О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
гр. Пловдив. 14.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито
заседание на четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 300/20г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по Глава XXII - чл.345 вр. с чл.249 ал.3 вр. с ал.2 вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
Образувано е по
постъпил от ОП – * частен протест и частна жалба от адв. П., в качеството й на
защитник на подс. В. срещу протоколно определение № 331/09.06.2020г., постановено
по НОХД № 149/2020г. по описа на Окръжен съд – *.
С протеста
се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен
акт, недоволства се от направените от съда констатации за негодност на
обвинителния акт, като посочените от окръжния съд неясноти и противоречия се
считат за несъществуващи или незначителни. Настоява се, че процесуалния
документ отговоря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК, тъй като фактите са
описани, съобразно доказателствения материал, с които обвинението разполага, с
посочване на правната квалификация на деятелността, установяваща се на базата
на тези факти. Прави се искане
определението да се отмени в атакуваната му част и да се постанови ново, с
което делото да се върне на окръжния съд с указания за разглеждането му по
същество.
По делото е
постъпило становище от адв. Б.в качеството й на повереник на пострадалата С.В.,
представлявана от нейната майка и законен представител – Н.И., в което се
изразява несъгласие с решението на съда да прекрати съдебното производство и да
върне делото в първата му фаза, респективно, излага се подробно и мотивирано
становище в подкрепа на изложените в частния протест доводи.
Адвокат П. атакува
постановеното определение единствено в частта му относно произнасянето
на съда по отношение на мярката за процесуална принуда, търпяна от В., като се
прави искане най – тежката мярка за неотклонение „ Задържане под стража“ да се
измени в по-лека и се предлага тя да е „Парична гаранция“ или „Домашен арест“.
Излагат се съображения, че липсват опасностите, визирани в чл.63 от НПК, което
наред с периода на задържане на подсъдимия до момента и предвид връщане на
делото в досъдебната му фаза, според адв. П., обуславя промяна на мярката за
процесуална принуда.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, проверявайки законосъобразността, правилността и
обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено
следното:
Протестът
и жалбата са подадени в срок, от легитимирани страни в процеса, срещу подлежащ
на атакуване съдебен акт, поради което се явяват ДОПУСТИМИ. Разгледани по
същество, този съдебен състав намира протеста за ОСНОВАТЕЛЕН, а частната жалба
за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството
по НОХД №149/2020г. по описа на ОС – * е образувано на базата на внесен
обвинителен акт срещу С.И.В. за три престъпления - чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр. с ал.2 т.2 вр. с
ал.1 т.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК; чл.149 ал.5 т.4 вр. с ал.2 т.1 и т.4 вр. с
ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и чл.155 б ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
В
проведеното разпоредително заседание възражения срещу годността на процесуалния
документ, поставящ началото на съдебната фаза на процеса, са били наведени от
защитника на подсъдимия и от самия него, които са приети от окръжния съд за
неоснователни с едно изключение – по отношение липсата на обосновка относно
правната квалификация на деянието по чл.149 ал.5 т.4 вр. с ал.2 т.1 и
т.4 вр. с ал.1 НК от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Съдът
служебно е открил пороци в обвинителния
акт, мотивирали го да прекрати съдебното производство и да върне делото в
досъдебната му фаза.
Прегледът
на материалите по делото сочи, че прав е прокурорът да възразява срещу
решението на съда, тъй като констатираните пороци или не са налични, или са
несъществени, или могат да се отстранят в съдебната фаза на процеса, и не водят
до нарушаване правото на В. да разбере в какво престъпление и на базата на
какви фактически положения е предаден на съд.
1.
Вярно е, че в постановленията за привличане на обвиняем неточно е посочена
връзката между квалифицирания състав на престъплението блудство и
кореспондиращия му основен такъв, като ясно е, че т.1 и т.4 в ал. 1 на чл.149
ал.1 от НК не съществуват и те са част от разпоредбата на ал.2 на същия текст.
С обвинителния акт неточността е отстранена, а тя по никакъв начин не се е
отразила, както неправилно е приел окръжният съд, на възможността на В. да разбере
в извършването на какво престъпление се обвинява, защото, видно от
постановленията за привличане, в тях се съдържа текстово отразяване на всички белези от обективна и
субективна страна на престъплението, за извършването на което В. се привлича
като обвиняем. Сам съдът е отбелязал, че
според теорията и практиката, не всяка неточност и непрецизност е съществен порок, а такъв е само
този, който прави обвинението неясно и неразбираемо за обвиняемото лице,
какъвто очевидно не е настоящия случай. В постановленията за привличане на В.
коректно и изчерпателно е посочено текстово
какво точно деяние е извършил / по основния състав на чл.149 ал.1 от НК/ и с
какви квалифициращи белези / кореспондиращи с ал.5 вр. с ал.2 т.1 и т.4 от НК/
и не може да се твърди, че той е бил в обективна невъзможност да разбере волята
на обвинението, текстовата част от което именно дава най – съществена
информация на обвиняемото лице за разлика от цифровото посочване на разпоредби
от НК, които е нормално обвиняемият да не познава.
2.
Трайно е становището, че необосноваността на обвинителния акт не е съществен
порок и наличието му не е основание за връщане на делото в досъдебната му фаза,
освен ако необосноваността се обвързва с липсата на изложени съставомерни факти,
на каквато липса съдът не се е позовал.
Така, в ТР№6/2018г. по т.д.№ 6/2017г., с което
е отклонено искането на Главния прокурор за тълкуване нормите на чл.246 от НПК,
се сочи, че важат указанията, дадени още с ТР № 2/2002 год. по тълкувателно
дело № 2/2002 год. на ОСНК, според които, тъй като в чл.235 от НПК /отм./,
кореспондиращ със сега действащия чл.246
от НПК, не се поставя изискване към прокурора да анализира доказателствата или да излага подробна аргументация за
приетата от него правна квалификация на деянието, неизпълнението на
посоченото не може да е основание за връщане на делото в първата му фаза. В
случая, прокурорът е посочил защо приема, че престъпленията са извършени в
условията на продължавани такива по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК и защо две от
тях – блудството и изнасилването съставляват особено тежък случай и изискването
на съда за повече обосновка и мотивация е незаконосъобразно указание. Посочването
в обвинителния акт за всяко едно от деянията /значителни на брой/ , че
съставлява особено тежък случай и защо обвинението счита така би довело
единствено до неимоверно утежняване на обвинителния акт и то ненужно, тъй като очевидно
изложената аргументация в тази връзка е валидна за всяко едно от деянията,
включени в състава на продължаваните престъпления. И накрая, ако съдът намери,
че е неправилна квалификацията на престъплението
блудство във връзка с чл.26 ал.1 от НК, тъй като то включва в себе си деяния,
извършени в период от време повече от една година между тях / за първите две деяния - декември 2014г. - май 2016г./ няма процесуална пречка със
съдебния си акт по същество да вземе отношение по този въпрос, но неправилно е да
се изисква допълнителна обосновка от
прокурора за това защо времето между двете деяния /посочени в скоби/ се счита
от него за непродължителен период от време. Прокурорът е счел, че
периода е такъв, а дали е прав е друг въпрос, на който отговор следва да даде
съдът със съдебния си акт.
3. Има резон в констатацията на съда,
послужила като основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора, относно разминаването между постановлението за привличане
на обвиняем и обвинителния акт, касателно престъплението по чл. чл.155 б, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 във
връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в последния / обв. Акт./ се сочи, че В. е
осъществил две отделни деяния през месец март 2018г. / общо 36 бр., включени в
състава на продължаваното престъпление/ вместо едно деяние през същия месец и година /
общо 35 бр./, както е отразено в постановлението за привличане на обвиняем. Формално
нарушението е факт, но съдът е пропуснал да отбележи съдържанието на
релевантните факти, относими към посоченото престъпление, от които безпределно
ясно става / л.4 – гръб и л.6 от обвинителния акт/ каква е волята на обвинението.
В относимите абзаци е отразено, че в периода август 2016г. – ноември 2018г. / в
който период се включва и март 2018г./ всеки път, един път месечно, 28 пъти, подсъдимият пускал по телевизията
порно канал и …т.н. Изложеното говори, че очевидно е допусната досадна грешка в
диспозитива на обвинението, където технически е пренесено два пъти деянието,
извършено месец март 2018г., за което във фактите прокурорът недвусмислено е
уточнил, че е извършено едно единствено такова. Разбира се, недопустимо е с
обвинителния акт на подсъдимия да се повдига за първи път обвинение за деяние,
за което не е привличан като обвиняем, но
в казуса се изисква отговор не само на въпроса дали нарушението е
съществено, а и дали е отстранимо в централната съдебна фаза на процеса. Трайно
се наложи вече в практиката становището, че връщането на делата в първата фаза на процеса следва да се ограничи до минимум и да се избягва
безкрайното им прехвърляне от фаза на фаза, и инстанция на инстанция, което не
е в интерес нито на правосъдието, нито на подсъдимите, нито на пострадалите от
деянията лица. Поради това и когато нарушението може да се отстрани в
централната фаза на процеса от съда, то не следва делото да се връща на
прокурора. В случая съдът намира, че разминаването не води до невъзможност на
подсъдимия да разбере в какво престъпление се обвинява, предвид фактите, релевирани
за посоченото престъпление и изложени безпротиворечиво в обстоятелствената част
на обвинението, както и че порока може да се отстрани от съда с крайния съдебен
акт по същество на делото, с който разбира се, В. не може да бъде осъден за две
деяния, осъществени през месец март 2018г.
Изложеното
мотивира този състав да счете, че съществени, неотстраними процесуални
нарушения не са били допуснати в досъдебната фаза на процеса и като е стигнал
до обратен извод съдът е постановил неправилен съдебен акт, който в тази му
част следва да се отмени.
Не
се откриват основания за изменение на действащата спрямо С. В. мярка за
процесуална принуда. Не са настъпили нови обстоятелства, които да мотивират
извода, че мярката „ Задържане под стража“ към този момент вече се явява
неадекватна и несъответна на доказателствата по делото, касателно обоснованото
предположение и опасностите от укриване и/или извършване на престъпление.
Всички посочени в жалбата факти – чисто съдебно минало на В., последен адрес на
местоживеене, трудова заетост, липсата на данни за оказана съпротива при
задържането му и т.н. са взети предвид при определяне на първоначалната мярка
за неотклонение. И на тях са били противопоставяни от съдебните състави,
произнасяли се по реда на чл.64 и чл.65 от НПК естеството на инкриминираните
деяния, техния значителен брой, продължителен период и механизъм на
извършването им. Единствените новонастъпили обстоятелства, които има резон да
се оценяват към момента са периода на задържането на В. и връщането на делото
на прокуратурата. Последното, по изложените по-горе съображения и решението на
този състав да отмени определението в тази му част, отпада като обективен факт,
който да има нужда да се съобразява. Единадесет месечното задържане на фона на
посочената конкретика на инкриминираната деятелност, отличаваща се с фактическа
и правна сложност, на фона на данните по делото за опитите да се въздейства
неправомерно върху пострадалата С.В., с цел да оттегли уличаващите баща й
показания, мотивират и този състав да приеме, че периода на задържане не е
неразумен, а опасността от извършване на престъпление – против правосъдието,
чрез въздействие върху свидетели, водят до извод, че мярката за неотклонение „ Задържане
под стража“ и сега се явява съответна и адекватна. И като е стигнал до същия
извод, окръжният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт в тази
му част, в която определението следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 331/09.06.2020г., постановено по НОХД № 149/2020г.
по описа на Окръжен съд – *, в частта, с
която е прекратено съдебното производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото е
върнато в досъдебната му фаза за отстраняването им.
ВРЪЩА делото на ОС – *,
същият съдебен състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПОТВЪРЖДАВА определението в
останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :