Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260531
14.04.2021г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева
Елена Калпачка
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 239/ 2021 г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба на „Сити кеш“ ООД – гр.
София, чрез адв. Г.Д.И. , с посочен съдебен адрес:*** против Решение № 261002/
26.10.2020г. постановено по гр. д. № 19655/ 2019г. по описа на Районен съд –
Пловдив, с което е признато за установено в отношенията между страните З.С.С.,
ЕГН: ********** и „Сити кеш“, ЕИК: *********, че сключеният помежду им договор
за паричен заем № 73725 от 14.05.2016г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК, като в полза на ищеца по делото са присъдени направените разноски в размер
на 279,68 лв, а на проц. представител на ищеца адв. Е.Г.И. сумата 369 лв - адв.
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. По изложени оплаквания в жалбата се иска
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата
страна З.С., чрез адв. Е.И., по подробно изложени съображения се оспорва
жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на адв. възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът
чрез процесуалния си представител адв. Е.И. е предявил обективно съединени установителни искове за прогласяване
нищожност на договор за кредит, сключен с ответното дружество „Сити кеш“ ООД с
дата 14.05.2016г., а при условията на евентуалност - прогласяване нищожност на
клауза по чл.8 от договора за кредит като противоречаща на принципа на добрите
нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК,
накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките
на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските
договори за кредит, по съображенията: несъответствие на фиксирания лихвен
процент от 40,08% с действително приложения поради характера на уговорената неустойка
като добавък къв възнаградителната лихва, водещо до обогатяване на кредитора в
разрез с принципите на добрите нрави; нарушения на изискванията на чл.5 и чл.11, т.10 ЗПК; нещожност на клаузата по
чл.8 от договора като излизаща извън присъщите
функции и водеща до скрито оскъпяване на кредита, стойностно 1023 лв
повече от 100% от заетата сума от 800 лв; нарушение на ограниченията на чл.19,
ал.4 ЗПК, както и противоречи на клаузата за дължимост на неустойка при
неосигурено обезпечение в пряко противоречие с целта на Директива 2008/ 48;
невключване на неустойката в размера на ГПР, поради което същият несъответен на
действително прилагания от кредитора
поради това, че реалният лихвен процент не отговаря на реализирания,
който се явява увеличен със скрития добавък от неустойката, което представлява
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, а
нищожността на неравноправна клауза в договора с неверен ГПР, води до
недействителност на кредитната сделка и неспазване изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, както и изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради въвеждане в
заблуда на потребителя относно действителния размер на лихвения процент. По
ангажираната по делото ССчЕ е депозирано заключение на в.л. М. М., по което е
изчислен размерът на ГПР по процесния договор за паричен заем по формулата,
определена по силата на Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, възлизащ на
48,431 при описани в заключението параметри, в който ГПР е била включена само
договорната лихва; установени са и годишния и месечен процент на неустойката
спрямо главницата по кредита, съответно в размер на 139,50 % за първия и 12,68
% за втория; установени са и размерите на извършените плащания от страна на
ищеца по процесния договор за заем , възлизащи в общ размер от 1 992,08
лв, от които 800 лв – главница, 169,08 лв – платена възнаградителна лихва и
1 023 лв – платена неустойка по чл.8 от договора.
При
уважаване на така предявените искове районният съд е отчел приложимостта ТР №1/ 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС и задължителната съдебна практика относно
задължението на съда за проверка действителността на договора във връзка с
нарушение на добрите нрави, при неравноправни клаузи във вреда на потребителя,
при нарушаване на императивни правни норми, водещи до накърняване на
установения в страната правов ред ;
отчетена характерът на ответното дружество като небанкова финансова
институция по ЗКИ, както и качеството на ищеца на ФЛ и потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК, както и характерът на ДК като потребителски договор, който по
силата на чл.22 ЗПК при неспазване изискванията на чл.10 ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, се явява недействителен
изначално и приложимостта на последицата
на чл.23 ЗПК за връщане от страна на потребителя само чистата стойност на
кредита, без лихвите и другите разходи; констатирано е неспазване изискването
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във връзка с необходимостта от посочване по ясен и
разбираем начин за потребителя инкорпорираните в ГПР всички разходи, които ще
стори и пряко свързани с кредитното правоотношение, като в случая в процесния
договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ЛП и ГПР, без ясно разписана методика на
формиране на ГПР / кои компоненти точно са включени в него и как се формира
същият от 48,431 %; посочената годишна фиксирана лихва от 40,08% неясно как
точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР,
поради което потребителят е в невъзможност да разбере какъв е реалният процент
на оскъпяване на кредита; констатирана е и нарушения ,свързани с несъответствие
на посочените в договора ГПР от 48,431% и общата сума на плащанията от 969,08
лв са действителните, както и включването на уговорената по чл.8 неустойка в
месечните вноски, което води до скрито оскъпяване на кредита, установени са
нарушения и ограничения на потребителя във връзка с изискването от страна на
кредитора за предоставяне на обезпечение
в изключително кратък срок, поради което обоснован изводът за липса на
задължителни реквизити на договора съобразно чл.11, ал.1, т.10 и т.11
ЗПК, вкл. поради липса на приложен погасителен план. С оглед на това процесният договор е обявен
за недействителен. Фактическите и правни
изводи на районния съд съответстват изцяло на събрания доказателствен материал,
вкл. относно дефицита от необходимо и
задължително съдържание на процесния договор за кредит, несъответствието му на императивните
разпоредби на чл.11, ал.1 , т.10 и т.11 ЗПК, обуславящи неговата
недействителност съобразно изричната разпоредба на чл.22 ЗПК , поради което се
споделят от въззивния съд като правилни, обосновани и законосъобразни при
условията на чл.272 ГПК.
Неоснователно
и несъстоятелно е възражението в жалбата при оспорване обстоятелството, че в
процесния договор е налице липса на задължително съдържание на съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК
при изричното неоспорване от страна на жалбоподателя обстоятелството, че в ГПР
е включена само възнаградителната лихва, но не и неустойката по чл.8 от
договора. Следователно безспорно установено е по делото, че още към момента на
сключване на процесния договор уреденият с договора ГПР не е по ясен и
разбираем за потребителя начин относно действителния вид и размер на
предвидимите разходите, въз основа на които да се направи икономически
обоснована преценка при взаимна равнопоставеност с насрещната страна по
договора. Безспорно в настоящия случай се установява от депозираното заключение
на вещото лице по ССчЕ, че оскъпяването
на процесния кредит възлиза в размер на 135,52 % , което съставлява значително
оскъпяване на кредита, вземайки предвид получената от кредитополучателя размер
на главницата от 800 лева, съпоставена с общият размер на задължението ведно с дължимите разходи по
договора, възлизащо на 1 769,08 лв.
Неоснователен
е на следващо място е и доводът за достатъчност на посочването само на размера
на ГПР в договора, тъй като в договора се съдържал всеки един от компонентите
по договора и клиентът само можел да си изчисли
ГПР, както това било направено от вещото лице по делото. Изискването за
яснота и разбираемост по чл.10, ал.1 ЗПК, вкл. относно икономическата обосновка
в договора за потребителски кредит от страна на кредитора, следва да обезпечава
коректно реалната възможност на потребителя към момента на сключване на
договора за конкретна преценката относно изгодността на условията, при които
същият се обвързва със заплащане цената на получаваната от кредитодателя услуга
без необходимост от притежаване на специални знания за прилагане на
изчислението по формулата съобразно
Приложение 1 по чл.1, т.10 ЗПК, каквито вещото лице по ССчЕ притежава. Не се
намира за основателно също възражението на жалбоподателя, основано на
позоваване на липса на принципно изискване както в националния закон, така и по
Директива 2008/48/ЕО относно
съдържанието на договора за посочване на компонентите на всяка една погасителна
вноска, след като, както се явява установено в настоящия случай, в размера на
месечната погасителна вноска се включват скрити разходи/ в случая вноски
по неустойката по чл.8 от договора/, които
значително оскъпяват цената на кредита, без осигурена реална възможността към момента на сключване на договора за
тяхната предвидимост, вкл. преценката за обосноваността на неустоечната клауза,
в случая нарушаваща значително равновесието в правата и задълженията на потребителя спрямо тези на
кредитодателя по начина, по който е формулирано неустоечното задължение.
По
така изложените съображения жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното
решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
На основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА на
процесуалния представител на въззиваемата страна – адв. Е.И. следва да се
присъди адв.възнаграждение в размер на 369 лв.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК , въззивният съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 261002/ 26.10.2020г. постановено по гр. д. № 19655/ 2019г. по
описа на Районен съд – Пловдив.
Осъжда
„Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Е.Г.И.,*** сумата 369 лв /
триста шестдесет и девет лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основани чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: