Р Е Ш Е Н И Е

№  37/ 07.02.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 10.12.2013 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ        

ЧЛЕНОВЕ:  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

           РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 618 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от М.С.П., чрез процесуални представители, срещу решение № 468/20.05.2013год. по т.д. № 2714/2012год. по описа на ВОС, с което е отхвърлен  предявеният от въззивника иск срещу Б.Н.С. за заплащане на сумата 110 000евро, представляваща дължима сума по ЗЗ, издаден на 26.06.2009год. в гр. София, с падеж 05.11.2009год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба-05.11.2012год. до окончателното й изплащане, както и искове с правно основание чл.59 и чл.86 ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 110 000евро, представляваща предадена на ответника сума  съгласно разписка от 26.06.2009год., ведно със законната лихва върху сумата: Осъдил е въззивницата да заплати на въззиваемия сумата от 14 250 лв. разноски на осн. Чл.78 ал.3 от ГПК.

 Счита обжалваното решение за  неправилно- поради  противоречие с материалния закон и поради необоснованост, и   моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен, както е предявен.

В с.з. въззивникът чрез процесуалните си представители поддържа жалбата и моли за уважаване на същатата,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото за всички инстанции, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Б.Н.С., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция и излага съображения за това излага в писмени бележки.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В исковата молба на М. С.П. се излага, че на 26.06.2009год. предала в държане на ответника сумата от 110 000евро. За обезпечаване връщането на сумата ответника Б.Н.С. издал запис на заповед с дата на издаване 26.06.2009год. и падеж 05.11.2009год.  За предаването на сумата ответника е издал разписка от 26.09.2009год. Сумата не е върната, поради което предявява иска за осъждане на ответника за заплащането й на ищцата, като поемател по Записа на заповед. В евентуалност, предявява иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД и връщане на сумата на  това основание.

Ответникът чрез писмени отговори на процесуален представител, оспорва основателността на исковете. Относно главния иск  който се основава на ЗЗ твърди, че ищецът трябва да установи действителното правно отношение, на което почива претенцията му.  Счита, че тежестта за доказване на каузалната сделка и на произхождащото от нея вземане е на кредитора по менителночното отношение. Относно евентуалния иск-счита същия за недопустим, тъй като следва да се разгледа по общия ред.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Представен е Запис на заповед с дата на издаване -26.юни 2009год.,  с падеж 5 ноември 2009год., с място на издаване и място на плащане гр.София, според който Б.Н.С. в качеството си на управител на „Н.”ООД  се е  задължил да заплати неотменимо и безусловно на М.С.П. сумата от 110 000 евро. Представена е и Разписка от 26.06.2009год. в която Б.Н.С. в същото си качество удостоверява, че е получил сумата от 110 000евро от М.С.П.. Представена е нотариална покана от 26.20.2012год., с която ищцата кани ответника в едноседмичен срок да заплати сумата по процесния ЗЗ. Във връзка с направено оспорване авторството на представена разписка от 26.06.2009 год., съдът е допуснал съдебно-почеркова експертиза, според неоспореното заключение на която, положените подписи са изпълнени от Б.Н.С..

Относно пасивната легитимация на ответника: Въпреки че не се оспорва същата, съдът счита по повод на изводите на окръжния съд, че следва да отбележи следното:

Както се посочи, ответника е издал и подписал  ЗЗ и разписката,  в качеството си на управител на „Н.”***. Към датата на издаване на ЗЗ дружеството се представлява само заедно от двамата управители-ответника и В.Д.С.. Следователно, отвеникът е подписал ЗЗ от името на дружеството, без да има представителна власт за това. А според чл.462 ТЗ, който подпише менителница, без да има представителна власт, се задължава лично по менителницата. Предвид изложеното, ответникът се явява надлежна страна по иска.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:

  Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която обикновено е свързана с каузално правоотношение. За да е действителна обаче, не е необходимо тя да има непременно основание и това е едно от малките изключения от правилото в гражданското право, че имуществените размествания трябва да имат основание. Абстрактният характер на сделката означава, че задължението на длъжника по записа на заповед не е обусловено от съществуването на някаква причина. Задължението на издателя на записа на заповед произтича не от наличието на някакъв договор, а от самото му едностранно волеизявление за задължаване. Ето защо, не е необходимо посочване в записа на причина, поради която издателят се е задължил да заплати сумата по нея на поемателя. Записът на заповед е ценна книга, което означава, че той материализира в себе си самото право да се иска плащане.

Кредиторът няма задължение да доказва каузално правоотношение, от което да произтича правото му да получи плащане. Записът на заповед е за  него едновременно и основание, и доказателство. Ценната книга води до разместване на доказателствената тежест и длъжникът по нея е този, който следва да докаже наличието на каузално правоотношение и възраженията си, свързани с него. В случая длъжникът не само че не сочи и установява връзка с каузално правоотношение, по което е изпълнил задължението си,  а твърди, че ищцата е следвало да изложи обстоятелствата по каузалната сделка. Следователно в процеса е останало недоказано каузалното правоотношение между страните. Но настоящият съдебен състав счита, че липсата на основание по каузална сделка не прави ценната книга, в случая - записа на заповед, нищожна. Самото едностранно задължаване на издателя, материализирано в ценната книга, дава право на поемателя да иска плащане и задължава издателя да го извърши.

Ищецът няма задължение да доказва съществуването на каузалното отношение. Обратно, след като длъжникът е издател на ценната книга, с подписване на записа на заповед той потвърждава съществуването на поетото задължение. За оборване на това обстоятелство, именно в негов интерес, респективно в тежест е да докаже каузалното правоотношение, което издадения ЗЗ гарантира, както и че е изправна страна по него.

Исковете са основателни и следва да се уважат.

ОС-Варна е достигнал до обратни правни изводи и краен резултат, предвид което решението му се отменя изцяло и вместо него въззивният съд постановява друго, с което уважава иска, ведно с присъждане на направените от ищеца съдебни разноски за държавна такса за двете инстанции, съответно – 8605,65 лв за първа инстанция по т.д. №2714/12 г. на ВОС и 4302,82лв. –за въззивната инстанция. Пред настоящата инстанция са представени два договора за правна помощ -за всяка инстанция, включващи адвокатски хонорар от по 14 000 лв, като съдът счита, че тези разноски не следва да се присъждат, поради следното: От една страна, договорът удостоверяващ извършени разноски пред ОС е представен несвоевременно и само на това основание искането за разноски следва да се остави без уважение. От друга, по делото не са представени релевантни доказателства относно действителното заплащане на сумата от 14 000лв. по в.т.д. № 618/2013год. на ВАпС. Това е така, тъй като не е представен договор за правна помощ между ищцата и процесуалния представител, по утвърдения от МФ образец, който би могъл да бъде доказателство за договорено възнаграждение,  начин на плащане, респективно и като доказателство за заплащане в брой на определена сума, при отразяване, че сумата е заплатена, съответно получена в брой.

Предвид изложеното съдът счита, че искането за присъждане на сумата от 14 000лв.-извършени разноски за процесуална защита по в.т.д. № 618/2013год. на ВАпС, следва да се остави без уважение.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение  № 468/20.05.2013год. по т.д. № 2714/2012год. по описа на Окръжен съд-Варна, ТО изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Б.Н.С. ЕГН  **********,*** да заплати на М.С.П. ЕГН**********,*** да заплати сумата от 110 000евро, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 26.06.2009год. в гр. София, с падеж 05.11.2009год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба-05.11.2012год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Б.Н.С. ЕГН  **********,*** да заплати на М.С.П. ЕГН**********,*** сумата 12 908,47лв. /дванадесет хиляди деветстотин и осем лева/, представляваща направени разноски за заплатена държавна такса за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.