Р Е Ш Е Н И Е
№ ..............................
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-В въззивен
състав, в закрито заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА М. - ТОНЕВА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното
от младши съдия Малоселска ч.гр.дело № 5611 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „З.к.Л.И.“ АД, чрез юрк. М., срещу
постановление по изпълнително дело № 20207880400533 по описа на ЧСИ М.К.,
обективирано в съобщение, изх. № 8219/21.10.2020 г., с което е оставено без
уважение възражението срещу приети по делото разноски за адвокатския хонорар,
заплатен от взискателя на процесуалния му представител, както и срещу размера
на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, начислена по делото.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното постановление е неправилно. Развива
съображения, че за дължима в производството следва да се приеме сумата от 200
лева – разноски за възнаграждение за процесуално представителство на взискателя
по делото.
По отношение на начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
възразява, че следва да бъде в по-нисък размер без в същата да се включва
адвокатския хонорар, заплатен от взискателя.
Претендират се разноски за настоящото производство.
Постъпило е възражение по жалбата от страна на взискателя, чрез адв. В.
Вълкова, с което същата се оспорва с твърдения за неоснователност и
неподкрепеност на жалбата с фактически и правни доводи. Оспорва доводите на
жалбоподателя, че делото не се отличавало нито с фактическа, нито с правна
сложност. Длъжникът по делото бил застраховател, който не предприел действия по
доброволно заплащане а дължимите суми, поради което взсиактелят без
квалифицираното съдействие на адвокат не би могъл да получи желания резултат.
Сумите били събрани след срока за доброволно изпълнение и в резултат от поисканите
от взискателя изпълнителни действия – запор на банкови сметки. Договореното и
заплатено възнаграждение на адвоката на взискателя било не само за образуване,
а и за водене на делото. Била депозирана допълнителна молба, с която се
посочили изпълнителните способи. В заключение се обобщава, че адвокатското
възнаграждение било съобразено с предвиденото в чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не следва да
бъде намалявано от съда.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ М.К.излага
съображения за неоснователност на жалбата. По делото били наложени запори, а
сумата постъпила по сметка на съдебния изпълнител след връчване на поканата за
доброволно изпълнение. Взискателят представил договор за правна защита и
съдействие, удостоверяващ извършването на разхода, като адвокатското
възнаграждение било дори под минимума по наредбата. Адвокатът на взискателя
положил труд и усилия, била оказана адекватна правна помощ за събиране на вземането.
Освен това разходът бил извършен, което предполагало възстановяване на
разходите в пълен размер. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и намиращите се в кориците на изпълнителното дело
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Изпълнително дело № 20207880400533 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 в регистъра
на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба, за която се
сочи, че е подадена от В.В.В.от АК- Русе, като довереник на Е.И.Й., чрез адв. В.В.О.,
САК, срещу „ЗК Л.И.“ АД, с която е поискано започване на принудително
изпълнение. С молбата се сочи, че се прилага изпълнителен лист, издаден по
гр.д. № 2102/2019 г. по описа на СГС, 23 състав, както и доказателства за
извършени разноски. Поискано е изпращане на покана за доброволно изпълнени и в
случай че длъжникът не плати в срока за доброволно изпълнение, да се пристъпи
към събиране на вземането по принудителен ред, без в молбата да са посочени
конкретни изпълнителни способи или да е възложено по реда на чл. 18 ЗЧСИ
органът по изпълнението да определи същите. Молбата е подписана от адв. Вълков.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени
изпълнителен лист от 15.09.2020 г., издаден по посоченото в молбата гражданско
дело, пълномощно, с което Е.И.Й., действаща чрез адв. О. е упълномощила адв. В.В., като помежду им е
сключен и договор за правна защита и съдействие, с предмет оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по образувано
изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист. Договореното и заплатено в брой възнаграждение
е в размер на 1303,75 лева, съгласно записаното в договора.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 29.09.2020 г. от длъжника покана за
доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното
дело възлиза в общ размер на 22 301.55 лева, от които 16 000 лева
– главница, със законна лихва в размер на 3208.89 лева за периода 22.10.2018 г. – 13.10.2020 г.,1303.75
лева – разноски по изпълнителното дело, 1788.91 лева – такси по Тарифата
към ЗЧСИ. С поканата на длъжника се дава двуседмичен срок да изпълни доброволно
задължението си, като му е съобщено, че съдебният изпълнител ще пристъпи към
принудително събиране на вземането след изтичане на указания срок.
По делото е изготвено постановление от 29.09.2020 г., от което се
установява, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена в размер на 1736,42 лева с
ДДС.
На 14.10.2020 г. по делото е постъпила молба от взискателя, чрез неговия
процесуален представител, с която е поискано от съдебния изпълнител да запорира
всички банкови сметки на длъжника в посочените в молбата търговски банки, в
това число и тези в „Юробанк България“ АД.
На същата дата – 14.10.2020 г. от адв. Вълков, като пълномощник на
взискателя, е постъпила още една молба – да се направи подробна справка на
длъжника за наличие на банкови сметки.
На 01.10.2020 г. по изпълнителното дело е подадено възражение от страна
на длъжника срещу приетите в производството от съдебния изпълнител разноски,
срещу което възражение е депозирано становище от страна на взискателя.
На 20.11.2020 г. органът по изпълнението е изпратил до банките съобщения
за вдигане на наложените запори.
С писмо, постъпило в служба „Регистратура“ на СГС на 17.05.2021 г. ЧСИК.информира
съда, че на 19.11.2020 г. по делото е постъпила дължимата сума в размер на
23029,84 лева от запор, наложен в „Юробанк България“ АД.
Въз основа на горните фактически
констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК
/двуседмичен, съгласно действащата към момента на постановяване на подлежащия
на обжалване акт на съдебния изпълнител/ от легитимирано лице и е насочена срещу
действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи
правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната,
разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо
право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното
производство. След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си
преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав
приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направени разноски
от взискателя.
По отношение на релевираното възражение за недължимост на разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя за разликата над сумата от 200 лева, настоящият
състав на съда намира следното:
С т. 1 на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК
е възприето становището, че когато адвокатското възнаграждение е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. Такъв е и конкретният случай – договорът съдържа
изявление на страните, че възнаграждението е изплатено изцяло преди подписване
на същия, за което обстоятелство договорът служи като разписка за получените от
адвоката суми.
По процесното изпълнително дело първоначално претендираните разноски за
заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение са в размер на 1303,75 лева.
С депозиране на жалбата срещу отказа на
съдебния изпълнител да намали разноските, длъжникът по изпълнителното дело цели
намаляването им до сумата от 200 лв., като счита, че само тази сума е дължима
по посочените във въззивната жалба съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая изпълнителното дело не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като
се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правна и фактическа сложност на делото.
В конкретния случай се установява, че първоначалната молба, по силата на
която е инициирано изпълнителното производство, е била нередовна. От самото
съдържание на молбата се установява, че е подадена от взискателя, който се
представлява от един адвокат, който обаче е намерил за необходимо да упълномощи
друг адвокат, последният, за да представлява взискателя в изпълнителното
производство. Така очертания начин на представляване не е недопустим от гледна
точка на действащото законодателство. В кориците на изпълнителното дело,
макар препис от същото
да е изискан за целите на настоящото производство повторно от съдебния
изпълнител /с оглед констатирани от съда непълноти/, липсва представено
пълномощно в полза на адв. Ортакчиев да представлява Е.И.Й. в това число и да
разполага с представителна власт да упълномощава други адвокати. Ето защо ЧСИК.е
следвало да провери това обстоятелство и да даде на страната указания, за да се
увери, че производството е надлежно образувано, като в този случай важат
правилата на чл. 129 ГПК.
На следващо място, подадената молба за образуване на изпълнителното дело
е била нередовна и с оглед изискването на чл. 426, ал. 2 ГПК – молбата следва
да съдържа посочване на способа за изпълнение. Съдебният изпълнител има
процесуалното задължение да следи за редовността на молбата, с която е сезиран,
а в случай че същата не е редовна, да даде указания на взискателя за тяхното
отстраняване отново по реда на чл. 129 ГПК, като предостави срок за това. В
конкретния случай в молбата си взискателят, чрез процесуалния му представител,
не е посочил способ за изпълнение, с оглед което и молбата за образуване на
делото е била нередовна към момента на нейното депозиране, доколкото със същата
съдебният изпълнител не е и овластен да определя сам способа на изпълнение,
каквато възможност се предоставя на взискателя по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
Предвид изложеното и доколкото по делото не са били давани указания за
отстраняване на нередовностите по молбата за образуване на делото, с молбата от
14.10.2020 г., с която е поискано налагане на запор на вземания по банкови
сметки, взискателят е отстранил тази нередовност на първоначалната молба /макар
и без указания от страна на органа по изпълнението/. Следователно нередовно
извършеното действие следва да се счита
поправено от момента на извършването му, т.е. следва да се приеме, по арг. от
чл. 129, ал. 5 ГПК, че молбата за образуване на изпълнителното дело към момента
на депозирането й е съдържала именно този способ за изпълнение.
Ето защо и според настоящия състав на съда освен молбата за образуване на
изпълнителното дело, поправена с молбата от 14.10.2020 г., с която е сезиран
частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е
извършил други действия, насочени към
удовлетворяване на процесното вземане.
За пълнота на изложението следва само да се отбележи, че депозирането в
един и същи ден на молби с различно съдържание относно исканията към съдебния
изпълнител – да проучи банковите сметки на длъжника и да наложи запори в
конкретни банки, посочени в другата молба, не обуславя нито множественост на извършените
действия по представителство на взискателя по делото, нито пък повишава
фактическата и правна сложност на конкретния случай, както се твърди във
възражението срещу жалбата, подадено от взискателя чрез процесуалния му
представител.
Ето защо основателни в тази връзка се явяват доводите на жалбоподателя,
че от страна на процесуалния представител на взискателя не са извършени други
действия освен депозирането на бланкетна молба за образуване на изпълнителното
дело, поправена впоследствие с молбата от 14.10.2020 г., в която е посочен
изпълнителен способ.
При отчитане на принципа на диспозитивното начало и при съобразяване на
спецификите на конкретното производство и на проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния
обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния
представител на взискателя, респ. необходимостта
от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки
предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното
развитие на същото, съдът намира, че дължимо в случая е възнаграждението по т. 1
на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева за подаване на молба за образуване
на изпълнително дело, доколкото към този момент взискателят е следвало да
посочи способ, който съдебният изпълнител да приложи при пристъпване на
събиране на вземането по принудителен ред. Останалата част от хонорара следва
да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при условията
на свобода на договарянето.
Частично основателни са и оплакванията, че ЧСИ неправилно е определил
размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като по доводите,
наведени с жалбата, съставът на Софийски градски съд, приема следното:
Основателно е възражението на длъжника, че размерът на пропорционалната
такса следва да бъде изчислена като в основата се включи вземането на
взискателя съгласно издадения изпълнителен лист, ведно със законната лихва до
датата на плащането /19.11.2020 г./.При извършване на собствени изчисления чрез
онлайн лихвен калкулатор /http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/, съставът на въззивния
съд установи, че обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода
от 22.10.2018 г. до 19.11.2020 г. е в размер на 3377.78 лева.
Съставът на въззивния съд приема, че
пропорционалната такса следва да се изчислява само върху размера на присъденото
вземане по изпълнителния лист без в основата, от която същата се изчислява, да се
включват такси и разноски по самото принудително изпълнение.
В процесния случай сумата по изпълнителен лист представлява главница в
размер на 16 000 лева, ведно със законната лихва от 22.10.2018 г. до плащането,
т.е. следва да бъде добавена сумата от още 3377.78 лева или общо 19 377,78
лева. Съгласно т. 26, б. "г" от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто
за горницата над 10 000 лв.;/още 562,67 лева/, върху която следва да се начисли
20% ДДС. Като краен размер дължимата пропорционална такса е в размер на 1659,20
лева с ДДС и надвишава приетата от съдебния изпълнител съгласно приложеното в
копието на изпълнителното дело на л. 9 постановление /1736,42 лева/, с оглед
което жалбата в тази й част се явява основателна за посочената сума.
Предвид изводите, до които съдът достигна, жалбата следва да бъде
преценена като основателна, съобразно изложените по-горе съображения. Дължимите
от жалбоподателя в изпълнителното производство разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се намалят до сумата от 200 лева с ДДС, а размерът на
пропорционалната такса – до сумата от 1659,20 лева.
По разноските за настоящото
производство:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство е неоснователно независимо, че жалбата е
уважена. На първо място се касае за производство относно разноски, а от друга
страна отговорността за разноски следва да се понася от страната, срещу която е
постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикания
спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител
като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното
производство със свое поведение или действие. Ето защо взискателят не може да
носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на
съдебния изпълнител. По тези съображения съставът на съда счита, че разноски не
следва да бъдат присъждани за производство пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление, обективирано в съобщение, изх. № 8219/21.10.2020 г. по изпълнително дело № 20207880400533 по описа на частен съдебен изпълнител М.К., с
рег. № 788 в регистъра на КЧСИ, с район на действие - СГС, с което е
отказано да се намалят разноските по посоченото изпълнително дело за адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя и размера на т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските по ЗЧСИ и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА разноските по изпълнително
дело № 20207880400533 по описа на частен съдебен изпълнител М.К., с рег. № 788
в регистъра на КЧСИ, за адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя на
процесуалния му представител, от сумата в размер на 1303,75 лева до сумата от 200
лева.
НАМАЛЯВА разноските по изпълнително
дело № 20207880400533 по описа на частен съдебен изпълнител М.К., с рег. № 788
в регистъра на КЧСИ, за пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ от сумата в размер на 1736,42 лева до сумата от 1659,20 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.