Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Марияна Рашева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15174
по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск от К.Г.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез адв. Д. С., срещу Община Варна за
приемане на установено в отношенията между страните, на осн.чл.422
от ГПК вр. с чл.49 от ЗЗД, че ответника му дължи
сумата от 1 000.00 лв. (хиляда лева) главница, представляваща частичен иск
от сума в размер на 2 000.00 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 03.07.2017 г., поради липса на
поставен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, на
кръстовището на *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 03.07.2017 г. до окончателното й изплащане, за която е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 11681/19г. на ВРС.
Ищецът твърди, че на 03.07.2017 г. се движел с
мотоциклет по *****, когато на кръстовището с *****“, нерегулирано с пътни
знаци или друга сигнализация, претърпял ПТП с лек автобомил,
който движейки се по последната улица, го блъснал от дясно. За нарушение на
правилата за движение по пътищата - непропускане на пътното превозно средство, което се приближава от дясната му
страна на кръстовище на равнозначни пътища, на ищеца е съставен АУАН №
Г843147/03.07.2017 г.
Ищецът поддържа, че *****“, по която се е движел на
посочената дата, представлява път с предимство и именно поради това свое
убеждение не е пропуснал лекия автомобил, който навлизал в кръстовището от
дясната му страна, и така е станал причина за удара между двете превозни
средства, въпреки опита му да го избегне, включително навлизайки в насрещното
движение. Счита, че организацията на движението изисква поставянето на поставен
пътен знак Б2 на кръстовището на *****“ с *****“ и липсата на такъв съставлява
неизпълнение на задълженията на Община Варна във връзка със сигнализацията на
пътищата, част от местната пътна инфраструктура.
Твърди още, че след ПТП е откаран в МБАЛ „Света Анна –
Варна“, където е прегледан от хирург и ортопед. Изпитвал е силни болки в корема
и гръдния кош, имал охлузване на левия крак и счупване в областта на китката на
лявата ръка, на която е поставена гипсова имобилизация
за период от 14 дни. В амбулаторен лист от дата 05.07.2017 г. е отразено
наличието на екскориации с кожни дефекти на лява
мишница и предмишница, дясна премишница,
дясна длан, ляво бедро и лява подбедрица. За
претърпените увреждания ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност
общо 70 дни за времето от 04.07.2017 г. до 11.09..2017 г., за което са издадени
три болнични листове от личния му лекар.
Излага, че в резултат от горепосочените увреждания на
здравето е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни
болки и страдания, уплаха, стрес, социални и битови неудобства; изпаднал е в
депресия, чувствал страх да управлява мотор или автомобил и загубил нормалния
си ритъм на живот; не можел да спи нормално, постоянно мислел за инцидента.
Твърди, че след ПТП се чувства изморен, усеща болки по
тялото и трудно извършва физически движения.
Ищецът излага, че
за обезщетяване на претърпените вреди е предявил частичен иск и е
образувано гр.д. № 15662/2018г. на ВРС, като иска е уважен в предявения размер
от 1000 лева. Предвид на което предявява непредявената част от иска. Ищецът
претендира и съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, в който се оспорва иска като неоснователен. Оспорва
вземането по размер. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 11681/19 г. на ВРС е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Община Варна в полза на К.Г.Й.
ЕГН ********** с адрес *** за сумата 1 000.00 лв. (хиляда лева) главница,
представляваща частичен иск от сума в размер на 2 000.00 лева, обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 03.07.2017
г., поради липса на поставен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, на кръстовището на *****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 03.07.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 26.50 лв. /двадесет и шест лева и петдесет стотинки/
– разноски за държавна такса и сумата 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/ -
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Между страните е прието за
безспорно, получаването на твърдените увреждания в резултат от ПТП, настъпило
на 03.07.2017
г. вследствие на действието или
бездействието на трето лице, при или по повод възложената му от ответника
работа по организация на движението по пътищата чрез поставяне на пътна
сигнализация, от които като пряка и непосредствена последица са настъпили неимуществени вреди, предвид влязло в законна
сила Решение по гр.д. № 15662/2018г. на ВРС, като на доказване подлежи размера
на сочените неимуществени вреди.
От
заключението на вещото лице по назначената и приета от съда СМЕ се установява,
че травматичните
увреждания на ищеца са резултат от удар върху тъп, твърд предмет и протъркване
по неравна повърхност, като същите биха могли да се получат по описания в
исковата молба начин-падане от мотоциклет и сукане по
пътното платно. Установено е временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, изразяващо се в контузия на лява предмишница
и лява лакътна става, контузия на ляво коляно и ляво
бедро, охлузване на ляво бедро, ляв антебрахиум и
мишница. Посочените увреждания са причина за болки и страдания, по-силни в
първите 10-15 дни, а обичайният срок за лечение на дълбоките охлузвания е около
месец и половина-два. Според вещото лице оздравителният процес е приключил с
оздравяване.
Разпитана по делото, като свидетел Бистра
Димитрова излага, че за да избегне удара с автомобила ищецът се хвърля от
мотора и към 50 метра се е сукал с тялото си. Бил е с къси панталони и потник и
цялата ръка и крак са с махнат горен пласт кожа. Около две седмици пострадалият
не е могъл да стане. Останали са му
големи белези и на ръката и на крака.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има
за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за
изпълнение е твърдението за непозволено увреждане.
Предявеният иск за установяване вземане на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал.
1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение,
при подадено в срок възражение и има за предмет посочените в заповедта суми.
Доколкото установителният
иск по чл. 422 от ГПК има за предмет установяване само на притезанието,
за което е издадено вече изпълнително основание, извън предмета му остават
всички други правопораждащи факти, освен посочените в
заявлението. В този смисъл и обстоятелствената част на допустимия установителен иск се свежда само до първия елемент от
фактическия състав за пораждане на вземането. Ако относимите
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
За ангажиране на отговорността по
чл.49 от ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните предпоставки: нанесени
вреди на ищеца; причиняване на вредите от лице на което ответникът е възложил
извършване на определена работа; причиняването да е при или по повод на
възложената работа, чрез действия, които съставляват извършване на възложената
работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или от характера на работата, както и чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с нея и вредите да са причинени виновно от изпълнителя на възложената
работа.
По делото е прието за
безспорно, получаването на твърдените увреждания в резултат от ПТП, настъпило
на 03.07.2017 г. вследствие на действието или бездействието
на трето лице, при или по повод възложената му от ответника работа по
организация на движението по пътищата чрез поставяне на пътна сигнализация, от
които като пряка и непосредствена последица са настъпили неимуществени вреди, предвид влязло в законна
сила Решение по гр.д. 015662/2018г. на ВРС, като на доказване подлежи размера на
сочените неимуществени вреди.
Като
акцесорна обезпечително - гаранционна отговорност за
чуждо виновно поведение, отговорността по чл.49 от ЗЗД не изисква виновно поведение на
самия ответник - юридическо лице. Тази отговорност, макар и обусловена от чуждо
вредоносно действие не изисква установяване на категоричен начин точния субект
измежду персонала на възложителя на работата е осъществил противоправното
поведение в изпълнение на възложената работа.
С влязло в законна сила решение по гр.д.
№15662/2018г. на ВРС Община Варна с адрес: *****е осъдена да заплати на К.Г.Й., ЕГН *********, с адрес: ***,
сумата от 1000 лв. (хиляда лева) – частичен иск от сума в общ размер на 12000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
на ПТП, настъпило на 03.07.2017 г. поради липса на поставен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ на кръстовището на *****, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.07.2017 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на размера
на обезщетението за неимуществени вреди, то съдът съобрази тежестта на
претърпените болки и страдания от пострадалия, вида и характера на щетите,
поради което с оглед на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно обичайната
съдебна практика, съдът по справедливост определя размера на обезщетението за
претърпените от пострадалия неимуществени вреди в размер на 2000 лева. Поради
уважен иск за 1000 лева за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, то настоящият следва да се уважи в пълен размер
за сумата от 1000 лева.
Предвид направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати законна лихва върху присъдената
главница от 1000 лв. от датата на увреждането 03.07.2017г. до окончателното
изплащане.
По
разноските: Предвид
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав
дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят в полза на
задължените лица. Съответно на ищеца следва да се присъдят разноски в пълен размер
26,50 лв. за внесена дж. такса и 360 лв. за адв. възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски д.т., 25 лв., 160 лв. за
възнаграждение за вещо лице и 420 лв. адв.
възнаграждение или сумата от 605 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл. 422 от ГПК
вр. Чл.49 от ЗЗД, че Община Варна с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски
полк“ № 43, дължи на К.Г.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на
03.07.2017 г. поради липса на поставен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!“ на кръстовището на *****, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 03.07.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 по ч.гр.д. № 11681/19 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: *****да заплати на К.Г.Й., ЕГН **********, с адрес: *** със седалище и адрес на управление:
*****сумата 386,50 лв. (триста осемдесет и шест лева
и петдесет стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 11681/19 г. на ВРС по
описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: *****да заплати на К.Г.Й., ЕГН **********, с адрес: *** със седалище и адрес на управление:
*****сумата 605 лв. (шест стотин и пет лева),
представляваща разноски в производството по чл. 422 от ГПК,на осн.чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: