Решение по дело №288/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 118
Дата: 29 май 2024 г. (в сила от 29 май 2024 г.)
Съдия: Гергана Огнянова Симеонова
Дело: 20242200600288
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Сливен, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов

Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242200600288 по описа за 2024
година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на адв. М. Д. от АК-Сливен, в
качеството си на защитник на подс. К. Д. против Присъда № 10/12.03.2024 г.
по НОХД № 342/2023 г. по описа на РС-Сливен.
С атакуваната присъда подс. Д. е признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. чл.343б, ал. 4 вр. с ал. 3 вр.
с чл. 28, ал.1, вр. чл. 54, ал. 1 НК за това, че на 09.12.2021г., в с. Кортен, общ.
Н. З., по ул. „Петко Енев“, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф 3“ с рег. № ********, след
употреба на наркотични вещества – амфетамин, метамфетамин и
тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред със съдебна химико-
токсикологична експертиза рег. № И2698/24.03.2022 г. на Военномедицинска
академия гр. София и повторна съдебна химико-токсикологична експертиза
рег. № И-7084/26.08.2022 г. на Военна медицинска академия гр. София, като
деянието е извършено повторно – след като е бил осъден за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК със споразумение № 15/05.02.2021 г. по НОХД №
46/2021 г. по описа на Районен съд– Н. З., влязло в законна сила на 05.02.2021
г. На подс. Д. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6
м., което да изтърпи при първоначален строг режим, глоба в размер на
1000,00 лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
1
срок от две години.
На осн. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение, определеното на
подс. Д., наложено с Определение №132/16.06.2021 г., влязло в сила на
02.07.2021 г.,по ЧНД № 228/2021 г. по описа на Районен съд – Н. З. общо
наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“,
което да изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.
Осъден е да заплати и сторените разноски.
С въззивната жалба, подадена от адв. Д., е направено искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена, като неправилна и
незаконосъобразна. Счита, че не е оборена презумпцията за невиновност,
разписана в чл. 16 от НПК. Сочи, че съдът неправилно не е взел предвид
свидетелските показания на св. П. А.. Иска от ОС-Сливен да отмени
първоинстанционната присъда и да признае подсъдимия Д. за невинен.
Доказателствени искания не са направени.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна. Делото е
подсъдно на ОС-Сливен и няма основание за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
Пред настоящата инстанция представителят на ОП – Сливен намира
жалбата за неоснователна. Счита първоинстанционната присъда за правилна,
обоснована и законосъобразна. Моли съдът да потвърди същата.
Защитникът на подс. Д. поддържа изцяло така подадената жалба. Счита,
че няма съмнение, че подзащитният му е шофирал под въздействието на
наркотични вещества, но същите не са попаднали в организма му по негово
собствено желание. Моли съдът да оправдае подсъдимият или да намали така
наложеното наказание.
Подс. Д. в личната си защита сочи, че ако е знаел за наличието на
наркотици в кръвта му, би отказал извършването на кръвна проба. В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във
въззивнaта жалба, като взе предвид наведените съображения и изявленията на
страните, направени в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери че
първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен.
От фактическа страна
Подсъдимият К. И. Д. е роден на ********* в гр. Н. З., български
гражданин, с адрес: с. А., ул. А. Д.“ № **. Средно-специално образование.
Неженен. Осъждан.
Осъждан със Споразумение № 15/05.02.2021 г., в сила от 05.02.2021г. по
Дело № 20212220200046/2021 на Районен съд - Н. З. за престъпление по
чл.343б, ал.З от НК, като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което е отложено на
основание чл. 66 от НК за срок от 3 /три години/.
2
На основание чл. 343г от НК му e наложено наказание „лишаване от
право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на
отнемане на СУМПС по административен ред - 25.06.2020 г.
2. Споразумение № 56/11. 05.2021г., в сила от 11.05.2021 г. по Дело №
20212220200203/2021 г. на Районен съд - Н. З. е осъден за престъпление чл.
354а ал. 3 предл. 2 т. 1 предл. 1 НК на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което, на основание чл. 66 ал. 1 НК, е
отложено за изпитателен срок от три години.
С Определение № 132/16.06.2021 г. по Частно наказателно дело №
20212220200228/2021 година на PC Н. З. е наложено едно общо наказание по
споразумение № 15/05. 2.2021г. по НОХД № 46/2021 г., на Районен съд Н. З.,
в сила от 05.02.2021 г. и по споразумение № 56/11.05.2021 г. по НОХД №
203/2021 г. на Районен съд Н. З., в сила от 11.05.2021 г., а именно най-тежкото
от тях - „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, наложено по
НОХД № 203/2021 г. на PC Н. З., което на основание чл. 66 ал.1 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години. Влязло в сила на 02.07.2021 г.
Наказван за множество допуснати нарушения по ЗДвП, видно от
приложената му справка за водач по делото (л.65-л.66).
Безспорно е, от доказателствата по делото, че на 09.12.2021 г., около
15.00 часа, в центъра на с. Кортен, общ. Н. З., по ул. „Петко Енев“,
подсъдимият Д. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф 3“ с рег. №
********, собственост на Д. К. А.. На предната дясна седалка се возил
неговият приятел Г. К. А..
По същото време, със служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. №
********, полицейските служители - свидетелите Николай Г. Атанасов –
младши автоконтрольор в група „Пътен контрол“ при РУ Н. З., полицай Й. М.
и старши инспектор Б. Б., извършвали превантивна дейност по контрол за
спазване на правилата за движение по пътищата. Отправили се към с. Кортен
за проверка на оперативна информация, че в това населено място системно,
след употреба на алкохол и наркотици, лица управлявали моторни превозни
средства.
В с. Кортен, на около 300 м. от кметството, непосредствено срещу
заведение „Канелите“, полицаите забелязали движещ се лек автомобил
„Фолксваген Голф 3“ с рег. № ********. Решили да извършат проверка на
водача. Подали светлинен и звуков сигнал.
Подсъдимият Д., който управлявал МПС, отбил автомобила в края на
лентата си за движение. Служителите на МВР установили, че водачът на
лекия автомобил „Фолксваген Голф 3“ с рег. № ******** не носи в себе си
СУМПС. След извършена справка в АИС на МВР било установено, че подс.
Д. е правоспособен водач на МПС.
Полицай М. попитал возещия се в автомобила Г. А. дали притежава
забранени от закона вещества. А. отговорил, че в портфейла си носи остатъци
от наркотично вещество за лична употреба. Полицаите сигнализирали
оперативния дежурен в РУ Н. З.. На място пристигнала дежурна оперативна
3
група и образувано досъдебно производство № 647/2021 г. по описа на РУ Н.
З. за незаконно държане на наркотични вещества.
Полицаите се усъмнили, че подсъдимият Д., видимо притеснен и
неадекватен, е употребил наркотични вещества, тъй като челото му било
изпотено, а зениците му били разширени. Бил поканен за извършване на тест
за употреба на наркотици с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“.
Подсъдимият Д. категорично отказал да бъде тестван с техническо средство.
Заявил, че желае да даде кръв и урина за изследване. Поради тази причина му
бил предоставен талон за изследване и същият бил придружен до ЦСМП Н.
З., където дал проби от кръв и урина.
Видно от заключението на съдебна химико-токсикологична
/токсикохимична/ експертиза, в кръвта и урината на подсъдимия Д. е
установена и доказана употреба на наркотични вещества от различни групи:
амфетамин, метамфетамин и 2 тетрахидроканабинол.
Заключението на повторната химико-токсикологична потвърждава
наличието на наркотични вещества: амфетамин, метамфетамин и
тетрахидроканабинол и в кръвта, иззета от подсъдимия Д. на 09.12.2021 г. и
съхранявана като контролна проба.
Тази фактическа обстановка се възприема и от двете инстанции. В
нейна подкрепа са показанията на разпитаните по делото свидетели,
експертно заключение и приобщените по съответния процесуален ред
писмени доказателства. При така установеното законосъобразен е изводът на
първоинстанционния съд за осъществяване от обективна и субективна страна
от подс. Пейчев състава на престъпленията по чл.343б, ал. 4 вр. с ал. 3 вр. с
чл. 28, ал.1 от НК.
От правна страна
Първоинстанционната присъда се обжалва изцяло, като изложените в
жалбата доводи са за несправедливост на така наложеното общо наказание.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал
показанията на св. А., а именно, че същият е сложил наркотични вещества в
питието на подсъдимия, без негово знание. На осн. чл. 314 НПК въззивната
инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните. Въз основа на така извършената служебна
проверка, ОС-Сливен констатира, че първоинстанционното производство е
проведено законосъобразно и при спазване на всички процесуални
изисквания на НПК. Не е била приложена нито една от диференцираните
процедури, уредени в НПК. Производството е протекло по общия ред.
Правилно първоинстанционният съд на основание чл. 343г, вр. чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК е наложил на подсъдимия наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“, като го е определил за период, който отговаря на
изискванията на чл. 36 от НК.
Правилно РС-Н. З. е съобразил, че следва да се приведе в изпълнение
наложеното с Определение №132/16.06.2021 г. общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 10 м. Тълкуването на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК
4
води до извод, че в този текст законодателят по императивен начин е
регламентирал необходимостта да бъде изтърпяно отложеното наказание
„лишаване от свобода“, ако в изпитателния срок на условното осъждане бъде
извършено друго умишлено престъпление от общ характер, за което е
наложено наказание „лишаване от свобода“. Именно такъв е и настоящият
случай.
Принципите за определяне на наказанието (чл. 54 и 55 НК) отразяват
изискването за законоустановеност на наказанието, изискването за
съобразяване с нормите на общата част относно целите на наказанието и
общите положения, касаещи опита, съучастието, съвкупностите на
престъпления, както и основното изискване за индивидуализация на
наказанието съобразно особеностите на конкретното деяние и обществената
опасност на дееца. Законът изисква да се преценява обществената опасност
на дееца, като се имат предвид несъставомерните субективни факти, данните
за личността на дееца, неговата професионална и обществена ангажираност,
семейно положение и пр., за да отговаря наложеното наказание на
предвидените в закона цели, без то да е ненужно тежко с оглед личността на
дееца и особеностите на деянието. При определяне на наказанието
първоинстанционният съд правилно е констатирал, че предходното осъждане
на подсъдимия, обуславя правната квалификация на повдигнатото обвинение.
В резултат от това и от констатацията, че не са налице други многобройни
или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, правилно е приложил
разпоредбата на чл. 54 от НК.
Аргументирани са изводите на РС-Н. З. за доказаност на обвинението
срещу подсъдимия за извършено престъпление по чл. 343б, ал.4, вр. ал.3 от
НК. Настоящият състав на въззивния съд в рамките на осъществяваната
проверка формира също извод, че престъпната деятелност на подсъдимия
осъществява от обективна и субективна страна това престъпление.
Категорично е установено авторството на деянието и начина на неговото
извършване. Действително Д. е шофирал под въздействието на наркотични
вещества в кръвта си. Това се доказва от приобщената съдебна химико-
токсикологична експертиза. Защитата на подсъдимия също твърди, че не се
оспорва фактът на шофирането след употребата на наркотични вещества,
оспорват единствено субективния момент на престъплението.
Според настоящия състав на ОС-Сливен, подсъдимият е извършил
деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. При прекия умисъл
деецът иска, желае, цели общественоопасните последици. Това е така, тъй
като обясненията на подсъдимия, съдът приема за защитна теза – а именно
незнанието, че е имало наркотици в чашата, от която е пиел. Също така
настоящата инстанция не споделя преценката на защитата на подсъдимия за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт, тъй като не са взети
предвид показанията на свидетеля П. А.. Във въззивната си жалба адв. Д.
сочи, че „съдът не е взел предвид свидетелските показание на П. А., който
заяви, че е сложил наркотични вещества в питието на К., без последния да
знае“. След запознаване със свидетелските показания на този свидетел (л.59
от НОХД 342/2023 г.), настоящият състав установи, че същият е казал, че е
5
сипал наркотично вещество в своята чаша (която е отбелязал със запалка) и
подсъдимият по грешка е пил от нея, като не е знаел за наличието на
съответното вещество в нея. Макар и да е налице разминаване между
защитата на подсъдимия и свидетелските показания на св. А., ОС-Сливен се
съгласява с изводите на РС-Н. З., че показанията на този свидетел не следва да
бъдат кредитирани. Същите са неясни, необосновани, непоследователни и
будят съмнения относно достоверността им. По своята същност същите са
изолирани. Това е така, тъй като никой от другите свидетели не може да
потвърди, че действително св. А. е сипал наркотик в собствената си чаша и
подс. Д. е отпил от нея погрешка. Така в показанията си св. Шишков (л. 60)
споделя „Да, аз както казах и последния път, не съм виждал да му е сложил,
но ме съмнява, може и да го е направил, след като не съм видял, как мога да
кажа“.
Относно обективната съставомерност на деянието е необходимо
водачът на МПС да го управлява след употреба на наркотични вещества.
Престъплението по чл.343б, ал.3 от НК не е резултатно, а формално, на
просто извършване, и за съставомерността му не се изисква настъпването на
конкретен престъпен резултат. (Решение № 4 от 11.05.2018 г. по н. д. № 1244
2017 г. ВКС)
При индивидуализиране на наказанието първоинстанционният съд е
определил прецизно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
като обстойно е описал кои факти и личностови характеристики на дееца
взема предвид при определяне размера на наказанието. Правилно е посочено
като смекчаващо вината обстоятелство, трудовата ангажираност на
подсъдимия. Настоящият състав би добавил като смекчаващо вината
обстоятелство доброто процесуално поведение на Д., както и съдействието на
полицейските служители по време на извършване на проверката. Като
отегчаващо вината обстоятелство се възприема фактът, че същият
многократно е нарушавал установените в ЗДвП правила за управление на
МПС, както и наличието на три различни вида наркотик в кръвта му.
Индивидуализацията на наказанието се подчинява на принципа за
справедливост, като съгласно разпоредбата на чл. 57 НК съдът едновременно
прави преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства както
при определяне на вида, така и на размера на наказанието. Въззивният съд
счита, че именно така наложеното наказание би могло да постигне целите,
предвидени в чл. 36 от НК– да се поправи и превъзпита осъденият към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително
върху него и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Въззивният съд, след цялостна служебна проверка на постановения
съдебен акт, по отношение законосъобразността, съобразно изискванията на
чл. 313 и чл. 314 от НПК, не намери основания за изменяне или отмяна на
обжалваното решение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Окръжен съд -
Сливен
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцялo Присъда № 10/12.03.2024 г., постановена по
НОХД № 342/2023 г. по описа на РС – Н. З..
Решението не подлежи на обжалване или протестиране!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7