият видимо бил старо
пристрояване, изградено към датата на изграждане на първоначалната жилищна
сграда.
Тези обекти, обозначени в
експертизата с № 1, № 2 и № 3, според заключението на вещото лице, съответстват
на обекта, визиран в констативния акт и заповедта, с дадено за краткост
наименование „Пристройка на двуетажна жилищна сграда и навес към съществуваща
такава“.
От така изградените обекти
единствено обект № 3 „Пристроен навес“ изцяло попада в имота на
жалбоподателката - УПИ VІ-204, с кад.идентификатор № 02508.84.204. „Пристроен
първи етаж-склад“ № 1 не попада изцяло в УПИ VІ-204 като югозападният му ъгъл е
в уличната регулация, което е обозначено в зелен цвят в графичната част към
заключението. Обектът под № 2 „Пристроена всекидневна стая на втори етаж“ по
дължина в посока изток-запад с около 1,5 метра попада в съседния северно
разположен УПИ V -203. Направено е заключение от експерта, че изграденото,
обозначено по-горе с № 1 и № 2 не отговоря на предвижданията на ПУП-ПРЗ.
Съдът приема експертизата като
обективна и компетентно изготвена. Същата не бе оспорена от страните.
По делото не се спори, че
описаните в констативния акт и заповедта обекти в УПИ VІ-204 на
жалбоподателката са изграждани без необходимите строителни книжа. Съдът приема
за установено от заключението на вещото лице, че същите не съответстват на
предвиденото застрояване по ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 719 на Общински съвет Балчик по Протокол №
69/03.09.2007 г., чиято графична част е представена на л.53 от делото. Съдът приема също, че
незаконното строителство, описано в оспорената заповед е извършено след 2001г.,
с изключение на обект № 3 – навес, изграден преди това.
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в срока по
чл. 215, ал. 4 ЗУТ, от легитимирано лице, което е адресат на акта, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно посочените в заповедта
правни основания - чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план; без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж.
Спорният момент, повдигнат от
жалбоподателя е дали процесното строителство, макар и изградено без строителни
книжа, е „търпим строеж“ по см. на ЗУТ.
Заповедта е съобразена с материалния закон.
Съдът споделя становището на
главния архитект на община Балчик, че описаното в Констативен акт № 4/2017 г.
строителство не може да се определи като „търпим строеж“ по смисъла на по § 16,
ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
По отношение на пристроените
двустранно „Приземен първи етаж-склад“ (обозначен с № 1 в заключението ) и „Пристроена
всекидневна стая на втори етаж“ ( обозначена с № 2 в заключението), същите представляват
безспорно строежи по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и не могат да бъдат приети
за „търпим строеж“ в изключителната
хипотеза на разпоредбата на § 16, ал. 1, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, предвид
годината на изграждането им след 2001 г.
Също така не са налице и
хипотезите на § 184, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, ДВ бр.65 от 22.07.2003г., според който строежи,
извършени незаконно до влизане в сила на закона, могат да бъдат узаконени по
искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. Тази хипотеза също
не е налице, тъй като въпросната постройка не е била допустима по времето на
извършването й, поради обстоятелството, че попада в улична регулация и в
съседен имот.
Не е налице и хипотезата на §
127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, тъй като производство за узаконяване на незаконни
строежи не е проведено в срока по § 127, ал.14.
По отношение на обект,
наименован „Навес“, обозначен с № 3 в заключението на вещото лице и графичната
част на Констативен акт № 4/2017 г., макар че е изграден през 1985-1986 г.
съдът счита, че не са налице предпоставките на горепосочените правила за
признаването му за търпим строеж.
От извадката на одобрен ПУП-ПРЗ
с Решение № 719 на Общински съвет Балчик по Протокол № 69/03.09.2007 г., чиято
графична част е представена на л.53 от делото, е видно, че този строеж също не е
съобразен с допустимата линия на застрояване на УПИ VІ, която съобразява
задължителното отстояние от съседните имоти. Навесът не е съобразен с отстоянието
към съседния имот, УПИ V, спрямо който се явява разположен на самата граница
между двата имота, видно от Констативен акт № 4/2017 г., т.ІІІ „Изпълнение на
строежа“. На този обект не е придаден траен градоустройствен статут, видно от
заключението и от извадката от действащия ПУП-ПРЗ, в който изобщо не фигурира. Същият
не е отразен и в кадастралната карта. Обектът не е разположен в рамките на
допустимото свързано застрояване по чл.42, ал.1 от ЗУТ, тъй като в съседния
имот, УПИ V, няма допълващо застрояване на южната му граница. Навесът е на
подпорната стена, т.е. на регулационната граница между двата УПИ, което
означава, че е разположен в нарушение на изискването да е на най-малко 1,5
метра от южната граница на съседния имот.
Затова е правилно решението на
административния орган и този обект да бъде премахнат.
Съобразно предмета на съдената
проверка по чл.168, ал.1 от АПК, в настоящото решение следва да се обсъдят всички
основания за евентуална незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Компетентност на издателя на акта
Заповедта изхожда от компетентен
орган, тъй като на кмета на общината законът ( чл.225а, ал.1 от ЗУТ) е предоставил правомощието да издава
заповедите за премахване на строежи от четвърта до шеста категория. По делото
се установи, че процесният обект отговаря на характеристиката на строеж от пета
категория по чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ.
Процесуални нарушения
При издаването на заповедта не
са допуснати съществени процесуални нарушения.
Без правно значение за
законосъобразността на издадената заповед е обстоятелството по чий сигнал е
започнало производството за премахване на незаконен строеж и дали лицето,
подало сигнала, упражнява вещни права върху съседен имот.
Заповедта е издадена въз основа
на редовно съставен констативен акт, в присъствието на жалбоподателя. Констативен
акт е връчен на собственика на строежите. Фактическите констатации в акта се
потвърждават от заключението на вещото лице по изготвената техническа
експертиза.
Форма на акта и мотиви
Заповедта отговаря на
изискванията за форма на акта и съдържа мотиви. От съдържанието на заповедта става
ясно какво е разпоредено да се премахне и коя част от незаконното строителство
не подлежи на премахване, поради това, че има издадено удостоверение за
търпимост.
По изложените съображения съдът
намира, че не са налице отменителните основания по смисъла на чл. 146 от АПК и
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Разноски
При този изход от спора разноски
на жалбоподателя не му се следват. Ответникът е направил своевременно искане за
присъждане на разноски по делото за вещо лице и за юрисконсултско
възнаграждение. Видно е от платежно нареждане, л.90 от делото, че ответникът е
направил разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв., които
следва да му се присъдят. Следва да се присъдят и разноски в минималния размер
на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение по силата на чл.78, ал.8 от ГПК,
чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Така мотивиран и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Б.Г.
*** срещу Заповед № 125/21.01.2019 г., издадена от кмета на Община Балчик, Н.А.,
на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, с която
е разпоредено премахване на незаконен строеж “Пристройка на двуетажна жилищна
сграда и навес към съществуваща такава“, намиращи се в ПИ 02508.84.204 по
кадастралната карта на гр.Балчик, УПИ VІ, кв.307 по плана на града и в част от
ПИ 02508.84.203 по кадастралната карта на гр.Балчик, УПИ V, кв.307 по плана на
града.
ОСЪЖДА Л.Б.Г. с
ЕГН ********** *** да заплати на Община
Балчик сумата от 300 ( триста ) лева –
разноски по делото за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ, подадена
чрез Административен съд -Добрич в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: