Р Е Ш Е Н И Е № 1737
гр. Пловдив, 14.10.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното ОТ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 1143 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
Г.К.П. ***, ЕГН **********, против
Решение № 2153-15-137/ 14.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба против
Разпореждане № **********/ Протокол № N01075/ 25.02.2021 г. В жалбата се твърди, че оспореното
решение е постановено при съществено нарушаване на административните правила и
материалните норми и се иска отмяната му.
В СЗ процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмено становище оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Направените оплаквания в т.2 от жалбата във връзка с чл.48,
ал.2 от НПОС и твърденията за противоречие на тази разпоредба с норми от
по-висок ранг в КСО са неоснователни. Правилно е прието, че отпуснатата пенсия не
следва да се приравнява към минималния размер, тъй като условията за
придобиване на правото не са изпълнени с
осигурителния стаж, придобит само в Република България, а пенсията е отпусната по
международен договор, съответно е изчислена на базата само на стажа, за който
са внесени осигурителни вноски в Република България, а осигурителният /трудов/
стаж в другата държава е взет под внимание само при преценка правото на пенсия
на лицето, като липсва основание размерът на отпуснатата на пенсия да бъде
приравнен на минималния размер, както претендира жалбодателят.
В същото време основателно е оплакването във връзка с
периода, за който лицето твърди, че е
било репресирано по смисъла на ЗПГРРЛ, но този период няма как да се зачете
директно като първа категория, както претендира жалбодателя, тъй като е налице
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, което налага ново произнасяне от страна на
пенсионните органи, предвид следното:
В решението е посочено, че представените от лицето
документи не доказват, че изтърпяната присъда е за престъпление, свързано с произход,
политически убеждения или религиозни вярвания,
поради което периодът не е зачетен за осигурителен стаж.
Съгласно
чл.1, т.1 от
Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица
се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били
незаконно репресирани заради техния произход, политически и религиозни
убеждения през периода от 12.09.1944 г. до 10.11.1989 г. и ако са осъдени по наказателни дела с
изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., освен ако са
реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са
отменени по реда на надзора, или ако са осъдени от Трети тринадесетчленен
състав на Народния съд по наказателно дело № 3/1945 г. Съгласно чл.7, т.1 от същия закон времето, през
което лицата по чл. 1, точки 1 и 2 са били
в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане, се
признава за трудов стаж. Съгласно чл. 1 от
Постановление № 139 на МС от 21.07.1992 г. за прилагане на чл. 7 от ЗПГРРЛ
времето, признато за трудов стаж по реда на чл. 7, т. 1 от
ЗПГРРЛ, се зачита за трудов стаж от I категория при пенсиониране.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР
на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
С ПМС № 88 от 19.04.2006 г.
/обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г./ е приета Наредба за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ.
За лицата, които са изтърпели присъди по наказателни дела от общ характер
/както в случая/ официалният документ, доказващ незаконната репресия, основана
на произход, политически и религиозни убеждения, вида и нейното времетраене, се
издава от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към
Министерството на правосъдието. В случаите когато липсват писмени доказателства
относно времетраене или характера на репресията, съгласно чл.13, ал.2 от
наредбата съответният областен управител и териториалните поделения
на НОИ служебно искат произнасяне от централната комисия. Аналогична е и
нормата на чл.10, ал.2 от ЗПГРРЛ.
В конкретния случай
след като са приели, че липсват доказателства за вида, характера и
продължителността на репресията, пенсионните органи е следвало да изискат
съгласно чл. 10, ал. 2 от
ЗПГРРЛ служебно произнасяне от централната комисия по чл.4 от ЗПГРРЛ
в тази насока. Подобно задължение им е вменено и от разпоредбите на чл. 35
и чл. 36 АПК.
Съгласно чл. 35 АПК,
административният акт се издава след изясняване фактите и обстоятелствата от
значение за случая и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните
граждани и организации. Нормата на чл. 36 АПК
вменява задължението на административния орган за служебно събиране на
доказателства. По силата на чл. 36, ал. 3 АПК
административният орган следва да провери и прецени всички събрани в хода на
производството доказателства. В този смисъл пенсионните органи съобразно
твърденията за политически убеждения в резултат, на които е преминал държавната
граница без разрешение, са били длъжни да ги изследват и да ги установят, при
това служебно.
Поради изложеното следва да бъде отменено Решение №
2153-15-137/ 14.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба против
Разпореждане № **********/ Протокол № N01075/ 25.02.2021 г., като преписката
бъде изпратена за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението.
При този изход на делото и съобразно направеното искане следва
да бъде осъден НОИ – гр.София да заплати на Г.К.П. ***, ЕГН **********, разноски,
но в размер на 350 лв., тъй като направеното възражение за прекомерност е
основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-137/ 14.04.2022 г. на Директора на ТП
на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/ Протокол №
N01075/ 25.02.2021 г.
ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне в съответствие с дадените указания
в мотивите на решението.
ОСЪЖДА НОИ –
гр.София да заплати на Г.К.П. ***, ЕГН **********, разноски в размер на 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: