Р Е
Ш Е Н
И Е № 174
гр.Сливен, 28.02.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, І – ви граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А.В.., като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 4553 по описа за
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания /главница и обезщетение за забавено изпълнение/, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника.
Правното основание на предявените искове е чл.422, вр.чл.415 ГПК и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.
Ищцовото дружество
“Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД твърди, че по ч.гр.д.№ 3699/2016 г.
на СлРС му е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Х.С.М. за заплащане
на парично вземане за доставена и консумирана питейна вода на адрес гр. С., кв.
„С. к.” бл. ., вх. -, ап. . за периода 01.11.2012 г. до 31.05.2016 г. в размер на 1992.91 лв., главница, начислена
мораторна лихва в размер на 345.34 лв., начислена към 06.07.2016 г. Длъжникът е
подал възражение против заповедта. Ищцовото дружество твърди, че задължението
на ответника – Х.С.М. е претендирана сума, която покрива разходите на „ВиК -
Сливен” ООД в качеството на ВиК оператор по доставяне и пречистване на питейна
вода до потребители.
С оглед изложеното
ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника Х.С.М. му дължи за периода от 01.11.2012 г. до
31.05.2016 г. сумата от 1992.91 лв., главница, начислена мораторна лихва в
размер на 345.34 лв., начислена към 06.07.2016 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 30.08.2016 г. до окончателното изплащане и разноски в разноски
по ч.гр.д. № 3699/2016 г. по описа на СлРС в размер на 47.77 лв. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
По делото е
постъпил отговор от ответника при условията на чл. 131 от ГПК, с който счита
иска за допустим и частично основателен. Излага съображения, че исковата сума
се дължи само за последните три години, считано от 05.11.2013 г. до 31.05.2016
г., а в останалата част иска е погасен по давност. Сочи, че до 16.03.2012 г.
целият имот е бил собственост на сина му Андрей Асенов Михайлов, прехвърлен от
него и майка му с нот. Акт № 76, т. ХІІ, от
В с.з. ищцовото дружество, редовно
призовано се представлява от адв. Р., който моли съда да уважи предявения иск.
Ответникът,
редовно призован в с.з. се явява лично и поддържа представения отговор.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество “В и К - Сливен”
ООД, в качеството му на доставчик на питейна
вода е подало на 30.08.2016 г. до Сливенски районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Х.С.М. въз основа на
извлечение от сметка за дължими суми за доставена и консумирана питейна вода за
обект: адрес гр. С., кв. „С. к.” бл. ., вх. -, ап. . за периода от 01.11.2012
г. до 31.05.2016 г.
Въз основа на заявлението на “В и К- Сливен”
ООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2437/31.08.2016 г.
против длъжника Х.С.М. по ч.гр.д.№ 3699/2016 г. на Сливенски районен съд за
следните суми: главница в размер на 1992.91 лв., главница за периода от
01.11.2012 г. до 31.05.2016 г., начислена мораторна лихва в размер на 345.34
лв., начислена към 06.07.2016 г., изтекла към 06.07.2016 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 30.08.2016 г. до окончателното й
изплащане, както и разноски в размер на 47,77
лв.
В законоустановения двуседмичен срок от
връчване на заповедта за изпълнение, длъжника Х.С.М. е подал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването /26.09.2016 г./
заявителя “ВиК - Сливен” ООД е предявил настоящия положителен установителен иск
– на 26.10.2016 г.
От издадената справка - извлечение към 30.11.2012
г. са начислени дължимите суми на ответника
като парична равностойност за периода от 01.11.2012 г. до 31.05.2016 г.,
изготвена от ищцовото дружество.
Видно
от представения нотариален акт № 76, том ХІІ, нот. дело № 3792/1997 г. по описа
на СлРС за покупко-продажба на имот, находящ се в гр. Сливен, кв. „Сини камъни”
бл. 27-В-2 ответникът Х.С.М. със съпругата си е продал срещу задължение за
издръжка и гледане на сина си Андрей Асенов Михайлов процесния апартамент на 14.10.1997 г.
Поради неизпълнение на това задължение с
Решение № 554 по гр.д. № 687/2011 г. по описа на СлРС договора посочен по-горе
е развален до размер на ½ ид.ч., т.е. ответникът е собственик на
½ ид.ч. от апартамента и консумативите за вода следва да бъдат заплатени
наполовина от него и от сина му.
Що се касае до давността наведена от
ответната страна, съдът следва аритметично да пресметне каква е стойността
която е погасена по давност и за кой период е изтекла такава.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви,
взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да
иска установяване със сила на присъдено нещо относно съществуването и
дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника, въз
основа на чл.414 от ГПК.
Разгледан по същество същият е частично
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи частично. Съображенията
за това са следните:
Предявеният положителен установителен
иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната
дължимост на сумата, за която е бил издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца - заявител, твърдящ
съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната
тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая ищцовото дружество, предвид заявения интерес да установи
обстоятелството, че ответникът е ползвал през процесния период 01.11.2012 г. до
31.05.2016 г. питейна вода и, че правилно и законосъобразно са начислени
съответните суми за нея.
Ответникът се позовава на
погасителна тригодишна давност, тъй като действително тези начисления имат
периодичен характер и за тях се прилага нормата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Следователно
тъй като това са вземания за периодични плащания за заплащане стойността за доставена
питейна вода, което задължение възниква
ежемесечно в рамките на посочения период за текущата година, както и за
вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно чл. 114 ал. 1 от ЗЗД
давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като падежа на
всяко едно от задълженията е 30 дни на съответния месец на доставката на
водата.
Следователно имайки предвид
тригодишния давностен период вземането на ищцовото дружество, съгласно ТР №
3/18.05.2012 г. на ОСГК ВКС, съобразно датата на образуване на заповедното
производство изтича на 30.08.2016 г., то давността изтича на 30.08.2013 г., но
предвид това, че периодичните плащания изискуемостта настъпва следващия
календарен месец след начисляването, то следва че давността следва да се
приложи до 30.09.2013 г., считано от 01.11.2012 г. до 30.09.2013 г.
Поради това обаче, че ответника в
отговора е записал, че иска е основателен за периода от 01.05.2013 г. до
31.05.2016 г., то съда не може служебно да се произнесе за давността по свръх искането в отговора, поради което
иска за погасяване по давност следва да се уважи частично, а именно за периода
от 01.11.2012 г. до 30.04.2013 г., а не когато давността е изтека през
останалите четири месеца, а именно 30.09.2013 г.
Ответникът тъй като е собственик
на ½ ид.ч. от недвижимия имот видно от представения нотариален акт и
съдебното решение, то макар и титуляр на партидата в ищцовото дружество, то следва
да отговаря за задълженията съответстващи на неговата идеална част от
съсобствеността, а именно на ½ ид.ч. от задълженията за периода извън
този, за който е изтекла погасителната давност.
Следователно ответника дължи на
ищцовото дружество сумата от 982.09 лв., от които 851.35 лв. главница за
ползвана и незаплатена питейна вода за процесния период, считано от 30.04.2013
г. до 31.05.2016 г. и съответната
мораторна лихва на стойност 130.47 лв.
Що се касае до изчисленията
направени за изтекла погасителна давност същите са на стойност 1141.56 лв.
главница за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2013 г. и мораторна лихва 214.60
лв. за посочения период, като въпреки, че следва да се приложи по-голяма
погасителна давност, тъй като ответникът не е направил такова възражение, то
съдът не следва служебно да се произнася за това.
С оглед изхода на процеса, съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищцовото дружество направените по дело разноски в
размер на 333.24 лв., съобразно уважената част на иска.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- СЛИВЕН” ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр.Сливен, ул. “Шести септември” № 27, със съдебен
адрес.***, чрез адв. Р.от АК – Сливен, че Х.С.М.
с ЕГН ********** *** дължи на ищцовото дружество, сумата от 851.35 лв.
/осемстотин петдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща
стойност на доставена и консумирана питейна вода, за обект, находящ се в гр.
С., кв. „С. к.” бл. ., вх. -, ап. . за периода от 30.04.2013 г. до 31.05.2016
г., ведно с мораторна лихва за забава,
изтекла към 30.08.2016 г. в размер на 130.74
лв. /сто и тридесет лева и седемдесет и четири стотинки/, ведно със
законната лихва за забава, считано от 30.08.2016 г. до окончателното й
изплащане и разноски по ч. гр. д. № 3699/2016 г. по описа на СлРС в размер на 23.88
лв. /двадесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ- СЛИВЕН” ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Сливен, ул. “Шести
септември” № 27, със съдебен адрес.***, чрез адв. Р. от АК – Сливен против Х.С.М. с ЕГН ********** ***, като
погасени по давност положителните установителни искове по чл. 422, във вр. с
чл. 415 от ГПК, в останалата им част до пълният претендиран размер от 1141.56 лв. /хиляда сто четиридесет и
един лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща главница за доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2013 г., и
мораторна лихва в размер на 214.60 лв.
/двеста и четиринадесет лева и шестдесет стотинки/, начислена към 30.08.2016 г.
ОСЪЖДА Х.С.М. с ЕГН ********** *** да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ- СЛИВЕН” ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Сливен, ул. “Шести септември”
№ 27, със съдебен адрес.***, чрез адв. Р. от АК – Сливен направените по делото
разноски в размер на 333.24 лв.
/триста тридесет и три лева и двадесет и четири стотинки/
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: