№ 11
гр. Шумен, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Т.
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20223600900050 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е по иск предявен от „Кашир“ ЕООД, ЕИК-
*********, гр. София, ж.к. ....“, бл.249, вх. „А“, ет.2, ап.5, представлявано от управителя
Е.П.С. със съдебен адрес – гр. София, ул. „....“ №24, ет.1 – адв. С. Н. – АК – София против Е.
И. А., ЕГН .... В ИМ се сочи, че на 08.01.2020 г. между „Ди Ес Смит България“ АД, ЕИК
*********, като кредитор, от една страна и като солидарни длъжници от друга страна –
„Диагалпринт“ ООД, ЕИК *********, „Велпа“ ЕООД, ЕИК *********, „Велпа – пак“
ЕООД, ЕИК ********* и ответника Е. И. А. е сключено споразумение с нотариална заверка
на подписите рег. №......2020 г. по общия регистър на нотариус с №71 на НК с район на
действие района на РС – Пазарджик. По силата на Споразумението страните по него са се
уговорили за доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията помежду си, произтичащи
от сключени договори за търговска продажба на стоки - хартии между „ДИ ЕС СМИТ
БЪЛГАРИЯ" АД и „ДИАГАЛПРИНТ" ООД в периода от 19.02.2019 г. до 19.06.2019 г.
Съгласно тези договори, „ДИАГАЛПРИНТ" ООД е поело задължението да заплати
продажната цена на стоките, а „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД по искане на купувача е
доставяло стоките на „ВЕЛПА" ЕООД. За сключените в този период договори са били
издадени 23 броя фактури на обща стойност от 407 372.60 лв. В чл. 1 от Споразумението,
„ДИАГАЛПРИНТ" ООД признава, че дължи на кредитора „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД
общата сума от 408 772.60 лв., представляващи продажната цена за доставени стоки по 23
броя фактури в размер на 407 372.60 лв. (съгласно пункт IІ от Споразумението) и 1 400 лв.
направени разноски за сключване на Споразумението (съгласно пункт III от
Споразумението). Алинея 1 на същия член предвижда, че издължаването ще се извърши на
15 отделни вноски за периода от 24.01.2020 г. до 28.03.2021 г., като алинеята съдържа
подробна разбивка на всяка отделна вноска. Съгласно чл. 4 от Споразумението, Е. И. А.,
1
„ВЕЛПА" ЕООД и „ВЕЛПА - ПАК" ЕООД встъпват в дълга на „ДИАГАЛПРИНТ" ООД към
„ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД и се задължават спрямо кредитора да отговарят за
изпълнението на всички задължения, като е договорено, че Е. И. А., „ВЕЛПА" ЕООД и
„ВЕЛПА - ПАК" ЕООД ще отговарят солидарно заедно с „ДИАГАЛПРИНТ" ООД към
кредитора по отношение на всички задължения, произтичащи от Споразумението. В ал. 2 на
същия член е регламентирано, че кредиторът има право да претендира изпълнението на
задължението по Споразумението към всеки от четиримата солидарни длъжници. С Договор
за прехвърляне на вземания № ИД - 147/08.12.2021 („Договор за цесия"), сключен между
„ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, като цедент, и „КАШИР" ЕООД, с ЕИК
*********, като цесионер, всички вземания на „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД към
„ДИАГАЛПРИНТ" ООД, „ВЕЛПА" ЕООД, „ВЕЛПА - ПАК" ЕООД и Е. И. А., произтичащи
от Споразумението са прехвърлени в полза на цесионера „КАШИР" ЕООД, ведно с всичките
им обезпечения, привилегии и принадлежности. Към датата на сключване на Договора за
цесия, непогасените вземания, произтичащи от Споразумението дължими от
„ДИАГАЛПРИНТ" ООД, Е. И. А., „ВЕЛПА" ЕООД, „ВЕЛПА - ПАК" ЕООД, са в размер на
129 533.66 лв. (сто двадесет и девет хиляди петстотин тридесет и три лева и шестдесет и
шест стотинки), като сумата е формирана като сбор от пълния размер на непогасените на
падежа вноски по чл. 1, ал. 2, т. 12,13,14 и 15 от Споразумението, както и непогасена част от
вноската по чл. 1, ал. 2, т. 11 от Споразумението. Всички непогасени суми по
Споразумението са изискуеми. Извършеното прехвърляне на вземания съгласно Договора за
цесия от 08.11.2021 г. е съобщено на Е. И. А.. Отделно от уведомлението Е. И. А. е
потвърдил знанието си за извършеното прехвърляне в изложението на искова молба по чл.
629 от ТЗ, депозирана пред Софийски градски съд за откриване на производство по
несъстоятелност срещу „ВЕЛПА" ЕООД. „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД е потвърдило
настъпването на прехвърлителния ефект с нарочно потвърждение по чл. 99, ал. 3 от Закона
за задълженията и договорите. Въпреки връчването на уведомления за сключване на
Договора за цесия, Е. И. А. не е изплатил дължимите от него суми по Споразумението към
„КАШИР" ЕООД. Сочи, че остатък от задълженията е сумата от 129 533.66 лв. Моли ако се
приеме, че ответника не е бил надлежно уведомен, това да се счита за сторено с настоящата
искова молба. Желае ИМ, ако се приеме, че падежът на задълженията не е настъпил да се
счита като покана за плащане. Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с
което да се осъди ответника Е. И. А. да заплати на ищеца сумата от 129 533.66 лв.,
представляващи непогасен остатък от вземания, произтичащи от споразумение от 08.01.2020
г. с нотариална заверка на подписите, с рег. №122/2020 г. по регистъра на нотариус с №071
на НК и район на действие – района на РС - Пазарджик, сключен между „Ди Ес Смит
България“ АД, ЕИК *********, като кредитор, от една страна и като от друга страна –
„Диагалпринт“ ООД, ЕИК *********, „Велпа“ ЕООД, ЕИК *********, „Велпа – пак“
ЕООД, ЕИК ********* и ответника Е. И. А., в качеството им на съдлъжници, придобити от
ищеца „Кашир“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 08.11.2021 г.,
ведно със законната лихва върху претендираната в производството главница от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли да
2
бъдат присъдени и сторените в производството разноски.
По отношение на доказателствата сочи, че желае да се приемат представените с
исковата молба писмени такива.
От страна на ответника е депозиран писмен отговор на ИМ. В него се твърди, че
съдът следва да спре производството по настоящото дело в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от
ГПК, поради наличие на друго дело, решаването на което има значение за настоящото. В
тази връзка сочи, че има дело, водено пред СГС с предмет откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „ВЕЛПА" ЕООД, ЕИК *********. Твърди, че решението
по делото пред СГС има преюдициално значение за спора по настоящото дело, тъй като
„ВЕЛПА" ЕООД е един от солидарните длъжници по процесното споразумение от
08.01.2020 г., което означава, че то дължи плащане на сумите по него в полза на кредитора.
Намира, че ако СГС открие производство по несъстоятелност по отношение на това
дружество, то тогава „КАШИР" ЕООД, в сроковете по чл, 685 и чл. 688 от ТЗ, следва да
предяви вземането си по процесното споразумение пред съда по несъстоятелността. Ако
ищецът упражни това свое право и вземането му бъде прието от синдика, то тогава искът,
въз основа на който е образувано настоящото дело, следва да бъде отхвърлен, тъй като
изпълнението на дълга от един от солидарните длъжници освобождава всички останали
солидарни длъжници от отговорност за изпълнение спрямо кредитора. Намира, че ако
вземането пък не бъде предявено в производството по несъстоятелност, то ще се погаси на
основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ. Това действие на практика ще бъде опрощаване на вземането
по отношение на солидарния длъжник „ВЕЛПА" ЕООД, без запазване на права спрямо
останалите солидарни длъжници, а по силата чл. 124, ал. 2 от ЗЗД. Ответника оспорва
претенцията като изцяло неоснователна, а и по размер. Твърди, че приложеният към
исковата молба договор за прехвърляне на вземания не е произвел действие, защото не са
изпълнени предвидените в него условия и „КАШИР" ЕООД не е придобило вземането по
споразумението от 08.01.2020 г. Твърди също, че процесния договор за прехвърляне на
вземания е симулативен и никога не е пораждал действие между страните по него. Намира,
че „КАШИР" ЕООД е целял да не изпълни задълженията си. Сочи, че между ищеца,
ответника Е. А. и „ВЕЛПА" ЕООД е сключено споразумение, което, урежда предварителни
въпроси по повод сключване на договор между ищеца и ответника, по силата на който
последният да продаде на ищеца всички дружествени дялове от капитала на „ВЕЛПА"
ЕООД. По силата на чл. 1.1., б. с) и чл. 4.3. от цитираното споразумение от 31.08.2021 г.
ищецът се е задължил към ответника в срок до 30 работни дни от усвояването на кредити от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД (ОББ) за погасяване на задължения на „ВЕЛПА"
ЕООД: - да осигури заличаване на обезпечения върху лични имоти на ответника, учредени в
полза на ОББ за гарантиране на задължения на „ВЕЛПА" ЕООД.; да встъпи като солидарен
длъжник по задължения на „ВЕЛПА" ЕООД спрямо "DS SMITH PAPER ZARNESTT SRL;
„ДИАГАЛПРИНГ ЕООД и „ЕМА" ООД. Сочи, че ответникът ответникът е изпълнил своите
задължения по споразумението от 31.08.2021 г., което се доказва от споразумение от
02.09.2021 г. към споразумение, сключено на 31.08.2021 г. между Е. И. А., „ВЕЛПА" ЕООД
3
и „КАШИР" ЕООД и договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 02.09.2021 г. с
нотариална заверка на подписите рег. №.... на нотариус с peг. №702 на НК и район на
действие PC - Шумен и нотариална заверка на съдържанието с per. №7778 на същия
нотариус. По силата на този договор Е. А. прехвърлил на „КАШИР" ЕООД 100 % от
капитала на „ВЕЛПА" ЕООД. Ищецът не е изпълнил нито едно от своите задължения.
Твърди, че ищецът и „ВЕЛПА" ЕООД са усвоили кредити от ОББ на 01.10.2021 г. Това
означава, че до 11.11.2021 г. ищецът е следвало да изпълни задълженията си към ответника,
поети по силата на чл. 1.1., б. с) и чл. 4.3. от споразумението от 31.08.2021 г. Тъй като това
не било сторено намира, че от 12.11.2021 г. „КАШИР" ЕООД е в забава да изпълни
задълженията си към Е. А.. В тази хипотеза чл. 5.10. от споразумението от 31.08.2021 г.
предвижда, че „КАШИР" ЕООД дължи на Е. А. неустойка в размер на законната лихва
върху сумата от 70 000 евро за всеки ден на забавата, но не повече от 30 000 евро. За
времето от 12.11.2021 г. до момента на изготвяне и подаване на настоящия писмен отговор -
16.06.2021 г. - размерът на неустойката, изчислена по цитираното правило на чл. 5.10. от
споразумението от 31.08.2021 г. е 4 200 евро. Твърди, че ищецът е извършил редица
симулативни действия. Сочи, че договорът за прехвърляне на вземания, сключен между
ищеца и „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД няма нито достоверна дата, нито посочена дата на
сключване. Сочи, че в текста на договора е заявено, че той е сключен на 08.11.2021 г., но
според сигнатурата му той е сключен на 08.12.2021 г. Намира, че това вътрешно
противоречие в документ, представен от ищеца опорочава и останалата част от
съдържанието му и доказва, че този документ е съставен на дата, различна от посочената в
него. Оспорва достоверността на датата на приложения към исковата молба договор за
прехвърляне на вземания, сключен между „КАШИР" ЕООД и „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ"
АД. Твърди, че за да породи своето действие този договор следва да е изпълнен поне единия
от трите предвидени в него способа за погасяване на задължението на ищеца за заплащане
на цената: чрез плащане или чрез прихващане с вземания на ищеца по други два договора,
които обаче не са представени по делото. Твърди, че в исковата молба липсват твърдения
как според ищеца той е погасил това свое задължение, за да може договорът да породи
своето действие. Липсват и каквито и да е доказателства в тази посока. Твърди, че нито едно
от условията по чл. 3 от договора за прехвърляне на вземания не се е осъществило и по
силата на чл. 6 от договора, цедираното вземане не е преминало в патримониума на ищеца
по настоящото дело. Твърди, че „КАШИР" ЕООД не е заплатило никаква част от цената по
договора; че не е извършено прихващане с вземания, описани в чл. 2, т. 1 и т. 2 от договора.
Твърди, че такива вземания изобщо не са възникнали в полза на „КАШИР" ЕООД, защото
реално изпълнение по тези договори не е извършено. Намира, че представеното към
исковата молба потвърждение от 14.02.2022 г., издадено от „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД
не доказва изпълнение на тези условия. Предвид това твърди, че ищецът не е придобил
вземането, предмет на договора за цесия и на настоящата искова претенция, което прави
последната неоснователна. Твърди, че доколкото в ИМ се признава, че задължението по
споразумението от 08.01.2020 г. е погасено за сумата над 129 533,66 лева до пълния му
размер от 408 772,60 лева, следва да се приеме, че този остатък е погасен. Намира обаче, че
4
не се сочи и не се доказва начина, по който се е случило това погасяване и от кого е
погасена тази сума. Твърди, че „КАШИР" ЕООД, нито на „ВЕЛПА" ЕООД са сключили
договор, по силата на който „КАШИР" ЕООД опрощава задължението на „ВЕЛПА" ЕООД,
като тази договорка е отразена счетоводно в двете дружества, но към момента не е имало
публикувано ГФО на което и да е от двете дружества. Намира, че с оглед чл. 124, ал. 2 от
ЗЗД опрощаването на дълга спрямо един от солидарните длъжници, освобождава от
отговорност и останалите. ОТ друга страна сочи, че ако се окаже, че вземането по
споразумението е вписано като дължимо в счетоводствата както на „КАШИР" ЕООД, така и
на „ВЕЛПА" ЕООД, то исковата претенция е неоснователна, поради обстоятелството, че
вземането на „КАШИР" ЕООД следва да се приеме за обезпечено и прието за изпълнение от
един от солидарните длъжници, а това правело претенцията му към останалите солидарни
длъжници неоснователна.
В отговора на ИМ ответника прави възражение за прихващане между
претендираното от ищеца по делото вземане в размер на 129 533,66 лева с насрещно
вземане на ответника срещу ищеца в размер на 4 200 евро до размера на по-малкото - това
на ответника. Вземането на ответника за 4 200 евро, произтича от договорна клауза за
неустойка по чл. 5.10 от споразумение, сключено между страните на 31.08.2021 г. Намира,
че това задължение е ликвидно и установено по размер.
В отговора се съдържа и искане за привличане на трети лица - помагачи на ответника
по т.д. №50/2022 г. по описа на ОС - Шумен: „ВЕЛПА" ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. ...." II, бл. 249, вх. А, ет. 2, ап. 5, представлявано от
управителя Е.С.; „ВЕЛПА - ПАК" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Каспичан, ул. ...." №3, представлявано от управителя Е. А.; „ДИАГАЛПРИНТ" ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог", бл. 1,
представлявано от управителя Ж.П. и „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ж.к. „Главиница", представлявано от
изпълнителните директори Т.Т. и Й.А.
От страна на ищеца е депозирана допълнителна ИМ в съотвествие с възможността
предоставена от чл.372, ал.1 от ГПК. В нея се сочи, че искането за спиране на
производството е неоснователно. Основен аргумент за това е обстоятелството, че другото
производство не се развива с участието на ищеца, а между ответника и трето лице – «Велпа»
ЕООД. Сочи, че няма изложени от ответника твърдения в отговора му, касаещи
съществуването или погасяването на задължението. Размерът, за който вземането не се
претендира е неотносим към настоящия спор, тъй като вземането не се претендира като
частично. Оспорва твърдението, че ищецът не е изпълнил задължението си по споразумение
от 31.08.2021 г. за заличаване на ипотеките. Намира, че претендираната в тази връзка
неустойка не се дължи.
Ответника е представил отговор на ДИМ. В него се поддържат становищата
изложени в първоначалния отговор. На първо място сочи, че поддържа депозирания писмен
отговор. Поддържа искането си за спиране на производството по настоящото дело до
приключване на т.д. №483/2022 г. по описа на СГС. Намира, че оспорванията на правени от
ищеца в допълнителната ИМ са бланкетни и в доказателствена тежест на ищеца е да
установи, че са изпълнени условията на договора за прехвърляне на вземания и че той е
5
придобил вземането. Намира, че ищеца не е извършил нужните действия, за да осигури
заличаване на обезпечения върху лични имоти на ответника, учредени в полза на ОББ АД,
за гарантиране на задължения на „Велпа“ ЕООД. Намира, че не следва да бъдат уважавани
доказателствените искания на ищеца за издаване на удостоверения за снабдяване с
документи, които са част от документооборота на „Велпа“ ЕООД, тъй като ищецът е
едноличен собственик на капитала на това дружество. Въз основа на това твърди, че ищеца
има управленски правомощия по отношение на третото лице „Велпа“ ЕООД и разполага с
всички тези документи. Намира, че това ще му даде възможност да ангажира
доказателствата след предвиденият срок за това. Моли да бъдат отхвърлени претенции
срещу ответника, както и да бъдат заплатени на последния всички направени от него
разноски в производството.
Със свое определение №189/07.11.2022 г. съдът е конституирал в качеството им на
трети лица помагачи на страната на ответника „ВЕЛПА" ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. ...." II, бл. 249, вх. А, ет. 2, ап. 5, представлявано от
управителя Е.С.; „ВЕЛПА - ПАК" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Каспичан, ул. ...." №3, представлявано от управителя Е. А.; „ДИАГАЛПРИНТ" ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог", бл. 1,
представлявано от управителя Ж.П. и „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ж.к. „Главиница", представлявано от
изпълнителните директори Т.Т. и Й.А.
В съдебно заседание представител на ищеца поддържа исковете, така както са били
предявени моли за осъдително решение, моли ответника да бъде осъден да заплати и
направените в производството разноски. Представител на ответника (той и представител на
третото лице – помагач - „ВЕЛПА" ЕООД) оспорва предявеният иск и го намира за
неоснователен. Сочи, че няма спор относно обстоятелството, че претенцията по делото е
свързана със споразумение от 08.01.2020 г., по което ответника Е. А. е един от четиримата
солидарни длъжници. Намира, че не е спорно обстоятелството, че вземането по това
споразумение е цедирано на ищеца „Кашир“ ЕООД от страна на „ДИ ЕС СМИТ
БЪЛГАРИЯ" АД и по този начин ищцовото дружество е станало кредитор по вземането.
Сочи обаче, че предвид ангажирано доказателство – споразумение между новия кредитор и
ищец в производството „Кашир“ ЕООД и първоначалния длъжник „ДИАГАЛПРИНТ" ООД
е сключено споразумение според което новия кредитор изцяло опрощава задължението на
„ДИАГАЛПРИНТ" ООД. Намира, че това е опрощаване на главния дълг и по силата на
чл.124, ал.2 от ЗЗД това действие следва да е освободило и останалите длъжници от
задълженията им към кредитора, произтичащи от преди това сключеното споразумение, с
което са поели задължения към кредитора. Тъй като освобождаването на „ДИАГАЛПРИНТ"
ООД от задължения по споразумението е станало преди завеждане на иска (през януари
2022 г) намира, че ответника не е бил задължен по споразумението още при предявяване на
иска. Ако съдът не приема тезата за опрощаване на дълга на единия от съдлъжниците
намира, че размерът на задължението е недоказан и на основание на чл.124, ал.2 от ЗЗД
6
следва да се приеме, че размерът на претенцията следва да бъде намален с една четвърт. Ето
защо моли претенцията да бъде отхвърлена изцяло или евентуално да бъде намалена, като
на ответника бъдат присъдени и сторените в производството разноски.
Конституираните в качеството на помагачи страни „ВЕЛПА - ПАК" ЕООД,
„ДИАГАЛПРИНТ" ООД и „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД не изпращат представители.
Настоящата искова молба като отговаряща на законовите изисквания се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се
установи следното от фактическа страна: В производството безспорно се установи
фактическата обстановка, описана в ИМ, а именно, че на 08.01.2020 г. между „Ди Ес Смит
България“ АД, ЕИК *********, като кредитор, от една страна и като солидарни длъжници
от друга страна – „Диагалпринт“ ООД, ЕИК *********, „Велпа“ ЕООД, ЕИК *********,
„Велпа – пак“ ЕООД, ЕИК ********* и ответника Е. И. А. е сключено споразумение с
нотариална заверка на подписите рег. №......2020 г. по общия регистър на нотариус с №71 на
НК с район на действие района на РС – Пазарджик (л.10 по делото). По силата на
Споразумението страните по него са се уговорили за доброволно извънсъдебно уреждане на
отношенията помежду си, произтичащи от сключени договори за търговска продажба на
стоки - хартии между „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД и „ДИАГАЛПРИНТ" ООД в периода
от 19.02.2019 г. до 19.06.2019 г. Съгласно тези договори, „ДИАГАЛПРИНТ" ООД е поело
задължението да заплати продажната цена на стоките, а „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД по
искане на купувача е доставяло стоките на „ВЕЛПА" ЕООД. За сключените в този период
договори са били издадени 23 броя фактури, описани в споразуменито, на обща стойност от
407 372.60 лв. В чл. 1 от Споразумението, „ДИАГАЛПРИНТ" ООД признава, че дължи на
кредитора „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД общата сума от 408 772.60 лв., представляващи
продажната цена за доставени стоки по 23 броя фактури в размер на 407 372.60 лв.
(съгласно пункт IІ от Споразумението) и 1 400 лв. направени разноски за сключване на
Споразумението (съгласно пункт III от Споразумението). Алинея 1 на същия член
предвижда, че издължаването ще се извърши на 15 отделни вноски за периода от 24.01.2020
г. до 28.03.2021 г., като алинеята съдържа подробна разбивка на всяка отделна вноска.
Съгласно чл. 4 от Споразумението, Е. И. А., „ВЕЛПА" ЕООД и „ВЕЛПА - ПАК" ЕООД
встъпват в дълга на „ДИАГАЛПРИНТ" ООД към „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД и се
задължават спрямо кредитора да отговарят за изпълнението на всички задължения, като е
договорено, че Е. И. А., „ВЕЛПА" ЕООД и „ВЕЛПА - ПАК" ЕООД ще отговарят солидарно
заедно с „ДИАГАЛПРИНТ" ООД към кредитора по отношение на всички задължения,
произтичащи от Споразумението. В ал. 2 на същия член е регламентирано, че кредиторът
има право да претендира изпълнението на задължението по Споразумението към всеки от
четиримата солидарни длъжници. С Договор за прехвърляне на вземания № ИД -
147/08.12.2021 („Договор за цесия") – л.15 по делото, сключен между „ДИ ЕС СМИТ
БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, като цедент, и „КАШИР" ЕООД, с ЕИК *********, като
7
цесионер, всички вземания на „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД към „ДИАГАЛПРИНТ"
ООД, „ВЕЛПА" ЕООД, „ВЕЛПА - ПАК" ЕООД и Е. И. А., произтичащи от Споразумението
са прехвърлени в полза на цесионера „КАШИР" ЕООД, ведно с всичките им обезпечения,
привилегии и принадлежности. Към датата на сключване на Договора за цесия,
непогасените вземания, произтичащи от Споразумението дължими от „ДИАГАЛПРИНТ"
ООД, Е. И. А., „ВЕЛПА" ЕООД, „ВЕЛПА - ПАК" ЕООД, са в размер на 129 533.66 лв. (сто
двадесет и девет хиляди петстотин тридесет и три лева и шестдесет и шест стотинки), като
сумата е формирана като сбор от пълния размер на непогасените на падежа вноски по чл. 1,
ал. 2, т. 12,13,14 и 15 от Споразумението, както и непогасена част от вноската по чл. 1, ал. 2,
т. 11 от Споразумението. Извършеното прехвърляне на вземания съгласно Договора за цесия
от 08.11.2021 г. е съобщено на Е. И. А. чрез отправено до него уведомление изх. №19.ИД от
14.02.2022 г. от страна на ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД – л.17 по делото, като е връчено
чрез куриерска фирма (Интерлогистика) на 17.02.2017 г., съобразно представено копие от
обратна разписка (л.18 от делото). Намира, че по този начин „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ"
АД е изпълнил задължението си по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
Отделно от уведомлението Е. И. А. е потвърдил знанието си за извършеното прехвърляне в
изложението на искова молба по чл. 629 от ТЗ, депозирана пред Софийски градски съд за
откриване на производство по несъстоятелност срещу „ВЕЛПА" ЕООД, копие от която
искова молба е приложена в копие по делото на л.20 и следващи.
Горните факти и обстоятелства се установяват от доказателствата, но и не се оспорват
между страните. Формиралият се спор касае единствено правната им оценка като ответника
не приема, че тези доказателства установяват възникване на задължение за него да заплати
претендираните в производството суми.
В производството е допусната от съда ССЕ, с въпроси зададени от ответника.
Последната не установява плащане на претендираните суми. В нея се отговаря на въпроси
касаещи отношенията на ищцовото дружество „Кашир“ ООД с конституираното в
производството трето лице – помагач „Велпа“ ЕООД (1, 2 и 3 въпрос) и цедентът по
договора за цесия – „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД (4, 5, 6 и 7), а отговорът на осми въпрос
е свързан с мораторна лихва върху определена сума, която не касае отношенията по
процесното споразумение и договор за цесия.
От ответника е ангажирано доказателство под форма на Споразумение, сключено на
31.08.2021 г. (л.116 и сл. от делото) по силата на което Е. А. е придобил от ищеца „Кашир“
ЕООД за придобиване на 100% от дяловете на „ВЕЛПА“ ЕООД за сумата от 255 001 евро.
Договорът явно е предоставен във връзка с установяване на възражението за прихващане по
вземане което ответника има срещу ищеца като неустойка в размер на 4 200 евро, дължими
по смисъла на чл.5.10 от посоченото споразумение между страните. Това задължение се
установява и от т.8 от приетата от съда ССЕ и не се оспорва от ответника, който признава,
че дължи посочената сума.
Предвид изложеното от фактическа страна съдът направи следните изводи: В
настоящото производство е безспорно установено, че по силата на упоменатото по-горе
8
споразумение от 08.01.2020 г. ответника Е. А. е поел задължение към „ДИ ЕС СМИТ
БЪЛГАРИЯ" АД солидарно с други трима съдлъжници -- „ДИАГАЛПРИНТ" ООД,
„ВЕЛПА" ЕООД, „ВЕЛПА - ПАК" ЕООД да заплати сумата от 407 372.60 лв., произтичащи
от задължения на „ДИАГАЛПРИНТ" ООД към „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД. Част от
сумите в размер на 129 533.66 лв. не били погасени. При това положение на 08.11.2021 г.
била извършена процесната цесия. Последната е редовна от външна страна. Предвид
доказателствата в производството посочени по-горе съдът приема, че в процесният случай
ответника е надлежно уведомен за извършване на цесия по отношение на неговите
задължения. Дори да се приеме, че той не е редовно уведомен от ищеца или третото лице
„ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД, следва да се има предвид, че цесията е двустранен договор
между цедент (прехвърлител на вземането) и цесионер (приобретател), като правната воля
на длъжника (в случая платец) не се взема предвид и е без значение за валидността на
договорът между цедент и цесионер. Същият поражда задължения само между страните по
договора (не и по отношение на длъжника по вземането). Нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД
(„Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.”) всъщност не касае редовността
на цесията като договор, а касае обстоятелството кога настъпва оповестителният ефект за
добросъвестните трети лица, включително и длъжника. Причина за това е, че ако длъжника
не знае за цесията посочената норма защитава неговия интерес, тъй като ако длъжника
изпълни на цедента, то това ще е редовно плащане. Ако обаче нему е съобщено за цесията
той вече не може редовно да изпълни на цедента, а е длъжен да изпълни само и единствено
на цесионера. При условие, че длъжника знае за цесията и изпълни на цедента, то подобно
изпълнение би било нищожно и не може да се противопостави на цесионера. Подобни
съображения от естество да направят явен договора за цесия касаят и отношенията с трети
лица. Това означава, че неизвестяването на длъжника не опорочава цесията и не това е
смисъла на законовия текст на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Този проблем е разгледан както в
теорията, така и в практиката и няма различни мнения. Стр. 162 от „Облигационно право”
П.Г., V издание, София 2013 г. – „ ... цесията не създава права и задължения за длъжника,
защото той не е страна по нея.” „Цедентът е длъжен да съобщи прехвърлянето на
вземането ... Правното значение на това задължение е, че от момента на съобщаването
длъжникът се обварзва спрямо цесионера.” В подобен смисъл и стр.496 „Облигационно
право. Обща част”, проф. А.К., ІV издание, „Сиби”, 2007 г. – „ Съобщението не е елемент
от фактическият състав, който поражда действие между страните. Правата по
цесията преминават върху цесионера със сключването на цесията. Значението на
съобщението е с оглед на третите лица – длъжника, правоприемниците и кредиторите на
цедента и цесионера.”.
В подобен смисъл се е произнесла и практиката: „При договора за цесия носителят
на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това положение, става промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, комуто
цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава от предишния кредитор върху
новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още
9
неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като
длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на
цесионера, а задължението му спрямо последния ще възникне едва след получаване на
съобщението от предишния кредитор. За да има цесията действие спрямо длъжника по
прехвърленото вземане, тя трябва да му се съобщи от цедента. Чл. 99, ал. 4 ЗЗД не
съдържат изискване за срок за съобщаване и форма за съобщаване. Няма значение и
начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на длъжника - това може да стане
по телефон, по телекс, по факс или писмено, като писменото съобщение не е
задължително да бъде изпратено по пощата. Смисълът на съобщението е да се пресече
възможността длъжникът да престира на лице, което не е кредитор, като се доведе до
знанието му станалата цесия и е без значение формата на извършеното съобщение,
защото тя не е условие за валидност.” – Р от 03.03.2007 г. по т. д. №889/2006 г. на ІІ ТО на
ВКС. Ето защо възраженията на ответника против редовността на цесиите са напълно
неоснователни.
Ответника не установява друг съществен факт, който би го освободил от
задълженията му, а именно плащането на задълженията, незовисимо дали то е било
направено от самия него или от друг от солидарните длъжници. Не се твърди, че такова има,
няма и доказване в подобна насока.
Всички останали възражения на ответника са несъстоятелни и не намират опора в
правната уредба. След подписването на споразумението не може да се приеме, че има главен
дълг. Освобождаването на първоначалния длъжник - „ДИАГАЛПРИНТ" ООД от цесионера
(приобретателя на вземането) е без значение за задължението на ответника, в качеството му
на солидарен длъжник, тъй като подобно освобождаване от задължение касае цесионера и
„ДИАГАЛПРИНТ" ООД, а не поетото от ответника задължение.
В рамките на производството ищецът е направил разноски за 10 855.13 лв., от които
5 481.13 лв. – държавна такса 5 124 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС и 250 лв. –
възнаграждение по експертиза. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 9 451.96 лв., представляващи разноските в производството съобразно с уважената
част на иска.
Не се приемат като основателни възраженията за намаляване на задължението с
една четвърт, предвид нормата на чл.124, ал.2 от ЗЗД.
Основателно е направеното възражение за прихващане на претендираната сума със
сумата от 4200 евро и по-точно с левовата и равностойност – 8 214.49 лв. Т.е. ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 121 319.17 лв. , в останалата част до пълния
предявен размер или за сумата от 8 214.49 лв. искът следва да бъде отхвърлен поради
направеното възражение за прихващане.
Сторените от страните разноски са ,както следва: ищецът е направил разноски в
производството в размер на 15 276.98 лв., а ответникът разноски в размер на 6 000 лв.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в
10
размер на 14 308.18 лв., съобразно с уважената част на иска.
Следва ищецът да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски в
размер на 380.50 лв., съобразно с отхвърлената част на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. И. А., ЕГН .... гр. Шумен, ул. „....“ №12 да заплати на „Кашир“ ЕООД,
ЕИК-*********, гр. София, ж.к. ....“, бл.249, вх. „А“, ет.2, ап.5, представлявано от
управителя Е.П.С. сумата от 121 319.17 лв. (сто двадесет и една хиляди триста и
деветнадесет лева и седемнадесет стотинки), дължими от ответника в качеството му на
солидарен длъжник по споразумение от 08.01.2020 г., сключено между „Ди Ес Смит
България“ АД, ЕИК *********, като кредитор, от една страна и като солидарни длъжници
от друга страна – „Диагалпринт“ ООД, ЕИК *********, „Велпа“ ЕООД, ЕИК *********,
„Велпа – пак“ ЕООД, ЕИК ********* и ответника Е. И. А. с нотариална заверка на
подписите рег. №......2020 г. по общия регистър на нотариус с №71 на НК с район на
действие района на РС – Пазарджик и по Договор за прехвърляне на вземания № ИД -
147/08.12.2021 („Договор за цесия"), сключен между „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД, с
ЕИК *********, като цедент, и „КАШИР" ЕООД, с ЕИК *********, като цесионер, всички
вземания на „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ" АД към „ДИАГАЛПРИНТ" ООД, „ВЕЛПА"
ЕООД, „ВЕЛПА - ПАК" ЕООД и Е. И. А.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Кашир“ ЕООД, ЕИК-*********, гр. София против Е.
И. А., ЕГН .... гр. Шумен иск да бъде осъден последния да заплати сумата от 8 214.49 лв.
(осем хиляди двеста и четиринадесет лева и четиридесет и девет стотинки) с равностойност
4 200 (четири хиляди и двеста) евро, представляващи разликата между предявения размер на
иска 129 533.66 лв. (сто двадесет и девет хиляди петстотин тридесет и три лева и шестдесет
и шест стотинки) и размерът, до който искът е уважен - 121 319.17 лв. (сто двадесет и една
хиляди триста и деветнадесет лева и седемнадесет стотинки), поради извършено в
производството от ответника възражение за прихващане, произтичащо от вземане за
неустойка посочено в чл.5.10 от Споразумение, между страните от 31.08.2021 г. за
придобиване на 100% от дяловете на „ВЕЛПА“ ЕООД за сумата от 255 001 евро
ОСЪЖДА Е. И. А., ЕГН .... гр. Шумен да заплати на „Кашир“ ЕООД, ЕИК-
*********, гр. София сумата от 14 308.18 лв. (четиринадесет хиляди триста и осем лева и
осемнадесет стотинки), представляващи разноските направени от ищеца предвид уважената
част на иска.
ОСЪЖДА „Кашир“ ЕООД, ЕИК-*********, гр. София да заплати на Е. И. А., ЕГН ....
гр. Шумен сумата от 380.50 лв. (триста и осемдесет лева и петдесет стотинки),
представляващи разноските направени от ответника предвид отхвърлената част на иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
11
чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
12