Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Добрич , 15.01.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ десети състав в проведеното на
осемнадесети декември две хиляди и двадесета година открито съдебно заседание в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА
КОЛЕВА
При
участието на секретар ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр.дело № 3762 по описа на съда за 2018г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по предявен иск по чл.189 ЗЗД вр. с чл.87 ЗЗД от П.Й.П. ЕГН ********** срещу А.А. и Д.С.С.
за разваляне договор за покупко-продажба на лек
автомобил от 11.01.2011г. ; иск по
чл.55,ал.1 ЗЗД за връщане на заплатената продажна цена; иск по чл.51 ЗЗД за заплащане
на сумата от 16 954,92 лв./ след
допуснато увеличение на иска/ - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена на трето
лице А.И.Р. продажна цена по развален договор за покупко-продажба на същия автомобил от 26.09.2013г., разноски по договора и
съдебно - деловодни разноски. Претендира е законна
лихва върху главниците от датата на
иска - 14.01.2019г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор.
Ищецът твърди, че между страните е
сключен договор за покупко-продажба на лек автомобил – ….. …. за сумата от 2
000 лева от 11.01.2011г. След регистрация на автомобила същия е рег.№ …...
Ищцата продала автомобила на А.И.Р. , която го
регистрирала на свое име в ОД на МВР,
след което автомобилът е с рег.№ …….
А.И.Р. завела иск срещу П.Й.П. за
прогласяване частична нищожност на договора за продажба , въз онова на който придобила автомобила и връщане на
заплатената цена от 13 000 лева.В исковата си молба изложила твърдения, че
процесният автомобил бил конфискуван от органите на МВР, тъй като на 11.07.2016г.
бил обявен за издирване от Р Г. като
предмет на обсебване, извършено през ноември 2010г.
Ответниците заявяват, че закупили описания
автомобил на 15.12.2010г. от А.П. за сумата от 8 000 евро. Автомобилът
бил придобит в режим на СИО и през м.януари 2011г. регистриран в Б.- КАТ Б. с рег.№ …. След това ответниците чрез
пълномощник Е.М.Н. подали автомобила на П.Й.П..В договора за продажба от
11.01.2011г. била вписана действителната цена на продажбата – 2 000 лв. На
същата дата ответниците предали автомобила на ищцата.
Твърдят, че не са знаели за обстоятелствата,
свързани с обсебване на автомобила в Г. и издирването му.
2/Правна квалификация: Предявен е иск по
чл.189 ЗЗД.
Доводи на ищцата: Претендира връщане на
продажната цена по развален договор за покупко-продажба на МПС.
Доводи на ответниците: Правят възражение за
погасяване на исковете по давност- арг. от чл.87 ЗЗД. Оспорват иска като
неоснователен , тъй като нямало разваляне на договора за продажба на МПС от
11.01.2011г.
3/
Между страните не се спори, че процесният автомобил е продаден на 11.01.2011г.
от ответниците на ищцата по силата на договор за покупко-продажба за сумата от
2000 лв., както и че ответниците предали автомобила на ищцата в деня на
продажбата.
4/
Спорни въпроси:
-
развален
ли е договора за покупко-продажба на МПС от 11.01.2011г. и има ли правно
основание за заплащане на претедираните суми.
5/
Доказателствена тежест:
Ищецът трябва да докаже:
1/Обстоятелството,
че описаното МПС е собственост на трето
лице към датата на продажбата 11.01.2011г.; че заплатил продажна цена от 2000 лв.; договорът е развален
;претърпял е вреди в размер на 16 954,92 лв./ след увеличение на иска/
от действия на ответниците, респ. те са
знаели , че продават МПС , собствено на
трето лице; установени права на собственост на трети лица върху
процесното МПС.
Ответниците трябва да докажат,
че при продажбата са действали
добросъвестно.
По делото са събрани писмени
доказателства.
След като съобрази доводите на
страните и обсъди доказателствата по
делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Фактите:
С Договор за продажба на МПС от
11.01.2011г. Е.М.Н. ЕГН ******* като
пълномощник на А.А., р. на …г. , гражданин на Г. и Д.С.С. ЕГН ********** продава на П.Й. П. лек автомобил –„….“ с ДК № … с рама № …
, двигател
№… за сумата от 2000 лв.
С договор за покупко-продажба на МПС
от 26.09.2013г. с нотариално заверени подписи П.Й.П. продава на А.И.Р. лек
автомобил – „….“ с ДК № … с рама № …., двигател
№…. за сумата от 5000 лв. Застрахователната
стойност на автомобила към тази дата е 5000 лв.
Представен е от ищцата платежен документ за
извършено плащане от И.Р.И. в полза на П.Й.П.
за сумата от 13 000 лв. с основание
за плащането - продажба на автомобил.
Съгласно Постановление на Окръжна прокуратура В. от ….г. , потвърдено от Апелативна
прокуратура В., е уважено искане на ….. чрез представител за връщане на
лек автомобил …. с номер на рама № …., двигател
№…. В мотивната част се изтъква, че автомобилът е обявен за издирване в Г., тъй
като е обект на престъпление-обсебване , извършено в Г. през ноември 2010г.С
протокол от 17.10.2016г. автомобилът е
предаден от А. И. Р. по реда на
чл.84,ал.2 ЗМВР на полицейските органи.
Главните страни по делото са
постигнали спогодба , одобрена от съда с протоколно определение от
07.02.2020г. по настоящото дело , по силата на която П.Й.П.
трябва да заплати на А.И.Р. сумата от 13 000 лв., представляваща заплатена
продажна цена по недействителен договор за покупко-продажба на МПС от
26.09.2013г. с нотариално заверени
подписи заедно със законната лихва от 20.09.2018г. до окончателното плащане ,
130 лв. разноски по договора заедно със законната лихва върху
тази сума от 20.09.2018г. до окончателното плащане и 1968,49 лв. - сторени разноски по настоящото дело.
С платежно нареждане от 10.02.2020г. /л.237 от
делото/ П.П. заплаща на А.Р. сумата от 16 954,92 лв.
Правни изводи: Не се спори от
страните по обратния иск - предмет на
настоящото разглеждане , че между тях е сключен договор за продажба на МПС от
11.01.2011г. с нотариално заверени подписи, по силата на който ответниците по
обратния иск А. А./ имената уточнени с доказателство на л.262/ и Д.С.С.
продават на ищеца по обратния иск П.Й.П.
процесния автомобил за сумата от 2000 лв.
Доказва се с представен документ – фактура с
превод на български език , че А. А./ А.А./ е закупил процесния автомобил на 15.10.2010г.
По
данни от преписка № …./2016г. на Окръжна прокуратура В. автомобилът е обявен за
издирване на 11.07.2016г. като предмет на обсебване , извършено през м.ноември 2010г. в А.Като
собственик ….- Г. сочи …..По данни на …. – Дирекция Международно сътрудничество
, съдържащи се в писмо до ОП В. и Началник I РПУ В. – рег.№ …./26.10.2016г. сигналът за обсебване
е подаден от представител на банката срещу ….., тъй последният спрял да плаща предвидените вноски за колата.
Именно А.П. продава процесния автомобил на А.
А. на 15.10.2010г. След това вече е продаден на П.П..
Съдът намира, че е налице хипотеза на
евикция-продадената вещ по договора за продажба от 11.01.2011г. – процесният
автомобил принадлежи изцяло на трето
лице. Купувачът по този договор П.П. има право да развали договора по чл.87 ЗЗД, като отправи писмено
предизвестие до продавача, което е сторено с предявяване на обратния иск.В този
случай съгласно чл.189 ЗЗД продавачът е длъжен да върне на купувача
заплатената цена и да върне разноските по договора, както и необходимите и
полезни разноски за вещта.За останалите вреди продавачът отговаря по общите
правила за неизпълнение на задължението.
Дали продавачите – А. и С. са били
добросъвестни към момента на сделката , т. е не са знаели, че продават чужда
вещ остава без значение , а и не се ангажират от тях доказателства в тази
посока.
Налице са предпоставките по чл.189 ЗЗД за
ангажиране на тяхната отговорност.Ответниците по обратния иск А. А. и Д.Д.С.С.
следва да заплатят на ищцата П.Й.П. следното:1/ платената цена по договора за
продажба от 11.01.2011г.-2000 лв.заедно със законната лихва от датата на
обратния иск; 2/16954,92 лв. – претърпени имуществени вреди.В тази сума влизат
13 000 лв. - върната продажна цена
на А.И.Р. по развален договор за покупко – продажба на МПС от 26.09.2013г. ; 130 лв. разноски по
този договор и 1968,49 лв. - разноски,
сторени от ищцата по главния иск А.И.Р. по
делото до приключването му със спогодба от 07.02.2020; 1838 лв. - законна лихва върху 13 000 лв. за
периода 20.09.2018г. -10.02.2020г.; 18,38 лв.
– законна лихва върху 130 лв. за периода 20.09.2018г. – 10.02.2020г.
Тази сума е заплатена от П.П. и с нея е намален патримониума й следствие на
анагажираната отговорност по чл.189 ЗЗД по договора за продажба на МПС от
26.09.2013г. Следователно е претърпяла имуществени вреди в тези размери.
Ответниците като съпрузи отговарят солидарно
,като солидарната отговорност произтича ex lege.Съпрузите се разпореждат съвместно с
вещи , придобити по време на брака и затова за тях възниква солидарна
отговорност за задълженията , възникнали в резултат на съвместното разпореждане.
Със съдебната спогодба страните уреждат
отношенията помежду си , като прекратяват правния спор между тях и занапред
отношенията им са такива , каквито определя спогодбата.При одобряване на
спогодбата съдът само проверява дали тя не противоречи на закона и добрите нрави
по отношение на спора , който се урежда с нея.По този въпрос съдът се произнася
с охранителен акт, който не се ползва със сила на присъдено нещо, така че при
последващо оспорване на спогодбата са допустими всякакви искове/ в този смисъл
Решение № 447 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.дело № 4618/2008г. , III г.о, ГК, докладчик съдия Б.Б./. Възраженията
на ответниците в тази насока съдът намира за неоснователни.
Неоснователно е и възражението за погасителна давност по иска по чл.189 във вр.
с чл.87 ЗЗД. Съдът намира , че 5 – годишната давност започва да тече от датата
на получаване на главния иск – 22.12.2018г., предявен от А.И.Р.
срещу П.Й.П., тъй като от този момент получава покана за разваляне на
договора по чл.189 във вр. с чл.87 ЗЗД. Така срокът не е изтекъл към датата на
предявяване на обратния иск – 14.01.2019г.
Разноски:На осн.чл.78,ал.1 ГПК предвид изхода на спора в полза на ищеца
съдът присъжда разноски в следните размери: -759,17 лв. държавна такса , 84 лв.
– разноски по връчване съдебни книжа на ответниците чрез ЧСИ, 300 лв.
адвокатско възнаграждение по отговор на частна жалба в производството по чл.390 ГПК , 1248 лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Възражението за прекомерност е
неоснователно- хонорарът от 300 лв. е в минимален размер по Наредбата за адвокатски възнаграждения , а хонорарът от
1248 лв. не надвишава значително минималния съобразно материалния интерес –
1138,60 лв.
Претенцията на ищцата за присъждане на
разноски в частта на 42 лв. - за налагане на запор на МПС и 60 лв. - такса
за описа на МПС е неоснователна.Т ези суми са внесени по изп.дело №166/2019г. и
не следва да се обсъждат по настоящото дело.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ
по реда на чл.189 във вр. с чл.87 ЗЗД Договор за покупко – продажба на МПС от 11.01.2011г. с нотариално заверени
подписи, сключен между Е.М.Н. ЕГН ******* като пълномощник на А.А., р. на …г.,
гражданин на Г. и Д.С.С. ЕГН *******
като продавачи на П.Й.П. ЕГН *******
по отношение на лек автомобил –„….“ с
ДК № …. с рама № …., двигател №… за сумата от 2000 лв.
ОСЪЖДА А.
А./А.А./ , гражданин на Р Г., р. на ….г. с ЛН …. и Д.С. С. ЕГН ******, двамата с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
на П.Й.П. ЕГН ******** следните суми: - 2000 лв./ две хиляди лева/-
платена цена по договор за покупко – продажба на МПС от 11.01.2011г. с нотариално заверени
подписи, сключен между Е.М.Н. ЕГН *******
като пълномощник на А.А., р. на ….г. , гражданин на Г. и Д.С.С. ЕГН ****** като продавачи на П.Й.П. ЕГН ******* като купувач по отношение на лек автомобил –„….“ с ДК № …. с рама № …., двигател
№…. заедно със законната лихва от датата на обратния иск – 14.01.2019г.
ОСЪЖДА
А.А./А.А./ , гражданин на Р Г., р. на ….г. с ЛН …. и Д.С. С. ЕГН ******, двамата с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на П.Й.П. ЕГН ******* сумата от 16 954,92 лв./шестнадесет хиляди
деветстотин петдесет и четири лева 92 ст./, представляваща претърпени
имуществени вреди – заплатени суми от ищцата П.Й.П. в полза на А.И.Р. ЕГН **********
суми въз основа на съдебна спогодба по
гр.дело № 3762/2018г. по описа на ДРС , в
т.ч: - 13 000 лв./ тринадесет хиляди/ - върната продажна цена по нищожен договор за
покупко – продажба на МПС от 26.09.2013г. с нотариално заверени подписи ,
сключен между П.Й.П. ЕГН ********** и А.И.Р. ЕГН ********** по отношение на лек автомобил – „….“ с ДК № …..
с рама № …. , двигател №….. за сумата от 5000 лв.
при действително платена цена от 13 000 лв. , 130 лв. – разноски по
същия договор, 1838,05 лв. - законна лихва върху 13 000 лв. за периода 20.09.2018г. – 10.02.2020г.; 18,38
лв. – законна лихва върху 130 лв. за периода 2.009.2018г. – 10.02.2020г., 1968,49
лв. - съдебно-деловодни разноски по
гр.дело № 3762/2018г.
ОСЪЖДА А. А./А.А./ , гражданин на Р Г., р. на ….г. с
ЛН …. и Д.С. С. ЕГН ********** , двамата
с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
на П.Й.П. ЕГН ********** ***
сторени по гр.дело № 3762/2018г. по описа на РС Добрич в следните размери: 759,17 лв. / седемстотин
петдесет и девет лева 17 ст./ - държавна такса, 84 лв. / осемдесет и четири
лева/– разноски по връчване съдебни книжа на ответниците чрез ЧСИ, 300 лв./
триста лева/ - адвокатско възнаграждение
по отговор на частна жалба в производството по чл.390 ГПК , 1248 лв./хиляда
двеста четиридесет и осем лева / – адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО
ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ОКРЪЖЕН СЪД ДОБРИЧ В
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ СЪОБЩАВАНЕТО МУ НА
СТРАНИТЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :