Р Е Ш Е Н И Е
№1817
гр. Пловдив, 21 октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието
на прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от съдия Русев
административно дело № 1326 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
във вр. с чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП във вр. с чл. 166, ал. 3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ВЕЛДИ-1“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.
„Пере Тошев“ № 11, представлявано от И.В.К., против Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 16/04/1/0/00501/3/01/04/01 с изх. №
01-2600/721#8 от 22.03.2022 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“
(ДФЗ), с който на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 863 300,13 лева, съгласно III. Група от приложението, когато има неспазване на „Други задължения“
(бенефициентът не е изпълнил друго свое задължение или ангажимент, определено в
договора или в приложим нормативен акт от националното или европейското
законодателство) по съответната мярка/подмярка от Приложение към чл. 2, ал. 2
от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. ДВ,
бр.77/2020г.).
Претендира се нищожност,
алтернативно незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска
неговата отмяна от съда. Претендират се сторените в производството разноски,
съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирана
по делото писмена защита.
Ответникът - Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител юриск.М.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли да бъде оставена
без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Участвалият по
делото прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е
подадена в рамките на законоустановения срок, при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа
страна съдът установи следното:
Между ДФ
„Земеделие“ и „ВЕЛДИ-1“ ООД е сключен Договор № 16/04/1/0/00501 от 02.03.2017
г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма
за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г., като предмет на
инвестицията е одобрен за финансиране проект „Технологична модернизация на
животновъдно стопанство с. Трилистник, община „Марица“.
Не е спорно
между страните, че инвестицията, за която е сключен договорът, е изпълнена –
налице е регистриран животновъден обект № 2BG16024, в който
се отглеждат съответният брой подрастващи кокошки носачки.
В хода на
производството по обработка на заявката за окончателно плащане дружеството-жалбоподател
е входирало в ДФЗ писмо вх. № 02-160-2600/101#1 от 27.02.2020
г. (погрешно посочено от ответника като такова от 02.03.2020 г.), в което
посочва, че към момента, т.е. преди извършване на окончателното плащане,
инвестицията е изпълнена изцяло, но поради констатирано огнище на Инфлуенца (А)
грип по птиците в стопанисвания животновъден обект, със Заповед №
РД11-556/24.02.2020 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, е наредено да се
организира принудително убиване и обезвреждане на всички засегнати и контактни
птици в обекта, поради което и се претендира наличие на непреодолима сила по
смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и чл. 21, ал. 2, б. „д“
от сключения договор, настъпването на която ще препятства изпълнението на
задълженията по договора, в подкрепа на което е приложена и цитираната заповед (л.
222-225).
В тази връзка
от страна на ДФЗ е изпратено запитване до БАБХ с писмо изх. № 07-1200/1410 от
12.03.2020 г. относно мерките, които следва да бъдат предприети от
бенефициента, какъв карантинен период е заложен и кога би могло да се извърши
репопулация и достигане на капацитета на животновъдния обект от 56 200
кокошки носачки, за които е поет ангажимент по сключен договор (л. 240-241).
От събраните по
делото доказателства не се констатира да е налице постъпил отговор. До извод в
обратната насока не води и посоченото в процесния АУПДВ, че такъв е постъпил на 29.04.2020
г., доколкото от една страна същият не е представен по преписката, не е и
цитиран в придружителното писмо, а от друга - посочената в АУПДВ предоставена
възможност на жалбоподателя да посочи срок на заселване на животновъдния обект
е сторено с Уведомително писмо изх. № 01-2600/721#2 от 19.03.2020
г., в което наред с други констатирани нередовности, дружеството е уведомено,
че следва в 15-дневен срок да представи писмена декларация относно готовността
и срокът за възстановяване на броя на животните в животновъдния обект (л.
226-227). Това писмо обаче предхожда твърдения като постъпил отговор от БАБХ, т.е.
няма как с писмото от 19.03.2020 г. „ВЕЛДИ-1“ ЕООД да е било уведомено за
данни, които ще бъдат получени на 29.04.2020 г.
Независимо от
гореизложеното, в указания срок „ВЕЛДИ-1“ ООД е входирало изисканите му данни и
документи с писмо вх. № 01-2600/721#3 от 25.03.2020 г., в т.ч. и декларация, че не по-късно
от 01.09.2021 г. ще постигне капацитетът на заселване с кокошки носачки,
съобразно Таблица 5.1 „Вид и брой животни, в т.ч. естественият им прираст“, в
каквато връзка се иска всички ангажименти, произтичащи от сключения договор, да
бъдат взети предвид след тази дата (л. 228-231).
В тази връзка между
ДФЗ и „ВЕЛДИ-1“ ООД е сключен Анекс III от 29.06.2020 г. към договора от 02.03.2017 г., с който
е регламентиран срок за заселване на животновъдния обект с 56 200 броя кокошки
носачки до 01.09.2021 г. (л.252-255), извършена е оторизация на заявката за
окончателно плащане, съответно е извършено и такова (л.281).
С писмо вх. №
02-163-2600/159 от 12.11.2020 г. „ВЕЛДИ-1“ ООД уведомява ДФЗ, че възстановява
дейността си и към 01.11.2020 г. е направено зареждане на животновъдното
стопанство с 39 870 броя кокошки носачки (т.е. остават още 16 330
броя), в подкрепа на което са приложени 3 бр. ветеринарно медицински
свидетелства за придвижване/транспортиране на животни (л. 283-287). А с писмо
вх. № 02-160-2600/202 от 28.01.2021 г. дружеството уведомява ДФЗ, че към
22.01.2021 г. е направено ново зареждане с 16 657 броя еднодневни пилета,
с което поетият ангажимент, е изпълнен. Към писмото е приложено и ветеринарно
медицинско свидетелство за придвижване /транспортиране на животни (л.290-292). За
пълнота е необходимо да се посочи, че в АУПДВ ответникът е посочил единствено
уведомлението и представените доказателства за заредени 16 657 броя
еднодневни пилета.
Или, към
28.01.2021 г. (7 месеца по-рано от договорената дата 01.09.2021 г.) са налице
доказателства, че дружеството-жалбоподател е изпълнило поетите ангажименти по
сключения договор и анекса към него.
На 05.05.2021
г. обаче, с писмо входирано в ДФЗ с вх. № 02-161-2600/382, „ВЕЛДИ-1“ ООД
уведомява Фонда за настъпили обстоятелства, представляващи непреодолима сила
(извънредни обстоятелства) по чл. 21, ал. 2, б. „д“ от Договора, а именно –
болест по животните на бенефициера. В тази връзка са приложени Заповед №
РД11-836/26.04.2021 г. на ИД на БАБХ, с която е обявено първично огнище на
Инфлуенца А (грип) по птиците в животновъдния обект на ООД-то и е наредено на
Директора на ОДБХ – Пловдив да организира принудително убиване по хуманен начин
и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в животновъдния обект,
както и последващо издадена Заповед № РД11-892/29.04.2021 г. на ИД на БАБХ, с
която е възбранено населването с птици на същия животновъден обект, във връзка
с поредно констатирано огнище на заболяването, както и високият интензитет на
регистрираните птицевъдни стопанства и неблагоприятната епизоотична обстановка
по отношение на заболяването в района, която забрана се налага до изричната
отмяна на заповедта (л. 57-63).
В отговор с
писмо изх. № 02-161-2600/382#2 от 07.06.2021 г. дружеството е уведомено, че предвид
възможността за неизпълнение на поети ангажименти или други задължения по
сключения договор с ДФЗ, може да бъде подадено искане за изменение на договора
за финансово подпомагане, като в тази връзка следва да бъде представена изрична
информация относно периода, през който се изпитват затруднения по изпълняване
на поетите задължения със сключения договор, както и за какъв срок ще бъдат
възобновени дейностите по финансираната инвестиция. Дружеството е уведомено
също така, че при удовлетворяване на отправеното искане, срокът на мониторинг
на изпълнявания проект ще бъде удължен с времето, през което не е било възможно
изпълняването на поетите задължения, както и че при липса на последващи
действия и съгласно разпоредбата на чл. 20 от договора, когато след изплащане
на помощта, ползвателят наруши някое от задълженията си по договора или
предвидени в Наредба № 9 от 21.03.2015 г. или в акт на правото на ЕС, той дължи
връщане на цялата или част от получената по договора финансова помощ (л. 64).
На 17.06.2021
г. в ДФЗ е входирано Уведомление вх. № 02161-2600/382#3, в което
„ВЕЛДИ-1“ ООД посочва, че не е в състояние да представи информация относно
периода, през който няма да има възможност да изпълнява поетите по договора
задължения, нито информация относно срока, в който могат да бъдат възстановени
дейностите, тъй като със Заповед № РД11-892 от 29.04.2021 г. на ИД на БАБХ е
възбранено населването на птици в животновъдния обект за неопределен срок, тъй
като от една страна се касае за поредно констатирано огнище на заболяването
Инфлуенца по птиците, а от друга е отчетена и неблагоприятна епизоотична
обстановка в региона по отношение на това заболяване, на което се дължи и
високата концентрация на регистрирани животновъдни обекти със заболели животни.
Твърди се също така, че дружеството е изправено пред невъзможност да извършва
каквато и да било дейност, от която да генерира приходи, което неминуемо ще
доведе до влошаване на неговото финансово състояние. С оглед на така изложените
факти и обстоятелства е отправено искане за сключване на допълнително
споразумение към договора, с което дружеството да бъде освободено от изпълнение
на последващи задължения по договора и мониторинговия период (л. 65-66).
Последвал е
отговор от ДФЗ с изх. № 02-161-2600/382#4 от 24.08.2021
г. (л. 67-69), в който се посочва, че във връзка с отправените от дружеството
искания, е изпратено писмо с изх. № 01-0400/325#1 от 29.07.2021
г. до МЗХГ и БАБХ за предоставяне на информация, както следва: какви мерки
следва бенефициентът да предприеме, какъв карантинен период е заложен, би ли
могло и кога да се извърши репопулация и достигане на капацитетът на
животновъдните обекти, съгласно поетите ангажименти по сключените договори с
ДФЗ, както и за нормативните срокове за карантиниране и пускане на обекти,
засегнати от заразата, като в отговор се твърди, че е постъпило писмо с изх. №
ЗЖ-488/04.08.2021 г., с което ИД на БАБХ е представило изисканата информация, а
именно: през 2021 г. огнища на Инфлуенца по птиците в България са потвърдени на
03, 05 и 08.02.2021 г. в град Славяново, община Славяново, област Плевен; на
23.04.2021 г. в село Криво поле, община Хасково, област Хасково; на 26.04.2021
г. в село Трилистник, община Марица, област Пловдив и на 05.05.2021 г. в село
Трилистник, община Марица, област Пловдив. Съгласно изискванията на Делегиран
регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение
на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
правила за профилактика и контрол на някои болести от списъка, минималният срок
за повторно населяване на засегнат обект, в случая след огнище на Инфлуенца по
птиците, е 21 дни след извършването на заключително почистване и дезинфекция на
обекта, а в случай на невъзможност за окончателно приключване на почистване и
дезинфекция, най-малко три месеца след извършване на предварителното почистване
и дезинфекция. Разпоредбите за населяване на животновъден обект са разписани в
чл. 132, ал. 5 – 8 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съгласно ал. 7
преди населването на обекта, след като заявление е подадено от собственика
(съгласно ал. 5), е необходимо да бъде извършена оценка на риска за областта, в
която се намира обектът, като в нея е включена и индивидуална оценка на
индустриалните/фамилните ферми, включително и на мерките за ограничаване и
ликвидиране на констатирани болести. След получаване на положително становище и
издаване на разрешение от страна на съответното ОДБХ, се спазва редът на
населването на птиците до достигане на пълния капацитет на стопанството,
съгласно Инструкция за повторно зареждане на животновъдни обекти за птици след
констатирано огнище на Инфлуенца по птиците, одобрена със Заповед
РД11-582/19.03.2019 г. на ИД на БАБХ – чрез населване със сентинелни птици за
период от 21 дни, през който се провеждат клинични прегледи и лабораторни
изследвания.
Тук е мястото
да се посочи, че нито твърдяното като изпратено от ДФЗ писмо, нито полученият
отговор от БАБХ са приложени по делото, въпреки дадените на страните указания
за разпределение на доказателствената тежест с определението за насрочване на
делото в открито съдебно заседание, в т.ч. че административният орган следва да
попълни преписката с всички относими доказателства.
Този отговор от
БАБХ обаче е послужил като основание ДФЗ да откаже сключване на допълнително
споразумение за прекратяване на договора, респ. освобождаване от изпълнение на
последващи задължения в мониторинговия период. На „ВЕЛДИ-1“ ООД е указано, че
следва да засели животновъдния обект в срок съгласно изискванията на Делегиран
регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение
на Регламент (ЕС) 2016/429, ЗВМД и инструкцията за повторно зареждане на
животновъдни обекти за птици след констатирано огнище на Инфлуенца по птиците,
одобрена със Заповед № РД11-582/19.03.2019 г. на ИД на БАБХ и своевременно да
информира Фонда, както и че може да подаде молба за анекс за удължаване на
периода на мониторинга, като следва да представи изрична информация относно
периода, през който изпитва затруднения да изпълнява поетите задължения
съгласно сключения договор, както и в какъв срок ще бъдат възобновени
дейностите по финансираната инвестиция. Дружеството е уведомено също така, че
при удовлетворяване на отправеното искане, срокът на мониторинг по изпълнявания
проект, ще бъде удължен с времето, през което не са могли да бъдат изпълнявани
поетите ангажименти, в т.ч. че може да бъде подадено искане за промяна на
местоположението на инвестицията, като се спазват всички изисквания, при които
е предоставена финансовата помощ. И не на последно място е указано, че при
липса на последващи действия и на основание чл. 20 от Договора, когато след
изплащане на помощта ползвателят наруши някое от задълженията си по договора
или предвидени в Наредба № 9 от 21.03.2015 г. или в акт на правото на ЕС, той
дължи връщане на цялата или част от получената по договора финансова помощ.
Определен е едномесечен срок за представяне на информация относно предприетите
действия.
В указания
едномесечен срок от страна на дружеството-жалбоподател е постъпило Уведомление
вх. № 02-161-2600/382#4 от 09.09.2021 г., съгласно което действието на
непреодолимата сила не е отпаднало, поради което „ВЕЛДИ-1“ ООД не е в състояние
и няма да предприеме каквито и да било действия по населване на животновъдния
обект, нито може да посочи период, през който няма да изпълнява договора.
Посочва също така, че предлаганата промяна на местоположението на инвестицията
е невъзможно и показва непознаване на финансираната дейност, тъй като, за да се
осъществи такава промяна, е необходимо да се изградят нови сгради на ново
място, ведно с всички необходими съоръжения и оборудване към тях, което е
свързано с влагането на средства, надхвърлящи многократно размера на получената
безвъзмездна финансова помощ (л. 70-71).
След получаване на това уведомление, ДФЗ на
основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК е уведомил
дружеството-жалбоподател, че открива производство по издаване на АУПДВ в размер
на 863 300,13 лева, представляващ 100% от стойността на получената
финансова помощ, като правно основание за издаване на АУПДВ са посочени
разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 13 и т. 14 от Договора и чл. 57, ал. 1 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г. във връзка с неспазване на задължения по чл. 16,
ал. 2 от договора, както и че твърдяното неизпълнение на чл. 16, ал. 2 от Договора,
дава правото на ДФЗ да предприеме действията по чл. 9, ал. 1 от същия в
хипотезите на т. 13 и т. 14 от същия член, като за целта е изпратено нарочно
писмо изх. № 01-2600/721#4 от 11.10.2021 г. (л. 72-76).
От страна на
„ВЕЛДИ-1“ ООД са депозирани 2 бр. възражения – от 19.10.2021 г. (л. 77-78) и от
12.01.2022 г. (л. 79-82), като с първото от тях отново се твърди наличие на
непреодолима сила, както и че съгласно чл. 21, ал. 1 от Договора и чл. 61, ал.
1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., наличието на непреодолима сила е основание
за освобождаване от отговорност, а с второто – се правят и възражения по
процедурата, както и за липса на основания за издаване на АУПДВ и отново се
претендира сключване на допълнително споразумение между „ВЕЛДИ-1“ ООД и ДФЗ за
освобождаване от изпълнение на последващи задължения на дружеството по
договора, доколкото е налице хипотезата на чл. 21, ал. 1 от Договора.
Приемайки
възраженията на дружеството за неоснователни, ответният административен орган е
издал оспорения в настоящото производство АУПДВ.
На първо място
не е прието твърдението, че „ВЕЛДИ-1“ ООД до момента е изпълнявал стриктно
всички задължения по сключения договор, тъй като се сочи, че това му твърдение,
е в противоречие с отказа да поддържа и отглежда броя животни в съответствие с
одобрения бизнес план, с което е нарушена разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 2
от Договора.
На следващо
място не е прието и твърдението, че посочените събития представляват
непреодолима сила по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013, тъй
като съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията от
17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на правила за профилактика и контрол на
някои болести от списъка, минималният срок за повторно населване на засегнат
обект, в случая след огнище на Инфлуенца по птиците, е 21 дни след извършването
на заключително почистване и дезинфекция на обекта, а в случай на невъзможност
за окончателно приключване на почистване и дезинфекция, най-малко три месеца
след извършване на предварителното почистване и дезинфекция. Посочва се, че
разпоредбите за населване на животновъден обект са разписани в чл. 132, ал. 5-8
от ЗВМД, като съгласно ал. 7 преди населването на обекта, след като заявление е
подадено от собственика (съгласно ал. 5), е необходимо да бъде извършена оценка
на риска за областта, в която се намира обектът, като в нея е включена и
индивидуална оценка на индустриалните/фамилните ферми, включително и на мерките
за ограничаване и ликвидиране на констатирани болести. След получаване на
положително становище и издаване на разрешение от страна на съответното ОДБХ,
се спазва редът на населването на птиците до достигане на пълния капацитет на
стопанството, съгласно Инструкция за повторно зареждане на животновъдни обекти
за птици след констатирано огнище на Инфлуенца по птиците, одобрена със Заповед
№ РД11-582/19.03.2019 г. на ИД на БАБХ – чрез населване със сентинелни птици за
периода от 21 дни, през който се провеждат клинични прегледи и лабораторни
изследвания.
Мотивирано е в
тази връзка, че подписвайки договора с ДФЗ, дружеството поема редица
ангажименти, в т.ч. да не преустановява подпомаганата дейност, да поддържа броя
на животните в съответствие с одобрения проект, да използва подпомаганите
активи в сектора, съгласно, които е получен приоритет, да отговаря на всички
стандарти, отнасящи се до дейността и свързани с инвенстицията обект на
подпомагане, в т.ч. ветеринарно-санитарни изисквания, безопасност на храните и
фуражите, хигиена и безопасни условия на труд. Констатирано е, че направените
констатации засягат договорните задължения на ползвателя на помощта съгласно
чл. 16, т. 2 от Договора, в който е определено, че за периода от сключване на
договора, а когато е неприложимо – от датата на въвеждане на инвестицията в
експлоатация до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5 от Договора, ползвателят се
задължава да осигури и поддържа броя животни в съответствие с Таблица 5.1 „Вид
и брой животни, в т.ч. естественият им прираст“ от одобрения проект, когато
предметът на договора включва инвестиции, насочени в сектор Животновъдство,
което води до нарушение на разпоредбите на чл. 14, ал. 2, т. 3 и 6 от Договора,
а именно да се използват активите и изпълняват дейностите, обект на подпомагане
съгласно съответното им предназначение, както и да не се преустановява
подпомаганата дейност.
Цитирани са
разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 13 и 14 от Договора, съгласно които Фондът има
право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената
от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да изиска
възстановяване на част или цялата помощ, ако при неспазване на задължението на
ползвателя по чл. 16, т. 2 от Договора и след извършване на оценка на
капацитета на придобитите активи, фондът установи, че капацитетът им не
съответства на броя животни, установен по реда на чл. 16, т. 2 от Договора или
ползвателят не е изпълнил друго условие или свое задължение, уговорено със
сключения договор или произтичащо от разпоредбите на Наредба № 9 от 21.03.2015
г. или от приложим акт на правото на ЕС. Посочено е, че предвид разпоредбите на
чл. 57, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., ако ползвателят на помощта не
изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне на
финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, РА
може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени суми по договора,
както и че ал. 2 на същия член определя, че ако ползвателят на помощта не
изпълнява задължение по чл. 54, РА изисква връщане на цялата или на част от
изплатената финансова помощ при спазване на разпоредбите на чл. 35 от Делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014. Също така, съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. РА може да изиска възстановяване на част
или цялата финансова помощ, когато установи несъответствие с целите, дейностите
и изискванията, определени с тази наредба. Неизпълнението на задължението на
ползвателя да поддържа и отглежда 56 200 броя кокошки носачки, уговорени с
договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, е прието като основание
ДФЗ да изиска връщане от ползвателя на изплатената финансова помощ по
подадените заявки за междинно и окончателно плащане.
Все в тази
насока е посочено, че съгласно чл. 6, във връзка с чл. 8, ал. 1 от Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от
ПРСР 2014-2020 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
установени неспазвания на ангажименти или други задължения по съответната
мярка/подмярка се определя по реда, относим за втора и трета група от
Приложение към чл. 2, ал. 2 към настоящите правила. Съгласно III. Група от приложението, когато има неспазване на „Други задължения“
(бенефициентът не е изпълнил друго свое задължение или ангажимент, определено в
договора или в приложим нормативен акт от националното или европейското
законодателство) по съответната мярка/подмярка от Приложение към чл. 2, ал. 2
се налага санкция в размер на 100 на сто от размера на оторизираната финансова
помощ по проекта. Бенефициентът не е изпълнил свое договорно задължение да
поддържа и отглежда 56 200 броя кокошки носачки. Тежестта на неспазването
е висока, тъй като инвестицията не функционира по предназначение, а степента на
неспазването е пълна, тъй като бенефициентът отказва да насели животновъдния
обект с птици. В конкретния случай е установено, че сумата, подлежаща на
възстановяване, е в размер на 863 300,13 лева.
При тази
фактическа и правна обстановка е издаден оспореният АУПДВ.
В хода на
настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателя са представени копия
на Договор № 16/339450/00265 от 03.04.2018 г. за предоставяне на Държавна помощ
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците“, сключен между ДФЗ и „ВЕЛДИ-1“ ООД, ведно с Докладна записка на
Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ вх. № 02-2600/1570#4 от 24.06.2022
г. и Споразумение за прекратяване на цитирания по-горе договор от 11.07.2022 г.
(л. 855 и сл.). От същите се установява, че сключеният договор между същите страни,
касаещ същия животновъден обект, е бил прекратен при същата фактическа
обстановка на основание чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с раздел VI, т. 6.2 от Договора (Изменения и допълнения в настоящия договор се
извършват в писмена форма по взаимно съгласие на страните) и в изпълнение на
Докладна записка с вх. № 02-2600/1570#4 от 24.06.2022 г., поради настъпила невиновна
невъзможност за изпълнение на задълженията по договора от страна на земеделския
стопанин. Съгласно докладната записка за периода 2018 г. – 2021 г. дружеството
е отглеждало птици във ферма, в която периодично са възникнали първични огнища
на Инфлуенца, в резултат на което са унищожени птиците и заселвани отново,
съгласно предписанията на ОДБХ – гр. Пловдив. Чрез уведомителни писма от страна
на бенефициера, ДФЗ е уведомен за настъпилите форсмажорни обстоятелства.
Констатирано е, че след последното унищожаване няма зареждане, предвид това, че
не е вдигната забраната и няма разрешение от БАБХ за зареждане на птици. По
случая се сочи, че има писмо от Министерство на земеделието вх. № 02-0400/71 от
28.02.2022 г. с информация, получена от БАБХ, че не са издавани наказателни
постановления, т.е. компетентният орган при извършване на контрола не е
установил нарушения и вина на дружеството. Посочва се също така, че дружеството
е уведомило ДФЗ за наложената възбрана на населването на птици в животновъдния
обект, като е описало и процеса по отглеждане на кокошки носачки, в т.ч. че
дори и заповедта, с която е наложена възбрана да бъде отменена, до крайния срок
на договора, дружеството няма да е в състояние да започне изпълнение на
дейностите по него, като в тази връзка е отправено искане за прекратяване на
договора, без да се възстановяват получените средства. Цитирана е разпоредбата
на чл. 81 от ЗЗД и е прието, че в конкретния случай е осъществен фактическият
състав на обективната невъзможност, което е подкрепено и с доказателства, които
са с характер на официални документи, които имат материална доказателствена
сила. Мотивирано е, че в договора няма предвидена клауза за форсмажор, но има
клауза, съгласно която, за неуредени въпроси, се прилагат разпоредбите на ЗПЗП
и действащите нормативни актове в страната. От друга страна е счетено, че е
икономически необосновано да продължава изпълнението на договора, тъй като от
една страна ДФЗ би дължал плащане, от друга страна при поредното унищожаване на
птиците в обекта, държавата би дължала и обезщетение, което би довело до
ситуация да се разходват публични средства неефективно и неефикасно, без да
бъдат взети предвид обективните факти и настъпилия форсмажор.
Други
доказателства не са представени от страните.
При така
установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.
Оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен орган - Изпълнителен директор на ДФЗ. Съгласно
чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и
процесното, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В
чл. 166, ал. 2, изречение второ от ДОПК е регламентирано, че ако в съответния
закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на
общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Съгласно § 1,
т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. Съобразно нормата на чл. 20а, ал. 1 от
ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция. Следователно ръководителят на съответната
администрация, в случая Изпълнителният Директор на Държавен фонд "Земеделие",
който е и Изпълнителен Директор на Разплащателната агенция, следва да определи
органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни
вземания, съобразно предписанието на чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК, вр. чл.
27, ал. 3 от ЗПЗП. С изменението в ДВ бр. 51/2019 г. в ЗПЗП се създават нови
алинеи 5 и 6 на чл. 20а, според които Изпълнителният директор на фонда, издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения
за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
В този смисъл и процесният акт, издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ, се
явява акт на компетентен орган.
АУПДВ е издаден
в писмена форма при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и формално
съдържа фактически и правни основания.
По отношение спазването
на административнопроизводствените правила – административният орган е уведомил
писмено адресата на акта за започването на административно производство по
издаването на АУПДВ и му е предоставил възможност да вземе участие в това
производство чрез подаване на възражение и представяне на доказателства.
Доколкото е налично уведомяване по чл. 26 от АПК, то не е налице нарушаване
правото на лицето да разбере за започналото производство. Изпратено е и
получено писмо с изх. № 01-2600/721#4 от 11.10.2021 г., като жалбоподателят е уведомен
редовно и му е дадена възможност да ангажира доказателства и становище по
установеното неизпълнение, от която възможност същият се е възползвал, като е
представил 2 бр. възражения.
Във връзка с
наведените от жалбоподателя възражения, досежно използвания от административен
орган ред – този по ЗПЗП, а не този по ЗУСЕСИФ, е необходимо да се посочи, че приложимите
и цитирани в акта разпоредби на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП, са приети със ЗИД
на ЗПЗП, обн. ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., поради което същите
са действащо право към датата на образуване на процесното административно
производство и към датата на постановяване на оспорения АУПДВ. Съгласно чл. 27,
ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове(сега Закон за управление на средствата от
европейските фондове при споделено управление
(ЗУСЕФСУ), се установява с издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл. 27, ал. 7 от
ЗПЗП, дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение
от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК. Последният в чл. 166, ал. 2 препраща към реда по АПК. От
цитираните разпоредби следва, че след изменението на ЗПЗП, в сила от 28.06.2019
г., законът изрично разграничава случаите, в които публичните вземания по
мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се
установяват с решение за финансова корекция и с акт за установяване на публично
държавно вземане. Вложената от законодателя воля при новата регламентация на
правоотношенията по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП е за разграничаване на
различни нарушения на ползвателите на помощта, които водят до възстановяване на
безвъзмездната финансова помощ и въведен различен ред за установяване на
тяхната дължимост. По реда на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП се установява дължимостта на
възстановяването на помощта при нарушения, представляващи основания за налагане
на финансова корекция по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а по чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП
се установява дължимостта на възстановяването на помощта, при неизпълнение на
други задължения от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, т.е. по условията за предоставяне на помощта или подкрепата, произтичащи
от секторното законодателство. В този смисъл ал. 7 е приложима само, ако
нарушенията не се квалифицират по ал. 6, т.е. когато не са налице основанията
по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция. В
случая, видно, както от мотивите, така и от диспозитива на акта, административният
орган е приел, че бенефициентът не е изпълнил друго свое задължение или
ангажимент, определено в договора или в приложим нормативен акт от националното
или европейското законодателство. А дали е налице това друго нарушение и налице
ли са основания за възстановяване на предоставената финансова помощ, е въпрос,
свързан с материалната законосъобразност на акта, която всъщност е и спорна
между страните.
Няма спор по
делото, че със Заповед № РД11-392/29.04.2021 г. на ИД на БАБХ, е възбранено населването
с птици на животновъден обект с рег. № 2BG16024 за
отглеждане на кокошки носачки, собственост на „ВЕЛДИ-1“ ООД, находящ се в
землището на с. Трилистник, община „Марица“, област Пловдив, както и че същата
е наложена до изричната й отмяна, което и към настоящия момент няма данни да е
било сторено. В тази връзка и от страна на „ВЕЛДИ-1“ ООД е подадено искане за
сключване на допълнително споразумение към договора, с което да бъдат
освободени от изпълнение на последващи задължения по договора в мониторинговия
период, като основание за това посочва наличие на непреодолима сила по смисъла
на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и чл. 21, ал. 2, б. „д“ от
Договора, настъпването на която препятства изпълнението на задълженията по
договора. ДФЗ не приема посочените събития като непреодолима сила и издава
процесния АУПДВ. Аргументите са, че жалбоподателят е отказал да поддържа и
отглежда броя животни в съответствие с одобрения бизнес план, както и че следва
да насели птици в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС)
2020/687 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент
(ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правила за
профилактика и контрол на някои болести от списъка, както и че може да бъде
подадено искане за промяна на местоположението на инвестицията, като се спазват
всички изисквания, при които е предоставена финансовата помощ.
Тези аргументи
не могат да бъдат споделени.
Наложената
възбрана за населването с птици на стопанисвания от дружеството-жалбоподател
животновъден обект от Изпълнителния директор на БАБХ обуславя прилагането на
чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна
на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, според която разпоредба възстановяване
на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни
и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) №
1306/2013.
Цитираната
общностна норма дефинира неизчерпателно случаите, които могат да бъдат признати
като „неопреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ за целите на
финансирането, управлението и мониторинга на ОСП (видно и от съображение 5 от
същия Регламент). В случая възбраната за населване на птици в животновъдния
обект на жалбоподателя, за който е получено финансиране, е било непредвидимо за
бенефициера към датата на подаване на заявлението, впрочем, то не е било
предвидимо и към датата, на която ангажиментът е бил изпълнен, подадено е
заявление за окончателно плащане и съответно същото е получено, а съгласно чл. 2,
§ 2, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането,
управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила" и „извънредни
обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи:
епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички
селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера.
Спор, че така
наложената възбрана е засегнала целия животновъден обект на жалбоподателя, в
т.ч. и че преди да бъде наложена, всички животни, които са били населени в
него, са принудително убити, не се формира между страните. Не се спори също
така и че възбраната за населване на птици в животновъдния обект на
жалбоподателя е във връзка с поредно констатирано огнище на заболяването
Инфлуенца, както и високия интензитет на регистрираните птицевъдни стопанства и
неблагоприятната епизоотична обстановка по отношение на заболяването в района.
В конкретиката
на казуса, резултатът от непреодолимата сила, е невъзможност на дружеството да
продължи да изпълнява поетия ангажимент в цялост (в т.ч. да отглежда кокошки
носачки), доколкото с влязъл в сила административен акт тази му дейност именно
е забранена.
До извод в
обратната насока не води позоваването на ответника на Делегиран регламент (ЕС)
2020/687 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент
(ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правила за
профилактика и контрол на някои болести от списъка, доколкото, не се спори и от
жалбоподателя, този ред е приложим в случаите, в които е било обявено огнище на
Инфлуенца А (грип) по птиците и е било наредено принудително убиване и
обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в животновъдния обект, който
ред вече е бил предприеман от „ВЕЛДИ-1“ ООД и не се спори, дружеството повторно
е населило обекта в съответствие със сключения анекс и то предсрочно.
Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че към м.януари 2021 г. (при
положение, че е бил договорен срок до 01.09.2021г.) дейността е възстановена
със зареждането на животновъдното стопанство с 39 870 броя кокошки носачки
към 01.11.2020г. и с 16 657 броя еднодневни пилета към 22.01.2021г., с
което инвестицията е изпълнена изцяло. В този смисъл неоснователни са
твърденията на ДФЗ, че дружеството-жалбоподател отказва да изпълнява поетите
ангажименти, при положение, че на два пъти зарежда стопанството си с
договорения брой животни.
В конкретния
случай обаче жалбоподателят е бил в невъзможност да стори това (да насели
животновъдния си обект с птици) именно с оглед наложената възбрана, която е във
връзка с поредно констатирано огнище на заболяването Инфлуенца по птиците в
животновъдния обект, както и високия интензитет на регистрираните птицевъдни
стопанства и неблагоприятната езипоотична обстановка по отношение на
заболяването в региона, поради което е следвало да се приложи разпоредбата на чл.
61, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции
в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съгласно
която страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, което
се дължи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства.
Казано по друг
начин, административният орган е следвало да прекрати ангажимента на „ВЕЛДИ-1“
ООД без да изисква частично или пълно възстановяване на получената от
дружеството финансова помощ.
Впрочем, при
същата фактическа обстановка - за същия животновъден обект, собственост на
„ВЕЛДИ-1“ ООД, ДФЗ вече е приел, че е налице настъпила невиновна невъзможност
за изпълнение на задълженията, по договор за предоставяне на държавна помощ
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците“ и със споразумение е прекратен подписаният между страните (ДФЗ и „ВЕЛДИ-1“
ООД) договор, в т.ч. страните са декларирали че нямат претенции за обезщетения
или неустойки една към друга във връзка с прекратяването. А както вече се
посочи и по-горе, в конкретния случай ДФЗ не приема гореописаните обстоятелства
като такива, които поставят бенефициера в невъзможност да продължи да спазва
поетите задължения, поради което и е издал оспорения в настоящото производство
АУПДВ.
В заключение съдът
намира, че административният орган необосновано и в противоречие с
материалноправните разпоредби е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил
друго свое задължение или ангажимент, определено в договора или в приложим
нормативен акт от националното или европейското законодателство, съответно, че
подлежи на възстановяване публично държавно вземане в размер на 863 300,13
лева.
С оглед на
изложените съображения обжалваният АУПДВ на Изпълнителния директор на ДФЗ, като
издаден в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, се
явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При посочения
изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат
извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 14 450
лв. съгласно представения списък, представляващи заплатени ДТ и адвокатско
възнаграждение. По отношение наведените от ответника възражения за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира
същото за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и доколкото
в конкретния случай се касае за спор с определен материален интерес и
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е съобразено с разпоредбата
на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във връзка с § 2а от ДР на същата наредба.
Предвид горното
Административен съд - Пловдив, І отделение, ХVІІI състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане № 16/04/1/0/00501/3/01/04/01 с изх. №
01-2600/721#8 от 22.03.2022 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд
“Земеделие“, с който на „ВЕЛДИ-1“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.
„Пере Тошев“ № 11, представлявано от И.В.К., е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 863 300,13 лева.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ да заплати на „ВЕЛДИ-1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. „Пере Тошев“ № 11,
представлявано от И.В.К., сумата в размер на 14 450 (четиринадесет хиляди
четиристотин и петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/