РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501317 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на „Глория – 2001“ ООД-
гр.Пловдив, представлявано от управителя И. Т.К. чрез пълномощника си адв.С. С., АК-
Пловдив против Решение № 260977/ 29.03.2021г. постановено по гр.д.№ 13261/ 2020г. по
описа на Пловдивски районен съд – VІІІ гр.с., в частта, в което е признато за установено по
отношение на „Глория – 2001“ ООД, ЕИК: *********, че дължи на „Аманн България“
ЕООД, ЕИК: ********* сумата 6 473, 23 лева, представляваща неустойка върху сумата 4
656, 96 лева за периода 27.12.2019 г. - 13.05.2020 г.; сумата 2 205, 31 лева, представляваща
неустойка върху сумата 2 656, 96 лева за периода 14.05.2020 г. - 04.08.2020 г., дължими по
сключен между страните на 12.03.2018 г. в гр. София Договор за покупко-продажба и
доставка на стоки № 0141, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на
подаване на исковата молба, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4996/09.09.2020 г.,
издадена по ч. гр. дело № 20205330111401/2020 г. по описа на ПРС - ІV гр., ведно с
направените разноски за производството по делото в размер на 874 лева, както и е оставено
без уважение направеното от ответника възражение за нищожност на уговорката за
неустойка в сключения между страните на 12.03.2018 г. в гр. София Договор за покупко-
продажба и доставка на стоки № 0141.Претенцията за заплащане на законна лихва върху
1
двете главници е отхвърлена с постановеното решение, в която част същото е влязло в
законна сила. По изложени доводи във въззивната жалба се иска отмяна на обжалваното
решение в обжалваната му част и връщане на делото на районния съд за произнасяне по
направените възражения, алтернативно - постановяване на такова, с което предявените
искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна Аманн
България ЕООД- гр.София, представлявано от управителя И. Ч. чрез адв.С.П., в който
отговор се оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди обжалваното решение,
по изложени съображения, претендира се присъждане на направените разноски.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с предявени обективно съединени искове по чл.422, ал.1 във връзка
с чл.415, ал.1 ГПК, с материално правно основание чл.92 ЗЗД, от Аманн България ЕООД-
София против Глория 2001 ООД- Пловдив за признаване за установени вземания за
неустойка за забава за сумите , както следва: сумата 6 473, 23 лева, представляваща
неустойка върху сумата 4 656, 96 лева за периода 27.12.2019 г. - 13.05.2020 г.; сумата 2 205,
31 лева, представляваща неустойка върху сумата 2 656, 96 лева за периода 14.05.2020 г. -
04.08.2020 г., дължими по сключен между страните на 12.03.2018 г. в гр. София Договор за
покупко-продажба и доставка на стоки № 0141, ведно със законната лихва върху двете
главници от датата на подаване на исковата молба, които суми е било разпоредено
ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 4996/ 09.09.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 20205330111401/2020 г. по
описа на ПРС - ІV гр.с.
Ответникът е оспорил така предявения иск с възражението за нарушение на
принципа на справедливост на така договорената неустойка в чл.17 от сключения между
страните договор, като вследствие на заплащането й несъмнено ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, което води до извод, че
предназначението й излиза извън присъщите на неустойката обезпечителни и
обезщетителни функции, създавайки условия за неоснователно обогатяване на едната страна
по договора за сметка на другата по смисъла на Тълкувателно решение №1/ 2010 г. по т.д.№
1/ 2009г на ОСГТК, поради което се претендира нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.2
ЗЗД и следователно липса на валидно възникнало парично задължение за неустойка.
Във връзка с главното възражение на ответника за нищожност поради противоречие с
добрите нрави, въз основа на което възражение е оспорен предявеният иск, районният съд е
намерил, че уговорената между страните неустойка в Договора, не се явява прекомерна, не е
2
в противоречие с добрата търговска практика и добрите нрави, поради което и направеното
от ответника възражение е неоснователно.
С въззивната жалба на първо място обжалваното решение се оспорва като
постановено при липса на мотиви, поради което е поискана неговата отмяна и връщане на
делото за произнасяне от първоинстанционния съд, алтернативно се иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване отхвърляне на иска като неоснователен въз основа
на поддържаното възражение за нищожност на претендираната от ищеца неустойка за
забава с приложение на т.3 от Тълкувателно решение №1/ 2010 г. по т.д.№ 1/ 2009г на
ОСГТК.
Въззивният съд като взе предвид доводите на страните на основание чл.269 ГПК,
намира следното:
С обжалваното решение са налице изложени бланкетни мотиви, независимо от което
принципно характерът на настоящото производство като въззивно, установен с изричната
разпоредба на чл.271, ал.1 и сл. ГПК и по приложение на т.6 от ТР№1/2004г. по т.д.
№1/2004г. на ОСГТК на ВКС не предпоставя процесуалната възможност за отмяна на
обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд, каквито основания
изрично са уредени в разпоредбата на чл.270, ал.1 и сл. ГПК.
Безспорно е между страните, че по извършена доставка на стоки от ищцовото дружество по
фактура № 106305/ 26.11.2009г. със стойност на поръчката / с ДДС/ в размер на 4 656,96
лева и падеж на задължението за заплащане на цената на стоката – 26.12.2019г. , ответникът
е заплатил частично стойността на стоката на 13.05.2020г. с погасяване на част от
дължимата сума в размер на 2 000 лева, като е останал задължен за остатъка на
задължението в размера му от 2656,96 лева. На 07.08.2020г. ищецът изпратил покана за
плащане на дължимите суми.
С клаузата на чл.17, р.ІХ от сключения между страните Договор за покупко-продажба и
доставка на стоки от 12.03.2018г. страните са уговорили при забава на плащането на
продажната цена и/или дължимия ДДС за заявени и доставени по договора материали,
купувачът да дължи на продавача неустойка в размер на 1% от дължимата сума на ден за
всеки ден забава до пълното изплащане на съответната сума. Не е налице възражение от
ответника за неточно изпълнение по извършената доставка на стоки или неосигурено
съдействие от страна на ищеца в качеството му на кредитор, поради което принципно
ответникът е задължен за точно изпълнение на насрещната престация като носител на
паричното задължение. Действително с. т.3 на Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на
ВКС по тълк.д. №1/ 2009г. на ОСГТК признава за нищожна поради накърняване на добрите
нрави клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции, като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Действително
на второ място добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
3
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, при съблюдаване на принципа на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се
закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Прекомерността на неустойката се
преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпили от
неизпълнението вреди.
В конкретния случай при така договорената клауза за нестойка с определяне дължимост от
1% неустойка върху дължимата сума за всеки просрочен ден дава основание да се направи
извод за прекомерност на неустоечното задължение. Доколкото страните по
правоотношението са в облигационна обвързаност по търговска сделка, прекомерността на
неустойката не е основание за признаване нищожност на сделката, а съгласно изричната
разпоредба на чл.309 ТЗ е недопустимо нейното намаляване. Преценката към момента на
неизпълнението следва да отчете обстоятелствата за невисок размер на дължимата сума
като цена на доставената от ищеца стока / 4656,96 лева/, периодът на забава за сумата от
2000 лева от 27.12.2019г. – 13.05.2020г., както и периодът на забавата за остатъка от сумата
от 2 656,96 лева от 14.05.2020г. до 04.08.2020г. По смисъла на разпоредбата на чл.92, ал.1
ЗЗД следва да се отчете и изначалните функция на неустойката да обезпечава изпълнението
на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват. Съгласно чл.9 страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. В насока на разясняване относно наличието на противоречие с добрите нрави е
налице последователна съдебна практика на ВКС, вкл. както принципно и с цитираното ТР
№1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в насока на това, че при уговаряне на
извънредно големи неустойки от страните въпросът за накърняването на добрите нрави не е
пряко обусловен от прекомерността на неустойката в хипотезата на чл.92, ал.1 ЗЗД, а
хипотезата на чл.92, ал.2 ЗЗД е неприложима по отношение на търговците, с оглед
изричната разпоредба на чл.309 ТЗ за търговските сделки.
По така изложените съображения жалбата се намери за неоснователна, а
обжалваното решение подлежи на потвърждаване.
На основание чл.78, а1 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на
разноски съобразно представен списък на разноски по чл.80 ГПК в размер на 450 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260977/ 29.03.2021г. постановено по гр.д.№ 13261/
2020г. по описа на Пловдивски районен съд – VІІІ гр.с. в обжалваната му част.
4
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Осъжда „Глория – 2001“ ООД, ЕИК: ********* да заплати на на „Аманн България“
ЕООД, ЕИК: ********* сумата 450 лева / четиристотин и петдесет лева/ разноски за
адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5