Р Е Ш
Е Н И Е
№
Плевен,
……………….
Плевенски окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на четиринадесети януари 2021 г, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
при участието на секретаря
Евгения Русева като разгледа докладваното от ЧЛ. СЪДИЯТА
ПАНОВА т. дело. №255/2019 г по описа на Плевенски окръжен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл. 380 ал.1 вр. с чл. 493а от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Плевенски
окръжен съд е сезиран с искова молба от М.С.Л.,
И.Л.Л. и М.Л.Л., действащ при подаването на исковата молба лично и със
съгласието на майка си М.С.Л. срещу ЗК
Лев инс АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на настъпила смърт на Л.Х. Л. в резултат
на ПТП на 4.09.2018 г.
В исковата молба се твърди, че
при ПТП на 4.09.2018 г по пътя към с. ***,
обл. Плевен, е настъпила смъртта на Л.Х. Л. , който
е съпруг на първата ищца и баща на другите ищци по делото. Нвърди се, че ПТП е настъпило при
движение на л. а *** рег. № ***, управляван от П.А. Р., който е нарушил
правилата за движение по пътищата, управлявал е автомобила с несъобразена
скорост, на десет завой навлязъл в насрещната лента за движение , излязъл от
пътя и се ударил челно в крайпътно дърво.По случая е било образувано ДП по пр.
№ 180/2018 г по описа на ОП – Плевен, което е прекратено поради смъртта на
виновното лице и водач на автомобила П.А. Р.. Твърди се, че е налице застраховка „Гражданска отговорност“
за процесния автомобил при ответното дружество, валидна към датата на настъпилото ПТП. Твърди се, че ищците са
предявили извънсъдебно претенциите си към ответното дружество, , присъединени
са към образувана вече щета № *** от 5.11.2018 г, но с писмо изх. № 1157 от
5.02.2019 г е отказано изплащане на обезщетение, поради което се предявава
процесната искова молба.
Твърди се, че ищците и
загиналия Л.Х. Л. са били сплотено семейство, грижели са се
един за друг. Между ищците и загиналия са съществували отношения на близост,
обич, уважение и взаимна привързаност и подкрепа. Със загубата на своя съпруг и
баща ищците са загубили моралната и физическа подкрепа от същия, на която са
разчитали. Към датата на ПТП И.Л. е била
на 19 г , а М. – на 16г. Те тежко изживяват загубата на баща си. Моралните
страдания за ищците са неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.
Загубата на съпруг и родител при такъв нелеп инцидент се отразява изключително
негативно на здравословното и емоционално състояние на ищците. Това е променило
изцяло живота на ищците, мъката е огромна и не може да бъде компенсирана с
нищо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но би
обезпечило удовлетворяването на други нужди и да постигне минимално заличаване
на неблагоприятните последици от загубата. Претендира се постановяване на
решение, с което да се осъди ответната страна при пряк иск срещу застрахователя
да заплати на всеки един от ищците
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от загубата на Л.Х. Л. в
размер на по 200 000 лв за всеки един от тях съобразно прието увеличение
на предявените искове в съдебно заседание на 14.01.2021 г, заедно с лихвата,
считано от 12.09.2018 г, датата на която изтича срокът по чл. 429 ал. 3 от КЗ,
вр. с чл. 430 ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите.
В постъпилия отговор на
исковата молба се оспорват твърденията в същата за отношенията между ищците и
починалия Л.Х. Л., оспорват се исковете по основание и размер, оспорва се
претенцията за лихва и относно началната дата на същата, прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалия Л.Х. Л. поради неизползване
на предпазен колан и доброволно съгласие за превоз в автомобил с водач, който е
употребил алкохол. В писмените бележки на процесуалния представител на
ответната страна се възразява, че по делото не са събрани доказателства за
наличието на отношения, съществено различаващи се от обичайната връзка между
роднини. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, които да
характеризират връзката между ищците и загиналия с определена изключителност
съгласно ТР 1/21.06.2018 г. Възразява се ,че претендираният размер на
обезщетението не съответства на изискванията за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Възразява се ,че загиналият е пътувал без предпазен колан, бил е изхвърлен от
автомобила поради тази причина, приел е да
пътува с водач на автомобил, който е
употребил алкохол – двамата са се черпили в заведение преди да се качат
в автомобила. В този смисъл се възразява за намаляване на обезщетението при
присъждане на такова поради съпричиняване
от страна на пострадалото лице.
По делото с определение № 194
от 24.03.2020г Пл ОС е оставил без уважение искането на ответната страна за
конституирането по делото като трети лица помагачи наследниците на починалия водач
на лекия автомобил П.А. Р.. С определение
№ 142 от 14.08.2020г на ВТАС това определение е отменено и са дадени
указания за конституирането на третите лица, което е било сторено от Пл ОС с определение № 260117 от 12.10.2020г.
Производството по делото се е развило при участието на третите лица Й.Л.Р., Д.П.Р.
и И.П.Р..
По делото третите лица И.П.Р.
и Д.П.Р. чрез процесуалния си представител адв. Б. вземат становище за
прекомерност на предявените размери на исковете за претърпени неимуществени
вреди, твърдят, че починалият Л. Л. е допринесъл за настъпването на вредите и е
налице съпричиняване в размер на 50% като претендират с този размер да се
намали обезщетението за неимуществени вреди. Починалият е бил без предпазен
колан и е приел доброволно да пътува в автомобил, чиито водач е бил употребил
алкохол, за което Л. е знаел.
Като обсъди събраните по
делото доказателства и съобрази доводите на страните съдът намира за установено
следното:
БЕЗСПОРНО е установено по
делото, видно от акт за смърт на л. 53 от делото, че Л.Х. Л. е починал на
3.09.2018 г.
БЕЗСПОРНО е също така по
делото, видно от представеното у-ние за наследници, че същият е оставил за свои
наследници М.С.Л. – съпруга, И.Л.Л. – дъщеря и М.Л.Л. – син.
БЕЗСПОРНО е също така между страните и е видно
от писменото доказателство на л. 56 и л. 235 от делото, че е налице застрахователна полица
№ *** с валидност за периода 20.08.2018 – 20.08.2019г
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите досежно лекия
автомобил, участвал в ПТП
БЕЗСПОРНО е също така по
делото и с оглед справка в търговския регистър ,че ответникът представлява
юридическо лице, вписано по съответния ред, с ЕИК ***.
СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на
ПТП при участието на застрахования лек автомобил, пострадало лице Л.Х. Л. ,
причина за ПТП, причинна връзка между ПТП и смъртта на пострадалия Л.Х. Л. ,наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат, вид и характер на претърпени
неимуществени вреди от ищеца по делото и
размера на репарирането на претърпените неимуществени вреди по
справедливост
Видно от
доказателствата на л. 18 и сл. от делото
налице е било образувано досъдебно
производство № Д180/2018 г по описа на
ОП – Плевен, което производство е прекратено с постановление от 16.05.2019 г поради смъртта на водача на
лекия автомобил.
Видно от представения по
делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица на л. 16 от
делото случилото се е било на 4.09.2018 г, около 0,10 ч по пътя от с. ***
към с. *** като л.а ***, управляван от П.А. Р. с несъобразена скорост, на десен
завой навлиза в насрещната лента за движение,излиза в ляво от пътя и се удря
челно в крайпътно дърво като в резултат на удара са починали водачът на
автомобила и пътникът Л.Х. Л..
По настоящето дело са
назначени съдебно – медицинска и съдебно – автотехническа експертиза, които с
оглед утвърденото в чл. 11 от ГПК основно начало на непосредственост на
гражданския процес следва да се обсъждат
и възприемат от съда съобразно правилата на посочения кодекс.
Съгласно приетата по делото автотехническа
експертиза в
своята
съвкупност изложените данни показват категорично, че произшествието се състои
във загуба на странична устойчивост на процесния автомобил "***",
излизане вляво извън очертанията на асфалтовата настилка и удар в крайпътно дърво.
Преди произшествието същият автомобил се
е движил на път III- 303, от с. *** към с. ***, със скорост UM.2 = 33,19 м/сек
= 119,5 км/час. След навлизане в дъга на десен завой с радиус 178,7 м.,
изминавайки определено разстояние, достигайки на разстояние 113,8 м. преди
мястото на удара в крайпътното дърво (позиция № 11 от Приложение № 1) процесния
автомобил загубва напречна устойчивост, изразяваща се в занасяне.
Със сложно движение - постъпателно
напред и косо наляво, съчетано с въртене спряло вертикална ос, автомобила
"***" е преминал косо към лявата пътна лента и левия банкет до удара
в дървото. Този удар е станал в предна лява част на автомобила. С нарастване на
силата на удара е последвало деформация на свързаните с първоначалния контакт
части и възли. В процеса на тези деформации е последвало въртене на купето на
МПС в посока обратна на часовниковата стрелка с последващо отделяне от ствола
на дървото Със съчетано движение от ротация и транслация, купето на МПС със
скорост UM.i = 9,86 м/сек = 31,9 км/час се е отделило от дървото и
закъснително, следствие на действието на силите на триене и се е установило на
мястото, на което е намерено (позиция № 6 от Приложение № 1). С установяване на
автомобила в покой, произшествието е приключило.
Скоростта на движение на
автомобил "*** ***" с рег.№ *** преди загуба на напречна устойчивост,
навлизане и преминаване през лентата за насрещно движение, навлизане върху
източния банкет и последващ удар в крайпътното дърво е била UM>2 = 33,19
м/сек = 119,5 км/час.
Разрешената скорост за този пътен
участък е 90 км/ час = 25 м/сек.
От техническа гледна точка причината за
настъпване на пътно транспортното произшествие е несъобразената скорост със
пътните условия към момента на произшествието (мокра асфалтова
настилка, предхождащо движение в дъга на
десен завой, поддържана скорост на движение по- висока от максимално
разрешената за дадения пътен участък по - висока от критичната скорост на
занасяне).
При сравнение на реалната скорост на
движение на процесния лек автомобил "*** Ц 220" с рег.№ *** към
момента на загуба на напречна устойчивост и последващо навлизане в лентата за
насрещно движение с критичната скорост при занасяне съобразно радиуса на завой
се получава следното неравенство:
Ujyi2 = 33,19 м/сек = 119,5 км/час >
V3an = 29,14м/сек,-Ш$км1час
От горното неравенство е технически
възможно да се направи извода,според ВЛ, че реалната скорост на процесния автомобил е
по- голяма от критичната на занасяне, при което МПС е загубило странична
устойчивост. Загубата на странична устойчивост е следствие действията на водача
чрез използване на скоростния лост, педала на газта и органите на управление.
Видно от огледният протокол и приложеня към
него фотоалбум, ударът е настъпил в предна лява част (деформирана предна лява
част с дълбочина 2,8 м). Получена е деформация с дълбочина 2,8 м., както и
поражения по други части на автомобила, както следва: изпочупени част - предна
броня, решетка, маска, двигател, радиатор, предни и задни врати, предни фарове,
въздушни възглавници.
Посоката на движение на тялото на Л.Х. Л. към
момента на удара в крайпътното дърво е напред и на дясно спрямо посоката на
движение на МПС, като в процеса на ротация след отделянето на автомобила от
дървото, преобладаващо на дясно спрямо надлъжната ос на МПС.
Процесният автомобил "*** ***" с
рег.№ *** е оборудван с триточкови колани.
Поставен в нормалния си режим
на заключване,според ВЛ, триточковият
колан не изисква нагласяне на дължината и позволява свобода на движението,
когато автомобилът се движи с постоянна скорост. При внезапно или рязко спиране
обаче, или по време на силно ускорение или забавяне, предпазният колан блокира
автоматично, за да възпре тялото.
Схемата на поставяне на
триточковия колан, определя три точково захващане на колана, като по този начин
две зони от него фиксират тялото на пътника (или водача) към седалка от автомобила
. Диагоналната част от предпазния колан преминава през среда рамо и през
гръдния кош. Тази зона на колана е над масовия център на тялото и при
инерционно натоварване не позволява изместването на горната част на тялото
напред. Долната зона на колана е в областта на хълбоците и е под масовия център
на тялото. Тя осигурява избягване изместване на тялото напред и нагоре при
процеса на удара.
Водачът на автомобил "***
***" с рег.№ ***, според ВЛ, категорично е имал техническа възможност да
предотврати ПТП.
При сравнение на отстоянието
на процесния лек автомобил до мястото на удара в крайпътното дърво към момента
на загуба на странична устойчивост с дължината на "опасната зона" при
реалната скорост на движение и при
максимално разрешената за този пътен участък се получава следното неравенство:
0с/'= 149,1 м > S0TC = Sm.2+Sm,3 =
91.8+22,0= 113,8 м > Ос„"ак' =94,15 м
От горните неравенства, може да се
направи извода,според ВЛ, че от
техническа гледна точка водача на процесния автомобил "***" се е
движил със скорост значително по-голяма от максимално разрешената за движение
извън населени места и по- голяма от критичната на занасяне за съответните
геометрични размери на съответния десен завой, предхождащ мястото на удара в
крайпътното дърво. При тези обстоятелства, автомобила е загубил напречна
устойчивост при движение по дъга от десен завой, съпътствано с въртене на
кормилния кръг от водача не съответстващо на направлението на пътната настилка.
Водачът на лекия автомобил сам се е поставил в това положение, като не е
регулирал скоростта на движение (намаляване чрез спирачния педал и превключване
на по-ниска предавка) във функция от осветеността на пътната настилка и
изменението на направлението на пътното платно след десен завой чрез уредите за
управление- педал на газта, педал на спирачката и кормилно управление.
Водачът на лекия автомобил преди завоя е
имал техническа възможност да възприеме радиус на завой за лентата на движение,
по която следва да продължи, както и вида на пътната настилка. Тези възприятия,
които водача на "***" е имал, времето и техническите средства са били
достатъчни, за да може да намали скоростта и да запази постъпателното си
движение в полагащата му се лента без да се получи странично занасяне на
автомобила. Всичко това дава основание за категоричен извод, че водача на лекия
автомобил "***" е имал техническа възможност да предотврати ПТП.
Съобразно механизма на ПТП и свързаните с него
инерционни сили, действащи върху телата в купето на автомобила поставянето на
обезопасителен колан би възпрепятствал изпадането от автомобила, би довел до
промяна в конкретната морфология на съчетаната травма, но най-вероятно не би
предотвратил смъртния изход.
При изслушването на
ВЛ в съдебно заседание експертът е заявил пред съда, че не отменя заключението
си в частта относно мнението за ролята на предпазния колан по отношение на
леталния изход от произшествието. Експертът твърди, че е изразил вероятност
като потвърждава пред съда, че предпазният колан вероятно не би предотвратил
летален изход. Експертът е отговорил и на поставени въпроси относно
деформациите на автомобила като е заявил, че при удара е възможна ротация на
автомобила, влизане навътре на предна броня, решетка, маска, двигател,
радиатор,предни фарове, предни и задни врати и нанасяне на травмите на пътника
на предна дясна седалка.
Видно от приетата по
делото съдебно – медицинска експертиза на 04.09.2018 година Л.Х. Л. ***, като пътник на предна дясна
седалка в лек автомобил „***", претърпял ПТП. Движейки се с висока
скорост, на десен завой, автомобила навлязъл косо в източното платно и банкет и
се ударил в дърво. В следствие на удара от автомобила изпаднало тялото на Л.Х. Л.
върху платното и той починал на място.
Видно от
съдебномедицинската експертиза на труп по досъдебното производство на Л.Х. Л.
са били причинени следните травматични увреждания:
- масивен двустранен
излив на кръв в двете гръдни половини (хемоторакс);
- многофрагментно
счупване на шест ребра в ляво, със засягане на плевралните листове;
- тежки контузии на
белите дробове;
- излив на кръв в
околосърдечната торбичка (хемоперикард) с разкъсване на предната стена на
дясната камера на сърцето в близост до сърдечния връх;
- излив на кръв в
коремната кухина (хемоперитонеум);
- разкъсване на далака
и черния дроб;
- множество охлузвания
по кожата на цялото тяло.
Причината за смъртта е
тежка комбинирана гръдно-коремна травма, довела до счупване на кости, масивни
изливи на кръв и увреждане на вътрешните органи (сърце, бели дробове, черен
дроб, далак).
Уврежданията са
резултат от тъпи травми нанесени с голяма сила (инерционна травма). Механизъма
на тяхното получаване добре може да бъде обяснен с обстановката на процесното
ПТП, за която се съобщава в писмените доказателства, вложени по делото
(протокол за оглед на ПТП, албум към него и други). Според ВЛ така описаните външни и вътрешни травми по трупа на
Л.Х. Л. не са характерни за „коланни травми" (т.н. „контактни
отпечатъци").
Статистическите
изследвания показват, според ВЛ, че при
поставянето на предпазни колани, тежестта на травматичните увреждания и
смъртността от тях при ПТП е по-ниска. Употребата на предпазни колани води до
намаляване на травмите у водача и пътника до него до 50-60%. Наличието на
закопчани предпазни колани обаче не предотвратява травмите и смъртността от
тях. В конкретния случай, предвид обстановката на местопроизшествието, ВЛ
утвърждава в заключението, че ако Л.Х. Л.
е бил със закопчан предпазен колан, тялото му не би изпаднало от автомобила на
платното, а получените гръдна и коремна травма биха били значително по-леки и
вероятно не смъртоносни. От данните в делото е видно,според ВЛ, че концентрацията на алкохол в кръвта на
водача на автомобила П.А. Р., към момента на смъртта е била 2,76 промили. Тази
стойност е в границите на тежка степен на алкохолно опиване (от 2,50 до 3,50
промили). При нея употребилите алкохол имат значителни нарушения в
равновесието, походката, координацията на движенията, речта, съобразителността,
мисленето, реакциите са силно забавени, говора е забавен, фъфлещ, понякога
неразбираем. Други прояви са повишено слюноотделяне, усилена диуреза, гадене
и/или повръщане, учестена сърдечна дейност, цианотично (посиняло) лице,
сънливост и подтиснатост. Околните (трети) лица, особено неупотребилите алкохол
лесно могат да забележат такъв вид проявления, както и причината за тях.
При изслушване на ВЛ
медицински експерт в открито съдебно
заседание експертът е заявил, че
вероятността за лице, употребило алкохол за преценка на обстоятелствата и
предприемане на правилни решения е по – малка. ВЛ заявява пред съда, че вероятността да се
получат травми и да се причини смърт при поставен предпазен колан е около
50-60% по – ниска отколкото при липса на колан, но ВЛ заявява, че никой не може
да каже как е могло да бъде в конкретния случай. ВЛ заявява също така пред
съда, че при тези данни и при това ПТП практически, според него, е невероятно
човек за остане жив дори и с предпазен колан. ВЛ заявява пред съда, че с оглед
установеното от автотехническата експертиза относно механизма на настъпване на
ПТП, повредите на автомобила и деформациите, високата скорост ВЛ приема, че
починалият пътник Л. Л. е бил без предпазен колан като леталният изход е бил
възможен дори и с предпазен колан като няма как да се определи с каква степен
на категоричност е този извод.
Видно от разпита на св.Н.Я.
Д. същата утвърждава пред съда, че
познава ищците, живеят в с. *** през 3-4
къщи, знае за станалата катастрофа през септември 2018 г . Свидетелката твърди,
че към онзи момент ищците и починалия Л. Л. *** и семейството е понесло много
тежко загубата на Л.. Свидетелката е видяла на два пъти приятелят на ищцата И.Л.
да я носи припаднала от мъка до здравната служба в селото. Свидетелката твърди,
че И.Л. е била прекалено привързана към баща си. Свидетелката твърди, че след
смъртта на Л. са заживели по зле, М. се е
затворил в себе си, не са искали нито да се хранят, нито да виждат
някого. Свидетелката твърди, че ги е канила у тях. Изпаднали са били в тежко
състояние , не си спомнят деня на погребението, като ги заговорят и започват да
плачат. Според свидетелката починалият Л. е бил много добър баща и съпруг,
ищцата М.Л. е работила до късно, той е
приготвял вечеря след като нахранел животните, не са имали скандали.
Свидетелката не знае някой от семейството да е работил в чужбина, само майката
на починалия Л. била женена в Гърция, а преди това е работила в Либия.
Видно от разпита на св. Р.С.Й.
същият е брат на ищцата М.Л. и вуйчо на останалите ищци. При катастрофата
свидетелят е бил в Англия и се е върнал на
другия ден като е закъснял и за погребението поради затруднения с придвижването
от Англия. Свидетелят твърди, че ищците са лили съсипани от случилото се, един
месец всеки ден ги е карал до гробището. Според св. Й. М. е по – затворен и не
изразява емоциите си, но му е личало, че преживява станалото. Ищцата М.Л. е
плачела непрекъснато и се е оплаквала ,че е останала сама. Ишцата И.Л. непрекъснато е хълцала и плачела.
Според свидетеля И. е била момичето на татко и си е личало, че го преживява
тежко. Свидетелят е останал в България заради сестра си. Той твърди, че нямат
родители и М.Л. няма други близки.
Свидетелят твърди, че са минали две години, видимо нещата са се поуспокоили, но
той не може да каже вътрешно какво им е на ищците. Раждането на детето на И. е
помогнало за поуспокояване на нещата, обръща се внимание на детето. Св. Й.
твърди, че Л. е бил даже прекалено добър човек, услужвал е на всичките си
приятели и понякога са злоупотребявали с добрината му. Ищците са живели заедно
в едно домакинство, в периода до преди
смъртта на Л. са живели в бащината къща на свидетеля и на М.,
канели са се да си купуват къща, но е станало недоразумение.
Видно от показанията на
св. Й.А.К. същият познава ищците от
повече от 3 години, приятел е на И. и към момента на смъртта на Л. също е бил
такъв. Знае за инцидента. Според него И. е приела много тежко смъртта на баща
си, тъй като е била много близка с него. Плачела е непрекъснато, говорела е за него, ходела е на гробището, мислела е за него.
Според свидетеля това продължава и към
настоящия момент като И. все още тъгува за него и не може да превъзмогне
станалото. Свидетелят твърди, че половин година преди смъртта на баща си И. е
живеела с него пак в с. ***, но в друга къща. Св. К. твърди, че майката и
братът на И. са понесли загубата също толкова тежко и постоянно са говорели за
него, всяка вечер е било тема на разговор. М. е живеел при майка си и баща си.
Видно от показанията на св.
А. Л. А. тя е познавала починалия Л. и
водача на автомобила П., била им е приятелка и съседка, вечерта преди инцидента е била с тях в
кръчмата , те са си тръгнали и са казали, че отиват за цигари, тъй като в
кръчмата не продават цигари. Тръгнали са с колата на П.. Свидетелката твърди,
че го е заварила в заведението и са били там още половин час. Заварила ги е да се черпят на една маса. Пила
е по една бира с тях, и те са
пили.Свидетелката твърди, че не може да каже, че са били пияни, може би са пили заедно по две бири. Свидетелката твърди,
че е можело да се общува спокойно с тях , като са си тръгвали не е имало
залитане и падане.
Св. С.М.Т. твърди, че е работила в заведение в с. *** и е сервирала. Според нея и спомените й с оглед изминалия
период от време П. и Л. са били заедно в заведението, сервирала им е алкохол и
доколкото си спомня са пили само бира. Били нса на една маса, свидетелката не
помни дали са дошли заедно. Не може да
каже начален момент, но са били до късно в заведението, и двамата са употребили
алкохол. Не помни колко време са били в заведението, но е било продължително. Не е имало проблеми в общуването, но им е
личало ,че са пили когато са си тръгнали и са си казали „Чао“.
Съдът възприема по принцип
събраните гласни доказателства доколкото същите не са противоречиви относно
установяваните обстоятелства в отделните групи свидетели като съобразява и че
показанията са дадени от лица, които имат преки впечатления от обстоятелствата, за които
свидетелстват. Съдът констатира известно противоречие относно местоживеенето на
ищцата И.Л. към момент на смъртта на Л. Л. като св. Й. и св. Д. твърдят, че
ищците са живеели заедно с починалия, а св. К., който е приятел на И. твърди, че от няколко месеца
преди смъртта на баща й тя е живеела с
него.Следва да се приеме, че през живота си И. е живеела с баща си като това се
е променило едва няколко месеца преди смъртта му доколкото св. К. е лице, което свидетелства пред съда за
обстоятелства, в които е пряк участник.
Видно от представената по делото
автотехническа експертиза и от дадените отговори на поставените от съда и страните
въпроси се установява, че произшествието
е настъпило след управление на автомобила с несъобразена скорост и след
употреба на алкохол, деформациите на автомобила са много тежки и починалият Л.
е бил без предпазен колан на предна дясна седалка.
Видно от заключението на съдебно медицинската
експертиза смъртта на пострадалия е в причинна връзка с травмите, получени при
процесното ПТП и е налице възможност и вероятност леталният изход да е бил
неизбежен независимо от поставен предпазен колан.
Съдът възприема заключенията на ВЛ като
обективни и аргументирани.
Съгласно чл.
5 ал.1 т.1 от ЗДП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди.
Съгласно
чл. 20 ал.1 от ЗДП Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, съгласно ал.2 на същия текст 
водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства следва да се
приеме, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 5 ал.1 т.1 и чл. 20 ал.1
от ЗДР от водача на автомобила ,
участник в ПТП. От автотехническата
експертиза са установява, че водачът на лекия автомобил, който е загинал при процесното ПТП се е движил със
скорост значително по-голяма от максимално разрешената за движение извън
населени места и по- голяма от критичната на занасяне за съответните
геометрични размери на съответния десен завой, предхождащ мястото на удара в
крайпътното дърво . Водачът на автомобила е бил употребил алкохол при
концентрация от 2,76 в кръвта му, което при всички случаи е повлияло върху
възможността за адекватно възприемане на обстоятелствата на пътя и адекватна реакция при наличието на опасност , съкратило
е времето за такава реакция и е
допринесло за настъпването на ПТП.Съдът приема също така ,че смъртта на пътника в лекия автомобил Л.Х.
Л. е настъпила в резултат на получените травми при описаното ПТП. С оглед
установеното от двете експертизи съдът приема, че починалият Л. е бил без
поставен предпазен колан при пътуването в лекия автомобил. Съдът приема също
така, видно от показанията на св. А. А. и С.Т., че починалият Л. Л. е бил
заедно с водача на автомобила преди пътуването, двама заедно са употребили
алкохол, Л. е бил наясно с употребеното количество алкохол от водача на
автомобила, но независимо от това и въпреки даденото обстоятелство се качил в
автомобил, управляван от лице, употребило алкохол. Предвид гореизложеното съдът
приема, че е налице съпричиняване на вредите от починалия Л. Л., което следва
да се определи като такова в размер на 50%. Безспорен е рискът, който е поел Л.,
качвайки се в автомобил с водач, който е употребил алкохол и който факт е бил
известен на Л.. В този смисъл е и
разрешението, дадено в т.7 от ТР 1/2014 г от 23.12.2015 г на ОСТК на ВКС на РБ.
По делото експертите не дават абсолютно категорично становище по отношение на последствията за живота на Л. в
случаите при поставен и непоставен предпазен колан. Съществува минимална
вероятност евентуалното поставяне на предпазния колан да би предотвратило
леталния изход. Тази, дори и минимална вероятност, следва да се съобрази от
решаващия съд при изводите относно наличието на съпричиняване на вредите, но
при обсъждане и на поетия риск от пътуване в автомобил с водач, употребил
алкохол, общият процент на съпричиняване следва да се определи на 50%.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" може да прави възраженията, които произтичат от
застрахователния договор и от гражданската отговорност на застрахования, с
изключение на възраженията по чл.
395, ал. 6 и 7
и чл.
430, ал. 1, т. 1 – 4
и ал.
2. Когато застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна,
застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на
застрахования. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл.
363, ал. 4, чл.
364, ал. 4 и чл.
365, ал. 2.
По застраховка "Гражданска
отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред
увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. От значение са редица обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди
и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. При определяне размера на
вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят
тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно
тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. ВКС неизменно приема, че справедливостта се
основава на преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики
- характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет.
В конкретния случай се касае за внезапно настъпила смърт при ПТП на мъж на 42 години, който е съпруг на първата
ищца и баща на останалите двама ищци. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, според Пл ОС, че ищците и починалият са живели в
едно домакинство с уточнение, че около шест месеца преди смъртта това
обстоятелство е променено относно ищцата И.Л.. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че и тримата ищци са възприели
мъчително смъртта на Л., съпругата му е изпитвала страха от това ,че остава
сама, децата му са били шокирани от загубата, дъщеря му е имала припадъци и се
е налагало да посещава здравна служба, синът се е затворил, стараел се е видимо
да не изразява чувствата си, но е страдал за загубата на баща си. Говорили са,
мислели са за починалия, посещавали са често гроба му. Семейството е живеело заедно и е разчитало на
взаимна подкрепа във всяко отношение. Двете деца на загиналия не са на съвсем
ниска възраст, но пък са в такава, при която навлизат в етапи от живота си, при
които е необходима подкрепата на родител до тях. На М.Л. предстои завършване на
средното образование и предприемане на
стъпки за по – нататъшно развитие и евентуално образование . Видно от показанията на св. Р. Й. раждането на детето
на ищцата И.Л. е допринесло донякъде за успокояване на ситуацията и е създало
положителни емоции и преживявания. И.Л. е
поставила началото на съвместен живот със св. К. като в тази среда тя е намерила и подкрепа в
трудния за нея момент.
Предвид гореизложеното следва
да се приеме, че справедлив размер на обезщетението по отношение на ищците е
такъв от 150 000 лв. този размер обаче следва да се редуцира с 50% с оглед
приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от починалия Л. Л. . В
този смисъл следва да се уважат предявените искове в размер на по 75 000
лв за всеки един от ищците като до размер от 200 000 лв следва да се
отхвърлят като неоснователни.Следва да се отбележи, че към момента на
приключване на делото и на постановяване на решението ищецът М.Л.Л. е навършил
пълнолетие.
Съгласно
чл. 429 ал. 23 от КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл.
106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
Дължимите от застрахователя лихви по ал. 1,
както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски
могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492.
Съгласно чл. 106 ал.1,2 и 3 от КЗ застрахователните
претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор
пред застрахователя и при спазване на чл.
380, ал. 1.
Застрахователят е длъжен да регистрира датата
на всяка заведена претенция, както и да регистрира датата на последващо
получаване на всеки документ по нея, и да удостовери всяко от тези
обстоятелства поотделно или под опис пред лицето, заявило претенцията.
Когато ползвателят на застрахователната услуга
е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето
ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и
размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват само
в случай ,че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на
завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на
доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.
Видно от писменото доказателство на л. 55 от делото претенцията на ищците до ответната страна е предявена на 1.02.2019 г. Няма доказателства за по – ранно
уведомяване на застрахователя по смисъла на чл. 429 ал. 3 от КЗ. С писмо от 5.02.2019 г са дадени указания от застрахователя за представяне на
допълнителни доказателства на осн. Чл. 106 ал.3 от КЗ като е посочено, че при представените
документи не са налице основания за уважаване на претенцията. По делото са
представени на л. 54 известия за доставяне на пратки до ответника от адв. П.К.,
но няма доказателства какво са съдържали пратките. В случая не може да се
приеме, че е налице окончателен отказ за уважаване на претенцията, изискани са
допълнителни доказателства и е посочено, че при така представените
доказателства не е налице основание за уважаване на претенцията.Не следва да се
присъжда лихва от датата 12.09.2018 г с оглед
отправената претенция до застрахователя на 1.02.2019 г. Застрахователят
дължи лихва по чл. 497 ал.1 от КЗ. По делото няма доказателства кога са представени всички доказателства по
чл. 106 ал. 3 от КЗ за наличието на
хипотезата на т.1 на чл. 497 ал.1 от КЗ. Съдът обаче приема, че следва да се
присъди лихва, считано от 1.05.2019 г, която дата е три месеца след предявяване
на претенцията до застрахователя, който срок е предвиден като краен такъв за
произнасяне от застрахователя по чл. 496 ал.1 от КЗ. Съгласно ал. 3 на същия текст застрахователят не може да
откаже произнасяне при представянето на някой от изброените там документи. По
делото няма доказателства кои точно документи са представени пред
застрахователя с претенцията от 1.02.2019 г, но описаните в чл. 496 ал.3 от КЗ
документи не са сред изисканите от застрахователя с писмото на л. 55 от делото.
По аргумент за противното и от датите на представените по делото писмени
доказателства на л. 16 и сл. от делото съдът приема ,че те са били налице и в
тримесечния срок застрахователят е дължал произнасяне. В този смисъл лихвата
следва да се присъди, считано от 1.05.2019 г.
При този изход на делото следва да се осъди ответната страна да заплати по
сметка на Плевенски окръжен съд държавна
такса в размер на 9000 лв съобразно уважения размер за обезщетение, както и по
същата сметка разноски с оглед освобождаването на ищеца от такива съобразно
уважената част на исковата претенция за обезщетение като разноските, които
следва да се заплатят от ответната страна са в размер на 18,75 лв. Общо по
сметка на Пл ОС следва да се заплатят 9018,75
лв от ответната страна.
При този изход
на делото следва да се заплатят и разноски
към двете страни. Ищецът е освободен от заплащане на разноски по
производството и от държавна такса към съда, но не и от разноски към другата
страна. Налице е претенция от адв. К. за заплащане на адвокатско възнаграждение
на осн. Чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Съгласно
чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждението при
интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв е в размер на 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. В случая при уважени искове
общо в размер на 225 000 лв възнаграждението е в размер на 7236 лв с
ДДС с оглед регистрацията на адв. К. по ЗДДС. Следва да се осъди ответната
страна да заплати на адв. К. възнаграждение в посочения размер.
Претендираните
разноски на ответната страна съобразно представения списък за разноските
от ответника на л. 237 от делото са само
в размер на 500 лв за ВЛ. В представените писмени бележки се претендира и
заплащането на адвокатски хонорар, какъвто не фигурира в представения списък на
разноските. На л. 209 от делото е представено пълномощно за адв. Н.М. , но
липсват доказателства за размера на адвокатското възнаграждение и неговото
заплащане.
Предвид гореизложеното размерът на направените разноски от ответната страна
е 500 лв. При отхвърлен размер на
претенцията от 62,5% дължимите им разноски за вещи лица са в размер на 312,50 лв .
В исковата молба не е посочена
банкова сметка ***а се посочва в решението.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД със
седалище и адрес на управление София, бул. *** 51Д ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА М.С.Л.
*** *** ЕГН ********** на осн. чл. 380
ал.1 вр. с чл. 493а от КЗ и Чл. 432 ал.1 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на Л.Х. Л. в резултат на пътно транспортно произшествие на 4.09.2018
г по пътя от с. *** към с. *** , обл.
Плевенска с оглед наличието на валидно
застрахователно правоотношение към
4.09.2018 г по застрахователна
полица на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД № *** с валидност за периода 20.08.2018 – 20.08.2019г В РАЗМЕР НА 75 000 ЛВ /седемдесет и пет хиляди лева/ , заедно със законната
лихва, считано от 1.05.2019 г до окончателното изплащане на сумата КАТО ДО РАЗМЕРА НА 200 000 ЛВ ОТХВЪРЛЯ
ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление София,
бул. *** 51Д ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Л.Л.
*** ЕГН ********** на осн. чл. 380 ал.1 вр. с чл. 493а от КЗ и Чл. 432 ал.1 от КЗ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л.Х. Л. в резултат на пътно транспортно произшествие на 4.09.2018
г по пътя от с. *** към с. *** , обл.
Плевенска с оглед наличието на валидно
застрахователно правоотношение към
4.09.2018 г по застрахователна полица на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД № *** с
валидност за периода 20.08.2018 – 20.08.2019г
В РАЗМЕР НА 75 000 ЛВ /седемдесет
и пет хиляди лева/ , заедно със законната лихва, считано от 1.05.2019 г
до окончателното изплащане на сумата КАТО
ДО РАЗМЕРА НА 200 000 ЛВ ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление София,
бул. *** 51Д ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА М.Л.Л. *** *** ЕГН ********** на осн. чл. 380 ал.1 вр. с чл. 493а от КЗ и Чл. 432 ал.1 от КЗ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л.Х. Л. в резултат на пътно транспортно произшествие на 4.09.2018
г по пътя от с. *** към с. *** , обл.
Плевенска с оглед наличието на валидно
застрахователно правоотношение към
4.09.2018 г по застрахователна
полица на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД № *** с валидност за периода 20.08.2018 – 20.08.2019г В РАЗМЕР НА 75 000 ЛВ /седемдесет и пет хиляди лева/ , заедно със законната
лихва, считано от 1.05.2019 г до окончателното изплащане на сумата КАТО ДО РАЗМЕРА НА 200 000 ЛВ ОТХВЪРЛЯ
ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление София,
бул. *** 51Д ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА осн. Чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. П.К. от САК
възнаграждение в размер на 7236 лв с ДДС
ОСЪЖДА М.С.Л., И.Л.Л. И М.Л.Л. ДА ЗАПЛАТЯТ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление София,
бул. *** 51 Д ЕИК *** деловодни разноски общо в размер на 312,50 лв
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на
управление София, бул. *** 51Д ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен
съд държавна такси и разноски по производството
в размер на 9018,75 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ :