Р Е
Ш Е Н
И Е
№304
гр. Пловдив, 09.11.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на трети
октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ
МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Златка Стойчева,
изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 643 по описа за 2017
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано по въззивната жалба
на „А.Д.“ ООД против решение № 247 от 04.08.2017 г., постановено по т.д. № 13
по описа за 2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е отхвърлен
предявения иск от „А.Д.“ ООД срещу “ПСК Т.С.” АД /в н./, и “О.Б.Б.” АД, за
признаване за несъществуващо в отношенията между дружествата, на вземането на
“О.Б.Б.” АД, одобрено в списъка на приетите от синдика вземания по п. 4 в общ
размер от 6859849.94 лева – главница и лихви, и с което „А.Д.“ ООД е осъдено да заплати на “О.Б.Б.” АД направените по делото
разноски в размер на 750 лева, включително юрисконсултско възнаграждение, както
и да заплати държавна такса в размер на 68 598.50 лева по сметка на
Окръжен съд С.З. Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В
заключение въззивникът моли да се отмени и вместо това се постанови друго, с
което се уважи предявения иск, като му се присъдят направените деловодни
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от процесуалния представител на “О.Б.Б.” АД, с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон.
Искането е решението на Старозагорския окръжен
съд да се
потвърди, като на банката се присъдят рамноски
включително и юрисконсулско възнаграждение за процесуалното представителство
във въззивната инстанция.
От “ПСК Т.С.” АД /н./, както и
от синдика на същото дружество не е изразено становище по въззивната жалба.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка
с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:
Производството пред Старозагорския
окръжен съд и образувано по предявен от
„А.Д.“ ООД като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност
на “ПСК Т.С.” АД /н./ против същото дружество и “О.Б.Б.” АД, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, с който се оспорва
прието вземане на банката, одобрено в списъка на приетите от синдика вземания
по п.4 в общ размер от 6859849.94 лева – главница и лихви.
Между страните няма спор
относно наличието на предвидените в разпоредбата на чл.694, ал.3, т.1 ТЗ
предпоставките за предявяване на иска:
С решение № 520/10.11.2014 г., постановено по т.д. №
119/2014 г. по описа на Старозагорския окръжен съд е обявена
неплатежоспособността на “ПСК Т.С.И.**” АД, с начална дата – 31.12.2013 г.;
открито е производство по несъстоятелност на дружеството; наложени са запор и
възбрана върху имуществото му, назначен е временен синдик и е свикано първо
събрание на кредиторите. Решението е обявено в ТР на 20.11.2014 г.
С решение № 354/22.03.2016 г.,
постановено по т.д. № 119/2014г. по описа на Окръжен съд С.З. длъжникът е обявен в несъстоятелност,
постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратени
са правомощията на органите на длъжника, същият е лишен от правото да управлява
и да се разпорежда с имущество, включено в масата на несъстоятелността и е
постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. Решението е обявено
в ТР на 23.03.2016 г.
Списъкът на предявените в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ и
приети по чл. 686 ал. 1 т. 1 ТЗ вземания на кредиторите на дружеството –
длъжник, е обявен в ТР на 21.01.2015 г.
Установено
безспорно е също, че ищецът “А.Д.” ООД е кредитор на дружеството в
несъстоятелност, с прието вземане в общ размер 59 372.81 лева, описано в
пункт първи от списък на приетите вземания.
По пункт четвърти от същия списък е отбелязано прието
вземане на ответника “О.Б.б.” АД в общ размер 6 859 849.49 лева, в
т.ч. сумата от 4 867 379.17 лева – главница, представляваща вземане
по Договор за банков кредит ****. и Допълнителни споразумения към него №
1/24.04.2009 г. и № 2/29.10.2010 г. и Споразумение за встъпване в дълг към този
договор от 18.04.2011 г. и сумата от 1 992 470.77 лева,
представляваща лихви, такси и разноски, вкл. Лихви /договорна, законна и наказателна/
върху горната главница до 17.12.2014 г., такси по цитирания договор и
споразумение, разноски по ч.гр.д. № 4571/2012 г., по № 4572/2012 г., и по
ч.гр.д. 4573/2012 г.
Кредиторът “А.Д.” ООД е възразил своевременно срещу
приетото вземане на “О.Б.б.” АД, възражението е било разгледано от съда по
несъстоятелността по реда на чл.692 ТЗ и с определение № 30/11.01.2016 г.,
постановено по т.д. № 119/2014 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, това
възражание е прието за неоснователно.
Тези обстоятелства са обусловили и правния интерес на
ищцовото дружество от оспорване на процесното вземане чрез предявяване на иска по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ.
Във връзка с повдигнатия спор,
по делото са установени следни релеваннтни за спорното правоотношение факти:
Между “О.Б.б.” АД от една страна като кредитодател, „****" АД като кредитополучател, „И.“ ООД и Д.Е.С..“ ООД като солидарни длъжници, е
сключен Договор за банков кредит ****., по който банката е предоставила
на „****" АД сумата от общо 5 500 000 евро, за оборотни
средства в режим на кредитна линия, лимит за откриване на акредитиви, свързани
с дейността на кредитополучателя и лимит за издаване на банкови гаранции, при
конкретно уговорени в договора условия.
Безспорно е също, че Договорът
за кредит е бил изменян и допълван с няколко допълнителни споразумения, с
които: са променяни лимитите за отделните дейности, за които е бил предназначен
кредита; в дълга са встъпвали нови съдлъжници при условията на чл.101 ЗЗД; осигурявани са допълнителни обезпечения в
полза на кредитора чрез учредяване на особени залози и ипотеки върху недвижими
имоти на встъпилите съдлъжници; променяни са първоначално уговорени условия от
договора както и са уговаряни нови.
Във връзка с поддържаните от
ищеца “А.Д.” ООД доводи в подкрепа на иска, по делото е установено също, че на
18.04.2011 г. към договора за банков кредит ****. е сключено Споразумение за встъпване в дълг, по силата
на което ответникът "ПСК Т.С." АД /н./ встъпва в дълга на кредитополучателя
"****" АД към ОББ АД, на основание чл.101 ЗЗД. За встъпването на
новия съдлъжник, в споразумението изрично е отбелязано съгласието на банката
кредитор.
С встъпването в дълга на
кредитополучателя "****" АД към ОББ АД, встъпващият длъжник се е
задължил солидарно с кредитополучателя за всички непогасени задължения,
произтичащи от договора за банков кредит и допълнителните споразумения към
него, по ползваната главница, начислени лихви и неустойки.
Поради спиране изплащанията на
сумите по кредита от страна на кредитополучателя, кредиторът се е снабдил по
реда на заповедното производство, проведено от Старозагорския районен съд, с
четири заповеди за изпълнение на парични задължения и изпълнителни листове
както следва: заповед № 3112 от 24.08.2012 г. и изпълнителен лист
от 24.08.2012 г., издадени по ч.гр.дело № 4571/2012 г., за главница -
20 268,19 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2012
г. до окончателно й изплащане, както и разноски -1639.23 лева; заповед № 3121
от 24.08.2012 г. и изпълнителен лист от 24.08.2012 г., издадени по ч.гр. дело №
4572/2012 г. за главница -646 309,27 евро, ведно със законната лихва върху
главницата от 14.08.2012 г. до окончателно й изплащане, както и разноски -
38 372,13 лева; заповед за изпълнение № 3122 от 24.08.2012 г. и
изпълнителен лист от 24.08.2012 г., издадени по ч.гр.дело № 4573/2012 г. за
главница - 495 659.31 евро, ведно със законната лихва върху главницата от
14.08.2012 г. до окончателно й изплащане, и разноски по делото в размер на
29 532.76 лева; и заповед за изпълнение № 3123 от 24.08.2012 г. и
изпълнителен лист от 24.08.2012 г., издадени по ч.гр. дело № 4574/2012 г., за
главница от 212 763.23 евро, ведно със законната лихва върху главницата -
14.08.2012 г., до окончателно й изплащане и разноските по делото в размер на
12 933.84 лева.
Във
въззивната жалба, ищецът поддържа заявените в исковата си молба твърдения в
подкрепа на предявения иск, с който се оспорват приетите от синдика вземания на
банката към "ПСК Т.С." АД: оспорва се качеството на съдлъжник
на това дружество по договора за банков ****.; оспорват се действителността на
споразумението за встъпване в дълг поради липсата на яснота относно размера на
дълга, липса на взето решение на ОСА на дружеството и на представителна власт
на сключилото го за встъпващия съдлъжник лице; поради липса на основание,
респективно – на правен интерес; оспорва се и съществуването на самото вземане,
предвид липсата на безспорни доказателства, както за размера на предоставената
в заем сума, така и за удовлетворението на банката от предоставените й обезпечения.
В тази връзка, във възивната жалба се въвеждат нови обстоятелства в подкрепа на
иска, като се излагат доводи, че претенцията
на банката в приетия от синдика общ размер – 6 859 849.94 лева е
определена на база допълнителното споразумение № 3 от 22.07.2011 г., по което
несъстоятелният търговец "ПСК Т.С." АД не бил страна.
