№ 17856
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110151829 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу С. П. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 400,34 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.12.2019 г. в
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 4, вх. Г, ет. 1, ап. 61,
аб. № 282801, ведно със законната лихва от 03.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 18,29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2022 г., сумата в размер на 9,60 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
31.12.2019 г., ведно със законната лихва от 03.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 2,29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019 г. до 22.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42260/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, но не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Впоследствие по делото е постъпила молба от ответника, с която поддържа, че
претендираните суми са заплатени.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът поддържа, че след подаване на
исковата е постъпило на предявените вземания, като претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца т не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че са погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава, а в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
В разглеждания случай с оглед извършените плащания, безспорно между страните е, че
ответникът е клиент на топлинна енергия, респ. безспорно е наличието на облигационно
правоотношение между страните за доставяне на топлинна енергия в процесния имот. Не се
спори и относно размера на претендираните за процесния период вземания.
По делото е безспорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на
14.06.2024 г. ответникът е заплатил на ищцовото дружество за погасяване на процесните
задължения сумата в общ размер на 570,32 лева, с която са погасени вземанията за главници,
обезщетение за забава, законна лихва и платената държавна такса в размер на 50 лева.
Ето защо предвид извършените плащания се налага извод, че претендираните от ищеца
суми са погасени изцяло, поради което предявените искове се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за погасяването им в
хода на процеса, ответникът дължи направените и претендирани от ищеца разноски, тъй
като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на
вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. В случая ищецът
претендира такива единствено за юрисконсултско възнаграждение, тъй като дължимите
разноски за платена държавна такса в общ размер на 50 лева са заплатени от ответника.
Дължимото в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ възлиза на
сумата в размер на 50 лева. В полза на ищеца следва да бъде присъдено и дължимото
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в общ размер на 50 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК ,, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, срещу С. П., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Христо
Смирненски“, бл. 4, вх. Г, ет. 1, ап. 61, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 400,34 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.12.2019 г. в имот, находящ
се на адрес: гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 4, вх. Г, ет. 1, ап. 61, аб. № 282801,
ведно със законната лихва от 03.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
18,29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 22.07.2022 г., сумата в размер на 9,60 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г.,
2
ведно със законната лихва от 03.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 2,29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019 г. до 22.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42260/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА С. П., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 4,
вх. Г, ет. 1, ап. 61, да заплати на т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лева – разноски
в исковото производство и сумата в размер на 50 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3