Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 406/17.10.2022г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана касационен състав, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 346 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №88 от 11.07.2022 г. постановено по АНХД № 20221620200160
по описа за 2022г. на Районен съд – Лом, с което е потвърдено наказателно
постановление № 12-2200031 от 18.03.2022 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Монтана, с което на „Г*** 7“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя С.Н.Л., за извършено
административно нарушение по чл.143, ал.2 от КТ във вр. чл.9а, ал.3 от Наредба
за работното време, почивките и отпуските е наложена имуществена санкция в
размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин/, на основание чл.416, ал.5 от КТ във
вр. чл.414, ал.1 от КТ.
Касационният жалбоподател „Г***
7“ ЕООД, чрез надлежно упълномощения адвокат С.Б. от САК, не се явяват. В жалбата се навеждат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението на въззивната инстанция. Твърди
се, че въззивния съд не е обсъдил всички възражения на санкционираното
търговско дружество, както и че в НП липса отразяване на датата на която е
извършено административното нарушение, което представлява съществено нарушение
на процесуалните правила. Излага доводи, че е налице основанието на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП, като претендира
сторените по делото разноски.
Ответника по
касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, редовно
призовани, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С*** К*** оспорва
жалбата. Твърди, че по делото правилно е установена възприетата и от
административния орган фактическа обстановка, въз основа на която при липса на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно приложение
на материалния закон правилно и законосъобразно въззивния съд е потвърдил
издаденото НП. Сочи, че НП не страда от визираните в касационната жалба пороци,
налице е описание на нарушението, както времето и мястото на неговото
извършване. Моли за потвърждаване на въззивното решение и претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
като атакуваното решение следва да се остави в сила, като правилно и
законосъобразно тъй като при постановяването му не са налице сочените в
касационната жалба пороци.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба не са представени писмени
доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите
и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Лом е приел от
фактическа страна, че при
извършена проверка по документи на 28.01.2022 г. по спазване на трудовото
законодателство от служители на Инспекция по труда гр.Монтана в обект на „Г*** 7“ ЕООД – гр.София извършващ охрана на
„Т-М*** “ находящ се в гр.Лом
се
констатирало, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало,
съгласно представените поименни графици за работа за периода от месец септември
2021г. до месец декември 2021г. във връзка с установено сумирано изчисляване на
работното време, с период на отчитане – четири месеца, да изготви поименни
графици за работа така, че сборът от работните часове по график за периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, да е по-голям от
нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО
и е допуснал заетият работник И*** В*** И*** на длъжност „охранител“ при норма
за отработване 672 часа, да отработи 696 часа и да положи 24 часа извънреден
труд, извън случаите на чл.144, ал.1 от КТ.
Нарушението е констатирано с протокол от
извършена проверка по документи на представени поименни графици за месеците 09,
м.10, м. 11 и м.12 2021г. и заповед на осн. чл.142, ал.2 КТ, като бил съставен АУАН в който за нарушена е
посочена разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ във вр. чл.9а, ал.3 от Наредба за
работното време, почивките и отпуските.
При тази фактическа обстановка въззивния съд
е приел, че в случая е осъществен от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.143, ал.2 от КТ във вр.
чл.9а, ал.3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, като е
кредитирал приложените по административната преписка писмени доказателства и
събраните гласни такива в хода на проведеното съдебно следствие. Наведените с
касационната жалба оплаквания, направени и във въззивното производство не се
споделят и от настоящият касационен състав, тъй като безспорно от приложеният
констативен протокол от длъжностни лица в ДИТ – Монтана и представени поименни графици за месеците 09, м.10,
м. 11 и м.12 2021г. и заповед №05/01.01.2021г. за сумирано изчисляване на
работното време на обект Т-маркет гр.Лом издадена на осн. чл.142, ал.2 КТ от
управителя на „Г*** 7“ ЕООД, приложени по делото във връзка с установено
сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане четири месечен,
дружеството като работодател е допуснало сборът от работните часове по график
за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, да е
по-голямо от нормата продължителност на работно време и работни часове,
определена с чл. 9б от НРВПО
и респективно заетото лице И*** В*** И*** в края на отчетния период да положи 24
часа извънреден труд, извън допустимите изключения по чл. 144, ал. 1 КТ.
Правилно първоинстанционният съд е посочил
в мотивите към обжалваното решение, че съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ извънредният труд, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от
работника или служителя, извън установеното за него работно време, а съобразно
ал. 2 на същия текст извънредният труд е забранен. Изключенията са уредени в
разпоредбата на чл. 144 КТ.
Съгласно разписаното в чл.9а,
ал.3 от НРВПО, поименните графици се изготвят така, че сборът от
работните часове по график на работника или служителя за периода, за който е
установено сумирано изчисляване, трябва да е равен на нормата на
продължителност на работното време, определен по чл. 9б от наредбата.
Установяването на работен график за целия период на сумирано изчисляване и
зададената норма за продължителност на работното време, изчислена по НРВПО,
имат за цел да не се допуска полагането на извънреден труд и неговото
предварително залагане в графика. Графикът е прогнозен и планов документ за
часовете положен труд от работника или служителя през установения период на
отчитане и като такъв той подлежи на корекция по време на съблюдаването му.
Това е предвидено и в разпоредбата на чл. 9а, ал. 2
НРВПО. Работодателят е задължен да осигури организация на работния
процес по начин, по който да не допуска предварително планиране на извънреден
труд за работниците и служителите.
Ето защо не може да бъде споделена тезата
на касатора, че нормите на КТ, уреждащи сумирано изчисляване на работното
време, за което по делото няма спор и същото е установено от издадената от
работодателя заповед, са диспозитивни и не създават правила за задължително
поведение.
След като безспорно е било установено
посоченото по-горе нарушение на трудовото законодателство, то контролният орган
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, законосъобразно и с
оглед на правомощията му, изрично уредени в чл. 416, ал.5 от КТ е издал оспореното НП.
Правилно ответника е приложил и
санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ, в случай на установено нарушение
по чл.143, ал.2 от КТ във вр. чл.9а, ал.3 от Наредба за
работното време, почивките и отпуските.
В противовес с твърдението на касатора по
делото правилно е приложена действащата материално правна норма и санкционна
такава.
Доказателствената сила на
съставения АУАН по аргумент от чл.416, ал.1 изр. второ от КТ, не е опровергана
в хода на проведеното съдебно производство.
Инкриминираното в
атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административно нарушение,
за което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на „Г***
7“ ЕООД, доколкото при анализа на събраните писмени и гласни доказателства,
кредитирани с доверие по отношение на инспекторите извършили проверка по
документи и на плоскостта на приложените поименни графици за месеците 09, м.10,
м. 11 и м.12 2021г. и заповед за сумирано изчисляване на работното време на
обект Т-маркет гр.Лом
се установява безспорно, че търговското
дружество в качеството си на работодател е допуснало вмененото му
административно нарушение по КТ. С оглед субективната страна към извършване на
административното нарушение, следва да се отбележи, че в специалния закон КТ е
съобразена и разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, където за юридическите лица е
предвидена особен вид отговорност, която е обективна и безвиновна и за която
законодателят не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като вината е
характерна за физическите лица, поради което и възраженията на касатора в тази
насока са неоснователни.
Настоящият състав намира,
че наказващия орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН и преди
издаването на НП е извършил цялостна проверка на законосъобразността на АУАН. Наложеното наказание
е съобразено с разпоредбата на чл.27, ал.2
от ЗАНН, същото е правилно определено, в законноустановеният размер по
чл.414, ал.1 от КТ и съобразено с целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН.
При постановяване на обжалваното решение не
са допуснати нарушения на материалния закон в случая КТ или съществено
нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни
основания. Неоснователни са твърденията на касатора за липса на дата на
извършване на нарушението, тъй като освен датата на извършване на проверката са
отразени и месеците в които е извършено.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган.
Като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един
мотивиран, обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на юридическото лице
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, съгласно чл.63д,
ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН /към Дв. бр. 21
от 2021 г./, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 80.00лева /осемдесет/, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП).
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №88
от 11.07.2022 г. постановено по АНХД № 20221620200160 по описа за 2022г. на
Районен съд – Лом, с което е потвърдено наказателно
постановление № 12-2200031 от 18.03.2022 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Монтана.
ОСЪЖДА „Г*** 7“ ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Н.Л., да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Монтана, сумата от 80.00лева /осемдесет/, представляваща сторените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и
5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: