№ 167
гр. Каварна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20243240100265 по описа за 2024 година
Гражданско дело №265/2024г. е образувано по искова молба с вх.
№1824/10.06.2025г., подадена от З. И. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Шабла, ул.“***“, №21, чрез пълномощника адв.Л. Б. – АК София, съдебен
адрес гр.София 1000, ул.“****“, №5Б, ет.3, офис 311, против „Неткредит“
ООДЗ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Изгрев, ул.“Лъчезар Станчев“, №3, ет.10, (Литекс Тауър), представлявано от
управителя И. Х. и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ул.“Лъчезар Станчев“,
№3, ет.10, (Литекс Тауър), представлявано от управителя Константин Василев.
Предявени са обективно и субективно съединени искова за обявяване на
Договор за потребителски кредит №202402161002180059, сключен на
16.02.2024г. за нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи на
основание противоречие със Закона за потребителския кредит и съда да
признае за установено, че ищцата не дължи на ответника главница
надвишаваща 1 000 лева. Алтернативно моли прогласяването нищожността на
чл.4, ал.3 от същия договор. И иск срещу втория ответник за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №**********, сключен
на 16.02.2024г. между З. Г. и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД на основание
противоречие с добрите нрави и липса на основание за сключването му.
1
В исковата си молба ищцата посочва, че не дължи на „НЕТКРЕДИТ“
ООД, ЕИК ********* сумата, надвишаваща главницата от 1 000,00 лава по
Договор за потребителски кредит № 202402161002180059, сключен на
16.02.2024 г., тъй като договорът е недействителен, съгласно чл. 22 вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен
процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за
поръчител. Счита, че се касае за заблуждаваща търговска практика, която
прави клаузата за ГПР неравноправна, съответно липсва такава и договорът
като цяло е недействителен.
Ищцата излага, че на 16.02.2024 г., е сключила Договор за потребителски
кредит № 202402161002180059, по силата на който „НЕТКРЕДИТ“ ООД й е
предоставило в заем сумата от 1 000.00 лева при фиксирани ГЛП от 41,05% и
ГПР от 49,72%., т.е. трябвало е да внесе общо дължима сума от 1 236.00 лава,
като сумата включвала главница и лихва.
На същата дата, 16.02.2024 г., ищцата е била задължена да сключи
договор за предоставяне на гаранции № ********** с „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“
ООД, ЕИК *********, във връзка с договора за потребителски кредит и с
оглед отпускането му. „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД трябвало да обезпечи
задълженията на ищеца по договора за потребителски кредит. Твърди, че в
договора е било уговорено възнаграждение за гаранта, което било разсрочено
на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема,
като кредиторът "Неткредит" ООД бил овластен да приема плащания вместо
поръчителя.
Ищцата счита, че и този договор е недействителен, доколкото с него се
предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което
противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за
сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка.
Ищцата твърди, че Договор за потребителски кредит №
202402161002180059/16.02.2024г. е нищожен и съдържа нищожни
неравноправни клаузи. На първо място сочи, че ГЛП е 41.05 %, което е видно
от самия договор, лихвата е прекомерна и само на това основание договора
следвало да се обяви за нищожен. На следващо място сочи, че ГПР е 49,72 %,
а според чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на чл.19 от
2
ЗПК е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на
законната лихва. Според ищцата ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в
него не е включено дължимото възнаграждение за дадената гаранция, което
било още едно основание за прогласяване нищожността на договора. И на
последно място сочи, че в чл. 4, ал. 3 от Договор № 202402161002180059 е
посочено, че заемателят се задължава в срок до края на следващия ден от
сключване на договора за потребителски кредит да предостави на Кредитора
гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия
по договора. Посочено е че, банковата гаранция или гаранцията, издадена от
небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1236.00
лева със срок на валидност до 18.02.2025., а в случай на непредоставяне на
такава гаранция, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер
на 1 080,00 лева.
Ищцата посочва, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
На следващо място ищцата твърди, че процесният договор не отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което същият е нищожен
и на това основание. Липсвало ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита – кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същия. По този начин потребител бил
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт.
Ищцата счита, че договорът е нищожен, поради противоречие със
закона и следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК -
„Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни
клаузи“, сред които е чл.22, съгласно който, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Твърди, че според т. 9 и т. 10 на чл.
3
11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
По отношение на договора за предоставяне на гаранция счита, че същия
само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действитеност
се явява част от кредитното правоотношение. Счита, че това поръчителство не
съществува, а целта му е да се у,говори допълнително възнаграждение за
кредитора по договора за потребителски кредити и в нарушение на чл.19, ал.4,
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. На това основание и счита договора за предоставяне
на гаранция за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
Ищцата счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по
смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включен при
изчисляване на годишния порцент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК.
Понеже това не е сторено, то същия е сключен в нарушение на изискванията
на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което счита договора за
предоставяне на гаранция за нищожен съгласно чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
Моли съда да обяви Договор за потребителски кредит №
202402161002180059, сключен на 16.02.2024 г. между З. Г. и „НЕТКРЕДИТ“
ООД за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи
на основание противоречие със Закон за потребителския кредит и да
признаете за установено, че ищцата не дължи суми надвишаващи главницата
по договора от 1 000,00 лева. Алтернативно моли съда да прогласи за
нищожни само чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит №
202402161002180059, сключен на 16.02.2024 г. между З. Г. и „НЕТКРЕДИТ“
ООД.
На следващо място моли съда да обяви Договор за предоставяне на
гаранция № **********, сключен на 16.02.2024 г. между З. Г. и „КРЕДИТ
ГАРАНТ БГ“ ООД за нищожен на основание противоречие с добрите нрави и
4
липса на основание за сключването му.
Претендира разноски на упълномощения адвокат на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА.
В о.с., ищцата редовно призована не се явява и не изпраща
представител. Депозирано е писмено становище от проц.представител Л. Б. –
САК, с което поддържа предявените искове и моли за уважаването им.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„НЕТКРЕДИТ“ ООД.
Твърди, че на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в
ГПР по процесния договор разход за неустойка, като в ГПР по процесния
договор за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва.
Оспорва твърденията на ищцата за: нищожност на договор за
потребителски кредит № 202402161002180059 от 16.02.2024 г. като
противоречащ на ЗЗД, ЗПК, ЗЗП, накърняване на добрите нрави и
противоречащ на закона; получаване на обезпечение по договора за кредит,
вследствие сключен договор за гаранция на 16.02.2024 г.; че договорната
лихва е прекомерна; задължаване на кредитополучателя за сключване на
договор за гаранция с „Кредит Гарант БГ“ ООД.
Моли за отхвърляне на иска спрямо ответника „Кредит Гарант БГ“
ООД.
Постъпил е отговор и от „Кредит Гарант БГ“ ООД. Счита, че
предявяеният иск е допустим, но неоснователен.
Твърди, че ищцата не е сключвала твърдения договор за гаранция от
16.02.2024г., гаранция не е издавана и не е заплащано възнаграждение за
издаване на гаранция. Между страните не е налице облигационно отношение,
поради което и счита иска за неоснователен.
Претендира разноски за ответното дружество „Кредит Гарант БГ“ ООД.
В о.с.з., ответникът не изпраща представител.
Каварненският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени
5
доказателства, че между ищцата З. И. Г. и "Неткредит" ООД са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от Закона
за потребителския кредит. Ищцата е физическо лице, което при сключване на
договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност,
а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т.
е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което
неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на
специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид
неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК
предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността
на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В исковата молба се твърди нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В случая не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването. ГПР следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Непосочването на допусканията, които са взети предвид при
изчисляването на ГПР, не позволява да се прецени как е получена неговата
стойност. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи.
6
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,72 %, а фиксираната лихва
– 41,05 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито
пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата,
която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае
колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи
и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание. В чл. 4, ал.3 от договора е предвидено, че в
срок до края на следващия ден от сключване на договор за потребителски
кредит, кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция
по кредита съгласно реда и условията, предвидени в ОУ по договора. Именно
тази гаранция, издадена от небанкова финансова институция трябва да бъде за
сума в размер на 1236,00 лева със срок на валидност до 18.02.2025г.
Следва да се посочи, че с изрична молба от 03.06.2025г., ответникът
„Неткредит“ ООД е признал, че в ГПР е включен разход за възнаградителна
лихва, но в случай че бъде прибавен и разход за неустойка / възнаграждение за
гарант, това ще доведе до превишаване на законоустановения праг на ГПР.
От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че при включване на това възнаграждение за гаранция по кредита,
ГПР ще се повиши на 239,70%. Според вещото лице ако в обхвата на
разходите по кредита бъде включена дължимата неустойка за непредставяна
гаранция, ГПР ще е в размер на 248,78 %.
По отношение на годишния лихвен процент, вещото лице е
констатирало, а и ответникът „Неткредит“ ООД признава, че към момента на
сключване на договора за потребителски кредит ГЛП е в размер на 41,05%,
при основен лихвен процент на БНБ – 3,79%.
От заключението на вещото лице се установи още, че по Договор за
потребителски кредит не са представени доказателства, удостоверяващи
плащания по него.
Съдът обаче счита, че предоставянето на обезпечение по сключения с
"Неткредит" ООД договор за кредит е било задължително условие за
сключването на договора (арг. от Част II, т. 8 от СЕФ, съдържанието на
договора за кредит и приложените общи условия към него) и следователно
сключването на договора за предоставяне на гаранция се явява задължително
7
условие за сключване на договора за кредит. Договорът за гаранция е сключен
от ищцата, с посочено от ответното дружество лице, видно от общите условия
на "Кредит Гарант БГ" ООД, в които изрично се сочи, че гаранцията се
предоставя във връзка с кандидатстване за потребителски кредит именно с
кредитор "Неткредит" ООД, респ. при условия, които ищецът не може да
предоговори и измени. Възможността да се откаже от предоставянето на
обезпечението, при невъзможност да предостави някое от другите две
възможности за обезпечаване на кредита, би имала за последица анулиране на
заявката за кредит, а следователно и невъзможност да бъде сключен договора
за кредит. На практика това превръща сключването на договора за
предоставяне на гаранция в задължително условие за получаването на
кредита. Това положение съставлява и неравноправно третиране на
потребителите, с оглед срока на разглеждане на заявлението за кредит в полза
на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с гаранция от небанкова
финансова институция - "Кредит Гарант БГ" ООД (предложено и одобрено от
"Неткредит" ООД дружество).
Поради изложеното съдът намира, че сключването на договор за
предоставяне на гаранция се явява допълнителна услуга за потребителя, която
е пряко свързана с договора за кредит, потребителят дължи възнаграждение за
нея (независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на гаранта
или не) и този разход е известен на кредитора – т. е съдът намира, че
безспорно следва да бъде включен в общите разходи по кредита при
изчисляване на ГПР. Поради това и съдът намира, че "таксата за предоставяне
на гаранция" следва да бъде включена в общите разходи по кредита при
изчисляване на ГПР (чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК).
Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК не изключва възможността някои от
общите разходи по кредита да произтичат от друг договор, стига те да са
пряко свързани с договора за кредит. Пряката свързаност в случая е очевидна,
доколкото единствената цел на гаранцията е да бъде отпуснат кредита, поради
което и дължимата за нея такса съставлява общ разход по кредита, който по
силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК подлежи на задължително включване в ГПР. След
като ищецът е избрал да обезпечи кредита си с възмездно предоставяне на
гаранция от "Кредит Гарант БГ" ООД, то "Неткредит" ООД е следвало да
включи възнаграждението за този гарант в ГПР, което обаче не е било сторено.
Изложените по-горе обстоятелства водят до извод за недействителност
8
на целия договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК предвижда,
че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към
момента на сключване на процесния договор редакция на чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т.
20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. След като в договора не е посочен действителният ГПР, при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Така размерът на ГПР се явява
по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл, като не
е оповестило действителен ГПР в договора за кредит, ответното дружество
"Неткредит" ООД е нарушило изискванията на закона и не може да се ползва
от уговорената сделка. Двата оспорени от ищеца договори – за кредит и за
гаранция, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните следва да се има предвид, че последиците от
прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на
гаранция, поради естеството на правоотношенията, респ. установителният иск
срещу "Кредит Гарант БГ" ООД също се явява основателен и следва да бъде
уважен. С оглед установената по-горе в мотивите пряка свързаност на
възнаграждението за гаранта с договора за кредит и обусловеност на
одобряването на кредита от сключването на договор за гаранция, то предвид
недействителността на договора за кредит, договорът за гаранция се явява
лишен от основание, с оглед обезпечителния му характер на задълженията на
длъжника по договора за кредит.
Следва да се отбележи също, че свободата на договарянето, предвидена
в чл. 9 от ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на
едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи, в т. ч. тези на добрите нрави. Уговорка
9
за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция в
размер, значително по-висок от отпуснатия кредит, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, имайки
предвид, че се дължи от потребителя, независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността на гаранта.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита - главницата, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. Предвид това съдът следва да признае за установено, че
ищцата дължи връщане на сумата от 1 000,00 лева – главница по договор за
потребителски кредит.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответните
дружества следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените
разноски – внесена държавна такса в размер на 200 лева и депозит за вещо
лице по изготвена съдебно-счетоводна експертиза в размер на 415,00 лева. Т.е.
всяко едно от дружествата следва да заплати на ищцата по 307,50 лева.
По отношение на разноските за адвокатска помощ и съдействие,
доколкото ищцата е ползвала безплатни услуги от адв.Л. Б. – АК София, то
разноските за адвокат следва да бъдат присъдени на нея, от двамата
ответници. Със списък за разноски (стр.195 от делото) няма заявен точен
размер на адвокатски хонорар, поради което и съобразно предявените искове
съдът го определя на 400 лева за установителния иск срещу "Неткредит" ООД
и 400 лева по предявения установителен иск срещу „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“
ООД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит
№ 202402161002180059 от 16.02.2024 г., сключен между З. И. Г. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Шабла, ул.“***“, №21 и "Неткредит" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1797, район
10
Изгрев, ул. "Лъчезар Станчев (Литекс Тауър)" № 3, ет. 10, представлявано от
И. Н. Х. – С., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на
гаранция № ********** от 16.02.2024 г., сключен между З. И. Г. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Шабла, ул.“***“, №21 и "Кредит Гарант БГ"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1756,
район Изгрев, ул. "Лъчезар Станчев (Литекс Тауър)" № 3, ет. 11,
представлявано от К.В.В., който договор обезпечава вземания по
недействителен Договор за потребителски кредит № 202206230811530059 от
23.06.2022 г.
ОСЪЖДА "Неткредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София 1797, район Изгрев, ул. "Лъчезар Станчев (Литекс
Тауър)" № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. Х. – С., да заплати З. И. Г. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Шабла, ул.“***“, №21, сумата от 307,50
/триста и седем лева и 50 стотинки/ разноски в производството.
ОСЪЖДА "Кредит Гарант БГ" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София 1756, район Изгрев, ул. "Лъчезар Станчев
(Литекс Тауър)" № 3, ет. 11, представлявано от К.В.В. да заплати на З. И. Г. с
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Шабла, ул.“***“, №21, сумата от 307,50
/триста и седем лева и 50 стотинки/ разноски в производството.
ОСЪЖДА "Неткредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София 1797, район Изгрев, ул. "Лъчезар Станчев (Литекс
Тауър)" № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. Х. – С., да заплати на адв.Л. Б. –
АК София, съдебен адрес гр.София 1000, ул.“****“, №5Б, ет.3, офис 311,
сумата от 400 /четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "Кредит Гарант БГ" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София 1756, район Изгрев, ул. "Лъчезар Станчев
(Литекс Тауър)" № 3, ет. 11, представлявано от К.В.В., да заплати на адв.Л. Б.
– АК София, съдебен адрес гр.София 1000, ул.“****“, №5Б, ет.3, офис 311,
сумата от 400 /четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
12