Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.11.2019 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И. като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8424/ 2018 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.78 от ЗДСЛ с искане за присъждане на
обезщетение в размер на 113 000 лв. за причинени неимуществени вреди
вследствие смъртта на И.Ц.С., съпруг на ищцата, настъпила на 18.12.2017 г., в
резултат от трудова злополука, ведно със законната лихва от 12.01.2018 г.
(датата на смъртта) до окончателното изплащане на сумата.
ИЩЕЦЪТ – Т.Д.Д.-С., с ЕГН : **********,
чрез адв.Е.И. от САК твърди, че на 18.12.2017г. в гр. София - при придвижване
по обичайния маршрут към работното му място - на ул. „Дунав“, между ул.
„Московска“ и ул. „Врабча“, в близост до сградата на ЦУ на НАП съпругът й бил прострелян от неустановено лице с
огнестрелно оръжие, вследствие на което почитал на 12.01.2018г. Излага, че
инцидентът е признат за трудова злополука с разпореждане № 21601/16.03.2018 г.
на длъжностно лице при НОИ, ТП- София град. Ищецът навежда, че със съпруга й са
имали над 19 години щастливо съжителство, като са заедно още от студенти.
Винаги са се обичали, разчитали са един на друг и заедно са постигнали всичко в
живота. Създали и две деца - Д., на 18г. и Г., на 2г., които отглеждали с любов
и внимание. Излага, че през
всичките тези 20 години е живяла с усещането, че има силна опора, а любовта на
съпруга й я вдъхновявала. Гордеела се, че децата й имат за пример такъв баща,
но за жалост малкият й син го загубил преди да е достигнал възраст, в която да
може да го възприеме, оцени и запомни, а големият се разделил с него, точно
когато му предстои да поеме пътя си в живота и има голяма нужда от бащиния
съвет и подкрепа. Посочва, че след смъртта на съпруга си загубила почва под
краката си. Всеки неин ден започва с мисълта за него, която е последвана от
силна болка при спомена, че вече го няма. Сега изпитва силен страх за своето
бъдеще и това на децата си. Изпълнена е с болезнена самота и намира смисъл да
се бори и да живее единствено и само поради отговорността и любовта към децата
си.Доколкото съпругът й е бил служител на ответника и е загубил живота си при
трудова злополука, претендира на основание чл. 78 ЗДСл ответникът да бъде
осъден да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат
от неговата смърт в размер на 113 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на смъртта до окончателното изплащане на сумата, претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ- Н.А.ЗА П., чрез процесуален представител М.И.Ф.,
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва събитието, при което е
починал съпругът на ищцата, да е признато за трудова злополука, като в тази
връзка излага, че по делото не са представени доказателства за влизането в сила
на разпореждане № 21601/16.03.2018 г. на НОИ, ТП - София град. Евентуално
оспорва претендираното обезщетение по размер, като моли съдът да вземе предвид
при определянето на обезщетението както принципа на справедливостта, така и
изплатените вече на ищцата обезщетение за трудова злополука и наследствената
пенсия по см. на чл. 11 от Кодекса за социално осигуряване КСО/, както и
сумите, изплатени по сключените, в изпълнение на чл. 15 от Закона за Н.А.ЗА П.
/ЗНАП/, договори за застраховане на служителите на НАП - срещу злополука и
застраховка „Живот“. Оспорва претенцията за лихва върху претендираното
обезщетение.
Съдът,
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
С исковата молба са представени препис-извлечение от акт за смърт №0024/14.01.2018г.,
издаден от СО-Район Витоша, съобщение за смърт и епикриза, издадена на
12.01.2018г. от ВМА-МБАЛ София; удостоверение за наследници, изх. № РВТ18-УГ01
-692/18.01.2018г., издадено от СО-Район Витоша; удостоверение за сключен
граждански брак, с които се установява активната легитимация на ищцата.
С представените с исковата молба писмени
доказателства-заповед №147/20.02.2014г. за назначаване на съпруга на ищцата на
длъжност „старши инспектор по приходите“ в отдел „Оперативни дейности“ при
дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП и извлечение от служебната му книжка;
служебна бележка, изх. № 1-277/12.06.2018г., издадена от НАП- се установява, че
към момента на настъпване на застрахователното събитие - „смърт вследствие на
злополука“ - 12.01.2018г., съпругът на ищцата е заемал длъжност „началник отдел
„Оперативни дейности“, дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП.
С удостоверение от 31.01.2018г. по ДП № 513 ЗМК
350/17г. по описа на СДВР/пр.пр. 28491/17г. по описа на СГП, издадено от
гл.разследващ полицай при СДВР се установява, че извършителя за смъртта на Иво
Стаменов не е установен.
От разпореждане №21601/16.03.2018г. на длъжностно лице
при НОИ, ТП-София- град и протокол №21/27.02.2018г. за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, станала на 18.12.2017г. се установява,
че злополуката се приема за трудова злополука по см. на чл.55, ал.2 от КСО.
По възражението на ответника, че събитието, при което е починал съпругът на ищцата,
не е трудова злополука, тъй като не са представени доказателства за влизането в
сила на разпореждане № 21601/16.03.2018 г. на НОИ, ТП - София град, ищцата е
представила ново копие от разпореждането(на л.41 от делото) с изрично
отбелязване, че същото е влязло в сила на 04.04.2018г., което отбелязване не е
оспорено от ответника.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелката М.П.С., близка приятелка на семейството на ищцата, твърди, че
са били прекрасно и хармонично семейство, опора един за друг. Ищцата тежко
преживяла смъртта на съпруга си, буквално се сринала, приемала лекарства, все
още много страдала. Оплаквала се от безсъние.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правна
квалификация чл. 78, ал. 1 ЗДСл.
Според чл. 78, ал. 1 от ЗДСл за вреди от
трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна
неработоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител, съответната
администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът по
назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им.
Ищцата извежда правото си да получи
обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 18.12.2017 г. смърт на съпруга й, призната за трудова злополука при изпълнение на задълженията си по
служебно правоотношение. Следователно, фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя, която има обективен характер по силата на
горецитираната норма, предполага наличие на валидно служебно правоотношение
между страните по делото, претърпяна смърт на държавния служител, причинна връзка между злополуката и твърдените
вредите.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ищцата е да установи осъществяване на всеки от елементите на фактическия състав
по чл. 78 от ЗДСл.
Видно от
описаните по-горе събрани по делото доказателства, фактическия състав в
настоящия случай е налице.
Съгласно разпоредбата на обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съобразявайки установените по делото обстоятелства, че
към датата на инцидента ищцата и починалия й съпруг са
били сплотено семейство, същият й е бил
опора, като тя е останала вдовица в активна жизнена възраст, житейско необоримото обстоятелство, че тежка е
загубата на съпруг в ранна възраст и в разцвета на брачните отношения съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените
неимуществени вреди възлиза на 113 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Върху главницата от 113 000 лева се дължи лихва от датата на настъпване на смъртта-12.01.2018г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото и релевираното в тази насока
искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по
делото разноски- в размер на 6 000лв. за адв. възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и
държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на
4 520лв. По аргумент от разпоредбата на чл. 84, ал.
1, т. 1 ГПК следва да се приеме, че държавата и държавните учреждения са
освободени от държавна такса само когато предмет на спора са публични
държавни вземания и права върху вещи - публична държавна собственост. След като
държавата и държавните учреждения не са освободени от заплащането на държавна
такса в случаите, когато са ищци по дела с предмет частни държавни вземания, то
следва да се приеме, че дължат такси и в случаите, когато са ответници по
дължимо от тях частно парично вземане, какъвто е настоящият случай.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Н.А.ЗА П., чрез процесуален
представител М.И.Ф., съгласно пълномощно № 578 от 14.06.2017 г., с адрес: 1000 София, бул. ********да заплати на Т.Д.Д.-С., с ЕГН : ********** ***, със съдебен
адрес ***. чрез адв.Е.И. от САК, по иск с правно основание чл.78 от ЗДСл. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 113 000 лв. /сто и тринадесет
хиляди лева/, заедно със
законната лихва върху тази сума от 12.01.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и сторените по делото разноски в размер на 6 000 лв.(шест хиляди лева).
ОСЪЖДА Н.А.ЗА П., чрез процесуален
представител М.И.Ф., съгласно пълномощно № 578 от 14.06.2017 г., с адрес: 1000 София, бул. ********да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 4 520лв.(четири хиляди петстотин и двадесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: