Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 2930
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ, предявен от Г.Г.Х. чрез пълномощници адвокатско дружество „Ч., П.и И.“ гр. София, срещу Г. фонд, за заплащане на сума от 700 000 лева (увеличен с допълнителна искова молба от 30.04.2018 г. – л. 36, допуснат с определение от 10.08.2018 г. л. 60), обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило ПТП на 21.12.2016 г., ведно със законната лихва от 03.10.2017 г. до окончателното изплащане.
Пълномощникът на ищеца Г.Г.Х. си излага, че на 21.12.2016 г. на път І-7 обл. Шумен при километър 163+991, ищецът претърпял ПТП като
пътник в л.а. „Опел Корса“ с рег. №*******управялван от водач А.А.Х. без
сключена застраховка „гражданска отговорност“. Причините за ПТП били виновно
поведение на водача на автомобила, изразяващо се в загуба на контрол върху
управляваното МПС, вследствие на което автомобилът напуснал платното за
движение и се преобърнал. Вследствие произшествието ищецът получил следните
травматични увреждания: тежка дифузна травма на мозъка; квадрапаретичен
синдром, по-изразен в долните крайници; огранично
разстройство на личността; пареза на дясна ръка; пронеална пареза вдясно; спастично-паретична походка с помощно средство и
придружител. Черепно-мозъчната травма инвалидизирала
ищеца за цял живот, той можел да се придвижва само с количка и с придружител,
бил неработоспособен, имал нужда от постоянна помощ на своите близки за елементарпни действия от ежедневието. Причинената от това
изолация от околния свят довело до разстройство на личността. Предвид липсата
на договор за засраховка „гражданска отговорност“ за
автомобила, с който е настъпило ПТП, представителите на ищеца предявили пред Г.
Ф.извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение на 03.07.2017 г., но ГФ не
определил и не изплатил обезщетение на ищеца в законоустановения
срок, който е изтекъл на 03.10.2017 г.
На основание изложените
обстоятелства, представителите на ищеца правят искане до съда да осъди
ответника Г. Ф.да заплати на ищеца Г.Г.Х. обезщетение
в размер на 700 000 лева за неимуществени вреди, претърпени от ищеца при
ПТП на 21.12.2016 г., реализирано от водач без сключена застраховка „гражданска
отговорност“, ведно със законна лихва от 03.10.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът Г. Ф.оспорва иска с
възражения за прекомерност на претенцията и съпричиняване
на вредоносния резултат.
По делото са конституирани като
трети лица помагачи на страната на ответника лицата А.Х.Х.
и С.И.И. (доклад л. 75). Третите лица помагачи не
вземат становище по иска.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобрази следното:
Задължението на ответника Г. Ф.***
за репариране на причинени от ПТП вреди, съгласно чл. 519 т. 1 от КЗ има субсидиарен, заместващ характер и се поражда при причинени
вреди при ПТП с МПС, чийто водач няма сключена валидна задължителна застраховка
„гражданска отговорност“. Всички останали предпоставки за пораждане на
задължението на Гаранционния Ф.са идентични с тези, които са основание за
пораждане на задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „гражданска отговорност“. За да възникне задължение на Гаранционния
Ф.за плащане, следва да се установи че виновният причинител на ПТП водач към
датата на събитието не е сключил задължителна застраховка „гражданска
отговорност“, причиняването на ПТП при нарушение на правилата за движение от
водача на МПС и характера и размера на причинените вреди.
В конкретния случай не се спори по
делото, че водачът на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ******А.А.Х. не е
сключил договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“, с което е
налице предпоставката на чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ за възникване на
задължение на ответника за заплащане на обезщетение. Не се спори и относно
обстоятелството за настъпило на път І-7 обл. Шумен
при километър 163+991 произшествие с л.а. „Опел Корса“
с рег. №*******управляван от А.А.Х., както и че
пътник в автомобила е бил ищецът Г.Г.Х.. От
показанията на свидетеля А.С.А. е видно, че ищецът Г.Х. е бил на задната
седалка на автомобила (л. 145). Механизмът
на ПТП е установен от приложените писмени доказателства – материали от
досъдебното производство, и от изготвената съдебно-автотехническа
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че при управление на
автомобила на път І-7 в посока В. Преслав – Върбица със скорост около 115 км/ч,
водачът на автомобила А.А.Х. след десен завой на пътя
изгубил контрол над МПС. Вследствие на това, автомобилът излязъл от лявата
страна на пътя и се преобърнал. Безспорно е установено от заключението на
вещото лице превишаването на скоростта както спрямо разрешената по чл. 21 ал. 1
от ЗДП, така и спрямо технически съобразената с конкретния пътен участък (л.
124). Това обуславя извода на съда за извършено от водача на МПС нарушение на
чл. 20 ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от ЗДП, изразяващо се в несъобразяване на скоростта
със състоянието на пътя и управление на автомобила със скорост над максимално
разрешената извън населено място, и причинната връзка между това нарушение и
настъпилото ПТП. Установено е от показанията на свидетеля А., че водачът на
автомобила преди и по време на управлението е употребил алкохол.
От показанията на свидетелите
медицинската документация и допълнителната съдебно-медицинска експертиза е
установено коматозно състояние на ищеца
непосредствено след произшествието, което продължило 21 дни (показания на св. Б.
с.з.л.145), или до 04.01.2017 г. (допълнителна СМЕ л. 251). От първоначалната и
допълнителната комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
резултат на ПТП ищецът е получил тежка черепно-мозъчна травма (л. 253),
контузия на главата, мозъчна контузия с характер на дифузна аксонална
увреда на главния мозък с първична стволова увреда (л. 103, л. 253). Ищецът не е в състояние да се
придвижва самостоятелно, да се обслужва сам, като е констатирана невъзможност
за контролиране на тазовите резервоари, проявяваща се като изпускане по малка
нужда (л. 104). Съгласно заключението на допълнителната експертиза, прогнозата
за пълно възстановяване на ищеца се определя като „крайно песимистична“, като е
възможно частично подобрение на двигателната функция, при системно и пълно
провеждане на курсове рехабилитация, балнеолечение, медикаментозно лечение и
спазване на лечебно-оздравителен режим (ЛОР) и лечебно-хранителен режим (ЛХР).
Съдът приема горното заключение в смисъл, че при наличните данни, пълно
възстановяване на ищеца би било практически невъзможно.
Съгласно първоначалното заключение
на комплексната СМЕ, вследствие на произшествието при пострадалия са настъпили
промени в личностните му характеристики и е било налице нарушение в социалното
му функциониране, без това състояние да се приравнява на разстройство на
съзнанието. В показанията на свидетелката Б. – майка на ищеца, и в
мотивационната част на комплексната СМЕ са описани промени в емоционалното,
психичното състояние на ищеца – когнитивни нарушения, емоционално-волева
неустойчивост, упорита цефалгия, водеща до
дезадаптивно и деструктивно поведение (л. 97).
Описаните доказателства обуславят
фактическия извод, че уврежданията, претърпени от ищеца Г.Г.Х.
са изключително тежки по своя характер и въздействие върху физическото, психичното
и емоционално състояние на ищеца. Неговото дори частично подобрение би било
много трудно, като последиците от телесните увреждания ще останат през целия
живот на ищеца. При така установеното състояние на ищеца вследствие
произшествието, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението, което
се дължи за претърпените увреждания, е 400 000 лева. Върху тази сума
ответникът дължи законна лихва от датата, на която е изтекъл срокът за
произнасяне по извънсъдебната застрахователна претенция – 03.10.2017 г., до
окончателното изплащане. Присъждане на обезщетение над този размер не би
съответствало на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Така определеното като справедливо
обезщетение следва да се намали на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, поради
безспорно установено съпричиняване от страна на
пострадалия. От показанията на свидетеля А. е видно, че преди произшествието
водачът на МПСА.Х. и ищецът Г.Х. са употребили заедно алкохол. От това следва,
че ищецът е пътувал в автомобила с ясното съзнание, че водачът управлява
автомобила след употреба на алкохол. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза на вещото лице Г. (л. 107-108) е видно, че по време на движението и
настъпилото ПТП пострадалият ищец не е бил с поставен обезопасителен
колан. Вещото лице се позовава както на травматичните увреждания по тялото на
ищеца и липса на специфични охлузвания, които се причиняват от колан, така и на
обстоятелството, че ищецът е бил намерен извън автомобила. Фактът, че ищецът е
бил без поставен предпазен колан, се потвърждава частично от показанията на
свидетеля А., че посрадалият ищец е бил „в средата на
задната седалка“. Вещото лице Г. по съдебно-медицинската експертиза е
категоричен в отговора на въпрос № 3, че при поставен предпазен колан,
травматичните увреждания биха се ограничили по тежест. Тези обстоятелства дават
основание на съда да приеме наличие на съпричиняване
в степен, която следва да се определи на ¼ (една четвърт). Следва
определеното като справедливо обезщетение да бъде намалено с ¼, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 300 000
лева. Искът с правно основание чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ е основателен до
този размер.
Ответникът следва да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса според уважената част от иска, в
размер на 12 000 лева, и разноски по делото според уважената част от иска,
в размер на 514,29 лева. На осн. чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата, ответникът следва да заплати на адвокатско дружество „Ч.,***
възнаграждение в размер на 6655,71 лева, според уважената част от иска.
Ищецът следва да заплати на
ответника разноски в размер на 218,14 лева според отхвърлената част на иска.
Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, което на основание чл. 25 ал. 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ увеличава със 100 лева на 400 лева. От
тази сума следва съдът да осъди ищеца да заплати сумата от 228,27 лева, според
отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Г. Ф.***, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Г.Х.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата от 300 000 (триста хиляди) лева, ведно
със законната лихва от 03.10.2017 г. до окончателното изплащане, обезщетение за
неимуществени вреди от получени телесни увреждания: тежка черепно-мозъчна
травма, контузия на главата, мозъчна контузия с характер на дифузна аксонална увреда на главния мозък
с първична стволова увреда, вслведствие
претърпяно ПТП на 21.12.2016 г., виновно причинено от А.А.Х.
при управление на МПС без валидна застраховка „гражданска отговорност“.
Отхвърля предявения от Г.Г.Х. срещу Г. Ф.*** иск с правно основание чл. 557 ал. 1 т.
2 б. „а“ от КЗ над сумата от 300 000 лева до пълния предявен размер от
700 000 лева, като неоснователен.
Осъжда Г. Ф.*** да заплати по сметка
на Софийски градски съд държавна такса в размер на 12 000 лева и разноски
в размер на 514,29 лева.
Осъжда Г. Ф.*** да заплати на
адвокатско дружество „Ч.,***, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***
възнаграждение в размер на 6655,71 лева.
Осъжда Г.Г.Х.
да заплати на Г. Ф.*** разноски в размер на 218,14 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 228,27 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: