О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 1501
град Бургас
, 09.08. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
.............09.08……..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Таня Русева-Маркова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1106 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на „Профи кредит България“ЕООД-гр.София–ищец по гр.д. № 8501/2018 год. по описа на Районен
съд-Бургас против решение № 970/25.04.2019 год. постановено по същото дело ,с което е са отхвърлени исковите претенции срещу длъжника по договора за потребителски
кредит от 25.09.2011 г. А.Е.И. от гр.Бургас
за сумата от 5309,97 лв.-предсрочно изискуема главница и 221,06 лв.-неустойка за обезщетяване на
вреди от разваляне на договора ,ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане ,за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6293/2018 г.
на РС-Бургас .
Въззивникът
изразява
недоволство от решението , като счита
същото за неправилно и необосновано,в нарушение
на материалния закон .
Обосновават се подробни съображения
против изводите на първоинстанционния
съд за нищожност на клаузите по договора
за потребителски кредит ,уговарящи дължимото заплащане на възнаградителна лихва като противоречащо на добрите нрав и заобикалящи
императивни правни норми на закона на осн.чл.26 ал. 1 т. 3 ГПК вр.чл..19 ал. 4 от ЗПК,както и че
процесния договор не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и
уговорените ГЛП и ГПР се явяват неравноправни клаузи –такива ,на които длъжникът
не е можел да влияе.
Подробно
се излагат аргументи ,че договорът отговаря на императивните изисквания на чл.
11 ал. 1 т. 10 от ЗПК-съдържа всички необходими реквизити на такъв тип договор ,сключен е след
постигане на съгласие на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи;към момента на
подписването му всички полета на предоставения му европейски формуляр са попълнени от страна на ответника ,в това
число и параметрите на кредита.Към
момента на подписването на договора ответникът е бил наясно каква е общата сума ,която ще трябва да
върне и се е съгласил с всички клаузи с
необективирането на желанието да се откаже от договора-каквата възможност му е
дадена в чл.7.1 от ОУ към договора.
Излагат
се подробни доводи и във връзка със заключението на съда ,че договорената
възнаградителна лихва не отговаря на законовите ограничения .Доколкото в отношенията между страните действа
принципът на свободно договаряне /чл.9 ЗЗД/,се подчертава ,че по своя воля страните са се съгласили да сключат процесния
договор с годишен лихвен процент от 97,65% и ГПР от 146,84% -за което ответницата
се е съгласила още на преддоговорния
етап и с подписването на договора /от
който е можела да се откаже/.Итъй като параметрите на добрите нрави не могат да
се извлекат по тълкувателен път ,ответницата е следвало да посочи
кои конкретно добри нрави са нарушени ,каквото позоваване в случая
липсва .Съгласно критериите за поведение ,установени в обществото по отношение
на лихвените проценти по потребителските кредити от небанкови институции
,уговорения лихвен процент от 97,65% и ГПР в размер на 146,84%не противоречи на
добрите нрави според въззивника . Няма пречка страните да уговарят и възнаградителна лихва или неустойка над размера на законовата
лихва и тяхната свобода на договаряне не
е ограничена от разпоредбата на чл.10 ал.2 от ЗЗД. Не е нарушение на законовото
изискване ,както и на добрите нрави ,като уговореният размер на „оскъпяване“ на
заетите парични средства не противоречи
на добрите нрави ,тъй като не злепоставя
интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение.
Подробно се излагат съображения относно становището на съда ,че в процесния
договор за револвиращ кредит има
неравноправни клаузи,отнасящи се до размера на уговорената
възнаградителна лихва по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.Оспорва се и заключението
,че след прекратяването на договора
настъпилага предсрочна изискуемост
на вземането не е изрично обявена на длъжника .Сочи се ,че в чл.12,3 от Общите условия към
ДПК била уговорена предсрочна изискуемост на кредита при просрочие на една
месечна вноска с повече от 30 дни.В случая длъжникът сключил договора за кредит
с небанкова институция , поради което по отношение на същия кредит не намирал
приложение т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС; цитирани са решения на
съдилища в РБългария.При неприложимост на чл. 60 ал. 2 ЗКИ в отношенията на
небанковите кредитори с техните клиемни липсвала нормативна опора за настъпването на последиците ,които въвеждат допълнителни преюдициални условия
извън договорно утвърдените ,поради което и указанията на ТР № 4/2014 г. не
следва да бъдат прилагане в конкретния казус.
Моли
се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважат исковите
претенции.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок
и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения отговор
по реда на чл. 263 ГПК въззиваемия ответник,чрез назначения му особен
представител ,оспорва въззивната жалба и
счита ,че при постановяване на решението не са допуснати визираните в нея
нарушения. Излага подробни съображения във връзка с възраженията на въззивника
,,обосновавайки няхната неоснователност .
Като има предвид горното и на осн.чл.
267 ГПК ,Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го
насрочва за 09.10.2019 г. от 10,10 часа ,за която дата да се призоват страните
.
ПРЕПИС
от настоящата определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.