Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, II „Е” състав в публично
заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 5487/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК
С Решение № 525154 от 05.11.2018 г., постановено по
гражданско дело № 11757/2018 г. на Софийски районен съд, II ГО, 168 състав, частично
е уважен предявения от В.Ц.П. против
ЗАД “ОЗК-З.” АД, осъдителен иск с
правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1000,00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди следствие
на ПТП на 26.09.2017 г., ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба - 19.02.2018 г. до изплащане на
главницата, като така предявеният иск за разликата над уважения размер от
1000,00 лв. до пълния предявен размер от 5000,00 лв., предявен като частичен от
сумата от 5000,00 лв. е бил отхвърлен.
Със същото
решение ответното дружество ЗАД “ОЗК-З.” АД е осъдено да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ТПК сумата от 216,00 лв. разноски по делото, а ищцата е осъдена
да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
704,00 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която предявения като частичен осъдителен иск е бил частично отхвърлен
за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 5000,00 лв. е
постъпила въззивна жалба от ищеца В.Ц.П., чрез пълномощника й – адв. Я.Д., с
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, поддържайки, че
същото е постановено в противоречие с принципа за справедливост, прогласен от
чл.52 ЗЗД. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло
предявения иск, както и да присъди направените по делото съдебни разноски.
В
законоустановения срок въззиваемият ответник
ЗАД
“ОЗК-З.” АД, чрез пълномощника си – юриск. С.Христова, с надлежно учредена
представителна власт по делото, е подал отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.
Претендира разноски.
Въззиваемият – третото лице помагач М.П.П.
не е подал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок е не взема
становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата ДТ,
поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателни по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ,
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск
за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност
на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение в частта,
с която ЗАД “ОЗК-З.” АД е осъдено да
заплати на В.Ц.П. обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 1000,00 лв., не е обжалвано от ответника и същото
е влязло в законна сила, то в конкретния случай със сила на пресъдено нещо
между страните в настоящото съдебно производство са установени всички
материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право.
Предвид това, спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по
отношение, на който въззивният съд следва да се произнесе (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), се съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на заместващото
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди при настъпване на
процесното застрахователно събитие, определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.
В тази връзка следва да се отбележи,
че от кредитирано от съда като компетентно и обективно дадено заключение на
вещото лице по изслушаната и приетата без възражения от страните в производството
пред СРС комплексна автотехническа и медицинска експертиза, се установява, че
при процесното ПТП ищцата В.Ц.П. е претърпяла
следните физически увреждания – контузия, оток и охлузвания на меките
тъкани в челната област на главата и контузия с подкожен хематом и охлузвания
по гърба на лявата ръка, които са причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Сочи още, че при пострадалата след преглед в болнично
заведение от специалист и проведени изследвания е поставена диагноза мозъчно
сътресение. Посочва, че в представената медицинска документация се съдържат
сведения, че ищцата е колабирала при поставянето и в носилка веднага след
инцидента, като сочи, че най-вероятната причина е в резултат на болка от
травмите или свързана с травмиращата ситуация психична реакция на уплаха. Дава
сведения, че посттравматичните симптоми са отшумели за около 20-25 дни.
От показанията на свидетеля Е.К., които преценени по реда на чл. 172 ГПК настоящият състав намира за обективно дадени и кредитира с доверие, се
установява, че след инцидента е посетила ищцата в болницата, където
първоначално била в тежко състояния и в шок. Имала рана на главата, както и
силни болки в едната ръка и по цялото тяло, като имала и притеснения във връзка
с отглеждането на детето, тъй като същото било на 1г. и 7 м. Сочи, че
възстановяването и станала бавно и отнело около месец, а продължително време
след инцидента изпитвала страх от качването в колаи шофиране.
При така установените увреждания на ищеца
настоящата съдебна инстанция приема, че първоинстанционният съд неправилно по смисъла на чл. 52 ЗЗД е преценил обстоятелствата, свързани с определяне на
справедливото обезщетение в размер на 1000,00
лв. за В.Ц.П.. В тази
връзка следва да се вземе предвид, че законодателят е определил висок
нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди. Следователно, по този начин той е
целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и
страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез
които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат
потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и
страдания. Нещо повече, понятието “неимуществени вреди”, според
последователната практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав (Решение
№407/26.05.2010г по гр.д. № 1273/2009г.,III ГО, ВКС; Решение. №195 от
16.07.2013 по гр.дело №757/2012, IV ГО, ВКС) се включват всички телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
които в своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания на
същия, за които е и ноторно известно отразяването им върху психиката и
създадения от това социален и психичен дискомфорт и създават отклонения в
нормална деятелност. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че всички
доказателства преценени в своята съвкупност, касаещи определяне на
справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД водят до извод, че същото за
В.Ц.П. възлиза в размер на 5000,00 лв. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелствата, че получената контузия -
оток и охлузвания на меките тъкани в челната област на главата и
контузия с подкожен хематом и охлузвания по гърба на лявата ръка, и получено
мозъчно сътресение, включително е че ищцата е колабирала при поставянето и в
носилка веднага след инцидента, а възстановяването от контузията на главата е
продължила около 1 месец, през който период се е нуждаела от чужда помощ при
отглеждането на малолетното си дете, както и изпитания стрес и шок, които са
рефлектирали в значителен период от време върху нормалната деятелност на ищцата.
В заключение следва
да се отбележи, че принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие като съдът следва да
съобрази всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увредените
лица морални вреди (болки и страдания).
Върху присъдените от настоящата инстанция обезщетения в полза на
въззивниците следва да се присъди и законна лихва от подаване на исковата молба.
Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции не се съвпадат
напълно, решението в частта, с която е отхвърлен предявения от В.Ц.П. срещу ЗАД
“ОЗК-З.” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за разликата над
сумата от 1000,00 лв. до пълния предявен размер от 5000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” за причинени неимуществени вреди, следствие на настъпило на 26.09.2017
г ПТП следва да бъде отменено, а така предявения частичен иск следва да се уважи
за пълния предявен размер. С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна
инстанция решението следва да се отмени и в частта, с която ищцата е осъдена да
заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер
на сумата от 704,00 лв.
По отношение на разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК,
въззиваемият ЗАД “ОЗК-З.” АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
864,00 лв., представляващи разноски в производството пред СРС, както и сумата
от 680,00 лв., представляващи разноски в производството пред СГС.
С оглед на
цената на иска въззивното решение постановено по настоящето търговско дело не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените мотиви, Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 525154 от 05.11.2018 г., постановено по
гражданско дело № 11757/2018 г. на Софийски районен съд, II ГО, 168 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В.Ц.П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 12 – адв. Я.Д. срещу ЗАД “ОЗК-З.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, осъдителен иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 1000,00 лв. до сумата от 5000,00 лв.,
/предявен като частичен от общия размер от 10000,00 лв./, представляващи
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за
причинени неимуществени вреди, следствие на настъпило на 26.09.2017 г. ПТП, както и в частта, с която В.Ц.П. е осъдена да заплати на ЗАД “ОЗК-З.” АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 704,00 лв., представляваща
разноски по делото, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК ЗАД “ОЗК-З.” АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, да заплати В.Ц.П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 12 – адв. Я.Д. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от още 4000,00
лв., представляващи
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за
причинени неимуществени вреди, следствие на настъпило на 26.09.2017 г. ПТП,
ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба - 19.02.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от
864,00 лв., представляващи разноски
в производството пред СРС, както и сумата от 680,00 лв., представляващи разноски
в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕ Решение № 525154 от 05.11.2018 г., постановено по
гражданско дело № 11757/2018 г. на Софийски районен съд, II ГО, 168 състав, е влязло в законна сила в необжалваната
част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: