Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр. Карлово, 07.01.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на втори
декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Красимира Божакова, като
разгледа АХД № 767 по описа на Карловски районен съд за 2019 година, докладвано
от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на
Ф.Н.М. с ЕГН: ********** ***, против Заповед за задържане на лице с рег.№ **г.,
издадена от П.П. – полицай на длъжност Началник
участък гр.С.. при РУП К… при ОД на МВР П..
Ф.М. оспорва законосъобразността на заповедта за
задържане и моли за отмяната й. Счита, че същата е неправилна,
незаконосъобразна, издадена в нарушение на приложимия материален закон.
Ответникът счита жалбата изцяло за неоснователна. Становището
му е да се потвърди заповедта за задържане, като излага подробни писмени
съображения.
Районна прокуратура гр.Карлово не изпраща представител.
Предмет на оспорване е Заповед за задържане на лице с
рег.№ **г., издадена от П.П. – полицай на длъжност
Началник участък гр.С. при РУП К.. при ОД на МВР П... С нея, на основание чл.72,
ал.1 от ЗМВР е разпоредено задържане за срок до 24
часа на лицето Ф.Н.М. с ЕГН: ********** ***. Като мотиви е посочено, че е извършител
на престъпление по чл.343в, ал.1 от НК, по БП №622/06.11.2019г. по описа на РУП
Карлово.
Във връзка с подадената жалба и образуваното въз
основа на нея съдебно производство, освен представените от жалбоподателя
писмени доказателства, съдията докладчик е изискал от ответника и от РП Карлово
представяне и на други доказателства послужили при постановяване на оспорената
заповед за задържане. Изисканите доказателства са постъпили своевременно в РС
Карлово и са следните: Заповед за
задържане на лице, разписка, свид. за съд, справка от
РП Карлово, копие от постановление за привличане на обвиняем и Заповед за ПАМ. По
искане на ответника са разпитани и свидетелите Р.Р.А.,
Д.В.В., И.Г.Т. и Д.С.Н., като съдът кредитира
показанията им.
От така представените доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 06.11.2019 г. около 09:00 ч. служителите на РУП
Карлово – св.Р.Р.А.
и св.Д.В. *** от улицата спрели за проверка МПС - джип „Сузуки“
с рег. № **управляван от жалбоподателя М.. При проверката се оказало, че
регистрационните табели поставени на това МПС са издадени за друго превозно
средство и, че водачът М. не притежава СУМПС. Докладвали за случилото се в ОДЧ,
като уведомили и Началник участъка в гр.С. при РУП Карлово при ОД на МВР
Пловдив – инсп. П.. Било образувано БП №622/2019г. по
описа на РУП Карлово за престъпление по чл.343в, ал.1 от НК, по което били
извършени съответните процесуално-следствени действия. С оглед така
установеното и наличните данни за извършено престъпление, инспектор П.П. пристъпил към съставяне на оспорената в настоящото
производство Заповед за задържане на лице с рег.№ **г., с която на основание
чл.72, ал.1 от ЗМВР е разпоредил задържане на лицето Ф.Н.М. с ЕГН: ********** ***
за срок от 24 часа. Като фактическо основание за постановяване на заповедта е
записано, че е извършител на престъпление по чл.343в, ал.1 от НК, по БП
№622/06.11.2019г. по описа на РУП Карлово. Въз основа на така постановената
заповед, М. е бил задържан в помещение за временно задържане в РУП Карлово при
ОД на МВР П… от 10.30 часа на 06.11.2019 год. Видно от попълнената към
заповедта разписка, Ф.Н.М. е бил освободен на 07.11.2019 год. в 09.05 часа. Видно
от справка от РП Карлово и копие от постановление за привличане на обвиняем на
11.11.2019г. М. е привлечен като обвиняем за
престъпления по чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК и по
чл.345, ал.1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Недоволен от
така постановената заповед за задържане на лице с рег.№ **г., Ф.Н.М. оспорва
същата, като твърди, че в нея липсват конкретно изложени мотиви, които да
обосноват необходимостта от разпореденото полицейско
задържане за срок от 24 часа и, че не е посочена коректно правната норма по
която е задържан.
Оспорването е направено от лице с правен интерес, което е адресат на заповедта, поради което оспорването е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Нормата на чл.168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън
правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
След извършена преценка съдът намира, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл.72,
ал.1 от ЗМВР, във вр. с чл.142, ал.1, т.1 от същия
закон, но при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административно-производствените правила и в противоречие материално-правните
разпоредби.Този извод се налага по следните съображения:
Заповедта е издадена в нарушение на общата разпоредба
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което представлява съществено нарушение на административно
производствените правила. В същата липсва описание на фактическите основания за
издаването й. Съдът не може служебно да подвежда установените от него факти по
делото под съответната правна норма, когато това не е направено от компетентния
орган. Съдът само е длъжен служебно да установи, така посочените в акта
фактически основания, установяват ли се от данните по делото и съответни ли са
на дадената им правна квалификация или не. Именно с тази цел е предвидено
императивното задължение на административния орган да мотивира своя акт така,
че да може при съдебния контрол да се извърши проверка на законосъобразността и
правилността на властническото волеизявление. При условие, че актът по никакъв
начин не сочи в себе си фактически основания за издаването си, то с оглед
изискванията на закона /АПК/ съдът не може да извърши правилно своя контрол
върху решаващата воля на органа и единствената процесуална възможност е да
постанови отмяната на същия.
Съгласно чл.74, ал.2 от ЗМВР, заповедта за задържане
трябва да съдържа задължителни реквизити, сред които името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта, фактическите и правни основания за
задържането, данни, идентифициращи задържаното лице, датата и часът на
задържането и т. н. Следователно, по силата на специалната правна норма в
заповедта трябва да е посочено не само правното основание, но е необходимо да
има посочване и на конкретни обстоятелства като основание за задържането на
лицето.
В конкретния случай в заповедта не са посочени
фактическите и правни основания за издаването й. Описанието на фактическата
обстановка е сведено единствено до посочване на „извършител на престъпление по
чл.343в, ал.1 от НК, по БП №622/06.11.2019г. по описа на РУП Карлово“ което от
своя страна не дава яснота каква е фактическата обстановка при задържането на
жалбоподателя и за какво престъпление се задържа.
От друга страна в оспорения административен акт е
възпроизведена част от хипотезата на правната норма, посочено е като основание
за издаването чл. 72, ал. 1, т…. от ЗМВР, като не е конкретизирано на кое от
посочените седем основания се задържа лицето. С това си съдържание оспорената
заповед не отговаря на изискването за форма. Специалната разпоредба на чл. 74,
ал. 2, т.2 от ЗМВР въвежда императивно изискването за посочване на фактическите
и правни основания за издаването на заповедта за задържане. Непосочването им е
съществено процесуално нарушение и нарушение на изискването за форма, което
ограничава не само правото на защита на засегнатото лице, но и препятства съда
да извърши преценка за законосъобразност. От така формулираната заповед за
задържане не става ясно за кое от посочените в чл. 72, ал.1 от ЗМВР седем
основания лицето е задържано – за което има данни, че е извършило престъпление
ли, което пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба ли,
или при невъзможност да се установи самоличността му и т.н. и т.н.
Липсата на фактически основания за издаване на
административния акт представлява съществен порок във формата му и е
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна, тъй като възпрепятства съда да
извърши проверка за съответствието на акта с материалния закон.
Ето защо, съдът намира обжалваната заповед за
незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и своевременно направеното
искане от пълномощника на жалбоподателя, на основание чл.143, ал.1 от АПК
ответната страна ще следва да бъде осъдена да му заплати сторените по делото
разноски общо в размер на 510 лева, от които 10 лева държавна такса и 500 лева
за адвокатско възнаграждение, които са реално заплатени по представения договор
за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ф.Н.М. с ЕГН: ********** ***
Заповед за задържане на лице с рег.№ **г., издадена от П.П.
– полицай на длъжност Началник участък гр.С. при РУП К.. при ОД на МВР П.. с
която на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР е заповядано задържане за срок от 24
часа на Ф.Н.М. с ЕГН: ********** в помещение за временно задържане на РУ на МВР
гр. К...
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.П.. да заплати на Ф.Н.М.
с ЕГН: ********** сума в размер на 510 лева, от които 10 лева държавна такса и
500 лева за адвокатско възнаграждение лева, явяващи се разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.