Решение по дело №370/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260346
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20212120200370
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е    Н    И    Е

 

  260346                                                                                  14.04.2021 година                                   гр. Бургас

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Бургас,                                                                 22.  наказателен състав

На 17.03.2021 г.

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                                                            

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Гемеджиев

           

Секретар: Милица Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев НАХД № 370 по описа за 2021 година, за да се произнесе намира следното :

 

Производството пред Районен съд – Бургас е по реда на чл.189, ал.14 ЗДвП, вр. чл.59-63 ЗАНН и е образувано по жалба на Д.Х.Р., ЕГН ********** с адрес: ***, подадена против електронен фиш серия К № 4206975 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от Сектор “ПП” при ОД на МВР - Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева.

В съдебното производство жалбоподателят, редовно призован се явява. Отрича се авторството на вмененото деяние. Счита се, че не са установени по безспорен начин фактите, довели до налагане на санкция на нарушителя. Счита се също така и че е следвало административнонаказателното производство да се развие по класическия начин със съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Административно-наказващият орган – редовно уведомен, не се явява и не представя допълнителни доказателства.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок против акт, подлежащ на съдебно обжалване съгласно чл. 189, ал. 8 ЗДвП.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.11.2020 г., в 16:10 часа, в гр.Бургас, по булевард „З…. С….“ до местността „К….“ в посока на движение от кръстовище за квартал Горно Езерово към ж.к. „М…. …….“ автоматизирано техническо средство (преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникация) тип ARH CAM S1 с № 11743d1 заснелo лек автомобил марка “Lexus” модел „PX 450 X” с рег. № …… НК, който се движел със скорост от 81 km/h при разрешена в пътния участък скорост от 50 km/h.

За използването на АТСС на 28.11.2020 г. бил съставен протокол №769р-16657/04.12.2020 г.

След справка в централна база данни на КАТ се установило, че превозното средство е собственост на жалбоподателя Р., поради което и ѝ бил издаден процесния ел.фиш. В него изрично е указана и възможността по чл.189 ал.5 ЗДвП за подаване на декларация с данни на лицето, което на посочения ден е управлявало процесното МПС. Такава декларация не е подадена. При издаване на процесния ел.фиш бил отчетен толеранс в размер на 3 % от регистрираната скорост.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по делото писмени доказателствени средства и по-конкретно: протокол за проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, разпечатка от клип, протокол за използване на АТСС, справка за регистрация на управлявания лек автомобил, план за използване на АТСС за измерване на скоростта от служителите на сектор ПП при ОДМВР – Бургас за месец ноември 2011 г., протокол за запознаване на служители с писмо, часови график за работа на нарядите от ПК при сектор ПП – Бургас, снимки на АТСС със стикер за валидност.

Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство съдът не констатира от формална страна допуснати нарушения. Електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити, а именно съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане.

В ЗДвП не е предвидено електронния фиш да има дата на издаване, посочване на физическо лице-издател и негов подпис. Той представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити.

Скоростта е фиксирана с автоматизирано техническо средство автоматизирано техническо средство (преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникация) тип ARH CAM S1 с № 11743d1, преминало последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно устройството е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.

Съгласно Протокол рег.№769р-16657/04.12.2020 г. за използване на процесното техническо средство (л.9 от делото), на тази дата същото е работило от 14.25 часа до 16:25 часа, монтирано на служебен автомобил и са изготвени статични изображения/видеозаписи с начален № 18266 и краен № 18323. Приложената към преписката разпечатка е от видеоклип, изготвен на 28.11.2020 г. в 16:10:21 часа на локация: гр.Бургас, булевард „З…. С…..“ местност „К…“, следователно същият попада в изготвените от процесното техническо средство видеозаписи на 28.11.2020 г.

С оглед горното, съдът намира, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движел автомобила към момента на заснемането му е била 81 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч в населено място, съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП и при отчетен толеранс от 3 %.

Нормата на чл.188 ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител. В настоящия случай и след липса на подадена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП процесния ел.фиш правилно е издаден на настоящия жалбоподател.

Законодателят е предвидил в чл.189, ал.5 ЗДвП 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът или ползвателят на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В противен случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС - негова собственост нарушение. В конкретния случай видно от справката в системата на КАТ МПС, с което е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя. След неизползване на възможността по чл.189, ал.5 ЗДвП, правилно е приет от издателя на обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за извършването на вмененото му административно нарушение.

Наложеното с обжалвания ел.фиш административно наказание глоба от 400 лв. съответства на фактически извършеното нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 50 км/ч, въведена според чл.21, ал.1 ЗДвП от 31 до 40 km/h и предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв., съгласно чл.182, ал. 1, т.4 ЗДвП.

Посоченото дотук мотивира настоящия състав да потвърди издадения ел.фиш.

Мотивиран от посочено и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4206975 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от Сектор “ПП” при ОД на МВР - Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП на Д.Х.Р., ЕГН ********** с адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева. 

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:_________________

Вярно с оригинала!

М.Д.