Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./06.11.2019г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от съдия С.Сандева к.адм.д. № 527/2019 год. по описа на АдмС –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на В.А.Д. ***
срещу решение № 261/01.07.2019г., постановено по н.а.х.д. № 616/2019г. по описа
на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено НП № 19-0851-000266/11.03.2019г.
на началник група към ОДМВР - Добрич, сектор „Пътна полиция“, с което на
основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, като се иска същото да бъде отменено
и да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени обжалваното НП.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по
нея.
Представителят на ДОП счита, че касационната жалба е
неоснователна, а решението на ДРС е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, тя е и основателна, макар и не по изложените в нея съображения.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил НП № 19-0851-000266/11.03.2019г., с което на основание
чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП на В.А.Д. е наложена глоба в размер на 500 лева за
това, че на 05.12.2018г., около 14, 41 часа, в с.Стефаново на ул. „Първа“ № 64,
управлява товарен автомобил ВОЛВО ФХ 12 с рег.№ ТХ4647ХН, като не спазва пътен
знак „В-18“ (забранено е влизането на ППС с размери, маса и натоварване над
означените), съставляващо нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. За да постанови
този резултат, съдът е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на АУАН и НП, които да ограничават правото на защита на
нарушителя, както и че от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин, че с деянието си той е осъществил състав на
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което правилно и
законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност
по реда на чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Така постановеното решение е неправилно.
Видно от данните по цялата административнонаказателна
преписка, както и от допълнително събраните в хода на съдебното производство
материали по проект за „Организация на движението на тежкотоварни автомобили в
с.Стефаново, общ. Добричка“, поставеният в с. Стефаново знак, за който се
твърди, че не е спазен от водача на товарния автомобил, е пътен знак В4 с
поставена под него цифра „5“, който въвежда забрана за влизането на товарни
автомобили над 5 тона. Вместо това в АУАН и НП е посочено, че Д. управлява
товарен автомобил, като не спазва пътен знак В18. При положение че никъде в
кориците на делото не съществуват данни, които да установяват, че
непосредствено пред процесния участък от пътя е имало поставен пътен знак В18,
не е ясно защо наказващият орган е приел, че жалбоподателят не е съобразил
поведението си точно с този знак. Действително и двата знака (В4 и В18) са от
една и съща група и имат забранителен характер, но се разграничават по своите
символи и обхват на действие, изисквайки различно по вид поведение от
участниците в движението по пътя. Пътен знак В4 забранява влизането на товарни автомобили,
докато пътен знак В18 забранява влизането на ППС с маса, с товар, по – голяма
от означената, т.е. той има по-широко приложно поле и обхваща по-голям кръг от
задължени лица, тъй като забраната в него се отнася за всички ППС с маса, с
товар, по-голяма от означената, а не само за товарните автомобили, както е при
знак В4. Вярно е, че разпоредбата на чл.48, ал.1 от ППЗДвП и идентичната й
разпоредба на чл.66, ал.2 от Наредба № 18/23.07.2001г. за сигнализацията на
пътищата с пътни знаци допускат възможността под символа в пътен знак В4 с
число да се укаже масата в тонове, като в този случай забраната се отнася само
за превозни средства или състав от ППС, чиято маса с товар надвишава указаното
число, какъвто е и настоящият случай, но това не означава, че може да се
постави знак за равенство между двата знака В4 и В18, които си остават самостоятелни
и независими един от друг пътни знаци със специфични характеристики и правно
действие. Затова, като е вменил на касатора нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП
поради неспазване на пътен знак В18, а не на пътен знак В4, наказващият орган е
допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до необоснованост на
фактическите му констатации и недоказаност на обвинението, което е абсолютно
основание за отмяна на процесното НП.
Като е приел обратното и е потвърдил обжалваното НП, без
да вземе предвид несъответствието между посочения от наказващия орган и
действително поставения на място пътен знак, районният съд е постановил един
неправилен съдебен акт, който е в противоречие с процесуалния и материалния
закон. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго по същество, с което да се отмени процесното НП.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, във вр.
чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 261/01.07.2019
г., постановено по н.а.х.д. № 616/2019г. по описа на Районен съд – Добрич, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №
19-0851-000266/11.03.2019г. на началник група към ОДМВР – Добрич, сектор „Пътна
полиция“, с което на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП на В.А.Д., с ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за извършено
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: