Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Ловеч, 01.11.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора ....................., като разгледа
докладваното от съдия Христова адм.д. №253/2022г. по описа на АдмС Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.145 и сл.
от АПК във връзка с чл.211 от Закон за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Административното дело е
образувано по жалба на С.Е.М. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против
Заповед № 297з-145 от 28.06.2022г. на Началника на Районно управление Луковит
към ОДМВР Ловеч. С оспорената заповед на М. е наложено на основание чл.194,
ал.2, т.4 и чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР дисциплинарно наказание „Порицание” за
срок от шест месеца.
В жалбата си оспорващият излага,
че процесната заповед е незаконосъобразна, издадена при неспазване на
предвидената в закона форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, които накърняват в значителна степен
правото му на защита и правото му да научи какво точно нарушение му се вменява,
както и че заповедта е в противоречие с материалноправните разпоредби. Доводите
за това са, че същата е издадена при съобразяване само на една част от събраните
в хода на дисциплинарното производство сведения, обективирани в докладни
записки, а други не са приети за относими. По същество се отрича извършването
на нарушение на служебната дисциплина, като се излага, че твърдението, изложено
в заповедта, че жалбоподателят е нарушил субординацията и не е зачитал
достойнството на ръководителите си е невярно. На следващо място жалбоподателят
излага, че наличието на противоречия в оспорваната заповед го лишава от
възможността да разбере какво точно е нарушил. Твърди се също, че заповедта в
частта й относно определянето на вида и размера на наложеното наказание не е
мотивирана, тъй като не съдържа обосновка за налагането му съгласно
изискванията на чл.206, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, съобразно тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното му поведение като държавен служител по време на
службата, като сочи, че дисциплинарнонаказващият орган не е взел под внимание
неговите възражения. В заключение се иска отмяна на обжалваната заповед, както
и присъждане на сторените разноски по делото.
В съдебно заседание и в писмени
бележки оспорващият чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на заявените в
нея основания и моли да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, претендира направените разноски в производството.
В съдебно заседание ответникът по
жалбата не се явява и не се представлява, не ангажира становище.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и
от доказателствата по делото (л.6, л.35, л.38) се установява, че жалбоподателят
мл. експерт С.Е.М. заема длъжността младши оперативен дежурен в „Оперативна
дежурна част“ към РУ Луковит при ОДМВР Ловеч.
На 25.05.2022г. до Началника на РУ
Луковит е изготвена докладна записка рег.№ 297р-10396/25.05.2022г. (л.29) от
ст. инспектор П.П. – Началник група „ОП“ при РУ Луковит. Съгласно докладната
записка, на 25.05.2022г.
сутринта около 08:45 ч. ст. инспектор П. се намирал на първия етаж в РУ Луковит
„в стаята на КАТ“, като разговарял с инспектор Г.Й. относно маршрутите за деня
на служителите от „КАТ и ППД“, като там бил и мл. инспектор Г.Г.. В стаята влязъл
мл. експерт С.М., като попитал колко наряда има през деня и нощта. Инспектор Г.Й.
му отговорил, че през деня са два наряда, а през нощта е един наряд. В
докладната записка се излага, че тогава мл. експерт С.М., без да попита защо е
такова разпределението на нарядите, започнал да говори: „Какви са тези тъпотии,
малоумщина, какви са тези графици“, след което излязъл от стаята.
Във връзка с постъпилите данни от
тази докладна записка, със Заповед №297з-126/02.06.2022г. (л.11-12), Началникът
на РУ Луковит образува дисциплинарно производство срещу младши експерт С.М.. Със
заповедта е назначена като дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) комисия в
състав инспектор Л.Й.и инспектор Х.П... Оспорващият е запознат със заповедта на
06.06.2022г. срещу подпис (л.12).
Резултатите от проверката на
комисията са обективирани в обобщена справка с рег. № 297р-11889/13.06.2022г.
(л.18-19). В нея ДРО е направил извод, че с поведението си С.М. – младши
оперативен дежурен в РУ Луковит, е нарушил Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, тъй като е бил длъжен да зачита достойнството и правата
на ръководителите и да спазва необходимата субординация в служебни помещения. В
обобщената справка е посочено също, че с действията си М. не е зачел
достойнството на ст. инсп. П., като е демонстрирал пренебрежително и
неуважително отношение, с което е нарушил разпоредбите на чл.56 от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните
работи.
С писмена покана рег. №
297р-11947/14.06.2022г. (л.21) оспорващият е поканен да се запознае с
обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство, като е
уведомен за възможността да даде допълнителни обяснения или възражения. Той е
запознат със справката на 15.06.2022г. срещу подпис в нея. В дадения 24-часов
срок последният подава възражение с рег.№ 297р-12174/16.06.2022г. (л.16-17).
Във възражението си М. подробно е изложил съображенията си по отношение на ситуацията
от 25.05.2022г., по повод на която било образувано дисциплинарното
производство. Изтъкнал пред ДРО, че не се е изразявал: „Какви са тези тъпотии,
малоумщина, какви са тези графици“, както е посочено в докладната записка на
ст. инсп. П., както и че в депозираните сведения от другите двама присъствали
служители – инсп. Й. и мл. инсп. Г., липсвала подобна констатация.
На 21.06.2022г. ДРО изготвя
писмено становище с рег. № 297р-12477 (л.13-15) до Началника на РУ Луковит, в
което излага фактическата обстановка, установените нарушения и наказанието,
което се предвижда за тях (идентично на обобщената справка), като за
жалбоподателя е посочил още, че същият съгласно кадровата справка по време на
службата си е награждаван един път с „Писмена похвала“, както и че няма
незаличени наказания и че към момента на извършаване на проверката не е бил в
срока на наложено такова. В справката комисията прави предложение дисциплинарнонаказващият
орган (ДНО) да наложи на М. дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест
месеца за извършеното от него нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР.
В административната преписка и по
делото не са представени доказателства Началникът на РУ Луковит да е изискал от
мл. експерт С.М. писмени обяснения или да е поканен да бъде изслушан преди
налагане на наказанието. Като с нарочна молба с вх. № 2949/25.08.2022г. в АдмС
Ловеч (л.78) ответният административен орган изрично е декларирал, че няма
други налични доказателства, които да не са изпратени на съда и касаещи
оспорвания акт.
В резултат на проведеното
производство ДНО – Началникът на РУ Луковит, издава оспорената Заповед № 297з-145/28.06.2022г.,
с която на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, е наложено
на оспорващия дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца за
извършено от последния нарушение на служебната дисциплина. В заповедта
идентично на обобщената справка и становището на ДРО е прието, че мл. експерт С.Е.М.
по време на изпълнение на служебните му задължения на 25.05.2022г. около 08:40 ч.
в сградата на РУ Луковит в стаята на КАТ е отправил обидни думи, насочени към
ст. инсп. П.С.П. – началник група „ОП“, като с действията си не е зачел
достойнството му, демонстрирал е пренебрежително и неуважително отношение, с
което е нарушил разпоредбата на чл.56 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в Министерство на вътрешните работи: „Държавният служител зачита достойнството и
правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в
служебни помещения, така и на обществени места“.
По делото към административната
преписка освен изброените по-горе доказателства са представени от ответника и
обяснение от мл. експерт С.М. от 06.06.2022г. (л.22-24), сведение от ст. инсп. П.П.
от 09.06.2022г. (л.25), сведение от инсп. Г.Й. (л.26), сведение от мл.
инспектор Г.Г. (л.27), протокол за приобщаване и запознаване с материалите от
постъпили данни в докладна записка № 297р-10396/25.05.2022г. (л.28), докладна
записка с рег. № 297р-10396/25.05.2022г. от ст. инспектор П. (л.29), докладна
записка с рег. № 297р-10442/25.05.2022г. от инсп. Г.Й. (л.30), докладна записка
с рег. № 297р-10495/26.05.2022г. от мл. инспектор Г.Г. (л.31), докладна записка с рег. №
297р-10525/26.05.2022г. от мл. експерт С.М. (л.32-33), акт за встъпване в
длъжност (л.35), длъжностна характеристика (л.37) и кадрова справка на
наказания служител (л.39) и др.
В съдебното производство са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели – служителите,
присъствали на 25.05.2022г. в стаята за контрол на пътното движение в РУ
Луковит при развилата се ситуация, по повод на която е образувано
дисциплинарното производство срещу М..
От разпита на св. Г.Й. се
установява, че на въпросната дата се е намирал в стаята с другите двама
свидетели по делото, а именно ст. инспектор П.П. – Началник група „Охранителна
полиция“ и мл.инспектор Г.Г.. Докато обсъждали документи на другото бюро, в
стаята влязъл М. и попитал този ден колко патрула има за денонощието, дали един
или два. Той отговорил, че през деня и вечерта има по един патрул. Свидетелят
посочва, че М. гледал с лице към стената и графика с гръб към останалите в
залата и само казал, че това е недопустимо, малоумна работа. Като свидетелят
пояснява, че М. не се е обръщал конкретно към някой от присъстващите, въпреки
че самият Й. е изготвил графика, но не го е приел като нещо обидно.
В показанията си св. Г.Г.
възпроизвежда ситуацията от сутринта на 25.05.2022г. по аналогичен начин. Също
като св. Й. сочи, че в стаята за контрол на пътното движение в РУ Луковит М.
бил с гръб към останалите присъстващи и след като погледнал графиците, изразил
негодувание по отношение на съставянето им, но не е чул М. да конкретизира
някой от присъстващите. Не е и възприел жалбоподателят да е обидил някой от
ръководството.
Св. П.П. прави изложение на
фактическата обстановка от 25.05.2022г., което се покрива с посоченото от него
в докладната записка, по повод на която е образувано дисциплинарното
производство, като допълнително сочи, че спрямо него М. не се намира в
йерархическа подчиненост.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок (Заповед №297з-145/28.06.2022г. е връчена лично
на М. на 29.06.2022г., видно от саморъчния му подпис на нея, а жалбата е
заведена при АО на 12.07.2022г., вх. №297000-4900). Оспорената заповед съдържа
волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси
на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от
лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и
пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за
основателна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Не се спори между страните, а и
от Удостоверение УРИ 295р-11220/15.07.2022г. на Директора на ОДМВР Ловеч (л.6)
се установява, че мл. експерт С.Е.М. е държавен служител в ОДМВР Ловеч на
длъжност младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ при РУ Луковит
към ОДМВР Ловеч. В това си качество същият е държавен служител по смисъла на чл.142
и чл.143 от ЗМВР.
Длъжността Началник на РУ Луковит
към ОДМВР Ловеч е сред изброените в чл.204, т.4, вр. чл.197, т.3 от ЗМВР „служители
на висши ръководни и ръководни длъжности”, следователно заемащият я служител разполага
с компетентност да налага дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение
на жалбоподателя (порицание – чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР). Заповедта е издадена
от ст. инсп. Г. Д.Г., началник група „Криминална полиция“ в РУ Луковит, при
условията на заместване – съгласно Удостоверение УРИ 295р-11221/15.07.2022г. на
Директора на ОДМВР Ловеч (л.5) и Заповед № 295з-881/26.04.2022г. (л.79), с
която Директорът на ОДМВР Ловеч е възложил на ст. инсп. Г. от 26.04.2022г. да замества
Началника на РУ Луковит до завръщането му и да изпълнява функциите по общо и
непосредствено ръководство на РУ Луковит, които е изпълнявал и към датата на
издаване на оспорената заповед. Поради изложеното съдът намира, че заповедта е
издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ
дисциплинарната власт по отношение на служителя.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма, подписана е от нейния издател. Обжалваният
административен акт обаче не съдържа необходими реквизити, съгласно изискването
на чл.59, ал.2, т.4 във вр. с чл.146, т.2 от АПК и чл.210, ал.1 от ЗМВР.
В заповедта не са посочени както
разпоредбата на чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, така и разпоредбата на чл.200, ал.2
от ЗМВР. Доколкото в чл.197, ал.1 от ЗМВР са изброени различните видове
дисциплинарни наказания, то от страна на ответния административен орган е
следвало да бъде конкретизирана приложимата хипотеза от тази разпоредба.
На
следващо място, съгласно чл.210, ал.1
от ЗМВР дисциплинарно наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и
наказанието, което се налага, срокът на наказанието, както и пред кой орган и в
какъв срок може да се обжалва заповедта. В конкретния случай заповедта само
формално отговаря на тези изисквания. Неясно остава какъв е конкретният фактически състав на
дисциплинарното нарушение – „нарушаване на етичните правила на поведение“. В
тази връзка следва да се посочи, че цитираната в обжалваната заповед норма на
чл.56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, не съдържа
конкретен състав на дисциплинарно нарушение.
Съдът
счита, че при фактическото описание на нарушението ДНО е изложил
предимно не толкова факти, колкото изводи по отношение на поведението на
наказания служител. В обстоятелствената част на процесната заповед се сочи: „С
поведението си младши инспектор С.Е.М. – младши оперативен дежурен в РУ Луковит
при ОДМВР Ловеч е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи, като е бил длъжен да зачита достойнството и правата
на ръководителите си и да спазва необходимата субординация в служебни
помещения. Същият с поведението си не се е обърнал към най-старшия ръководител
във връзка с възникналите въпроси за наряда, като е изразил мнение и обидни
думи „тъпотии и малоумщина“, насочени към служителя, изготвил графика а именно
ст. инсп. П.П. ***.
Лисват
обаче фактите, които са мотивирали ДНО да направи изводи, че М. е извършил
действия, с които е нарушил етичните правила на поведение на държавните
служители в МВР. Това процесуално нарушение съдът намира за съществено, защото
допускането му не дава възможност да се установи кои точно факти наказващият
орган е приел, че са се осъществили и по повод на тях е направил извод за
допуснато нарушение на етичните правила, с изключение на твърденията, че след
запознаване с графиците за работните смени мл. експерт М. е отправил обидни
думи, насочени към ст. инсп. П..
Фактическата
обстановка, съдържаща се в заповедта, е непълна и неясна. ДНО не е изложил
никакви съображения как е установил и защо е приел, че изречените от М. думи по
отношение на съставянето на графиците на 25.05.2022г. са насочени именно към
ст. инсп. П.. От показанията на разпитаните по делото свидетели еднопосочно се
установява, че докато е гледал въпросните графици в стаята за контрол на
пътното движение в РУ Луковит, жалбоподателят М. е бил с гръб към останалите
присъстващи – св. Й., св. Г. и св. П.. И двамата свидетели Г. и Й. са
възприели, че М. не се е обръщал конкретно към някой от присъстващите, нито че
същият е казал нещо обидно. Единствено св. П., по повод на чиято докладна
записка е образувано дисциплинарното производство, се е почувствал засегнат от думите
на М.. Но това негово субективно усещане не би могло да послужи за обективно
обстоятелство само по себе си, което едностранно да бъде възприето от ДНО за
дисциплинарно нарушение. Съдът не кредитира показанията на свидетеля П. в тази
част, доколкото в същите се съдържат малко факти и предимно изводи – „…в
неговата длъжностна характеристика не влиза да се интересува каква е
разстановката, кой я е направил, защо го е направил, това са задължения на
други длъжностни лица…“.
Ето защо съдът приема, че е
налице основанието на чл.146, т.2 от АПК и чл.210, ал.1 от ЗМВР – оспорената
заповед не отговаря на изискванията за форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което
е самостоятелно основание за отмяната й като незаконосъобразна. Същото обуславя
и противоречие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби, като
съображенията на съда в тази насока, ще бъдат изложени по-долу.
При издаването на оспорената
заповед е налице и допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Преписката не съдържа покана или друг
документ, с който служителят е поканен в конкретен ден и час да даде устни
обяснения или срок, в рамките на който да представи писмени такива. С нарочна молба с вх. № 2949/25.08.2022г. в
АдмС Ловеч ответникът изрично е декларирал, че няма други налични
доказателства, които да не са изпратени на съда и касаещи оспорения акт.
Както бе посочено по-горе, налице
е покана за запознаване с обобщена справка и материалите по дисциплинарното
производство и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения, която
покана е от дисциплинарно-разследващия орган (л.21). Същата е от 14.06.2022г. и
за основание за поканата са вписани нормите на чл.207, ал.11, вр. ал.8, т.1 от ЗМВР и чл.50, ал.1 от Инструкция №
8121з-877/06.07.2021г., вкл. възможността за предоставяне на допълнителни
писмени обяснения или възражения в деловодството на РУ Луковит в срок от 24
часа след запознаване с обобщената справка – съгл. чл.207, ал.10 от ЗМВР. Следва
да се посочи, че тази покана е от дисциплинарно-разследващия орган и не е
идентична с поканата по смисъла на чл.206, ал.1 от ЗМВР. Съгласно последната, ДНО
е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Задължението
е еднозначно и императивно, и не е изпълнено в случая. Поканата по чл.207 от ЗМВР
е получена на 14.06.2022г. На 16.06.2022г. служителят е представил писмено възражение
по справката (л.16-17), в което ясно е посочено, че е на основание чл.207, ал.10
от ЗМВР. Писменото възражение по чл.207, ал.10 от ЗМВР не е идентично с писмените
обяснения по чл.206, ал.1 от ЗМВР, каквито в случая няма данни да са поискани,
както и отсъства информация за покана за изслушване на служителя от ДНО. В
оспорената заповед също отсъства позоваване на приети писмени обяснения на
основание чл.206, ал.1 от ЗМВР или проведено изслушване на служителя.
Разпоредбата на чл.206 от ЗМВР
осигурява възможност на дисциплинарно-наказващия орган да получи непосредствени
впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението
му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и
отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна
отговорност възможност да изрази становище по случая, да обясни поведението си.
ДНО има задължение да събере всички относими за случая доказателства – както
обвинителни, така и защитни. Същият не е обвързан със становището на комисията
за проверка, а следва съгласно чл.206, ал.4 от ЗМВР самостоятелно в рамките на
правомощията си да оцени всички събрани в хода на производството доказателства,
преди да постанови акта си. Самостоятелната преценка на ДНО произтича от
правомощията му и в случая доказателства за осъществяването й не са налице.
Пропускът представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Съдебната практика както на административните съдилища, така и на ВАС
е еднозначна в тази насока – допуснато от ДНО нарушение на чл.206, ал.1 от ЗМВР
е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание.
Отделно от горното, нито ДРО,
нито ДНО са обсъдили депозираните от М. възражения от 16.06.2022г. (л.16-17). В
обжалваната заповед единствено се съдържа бланкетно посочване на същите, без
обаче да са обсъдени по същество.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че е налице и отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК.
Оспорената заповед е издадена и при
неправилно приложение на материалния закон.
От
събраните доказателства, в т.ч. и всички сведения, които са депозирани в хода
на дисциплинарното производство, не се установяват твърденията в заповедта,
които ДНО счита, че следва да се възприемат като фактически основания за
наложеното наказание. Изразяването на мнение от страна на наказания служител
относно работния процес само по себе си не би могло да съставлява нарушение на
служебната дисциплина, както и на етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР.
Дисциплинарната отговорност е вид
юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл.194, ал.4 от ЗМВР, и следва да
се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други
цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана
дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от
фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От
обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице
обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или
непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени
цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се
налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на
дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил
мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено. Всеки административен
акт, вкл. и заповед за налагане на наказание, не може да почива на
предположения и хипотези, а на безспорно установени факти и обстоятелства.
Фактът, че мл. експерт С.М. е
изразил негодувание по отношение на изготвените работни графици, макар и по
по-остър начин, не може категорично да обуслови извода, визиран в обжалваната
заповед, че служителят е нарушил разпоредбите на чл.56 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР.
На жалбоподателя е наложено
наказание съобразно чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР. Последната норма е
бланкетна и за да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла
на посочения текст от закона, е необходимо дисциплинарно-наказващият орган да
посочи от фактическа страна какво точно нарушение, изразяващо се в нарушаване
на етичните правила за поведение, е допуснал съответният служител.
Утвърденият Етичен кодекс за
поведение на държавните служители от МВР е съвкупност от морални норми за
поведението на държавните служители в тази сфера на изпълнителната власт.
Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установени в обществото
общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които
на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. Спазването
на моралните норми и въздържането от поведение, което засяга доброто име на
институцията, която служителят представлява, е въздигнато в служебни
задължения, нарушаването на които се санкционира дисциплинарно. В случая обаче,
извършеното от жалбоподателя не може да се определи като несъвместимо с
етичните правила на поведение, с което да е уронен престижът на службата. Поведението
на служителя, описано от ДНО не може да се приеме като толкова съществено
нарушение на моралните норми, че да е несъвместимо с Етичния кодекс на
поведение на служителя.
Дисциплинарно-наказващият орган е
приел, че нарушението се изразява в това, че М. „…с поведението си не се е
обърнал към най-старшия ръководител във връзка с възникналите въпроси за
наряда, като е изразил мнение и обидни думи „тъпотии и малоумщина“, насочени
към служителя изготвил графика, а именно ст. инсп. П.П. ***.
В случая категорично не може да
се приеме, че вмененото на жалбоподателя деяние осъществява състава на чл.56 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Не се установява от
доказателствата по делото жалбоподателят при изпълнение на служебните си
задължения да е изрекъл обидни думи именно по отношение на ст. инсп. П.П..
Както се посочи и по-горе, показанията на св. Й. и св. Г. са безпротиворечиви
по отношение на обстоятелството, че жалбоподателят не се е обръщал и не е
разговарял със ст. инсп. П., не е използвал думи или изрази или тон, който да е
обиден или насочен към някой от присъстващите в помещението. Единствено е
изразил възмущение, че разполага само с един екип през нощта, който по думите и
на самия свидетел Й. е недостатъчен за нормално функциониране на управлението.
Св. Й. заяви, че лично той изготвя тези графици, като изрично посочи, че
поведението на М. не е било такова, че да се чувства обиден, а напротив, той
също е съгласен, че един екип за нощната смяна е недостатъчен, но с такива сили
разполагат.
При тези обстоятелства и при
наличието на усложнена обстановка във връзка с абитуриентските балове, е
нормално жалбоподателят да изрази мнение по отношение на работния процес.
Показанията на св. Г. кореспондират с тези на св. Й., тъй като в тях се
съдържат сходни факти, поради което съдът ги цени като обективни и
безпристрастни, още повече, че същите са дадени, след като им е изрично
напомнена от съда наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Дори и в докладната записка на
ст. инсп. П., по която е образувано дисциплинарното производство, не е
посочено, че думите на М. са били насочени именно към този служител. В нея е
посочено „...започна за говори: „Какви са тези тъпотии, малоумщина, какви са
тези графици”, след което излезе от стаята.”. Тези сведения категорично
потвърждават показанията на останалите двама служители, намирали се в стаята,
че думите на М. не са били насочени конкретно към някого.
Не без значение е и
обстоятелството, потвърдено в съдебното производство, че ст. инсп. П. не е в
йерархическа зависимост с оспорващия и не е негов ръководител, поради което не
е изпълнена и хипотезата на нормата на чл.56 от Етичния кодекс – да не е зачел
достойнството и правата на ръководителите
си и да не е спазил необходимата субординация.
С оглед на това, следва да се
приеме, че описаното в процесната заповед дисциплинарно нарушение не
съответства на изведената от дисциплинарно-наказващия орган правна квалификация.
Поради изложеното съдът приема, че от страна на М. не е извършено описаното в
заповедта нарушение и поведението на служителя неправилно е квалифицирано като
нарушение на чл.56 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Допълнително основание за
незаконосъобразност на заповедта е издаването й в нарушение на разпоредбата на
чл.206, ал.2 от ЗМВР, според която при определяне вида и размера на
дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата. При определяне
вида и размера на наказанието не е обсъдено и отчетено цялостното поведение на
държавния служител по време на службата – награждаван е с писмена похвала, а
няма нито едно наказание до момента съгласно кадровата му справка. При съобразяване
на последното актът можеше да не бъде издаден или да бъде в различен обем – например
с налагане на по-леко по вид и размер наказание. Ето защо, оспореният
административен акт не отговаря на изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР, което също
представлява основание за отмяна на същия.
По изложените мотиви съдът
намира, че вмененото на мл. експерт М.
дисциплинарно нарушение не е безспорно доказано, липсват категорични
доказателства за вина на жалбоподателя, което обосновава незаконосъобразност на
оспорения акт поради противоречието му с материалноправните разпоредби на
закона.
Оспорената заповед е издадена и в
несъответствие с целта на закона, който изисква дисциплинарно наказание да бъде
налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, извършено от
служителя.
По изложените съображения
настоящият състав на АдмС Ловеч намира, че обжалваната заповед е издадена при
нарушение на изискванията за форма, при допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила, в противоречие с материалния закон и
в несъответствие с неговата цел. Поради изложеното, оспорването на С.М. следва
да бъде уважено и атакуваната заповед на Началника на РУ Луковит към ОДМВР
Ловеч следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
От страна на процесуалния
представител на жалбоподателя своевременно са претендирани направените по
делото разноски в общ размер на 410 лева, от които 10 лева внесена държавна
такса и 400 лева адвокатско възнаграждение. При този изход на спора горните
разноски следва да се възложат в тежест на ОД на МВР Ловеч – юридическото лице,
в чиято структура е издателят на заповедта.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
№ 297з-145 от 28.06.2022г. на Началника на Районно управление Луковит към ОДМВР
Ловеч, с която на С.Е.М. – младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна
част“ при РУ Луковит към ОДМВР Ловеч, е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание” за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч да заплати
на С.Е.М. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 410 (четиристотин и десет)
лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на оспорване на основание чл.211, изр. трето от ЗМВР.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.