Въззивникът излага, че не е установен точният краен падеж на задължението на
кредитополучателя и солидарните съдлъжници, доколкото от една страна нямало
данни за настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от задължението, а от
друга – липсвали доказателства за изпълнение на условията по §2, §3 и §4 от
допълнително споразумение № 3 от
22.07.2011 г., обуславящи настъпването на последния уговорен падеж – 31.10.2011
г.
Така заявените, и в исковата молба, и във въззивната жалба правоизключващи
спорното материално право твърдения, на което се основа предявеният отрицателен
установителен иск, са неоснователни.
Неоснователно
на първо място е твърдението, че тъй като несъстоятелният търговец не е
кредитополучател по цитирания договор, доколкото същият не е получавал средства
по него, а е поел само задължения, същият не отговарял за тези задължения като
главен длъжник, а само като поръчител, съответно – разполагал с възражението по
чл.147 ЗЗД, на което ищецът се позовава.
Безспорно установено е по
делото, че “ПСК Т.С.” АД встъпва в дълга на „****" АД към “О.Б.б.” АД със споразумение за встъпване
в дълг от 18.04.2011 г. в качеството си на съдлъжник по смисъла на чл.101 ЗЗД.
В споразумението изрично е уговорено, че новият съдлъжник встъпва в
непогасените задължения на кредитополучателя към банката по ползваната главница
по договора за кредит, съгласно размера й, във всички възникнали и непогасени
задължения на кредитополучателя към банката по начислени лихви и неустойки по
договора за кредит /§1 от споразумението/.
Анализът на конкретните клаузи от споразумението от
18.04.2011 г., за встъпване в дълг на ответника “ПСК Т.С.” АД, за установяване на
действителната воля на страните относно поемане на солидарна отговорност с
главния длъжник по договора за банков кредит ****., недвусмислено сочи, че в
случая се касае имено за встъпване в дълг, а не за поръчителство.
Разграничаването на отговорността на поръчителя от
отговорността на солидарния длъжник се съдържа в редица решения на ВКС, като по
този въпрос е създадена трайна и непротиворечива съдебна практика /например
решение № 654 от 08.01.2008 г. на ВКС по т.д. № 320/2007 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о./. Независимо че и в двата случая се ангажира солидарната отговорност и на
поръчителя, и на встъпващия в чужд дълг съдлъжник, при поръчителството
поръчителят отговаря за чужд дълг, докато при уговорената солидарна задълженост
солидарният длъжник дължи на собствено, независимо от отговорността на
главния длъжник, основание т.е. отговорността му в този случай има
самостоятелен, а не акцесорен характер, каквато е отговорността на поръчителя.
При солидарният длъжник отговорността произтича от конкретен договор, а не от
разпоредбите на закона, поради което и законовата разпоредба на чл.147 ЗЗД по
отношение на него е неприложима.
На следващо
място, неоснователни са и твърденията на ищеца за недействителност на
споразумението за встъпване в дълг, заради липса на представителна власт и
липса на решение на ОС на акционерите и СД на несъстоятелнлия длъжник за сключване
на споразумението, както и заради липса на основание.
За „ПСК Т.С." АД,
споразумението е подписано от председателя на Съвета на
директорите и изпълнителен директор на дружеството към датата на сключване на
споразумението - Д.П., като решение за това споразумение е прието с
необходимото мнозинство от извънредно общо събрание на акционерите на
несъстоятелния длъжник проведено на 24.03.2011 г. /л.125 – л.131/.
Неоснователно
е, тъй като не намира опора в събраните доказателства, и твърдението, че оспореното
задължение не било установено по основание и размер. Според ищеца, тъй като
приетото от синдика вземане се основавало на условията, уговорени с
допълнително споразумение № 3 от 22.07.2011 г.
– съответно в §2, §3 и § 4 от същото, а
действието на тези уговорки е поставено под условия, съдържащи се в § 6
от същото споразумение, доколкото не било установено изпълнението на условията,
не бил установен падежът, а оттам и основанието и действителния размер на
оспореното вземане.
Преди
всичко, съдържащите се в посочените разпоредби от споразумение № 3 уговорки не
засягат пряко размера на задължението. Такава уговорка се съдържа в §1 от
споразумението, с която се намалява максимално разполагаемата сума по договора,
като размерът на така уговорената разполагаема сума съответства на частта от
усвоената, но непогасена от кредитополучателя главница по кредита към онзи
момент.
Действително в § 3 е уговорен краен срок за
усвояване на сумите, както и за погасяване на ползваните суми по кредитната
линия и валидност на издадените от банката банкови гаранции – 15.10.2011 г.,
като е удължен крайният срок на действие на договора.
Независимо от изложеното, несъмнено е, че последно постигнатите със
споразумение № 3/22.07.2011 г. уговорки по §2, §3 и § 4, са произвели своето
действие, тъй като съдържащите в § 6 от същото споразумение условия за
предоговаряне на част от условията по договора и предходните споразумения, са
били изпълнени, според приетото по делото и неоспорено от страните допълнително
заключение на съдебно-счетоводната експертиза /отговор на въпрос № 3 от
допълнителното заключение – л.298/.
Това означава, че са известни както крайния срок на действие на
договора, съответно падежът на задължението, така и размерите на усвоените суми
по кредита, извършените погасителни вноски, неизплатените части от главница,
лихви, неустойки, дължими такси и разноски.
Обстоятелството, че съдлъжникът „ПСК Т.С." АД, не участва в това последно
допълнително споразумение е ирелевантно за спора, поради следното:
Солидарната отговорност на „ПСК Т.С." АД се
отнася до всички непогасените задължения на кредитополучателя към
банката по ползваната главница по договора за кредит, съгласно размера й, във
всички възникнали и непогасени задължения на кредитополучателя към банката по
начислени лихви и неустойки по договора за кредит т.е. към всички задължения,
поети от кредитополучателя по договора за кредит.
Освен това, с допълнително споразумение № 3/22.07.2011 г. не се поемат
нови, по-обременителни за солидарните длъжници задължения, които да променят
размера на дълга в по-неблагоприятна за тях насока спрямо уговореното по
договора и предходните споразумения. В този смисъл, извършените с това
споразумение промени в договора, включително и с удължаване на крайния срок на
действие, не само не са довели до увеличение на дълга, но предвид
по-благоприятните условия, общият размер на задължението вследствие на
допълнително споразумение № 3/22.07.2011 г. към датата на уговорения нов падеж
– 31.10.2011 г. е намалял спрямо този, формиран при действието на предходното
споразумение № 2/29.12.2010 г. към дата 15.05.2011 г. /виж заключението на ССчЕ
от 13.06.2018 г. л.88 –л.90 от делото/.
Стойностите на непогасените задължения към датата на последният
уговорен падеж – 31.10.2011 г., а и към датата на подаване заявлението по
чл.685, ал.1 ТЗ от кредитора “О.Б.б.” АД в производството по несъстоятелност на
солидарния съдлъжник „ПСК Т.С." АД, се установяват от заключенията на
съдебно-счетоводната експертиза, приети от първоинстанционния съд.
Според основното заключение на експерта, към
17.12.2014 г. /датата на подаване на заявлението от “О.Б.б.” АД към синдика за приемане на вземането на банката/,
общото задължение по Договора за банков кредит № 40/17.03.2009 г., сключен
между “О.Б.б.” АД и кредитополучателя
„****" АД, възлиза на
3 513 976.03 евро /6872739.73 лева/, от които
2 488 651,45 евро /4867379.17 лева/ - главница и
1 025 324.58 евро /2005360.27 лв./ - договорни, наказателни лихви,
законни лихви върху присъдената част от главницата, съдебни такси и разноски в
производствата по чл.417 ГПК. Така установените въз основа на заключението
размери на задълженията съвпадат напълно - по отношение на главницата и
надвишават - по отношение на лихви, такси и разноски - приетите от синдика и
оспорени от ищеца вземания.
Предвид така установените по
делото факти, се налага изводът, че предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен. В такъв случай постановеното в същия смисъл решение на
Старозагорския окръжен съд е правилно и следва да се потвърди.
В полза на въззиваемия “О.Б.Б.” АД, следва да се
присъдят адвокатско възнаграждение за представляващия го юрисконсулт, което
съдът, съобразно с правилата на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, определя на
300 лева, както и деловодни разноски в размер на 200 лева – възнаграждение за
съдебно счетоводната експертиза.
Въззивникът
следва да заплати държавна такса за въззивната жалба по сметка на Пловдивския
апелативен съд в размер на 34 299.25 лева.
Мотивиран
от горното, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 247 от 04.08.2017 г., постановено по т.д. №
13 по описа за 2016 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА “А.Д.” ООД, ЕИК ***
да заплати на “О.Б.Б.” АД, ЕИК *** направените по делото разноски в
размер на 500 лева, от които 300 лева – адвокатско възнаграждение за
представляващия дружеството юрисконсулт и 200 лева – възнаграждение за
съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА “А.Д.”
ООД, ЕИК *** да заплати по
сметка на Апелативен съд – П., държавна такса за въззивното производство в
размер на 34 299.25 лева /тридесет и четири хиляди двеста деветдесет и
девет лева и двадесет и пет стотинки/.
Решението е неокончателно и може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: