Решение по дело №176/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.  чл.285 ЗИНЗС.    

Образувано  по касационна  жалба на  * Л.С.М.,***  против  РЕШЕНИЕ  №406/29.11.2023г., постановено  по  адм. дело  №469/2023г.  на   Административен съд Враца.  В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и несправедливо и се прави  искане за преразглеждане на иска за обезщетение и да се приеме, че има нарушение на чл.3 ЗИНЗС. Твърди се, че са нарушени правата му, като лице изтърпяващо  наказание,  причинено му е **, като при постъпването в затвора не е имал такова. Иска се ГДИН да му заплати  обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева.

В  с.з.  Л.М. поддържа жалбата. Моли за решение, с което се отмени първото решение и се осъди ответника да заплати обезщетение за това, че не е успял да защити здравето му и да го лекува. *****************************. Представено  е в с.з. и допълнение към жалбата от страна на М.,с изложени  възражения във вр. с лечението на лицето.  

Ответникът -  Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"  в представен по делото от процесуалния си представител * Г.Х. писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана и като такава да се отхвърли. Моли решението да се потвърди, като правилно и законосъобразно.             

Представителят на  ОП - Враца, прокурор Лалов  дава  заключение за оставяне в сила на решението, като правилно, обосновано и законосъобразно.   

В настоящото производство от страна на касатора в с.з. са представени писмени доказателства.

Административен съд  Враца, в настоящия касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1   АПК, и  от надлежна страна, поради което  е процесуално допустима. Разгледана по  същество е неоснователна.

С  обжалваното решение №406/29.11.2023г., постановено  по  адм. дело  №469/2023г. на Административен съд Враца, едноличен състав е отхвърлен предявения от Л.С.М.,***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, произтичащи от бездействие на администрацията на *********************************************************************************.

Настоящият касационен състав намира оспореното решение  за правилно и  изцяло  съобразено  с  материалния  закон и при правилно приложение на действащите правни норми. Не  са  налице  сочените от касатора  нарушения  за неговата отмяна. Споделят се изцяло изводите на първоинстанционният съд, въз основа на които е формиран извод за неоснователност на исковата претенция на касатора. Изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно съдът е изтълкувал  разпоредбите на закона, отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца  в депозираната от него искова молба.

При анализ на  събраните  писмени и гласни доказателства, вкл. и назначената и изслушана съдебно медицинска експертиза правилно е прието, че  не се установява  незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника във вр. с  медицинското обслужване на  * М.. Споделят се и изводите, че  ответникът с предприетите от него действия по осигуряване на медицински грижи на ищеца - ************, е изпълнил свое законово задължение по упражняване ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена.  От страна на ответника е реализирано дължимото поведение, вкл. и в съответствие с чл.3 ЗИНЗС-осигурено е медицинско обслужване на ищеца, предоставени са му медицински грижи и медицинска помощ и няма данни да не е изпълнил медицински предписания за лечение на ищеца, различно от проведеното такова. Макар и да са доказани твърденията на ищеца, че за претендирания исков период е страдал от **, то не се установява същото да е причинено от неизпълнение на задълженията на администрацията на затвора. В случая не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на органа по изпълнение на наказанията, които да са основание за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск и не са осъществени елементите от фактическия  състав по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Предпоставките за основателността на иска не са доказани в тяхната кумулативна даденост, поради което и правилно е отхвърлен искът. Изведените  правни изводи  на  съда  в тази насока са  правилни и съобразени с доказателствата по делото, същите се споделят и от настоящата  инстанция. 

Възражението на касатора, че не му е осигурено медицинско обслужване и грижи  е неоснователно. Видно от събраните  по делото доказателства такова е било оказано на ищеца, същия е ходил на *********. Възражението, че е получил *** в затвора е също недоказано  и не се подкрепя от доказателствата. Това е видно и  от назначената съдебно медицинска експертиза. Неоснователни и не се споделят и останалите възражения на касатора.  Представените в с.з. писмени доказателства от страна на касатора също не водят до извод за уважаване на иска.

Решението е правилно и в  частта на разноските.

При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с процесуалния и материалния закон, съдът не намира основания извън посочените в касационната жалба, които да сочат на неговата отмяна. Решението е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби, което го прави валидно, допустимо и материалнозаконосъобразно. Касационната жалба е неоснователна  и  следва  да  се  остави  без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК  касационен състав  на  Административен съд  Враца,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ  В СИЛА  изцяло Решение №406/29.11.2023г.,  постановено  по  адм. дело  №469/2023г.  на  Административен съд  Враца.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.