РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 08.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Т. ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА Адм.д № 215 / 2022 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0906-000101/07.04.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Ловеч е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ на К.Т.Т., ЕГН: **********,***.
Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят К.Т.Т., ЕГН: **********, който в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК е подал настоящата жалба с твърдения за нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че не са били налице предпоставките на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или тентите аналози, като сочи, че съгласно същата разпоредба само при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Жалбоподателят отрича да е имал сочените в разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. външни признаци, поради което намира, че обжалваната заповед е издадена „при липса на фактическо основание в поведението и реакциите на водача“. Отделно сочи, че е оспорил резултатите на полевия тест, поради което е дал проба за химико-токсикологична експертиза, резултатите от която не били готови, поради което твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена при оспорени резултати от полевия тест и при неясни към момента на издаването на заповедта резултати от химико-токсикологична експертиза. Сочи, че сам си е направил изследване в частна лаборатория два дена след издаването на обжалваната заповед на 09.04.2022 г., като резултатите от частната лаборатория не са отчели наличие на наркотични вещества. Акцентира, че при оспорени резултати на полевия тест и при неготови резултати от кръвните изследвания, които според него следва да бъдат съобразени, неправилно е издадена обжалваната заповед преди да са готови кръвните изследвания. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., която поддържа жалбата, като излага подробни аргументи в съдебно заседание и в писмена защита, като претендира разноски по делото съгласно списък на разноските на л. 75 от делото.
Ответникът Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Ловеч, се представлява от юрк. Р., който намира жалбата за неоснователна, а обжалваната заповед за законосъобразна. Сочи, че при наличие на положителен резултат от пробата с Дръгтест 5000 за Бензодиазепини, Канабис-25, Амфетамин и Метадон, издателят на заповедта действа при обвързана компетентност и е издал ЗПАМ, като въпросът за отговорността се решава впоследствие след излизането на резултатите от кръвните проби. Сочи, че до решаването на въпроса за отговорността, т.е. до излизането на резултатите от кръвните проби, издателят на заповедта е бил длъжен да ограничи управлението на автомобил от жалбоподателя именно въз основа на резултатите от полевия тест, т.к. при положителни резултати за наркотични вещества, ако не издаде ЗПАМ, то тогава при възникнало ПТП и вероятност от пострадали хора в същото, издателят на заповедта няма да може да се оправдае, че не е издал ЗПАМ, защото е чакал да излязат резултатите от кръвните изследвания. Сочи, че след излизане на резултатите от кръвните изследвания едва на 01.12.2022 г. е прекратено административнонаказателното производство срещу жалбоподателя, защото е установено, че резултатите са негативни. Акцентира, че смисълът на настоящата ПАМ е същата да се издаде „до решаването на въпроса за отговорността“, като след като резултатите от кръвните проби са негативни процесната ПАМ е спряла да действа и въпросът за отговорността е решен с прекратяване на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя с мотивирана резолюция № 22-0906-М000173 от 07.12.2022 г. Ответникът счита, че в случая превес има общественият интерес да се отнеме свидетелството за управление на МПС на водач, който видно от резултатите от полевия тест е бил употребил наркотични вещества, а не да се остави същият водач да шофира под въздействието на подобни вещества до излизането на резултатите от кръвните изследвания с оглед предотвратяване на възможно ПТП с жертви. Ответникът не претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Заповедта е изадена от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 1.2 на Заповед № 295з-31/07.01.2022 г. на ВПД Директора на ОДМВР – Ловеч /на л. 22-23 от делото/, както и служебно изисканото и представено от ответника удостоверение на л. 35 от делото, видно от което издателят на заповедта Н.В.Н.е назначен на ръководна длъжност Началник сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР – Ловеч, считано от 01.06.2011 г. и продължава да служи на същата длъжност и към момента.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка, поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН № GA561298/07.04.2020 г. /на л. 10 и л. 14 от делото/, който представлява част от административната преписка, както и талон за изследване /на л. 15 от делото/, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества /на л. 16 от делото/, докладна записка /на л. 17 от делото/, справка за нарушител /на л. 19-21 от делото/, също част от административната преписка, същите съставляват и мотиви на заповедта.
Отделно съдът намира лаконичното възражение на оспорващия за липса на мотиви за неоснователно. Оспорената заповед съдържа достатъчно мотиви с оглед приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, а именно в заповедта е посочено: „на 07.04.2022 г. около 21,40 часа в гр. Ловеч, ул. ****, като водач на МПС – *** 330Д с рег. № ****Държава България... управлява собствения си лек автомобил *** 330Д с регистрационен номер ****, след употребата на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARJM-0035, като проба № 124 отчете в 21,51 ч.положителен резултат на Бензодиазепини, Канабис-25, Амфетамин и Метадон. Издаден талон за медицинско изследване с 105523 и 7 бр. стикери за валидност и сигурност на пробата с номера А039649.“ Нарушението е квалифицирано като: „управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.“
При това положение установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК, отделно мотиви могат да се съдържат и в административната преписка, като в самата заповед е препратено към АУАН № GA561298/07.04.2020 г.
Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна е неоснователно.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Отделно съдът служебно е събрал доказателства, като е изискал и допълнителни доказателства за компетентност на издателя на заповедта.
Няма спор, а и се установява от всички писмени доказателства, че оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0906-000101/07.04.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е издадена след съставяне на АУАН № GA561298/07.04.2020 г. /на л. 10 от делото/, по повод констатираните със същия административни нарушения.
По отношение на довода на жалбоподателя, че липсва фактическият състав за прилагане на ПАМ, като в жалбата се отрича извършването на административното нарушение, съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че заповедта съответства на материалния закон.
Страните не спорят по фактическата обстановка, която се установява от всички писмени доказателства и свидетелските показания на свидетеля - актосъставител С.Н.Д..
Видно от всички доказателства поотделно и в съвкупност, които съдът кредитира, установява се описаното в мотивите на обжалваната заповед, а именно, че: „на 07.04.2022 г. около 21,40 часа в гр. Ловеч, ул. ****, като водач на МПС – *** 330Д с рег. № ****Държава България... управлява собствения си лек автомобил *** 330Д с регистрационен номер ****, след употребата на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARJM-0035, като проба № 124 отчете в 21,51 ч.положителен резултат на Бензодиазепини, Канабис-25, Амфетамин и Метадон. Издаден талон за медицинско изследване с 105523 и 7 бр. стикери за валидност и сигурност на пробата с номера А039649.“
Установено е, че след извършения полеви тест с Дръгтест 5000 с фабричен номер ARJM-0035 жалбоподателят е оспорил резултатите от пробата, като е дал кръвни изследвания. Резултатите от кръвните изследвания са излезли едва на 01.12.2022 г., като са отрицателни. Следователно към момента на издаване на обжалваната заповед 07.04.2022 г. единствените показатели, които към този момент няма как да се приемат за неверни, само защото са оспорени, са тези от полевия тест - Дръгтест 5000 с фабричен номер ARJM-0035, като проба № 124 е отчела в 21,51 ч.положителен резултат на Бензодиазепини, Канабис-25, Амфетамин и Метадон.
Съдът няма как да кредитира резултатите от частната лаборатория ****, на л. 11 от делото, които са направени два дни след издаването на обжалваната заповед и след проверката, резултатите от частната лаборатория са от 09.04.2022 г., защото същата лаборатория не е оторизирана съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се издава ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. Използването на съюза „или“ в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП означава, че е достатъчно пробата да е положителна по един от посочените методи. Обстоятелството, че жалбоподателят е оспорил резултата от полевия тест и е дал изследвания на кръв, които по независещи нито от жалбоподателя, нито от ответника причини, са излезли едва около 8 месеца след проверката и след датата на издаване на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0906-000101/07.04.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Ловеч, не означава, че административният орган има право да чака толкова дълъг период от време без да издаде ЗПАМ, нито означава, че издателят има право за такъв дълъг неопределен период от време да бездейства в очакване на резултатите от кръвните изследвания.
Видно от разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се издава ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Разпоредбата изрично сочи „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“, което означава, че след като кръвните изследвания са били негативни, то е отпаднала и административнонаказателната отговорност, а и наказателната такава, данни за които има по делото.
Видно от мотивирана резолюция № 22-0906-М000173/07.12.2022 г. /на л. 69-70 от делото/, „видно от експертна справка № 22/ТХК-297/01.12.2022 г. не е установена употреба на НВТА. Нарушението не може да се вмени във вина“, поради което е прекратено административнонаказателното производство по АУАН № GA561298/07.04.2020 г. против К.Т.Т., ЕГН: **********.
Няма спор между страните, че след излизане на резултатите от кръвната проба и мотивирана резолюция № 22-0906-М000173/07.12.2022 г. /на л. 69-70 от делото/, административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е прекратено, като му е върнато СУМПС.
Видно от постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.12.2021 г. на прокурор при РП-Ловеч /на л. 61 и на л. 71-72 от делото/, същото не е относимо към процесния случай, т.к. е за образувано досъдебно производство по чл. 343б, ал. 3 от НК на друга дата, предхождаща настоящия случай - за датата 08.09.2021 г. и за управление на друго МПС – Мерцедес ЦЛК 200. По делото не се представиха изисканите изрично от РП-Ловеч писмени доказателства за образувано досъдебно производство относно настоящия случай, вместо което се представиха неотносимо постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.12.2021 г. на прокурор при РП-Ловеч /на л. 61 и на л. 71-72 от делото/.
Както беше посочено по-горе, с излизането на резултата от кръвните изследвания се решава въпросът за отговорността /наказателна или административнонаказателна/, настоящата ПАМ е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП - „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат, че в конкретния случай са възникнали гореописаните, регламентирани в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото, е установена употреба на наркотични вещества. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт.
Определяйки реда за установяване на употребата на наркотични вещества, разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от ЗДП препраща към Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Чл. 5, ал. 2 от Наредбата дава възможност употребата на наркотични вещества да се установява с тест, идентично на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. От своя страна чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДП постановява, че само при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Тоест, до получаване на резултатите от изследването на кръвната проба, определящ ще е резултатът от проведения по време на проверката тест.
В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е въведена защита на регулираните обществени отношения със засилен интензитет. Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна норма - не е установена възможност за намаляване на срока под предвидения /органът не би могъл да посочи друг срок, освен указания в закона/. Именно поради непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административнонаказателната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, следва, че е настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието на ПАМ. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под посоченото прекратително условие. По аргумент от чл. 172, ал. 3 от ЗДвП в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН и следователно ПАМ се счита приложена от този момент.... За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност за извършено административно нарушение, приложената ПАМ цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността". Съответствието с целта на закона изключва нарушение на принципа на съразмерност по см. на чл. 6 от АПК.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение. Принудителната мярка не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.
Относно довода на жалбоподателя, който отрича да е имал сочените в разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. външни признаци, поради което сочи, че обжалваната заповед е издадена „при липса на фактическо основание в поведението и реакциите на водача“, съдът намира за ирелевантно какво е било поведението на водача преди проверката и дали с нещо същата е била провокирана от него. Жалбоподателят смесва понятието липса на фактическо основание, като твърди, че проверката е извършена без самият той да е дал повод, което дори и да е вярно, не променя посоченото по-горе, че обжалваната заповед е издадена при осъществено фактическо основание, посочено в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП.
Видно от всички събрани по делото доказателства установява се фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, поради което наложената ПАМ е законосъобразна.
Съдът служебно констатира, че заповедта съответства и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, като ПАМ е наложена с цел да се осигури безопасност на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
Съдът счита, че е спазена и целта на закона. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и се налагат независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.
С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0906-000101/07.04.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Ловеч е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
От страна на оветника не са претендирани разноски по делото, поради което и съдът не следва да се произнася относно разноските.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К.Т.Т., ЕГН: **********, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0906-000101/07.04.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Ловеч, с която е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ на жалбоподателя.
Решението е окончателно съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /ДВ
бр.77 от
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: