РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
гр. Пловдив, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.
и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА касационно
АНД № 3514 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера
на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба предявена от ТД на НАП гр. Пловдив, чрез юрисконсулт
В.З., против Решение № 1734/30.09.2019 г. на Пловдивския районен съд,
постановено по АНД № 5148/2019 г. по описа на същия съд, отменящо Наказателно постановление /НП/ № 418781-F442018/14.03.2019 г. на
Директора на Дирекция „Обжалване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „ДАУН
17” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя С.И.П., на основание чл. 180, ал. 2, във връзка с чл. 180, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 3 930,58 лева, за нарушение по чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във вр.
с чл. 119 от ЗДДС, вр. с чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Иска се решението на ПРС да бъде отменено и да
бъде потвърдено изцяло издаденото НП.
3. Ответникът по
касационната жалба – „ДАУН 17” ООД, в писмен отговор счита касационната жалба
за неоснователна.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е основателна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. С процесното наказателно постановление, както
вече бе казано, на основание чл. 180, ал. 2, във връзка
с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, на „ДАУН 17” ООД, е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 930,58
лева, за нарушение по чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във вр.
с чл. 119 от ЗДДС, вр. с чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС. За така констатираното нарушение е съставен АУАН № F442018/12.11.2018 г.,
въз основа на който е издадено и самото НП.
7.
Описанието на извършеното нарушение в НП се свежда до следното:
При извършена проверка в ТД на НАП - Пловдив, документирана с Протокол
№ **********/23.08.2018 г. е установено, че за периода от 01.07.2018 г. -
05.08.2018 г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.
96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. /50 821.85/, формиран от
ресторантьорство. Обектът, от който се осъществява дейността е бистро „Диамант
2“, намиращ се на адрес гр. Созопол, плаж „Хармани“.
За задълженото лице (ЗЛ) са били налице основания за задължителна
регистрация по чл. 96 от ЗДДС. Съгласно действащия чл. 96, ал. 1, изречение
второ от ЗДДС, когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде
заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. ЗЛ е
следвало да подаде Заявление за регистрация по чл. 96 от ЗДДС в срок до 13.08.2018 г. /тъй като 11 и
12.08.2018 г. са почивни дни/. Същото е подадено на 14.08.2018 г. с вх. № 303911801668699/14.08.2018
г. ДЗЛ е регистрирано по ЗДДС считано от 05.09.2018 г. - датата на връчване на
Акт за регистрация № 160421801736360/23.08.2018 г.
В случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но
не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък
за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от
датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от
органите по приходите.
За периода от 05.08.2018 г. /19.48 часа/ до 31.08.2018 г. „ДАУН -17“ ООД с ЕИК ********* има реализирани
облагаеми доставки в размер на 23 583.48 лв. Неначисленият ДДС е в размер на 3
930.58 лв.
Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС
за извършените от него облагаеми доставки за периода 05.08.2018 г. - 31.08.2018 г. като на основание чл. 112, ал.1 от ППЗДДС
състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези
доставки за данъчния период и го включи в дневника за продажби за месец 08.2018 г. и включи размера на данъка в
справката-декларация за данъчен период м.08.2018
г., като справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в
ТД на НАП – Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен
период, а именно: до 14.09.2018 г.
включително.
Нарушението е установено на 21.08.2018 г. в ТД на НАП – Пловдив при
извършена проверка за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол № **********/23.08.2018
г. Размерът на неначисления ДДС е определен с протокол № **********/01.11.2018
г.
7. За да отмени атакуваното НП, районният съд е приел следното от прана
страна:
В АУАН и НП е прието, че в случаите, когато ДЗЛ е било длъжно, но не е
подало заявление за регистрация в срок, то дължи данък за извършените от него
облагаеми доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от
датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите. Респективно е прието, че лицето е следвало да начисли ДДС
и за периода 05.08.2018 г. - 31.08.2018 г., предшестващ регистрацията по ЗДДС. Както
в АУАН, така и в НП липсва посочване обаче на правното основание, конкретна
правна норма, по силата на която ДЗЛ е дължало да начисли ДДС и за период
предшестващ регистрацията по ЗДДС, доколкото по общите правила начисляване на
ДДС се дължи след датата на регистрация.
Този начин на описание на нарушението, според районния съд се намира в
съществено противоречие с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН изискващи, както
в АУАН, така и в НП да бъдат посочени времето, мястото, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
нарушените правни норми.
ІV. За правото:
10. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е
постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени
мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен акт. Фактите
по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно
приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
11. Нито в ЗДДС, нито в който и да било друг
данъчен закон е предвидена възможност в случаите, когато ДЗЛ
е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, същото да дължи
данък за извършените от него облагаеми доставки, с които надхвърля облагаемия
оборот от 50 000 лв., от датата, на
която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по
приходите. Нормите на данъчното законодателство са
императивни и тяхното прилагане не зависи от волята или усмотрението на
органите по приходите, още по малко същите разполагат с правомощие да
„дописват“ закона.
Прилагането на подобен подход от страна на приходна
администрация граничи с административен произвол, доколкото въпреки
задължението за точно и еднакво прилагане на законите (принцип на „Законност“
залегнал в чл. 2 от ДОПК),
осъществяват своята дейност в противоречие с тях.
Според чл. 110, ал. 3 от ДОПК, проверката е
съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното
и осигурителното законодателство, т.е. това в никакъв случай не е производство,
в което единствената цел на органите на приходна администрация е да намерят
някакъв формален повод, предположение или безпринципно смешение при тълкуването
на отделни правни норми, за да установят „административно нарушение“. В
конкретния казус е сторено именно това. Очевидно подходът на приходната
администрация изключва съвкупната преценка на всички събрани в хода на проверката
доказателства и прилагане на относимите в случая правни норми. Ако такава
преценка бе направена и законът бе приложен така както е разписан, несъмнено
органите по приходите биха стигнали до извода, че в случая макар и заявлението
за регистрация по ЗДДС да е подадено с един ден закъснение, това не води до
осъществяване на състав на административно нарушение по чл. 180, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от ЗДДС.
Според чл. 180, ал. 1, изр. първо от закона регистрирано
лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон
срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. Съответно в ал. 2 от същия
законов текст е предвидено, че алинея 1 се прилага и когато лицето не е
начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон в срок.
Доколкото в настоящия казус размерът на
имуществената санкция е обвързана с размера на неначисления ДДС, то без
всякакво съмнение относно неговото определяне приложение следва да намери чл.
102, ал. 3, т. 1 от закона, според който:
За определяне на данъчните задължения на
лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за
регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него
облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е
изискуем от получателя за периода от
изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация,
ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.
Както вече бе казано, заявлението за
регистрация по ЗДДС е следвало да бъде подадено в срок до 13.08.2018 г.,
съответно акта за регистрация е следвало да бъде издаден най-късно до
27.08.2018 г. включително, съобразно сроковете по чл. 101 от ЗДДС. В случая,
същото е подадено на 14.08.2018 г. с вх. № 303911801668699/14.08.2018 г. като
актът за регистрация (№ 160421801736360) е издаден на 23.08.2018 г., т.е. преди
27.08.2018 г. - датата, на която изтича срока, в който е следвало да бъде
издаден актът за регистрация, ако заявлението беше подадено на 13.08.2018 г. (а
не на 14.08.2018 г.).
Крайният извод на съда е, че подаването на
заявление с един ден закъснение, не е довело до неначисляване на ДДС.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При
постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1734/30.09.2019 г. на Пловдивския районен съд,
постановено по АНД № 5148/2019 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.