№ 22029
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110108638 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца „ЮтеКредит България“ ЕООД срещу ответника С. В. С.,
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 , пр.1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които има издадена заповед за изпълнение от 05.08.2024г. по
ч.гр.дело № 44156/2024г. по описа на СРС, 81 състав: сумата 1 128,06 лева,
представляваща главница по Договор за кредит № L315997 от 15.02.2023г., ведно със
законна лихва за период от 19.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата 52,62 лева,
представляваща договорна лихва за период от 17.10.2023г. до 06.12.2023г., сумата
313,88 лева, представляваща мораторна лихва за период от 17.10.2023г. до 16.07.2024г.,
сумата 315,28 лева, представляваща такса начислена на 15.02.2023г.
Ищецът „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, твърди, че
вземанията произтичат от сключен по реда на ЗПФУР между страните Договор за
кредит № L315997 от 15.02.2023г., по силата на който на ответника му бил отпуснат
кредит в размер на 1500 лв. с краен срок на договора - 17.02.2025г. Поддържа, че
ответникът е извършил плащания в общ размер 827 лв. В допълнение посочва, че за
ползването на предоставената сума по сключения договор между страните, ответникът
дължи и договорна лихва в определен размер, както и обезщетение за забава в случай
на просрочие на дължимите плащания. Претендира се и такса за разглеждане в размер
на 315,28 лв., също предвидена между страните и дължима към момента на
подписване на договора, касаеща дължима оценка на кредитоспособността на
потребителя. Твърди, че считано от 06.12.2023г. цялото непогасено задължение по
процесния договор е обявено за предсрочно изискуемо. Моли за уважаване на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът С. В. С. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационни
1
отношения с ищеца. Позовава се на нищожност на клаузата за заплащане на такса за
разглеждане на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Твърди, че таксата несъмнено съставлява
разход по кредита, който следва да е включен в ГПР. Развива аргументи, че договорът
за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на разпоредбата на чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.чл. 79, ал. 1, във вр.
чл. 240 ЗЗД, вр.чл. 6 ЗПФУР, в тежест на ищеца бе при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на облигационно правоотношение между него и
кредитополучателя по силата на сключен договор за предоставяне на кредит от
разстояние, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума; размера
на претендираните вземания за главница и лихва /поотделно/.
По делото е представен Договор за кредит № L315997 от 15.02.2023г., между
„ЮтеКредит България“ ЕООД в качеството на заемодател и С. В. С. качеството на
заемател, по силата на който е предоставен заем в размер на 1500 лева, който е
следвало да се върне разсрочено на 24 месечни погасителни вноски, двадесет и три от
тях в размер от 96,37 лева и последната от тях в размер от 97,64 лева, като във всяка
вноска е включена част от дължимата главница, лихва и такса за разглеждане на
кредита. Крайният срок на договора е 17.02.2025г., поради което същият е настъпил
към датата на устните състезания по делото, който факт следва да бъде съобразен на
осн. чл. 235 ГПК. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 22 % и годишен
процент на разходите в размер на 56,30 %.
Според договора, Таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на
индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, Приложение към
индивидуалния договор за кредит. Размерът на Таксата за разглеждане е посочен в
индивидуалния договор за кредит. За да се избегнат всички съмнения, Таксата за
разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на Кредита,
така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. В
случаите, когато Клиентът избере плащането на Договорно възнаграждение,
последният не е длъжен да заплати Таксата за разглеждане и лихвите.
По делото се установява още, че ответникът е усвоил изцяло сумата от 1500
лева, което намира подкрепа в представеното и неоспорено платежно нареждане от
15.02.2023г. (л. 60). Ето защо при съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че страните са били в облигационни
отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от
изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са
императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
2
намира, че по отношение на уговорените такси е налице нарушаване на императивни
норми на ЗЗП, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребител. Според договора таксата за
разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като
същата бива възстановена от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план, Приложение към индивидуалния договор за кредит. Размерът на
Таксата за разглеждане е посочен в индивидуалния договор за кредит. За да се
избегнат всички съмнения, Таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на
предсрочно погасяване на Кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на
договора по каквато и да е причина. В случаите, когато Клиентът избере плащането на
Договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати Таксата за
разглеждане и лихвите. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Така формулирани, разпоредбите на чл. договора
противоречат на посочената норма на закона – чл.10а ЗПК, което означава, че са
неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелстват кредитора, като
предвиждат получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано
изпълнението на насрещно задължение. Във всички случаи вземането за тази такса ще
възникне в сферата на кредитора/ без да е ясно дали ще се предостави насрещна
услуга/. Тя затова е уговорена на същата дата на която е сключен договора за кредит и
представлява сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено,на равни
части, заедно с всяка погасителна вноска.
В случая следва да се приложи чл. 21, ал. 1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Настоящата инстанция намира, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от
посочената разпоредба. В т. 9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът
следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
В случая в формално е уговорена таксата за разглеждане, но СРС намира, че
фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна
печалба на кредитора. Това е така, доколкото таксата се начислява без да е в
изпълнение на каквото и да е услуга от кредитодателя. В конкретния случай реално е
уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е
печалба за кредитора.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в
конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и сумата от 445,13 лева.
Следователно годишният лихвен процент няма да е 22 %, както е записано, а следва да
е по-голяма число, ако в него участва и посоченото вземане, формално уговорено като
3
неустойка. Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен
лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи
и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и
сумата от 445,13 лева, изразена като процент. Доколкото това не е сторено, следва да
се приеме, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит
не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3,
буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да
се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. Или иначе казано грешно посочен ГПР води до
нищожност на договора и връщане само на чистата стойност. По изложените
съображения, доколкото са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, целият
договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл. 22 ЗПК.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита - в процесния
случай 1500 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно потребителят в случая не дължи на заемодателя суми за
договорна лихва, такса за разглеждана и и мораторна лихва, поради нищожността на
сключения договор.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по
чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по
предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно
обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от
страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК./ Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр.д.№ 3855 по описа за 2021 г.на ВКС, IV Г.О.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла
на чл. 26, ал. 4 ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер
на договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е
клаузата за уговорената неустойка, представляваща по съществото си договорна лихва,
невключена в ГЛП и ГПР.
Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
4
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на
дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би
способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и
доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо
потребителя, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да
използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за
недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от
националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици.
/ в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349,
т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26
март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17,
EU:C:2019:250/.
Доколкото в настоящия случай се претендира сумата от 1128,06 лева –главница,
именно до този размер искът следва да бъде уважен, а останалите искове следва да
бъдат отхвърлени по посочените по-горе съображения.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца съобразно уважената част от исковете
се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на
сумата 382,06 лева, представляваща държавна такса, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото,
така и в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното
производство доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски – 53,43 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има правно на разноски, но
доколкото е представляван от назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че С. В. С., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 1
128,06 лева, представляваща главница по Договор за кредит № L315997 от
15.02.2023г., ведно със законна лихва за период от 19.07.2024г. до изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение от 05.08.2024г. по ч.гр.дело №
44156/2024г. по описа на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 52,62 лева,
представляваща договорна лихва за период от 17.10.2023г. до 06.12.2023г., иска за
сумата 313,88 лева, представляваща мораторна лихва за период от 17.10.2023г. до
16.07.2024г., както и иска за сумата 315,28 лева, представляваща такса начислена на
15.02.2023г.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. В. С., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 53,43 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
44156/2024г. по описа на СРС, 81 състав, както и сумата от 382,06 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6