Решение по дело №508/2024 на Административен съд - Плевен

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.215 във връзка с чл.225а ал.1 вр. с чл.225 ал.2 т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Делото е образувано по жалба от Д. Х. К. с адрес с.К., общ.Плевен, чрез адв.Б. от АК-Плевен, против Заповед №РД-12-227/21.05.2024г. издадена от Началник отдел „ТО“ при Община Плевен, с която е наредено на оспорващия да премахне незаконен строеж, представляващ „Навес“, изпълнен без издадено разрешение за строеж върху тротоара на улица, представляваща поземлен имот с идент. 41037.101.310 - публична общинска собственост, находящ се с.К., общ.Плевен, [улица]срещу №**, и е определен 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита се, че заповедта не съдържа всички изискуеми реквизити по АПК, като се оспорва и изложената в нея фактическа обстановка. Твърди се, че проверката е извършена без знанието и участието на К., с което са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се, че в Констативен акт №1 е обективирана проверката, извършена в отсъствие на извършителя на строежа, като в него липсват подписите на присъствалите по време на проверката лица, както и подписите на свидетелите на отсъствието на извършителя на строежа. Възразява се срещу начина на установяване годината на извършване на строежа, което е направено по данни на две лица, за които се твърди, че са заинтересовани. Посочва се още, че на мястото на изграждане на строежа – публична общинска собственост, никога не е имало изграден тротоар. Твърди се също, че до средата на 2017г. К. е бил в брак, поради което не може да се възприеме, че именно той е само извършителя на строежа. Счита се, че административният орган формално е следвал установената в чл.225а от ЗУТ процедура при издаване на заповедта, като отразените в акта констатации са непълни и не отговарят на действителността. Твърди се също, че описаният в заповедта „навес“ не попада в обхвата на определението за строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. В тази връзка се посочва, че навесът не е свързан със сградни инсталации и техническа инфраструктура и същият може да бъде отделен, респ. да се постави на друго място, поради което има характеристиките на „преместваем обект“. Сочи се също, че водещият разграничителен критерий между строеж и преместваем обект, при безспорно установени характеристики по т.80 на §1 от ДР на ЗУТ е неговото предназначение, което следва да бъде в обхвата на чл.56 ал.1 от ЗУТ. Счита се, че в конкретния случай процесният навес представлява „преместваем обект, тъй като е изграден от дървена конструкция, която е скрепена с безпроблемно разглобяеми елементи, и може да бъде преместен и ползван на друго място, без да губи индивидуализацията си. В заключение се твърди, че навесът не представлява „строеж“, а „преместваем обект“, както по конструктивни характеристики, така и по предназначението си, поради което не попада в приложното поле на режима за премахване. Последното, според оспорващия, обосновава незаконосъобразност на процесната заповед. Моли се за отмяна на заповедта и се прави искане за присъждане на направените разноски.

От ответната страна с административната преписка е представено и становище по жалбата с доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.Ю. С. с надлежно пълномощно, която счита заповедта за незаконосъобразна и моли за нейната отмяна, като претендира присъждане на разноски. Оспорващият К. изразява подробно становище за незаконосъобразност на процесната заповед. Твърди, че е нарушен принципът на съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като при наличието на 37 сходни и еднакви с неговото съоръжение обекти е санкциониран единствено той. Посочва за нарушени още и принципите по чл.9 и чл.12 от АПК. Твърди, че цялото административно производство е дискриминационно спрямо него. Позовава се на непосредственото действие на Конституцията на Република България, като твърди, че е нарушен чл.5 и чл.6 от нея. Счита, че в негова защита е единствено и само Конституцията на Република България и моли за решение в този смисъл. От адв.С. са представени писмени бележки с доводи, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, при съществено нарушение на административно-производствените правила, при липса на мотиви и в нарушение на принципа на равенство по чл.8 ал.2 от АПК, поради което моли за отмяна на обжалвания акт и претендира разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт З., която счита жалбата за неоснователна. Посочва, че в хода на производството не са доказани възраженията на оспорващия за незаконосъобразност на заповедта, както и за липса на предпоставките за квалификация на строежа като незаконен по смисъла на ЗУТ. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева. В допълнение представя писмени бележки с доводи за неоснователност на жалбата.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспорената заповед е изпратена чрез писмо с обратна разписка и е връчена на Д. К. –майка на оспорващия, на 23.05.2024г., а жалбата е подадена на 05.06.2024г. и заведена с вх.№Ж-94Т-3845-2/05.06.2024г. при административния орган. Предвид изложеното съдът счита, че жалбата, насочена срещу ИАА, който подлежи на съдебен контрол е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от доказателствата по делото е, че на 16.02.2024г. до Кмета на Община Плевен е подаден сигнал от Т. И. от с.К., в който се твърди наличието на незаконен гараж-навес на [улица]в с.К., който е изграден на общински имот-тротоар и пречи на преминаването на хора. Сигналът е регистриран с вх.№Ж-94Т-3845/19.02.2024г. Към сигнала е прикачена снимка на обекта.

Във връзка с подадения сигнал, с писмо от 22.02.2024г. до Т. И. и до Д. К., последните са уведомени, че на 07.03.2024г. в 11:00часа ще бъде извършена проверка на място от длъжностни лица при Община Плевен на основание чл.223 ал.2 от ЗУТ. В писмото е отразено, че по данни на кмета на с.К. извършител и ползвател на обекта е Д. К.. Посочени са още и правомощията на длъжностните лица по чл.223 ал.5 т.1 и т.2 от ЗУТ, както и какви документи следва да им бъдат предостави при проверката. Отразено е също, че присъствието на лицето или упълномощен негов представител е задължително, като при неизпълнение ще бъде наложена глоба. Писмото е получено от Т. И. на 27.02.2024г., а от Д. К. писмото с обратната разписка е върнато в Община Плевен на 14.03.2024г. като непотърсено.

На 07.03.2024г. от длъжностни лица при Община Плевен е извършена проверка, за която е съставен Констативен протокол. Видно от последния е, че проверката е извършена в присъствието на лицето подало сигнала - Т. И., и на нея е констатирано изграден навес на общински терен - тротоар, намиращ се в ПИ с идент. 41037.101.310 по КККР за второстепенна улица, с адм.адрес [улица], с.К., общ.Плевен. Посочено е още в констативния протокол, че навесът има размери в план 3,06/5,85м. и е ограден от две страни с гофрирана ламарина и покрит с гофрирана ламарина; изпълнен от дървена конструкция – 6броя дървени колони с размери 14/14см. и напречни и надлъжни дървени греди, стъпващи върху тях, като е изпълнена Х дървена връзка на късата затворена стена и диагонални дървени връзки на затворената надлъжна стена, а височината на покривната конструкция е 2,75м. в най-високата част и 2,60м. в най-ниската част. Отразено е, че по данни на лицето подало сигнала, навесът е изграден преди 7години и се ползва от Д. К., собственик на имот с адм.адрес [улица] в с.К.. Отразено е също, че за проверката е изпратено писмо до К., което към датата на проверката не се е върнало в общината. Посочено е в протокола, че служителите на общината са поставили, чрез залепване на една от колоните във вътрешната част на навеса, съобщение, с което на извършителя на строежа е даден срок до 27.03.2024г. да представи строителни книжа за изградения навес. Констативният протокол е подписан от всички длъжностни лица от Община Плевен и от лицето подало сигнала и присъствал при проверката.

На л.31-39 от делото са приложени съобщението до Д. К., протокол от 07.03.2024г. за залепване на съобщението и снимки на залепеното съобщение.

На л.30 от делото е приложен Констативен протокол от 04.04.2024г. на длъжностни лица при Община Плевен, видно от който е, че на същата дата при кмета на с.К. са се явили двама жители на селото – Т. И. и Б. М., които декларирали, че навесът е построен от Д. К. през 2017г. и се ползва от него за паркиране на личния му автомобил джип Форд, като са предоставили и снимка за това.

На 11.04.2024г. от длъжностни лица при Община Плевен е изготвен Констативен акт №1 по чл.225а ал.2 от ЗУТ, в който са отразени резултатите от извършената на 07.03.2024г. проверка на строеж /обект/ „Навес – VI категория, съгласно чл.137 ал.1 т6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, намиращ се в с.К., ПИ с идент. 41037.101.310 по КККР за второстепенна улица, с адм.адрес с.К., общ.Плевен, [улица]срещу №4А, която проверка е извършена в отсъствие на извършителя на строежа Д. К.. В констативният акт е посочено още, че строежът е изграден върху тротоара на улица, представляваща ПИ с идент. 41037.101.310, вид собственост –общинска публична, вид територия –урбанизирана, НТП за второстепенна улица с адм.адрес с.К., общ.Плевен, [улица]срещу №**. Отразено е още, че за строежа не са представени строителни книжа, че същият е изграден без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Направена е окомерна скица на разположението, размерите в план и във височина на строежа, и е направено заключение, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 вр. чл.148 ал.1 от ЗУТ. Констативният акт е подписан от длъжностните лица, които са го изготвили.

На същата дата - 11.04.2024г. от длъжностни лица при Община Плевен е изготвен и Констативен протокол, видно от който при посещение на адрес [улица] и няколкократно позвъняване лицето Д. К. не е намерено на адреса, а служителите са констатирали, че в навеса е паркиран автомобил джип Форд с рег.№[рег. номер], който по данни на Т. И. се управлява от К.. В констативният протокол е отразено, че служителите на общината са поставили чрез залепване на една от колонките във вътрешната част на навеса съобщение за съставения Констативен акт №1/11.04.2024г. за започване на административно производство по реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконно изграден навес. Отразено е още, че със съобщението К. се уведомява, че може да се запознае със съдържанието на констативния акт в отдел „Строителен контрол“ при Община Плевен, а възражения по него могат да бъдат правени в 7-мо дневен срок от датата на залепване на съобщението.

На л.24-29 от делото са приложени съобщението до Д. К., протокол от 11.04.2024г. за залепване на съобщението и снимки на МПС, паркирано под изградения навес.

Видно от разписка на л.19 от делото Д. К. е получил Констативен акт №1 на 15.04.2024г.

На 22.04.2024г., в 7-мо дневния срок, от Д. К. е подадено възражение срещу Констативен акт №1/11.04.2024г., в което се твърди, че никога не е имало изграден тротоар на описаното в акта място, че навесът не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, че не е установено по безспорен начин, че той е извършител на обекта, както и се възразява срещу начина на установяване година на построяване. Твърди се, че проверката е тенденциозна.

На 21.05.2024г. Началник отдел „ТО“ при Община Плевен, на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ вр. чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ е издал Заповед №РД-12-227/21.05.2024г., с която е наредено на Д. К. да премахне незаконен строеж, представляващ „Навес“, изпълнен без издадено разрешение за строеж върху тротоара на улица, представляваща поземлен имот с идент. 41037.101.310 - публична общинска собственост, находящ се с.К., общ.Плевен, [улица]срещу №***, и е определен 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение. За да издаде заповедта административният орган се е позовал на установеното с Констативен акт №1/11.04.2024г. и Констативен протокол от 04.04.2024г. Приел е, че строежът е шеста категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи и е изграден върху тротоар на улица, представляваща ПИ с идент. 41037.101.310 – публична общинска собственост, с адм.адрес с.К., ул.“***“ срещу №***. Приел е още, че навесът е изграден без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. Посочил е, че са нарушени разпоредбите на чл.148 ал.1 от ЗУТ. За неоснователни са приети възраженията на заинтересованото лице Д. К., като са изложени подробни мотиви в тази насока. В заключение административният орган е счел, че за строежа не са приложими разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, и същият е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, поради което подлежи на премахване.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

От фактическа страна по делото се установява още, че със Заповед №РД-12-78/14.02.2024г. на Кмета на Община Плевен са оправомощени конкретни длъжностни лица с правата и задълженията по чл.223 от ЗУТ, както и да извършват проверки на обекти и лица за установяване на конкретни обстоятелства, включително по чл.225а от ЗУТ, като всички свои действия и констатации удостоверяват със съставяне на съответните протоколи и констативни актове по ЗУТ.

Установява се още, че ПИ с идент. 41037.101.310, където е изграден процесния обект, е публична общинска собственост, вид територия – урбанизирана, НТП за второстепенна улица /л.45/.

От доказателствата на л.88-90 е видно, че по сигнал на Д. К. срещу незаконно строителство на септична яма и метални конструкции на асми пред имоти в с.К. е образувана друга административна преписка, която не е относима към процесния случай и процесния обект.

Видно от документите на л.111-116 от делото е, че от кмета на с.К. е постъпило уведомление в Община Плевен относно факта, че след издаване на Заповед №РД-12-227 е започнато премахване на страничните и покривните ламарини от навеса, като на 26.11.2024г. последният отново е възстановен и ограден с ламарини. Същите документи са приложени и на л.149-153 от делото, като е видно, че по тях е заведена полицейска преписка от 02.12.2024г. по подаден сигнал от кмета на с.К. относно изграден навес върху тротоар, представляващ второстепенна улица.

Видно от приложените доказателства на л.156-185 от делото е, че отново по подаден сигнал от кмета на с.К. - П. П., в РП-Плевен е образувана прокурорска преписка №239/2025г. относно построен от Д. К. незакон навес в с.К..

От доказателствата на л.189-191 е видно, че от кмета на с.К. – П. П. до Комисията по професионална етика към Съдийската колегия на ВСС е подаден сигнал срещу Д. К., като част от сигнала е отново за незаконно построен навес в с.К..

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице посочва, че обектът, предмет на заповедта представлява навес с дървена конструкция и покритие от профилирана ламарина, който е построен върху ПИ с идент. 41037.101.310 по КК на с.К., срещу ПИ с идент 41037.101.270 през 2017г. Според вещото лице навесът представлява допълващо застрояване, респективно строеж и е от шеста категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ. За процесният обект няма издадени строителни книжа, а такива се необходими съгласно чл.147 от ЗУТ. Според вещото лице навесът няма характеристиките на преместваем обект по чл.56 от ЗУТ. Вещото лице изрично посочва, че навесът няма как да бъде търпим строеж, тъй като попада в чужд имот, публична общинска собственост, съгласно ЗРП на с.К., като уточнява, че строежи се допускат само когато отговарят на действащия ПУП-ЗРП. При извършената проверка и оглед на място вещото лице е констатирало, че навесът представлява дървена конструкция, от дървени греди с размери 14/14см. с размери с план 5,83/3,00м. и височина 2,20 – 2,40м., стъпващи върху бетонови единични фундаменти, посредством ламаринени обувки, като връзката между отделните дървени греди е посредством прави и ъглови метални планки. На същия, върху източната част от дървената конструкция има покритие от профилирана ламарина. Вещото лице посочва, че по цялата улица няма реализиран тротоар. Според вещото лице, е възможно демонтирането на съоръжението по два начина:1.Последователно, чрез премахване на покритието, след това на отделните греди, чрез премахване на металните планки и свързващите болтове, винтове и пирони и изваждане на гредите от металните обувки; 2.Чрез укрепване на дървената конструкция в западната й част, посредством друга дървена или метална греда и изваждането му от металните обувки с подемно съоръжение. Вещото лице посочва, че на територията на с.К. има поставени върху тротоар /публична общинска собственост/ подобни и сходни строежи.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че разликата във височината, която е констатирана при огледа на място и установеното от длъжностните лица при общината, не се отразява на законността на строежа, като не може да каже на какво се дължи същата. Уточнява също, че факта, че навесът може да бъде укрепен по някакъв начин и преместен в цялост не го прави преместваем обект, тъй като неговото предназначение е помощно застрояване като вид обект. Т.е. предназначението на обекта го характеризира като строеж, а не начина, по който е свързан със земята. Вещото лице посочва, че сходните обекти в с.К. като брой са 37. Уточнява още, че при огледа на място обектът не е бил в същото състояние, каквото е констатирано от служителите на общината. Посочва, че конструкцията е била същата, но ги е нямало ограждащите ламарини и цялото покритие отгоре, имало го е само в една част, както е описано в заключението.

По делото е разпитан като свидетел Т. И. И. – лицето подало сигнала до Община Плевен. Свидетелят заявява, че познава оспорващия К., с когото живеят в едно и също населено място – с.К.. Посочва, че през м.февруари 2024г. е подал сигнал за незаконен строеж-навес, който е изграден срещу имота на К. и се ползва от него за гараж. Твърди, че за подаване на сигнала не е накаран от никого. Заявява, че не е ходил из населеното място да проверява за други незаконни строежи – изградени върху тротоар, но знае за два такива строежа в центъра на селото, за които не е подавал сигнал, тъй като не знае дали са законни. Посочва, че по цялото протежение на улицата, където се намира обекта на оспорващия, няма изграден тротоар. Свидетелят заявява, че познава кмета на населеното място от деца, но няма с него други взаимоотношения. Посочва, че кметът на населеното място П. Д. П. е посещавал неговия дом. Твърди, че има конфликтни взаимоотношения с оспорващия К.. Посочва още, че лицето Г. Г., която живее до неговия дом, има ограждение пред дома си, за което й е правена проверка от общината. Свидетелят заявява, че през определен период част от ламарината на процесния навес е била премахната, след което отново е възстановена. Твърди, че обектът пречи на преминаването на пешеходци, които на това място се движат по улицата.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ вр. чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ. В нормата на чл.225а ал.1 е предвидено, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Според чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Процесната заповед е издадена от Началник отдел „Техническо обслужване“ при Община Плевен, на основание Заповед №РД 10-1706/22.11.2023г. /л.43/, с която кметът на общината е възложил правомощията по ЗУТ на Директор дирекция „ТСУ“ при Община Плевен арх.Я. Й., като при негово отсъствие, функциите и правомощията на Кмета на Община Плевен по ЗУТ са възложени на Началник отдел „ТО“ арх.Р. Т.. На л.56 от делото е приложена Заповед от 20.05.2024г. на Кмета на Община Плевен, с която на арх.Я. Й. е разрешено ползването на платен годишен отпуск от 20.05.2024г. до 23.05.2024г., включително. Т.е. към дата 21.05.2024г. заповедта е издадена от компетентен за това орган, поради което възражението за липса на компетентност е неоснователно.

За пълнота следва да се посочи, че като ответник по делото първоначално е конституиран органът, издал оспорения акт - Началник отдел „ТО“ при Община Плевен, но при наличие на хипотезата на чл.153 ал.3 от АПК, в открито съдебно заседание на 26.06.2024г. същият е заличен и като ответник по делото е конституиран Зам. кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен. Причина за последното е представянето на 24.06.2024г. по делото на Заповед №РД-10-892/06.06.2024г. на Кмета на Община Плевен /л.55/, с която е отменена Заповед №РД 10-1706/22.11.2023г. и функциите и правомощията на Кмета на общината по ЗУТ са възложени на Зам.кмета с ресор „Териториално развитие“ при Община Плевен.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, като е направена препратка към констативния акт, с който е установен незаконния строеж, изложени са конкретните факти и обстоятелства за процесния обект, както и са посочени правните разпоредби, съобразно които се приема, че обектът представлява незаконен строеж и подлежи на премахване. С разпоредителната част на заповедта е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „Навес“, изграден върху тротоара на улица, представляваща поземлен имот с идент. 41037.101.310 - публична общинска собственост, находящ се с.К., общ.Плевен, [улица]срещу №***изпълнен без издадено разрешение за строеж. Т.е. налице е конкретизация на строежа, който е незаконен и подлежи на премахване.

Предвид горното е и неоснователно възражението за липса на мотиви в заповедта, а именно липса на изложени съображения относно различното третиране на оспорващия К. спрямо изградилите сходни и/или подобни строежи на територията на с.К.. В тази връзка следва да се посочи, че в заповедта са изложени подробни доводи в отговор на подаденото от Д. К. възражение срещу констатациите в Констативен акт №1/11.04.2024г. В последното няма направено възражение за изградени сходни и/или подобни обекти на територията на с.К., за да е необходимо да бъде даден отговор на същото в издадения административен акт. В заповедта са изложени всички факти и обстоятелства отнасящи се до конкретния подаден сигнал, направената по него проверка и установените констатации. Всички други сходни случаи са неотносими към процесния такъв, по който се развива производството по реда на чл.225а от ЗУТ, като доводите, касаещи неравно третиране, могат да бъдат основание за провеждане на друг вид производство, но не са относими към настоящето такова.

Процесният акт е издаден при спазване на административно-производствените правила. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.225а ал.2 от ЗУТ, заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.

Обстоятелствата, посочени в заповедта, представляващи фактическо основание за нейното издаване, а именно констатирано нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ – изградена постройка на допълващо застрояване без издадено разрешение за строеж, са установени по реда на чл.225а ал.2 от ЗУТ с Констативен акт №1/11.04.2024г. от длъжностни лица по чл.223 ал.2 от ЗУТ. Проверката е извършена в отсъствие на извършителя на строежа, на когото е било изпратено съобщение, върнато непотърсено. За резултатите от направената проверка е изготвен констативен протокол, за който по реда на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ К. е уведомен, видно от приложените по делото доказателства. В указания срок за представяне на строителни книжа такива не са предоставени, поради което са предприети действия по реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ за премахване на обекта. След извършена повторна проверка на място е изготвен Констативен акт №1, за който поради невъзможност да бъде открит извършителя на строежа, по реда на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ на мястото на обекта и на таблото за обявления в общината е залепено съобщение. Видно от данните по делото Констативен акт №1 е връчен и лично на К., като му е дадена възможност да направи възражения, подадени от негова страна в законовия срок. В оспорената заповед подробно са обсъдени всички направените възражения и същите са приети за неоснователни.

В тази връзка следва отново да се посочи, че наличието на сходни и/или подобни случаи на строежи върху публична общинска собственост на територията на с.К., каквито по безспорен начин се установява от заключението на вещото лице, че съществуват, и за които са налични данни, че с допълнително искане /а не към възражението срещу констативния акт/ до кмета на общината К. е сигнализирал, не са относими към настоящето производство и към констатацията, че процесният навес е незаконен строеж и подлежи на премахване. Тези сигнали и констатации следва да бъдат основание за административния орган да извърши други нарочни проверки и за предприемане на действия по компетентност в зависимост от установеното, но не влияят на констатацията за наличие на незаконен строеж, изграден от оспорващия К..

Не влияе на констатацията за незаконен строеж и факта на установени, от служителите на общината и от вещото лице в хода на съдебното производство, различни височини и вид на процесния навес. По делото са налични данни и доказателства, че в хода на съдебния процес от страна на К. са предприемани действия за разваляне на навеса, който в по-късен момент отново е бил възстановен, но не изцяло.

Предвид изложеното са неоснователни възраженията в жалбата и в писмените бележки, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, при неспазване на чл.8 ал.2 от АПК и в нарушение на административно-производствените правила до степен, която да обосновава отмяна на процесната заповед само на това основание.

По отношение материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Установява се от фактическа страна, че процесният обект „навес“ представлява дървена конструкция и покритие от профилирана ламарина, който е построен върху ПИ с идент. 41037.101.310 по КК на с.К., срещу ПИ с идент 41037.101.270 през 2017г. от оспорващия К.. От всички доказателства по делото, включително и заключението на съдебно-техническата експертиза съдът приема, че навесът е разположен върху ПИ с идент. 41037.101.310 по КК на с.К., който представлява второстепенна улица, публична общинска собственост. Същият е постройка на допълващо застрояване и е строеж по смисъла на т.38 §5 от ДР на ЗУТ, от шеста категория съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ. Съдът приема още, съобразно всички доказателства по делото, че навесът няма характеристиките на преместваем обект по чл.56 от ЗУТ, както и че не е търпим строеж, тъй като попада в имот публична общинска собственост, а строежи се допускат когато отговарят на действащия ПУП-ЗРП. Не се спори между страните, че за строежа няма издадено разрешение за строеж, каквото е необходимо съобразно разпоредбата на чл.147 от ЗУТ.

Според §5 т.38 от ДР на ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл.41 ал.1 от ЗУТ, допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. А според ал.2, когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота, като допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план.

В нормата на чл.42 ал.1 и ал.2 от ЗУТ е регламентирано, че постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот, като с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване.

Съгласно чл.148 ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон, като разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината /ал.2/.

Съгласно чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, строежът или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени проекти и/или без разрешение за строеж.

Оспореният в настоящето производство административен акт е издаден за незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ с мотиви, че процесният навес е изпълнен върху имот - публична общинска собственост и представлява строеж, който е изграден без издадено разрешение за строеж.

В контекста на горното от фактическа и правна страна, безспорно се установява, че обектът, предмет на заповедта, представлява строеж по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ и същият е незаконен съобразно разпоредбите на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ – за него няма издадено разрешение за строеж. Навесът не е търпим строеж, както с оглед годината на неговото изграждане – 2017г., така и предвид факта, че е изграден върху чужд имот-публична общинска собственост, което го прави недопустим строеж съобразно действащия ПУП-ЗРП. Ето защо, като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ процесният строеж, представляващ навес, подлежи на премахване, както правилно е приел административният орган с оспорената заповед.

Предвид изложеното съдът намира, че процесната заповед е издадена при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

За пълнота е необходимо да се отбележи, че наведените доводи в пледоарията по същество от страна на оспорващия Д. К. за нарушение на основни принципи от Конституцията на Република България обосновават основания за водене на друг вид производство, различно от воденото по реда на чл.215 вр. чл.225а от ЗУТ за премахване на безспорно доказан незаконен строеж, изграден от него.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва в полза на Община Плевен да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240лева, на основание чл.143 ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като за разликата до 300лева искането следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 пр. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Х. К. с адрес с.К., общ.Плевен, против Заповед №РД-12-227/21.05.2024г., издадена от Началник отдел „ТО“ при Община Плевен.

ОСЪЖДА Д. Х. К. с постоянен адрес гр.Плевен, [улица] настоящ адрес с.К., [улица], с [ЕГН], да заплати в полза на Община Плевен разноски по делото в размер на 240лева /двеста и четиридесет лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуален представител на Община Плевен за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за разликата от 240лева до 300лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Плевен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.