Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1765 09.07.2019
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На четиринадесети юни Година
2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка А.
като разгледа докладваното гр.д. № 6141
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД против С.М.Ч. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 723,66 лв. – неплатена главница по Договор за паричен заем № CREX-14508912/ 02.02.2017 г., сключен между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, 128,14
лв. – договорна лихва, дължима за периода 05.05.2017 г. – 05.02.2018 г., 64,36
лв. – обезщетение за забава, дължимо за периода от 06.05.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3047/2018 г. по описа на
БРС. Претендира се присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото
производство. Ищецът твърди, че на 02.02.2017 г.
между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е бил сключен договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14508912 в общ размер от
841,23 лв., включващ: 779 лв. – обща цена на стоките, която е била платена
пряко на упълномощен търговски партньор на кредитодателя, и 62,32 лв. –
застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“, платена директно
на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като заемателят се е задължил
да върне заема ведно с договорна лихва в размер на 180,84 лв., или общо 1 022,16
лв., на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на по 85,18 лв., с падеж
на първата вноска на 05.03.2017 г. и падеж на последната вноска на 05.02.2018
г. Предвид забавата на ответника за плащане на погасителни вноски, на същия е
начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка
забавена вноска в общ размер от 64,36 лв., представляваща съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска. Твърди
се, че до момента ответникът е платил обща сума в размер на 170,36 лв., с която
са погасени: 52,70 лв. – договорна лихва и 117,66 лв. - главница. На следващо
място се твърди, че с Приложение № 1/23.10.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, вземанията на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по горепосочения договор за заем са
прехвърлени на ищеца, като на ответника е било изпратено уведомление за
извършената цесия на посочения в договора негов адрес, получено на 28.10.2017
г. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с
нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са
доказателства.
Така
предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, в който се твърди, че искът е неоснователен и се
моли същият да бъде отхвърлен изцяло. Твърди се, че прехвърлянето на вземането
не е произвело действие спрямо ответника Ч., тъй като не са представени
доказателства то да е било съобщено от цедента, като съобщаването на цесията от
цесионера в случая не поражда правно действие. Твърди се също така, че липсват
доказателства цесията да е била съобщена на ответника и от цесионера, тъй като
съобщението е било получено от лице – Михайлова, за която не е ясно каква е
връзката й с Ч. и дали му е предала документите, а освен това не е ясно и какво
е било съдържанието на писмото. На следващо място се твърди, че искът е
неоснователен и поради това, че към датата на цесията ищецът не е бил
регистриран като финансова институция в БНБ. Освен това при извършената без съгласието
на ответника цесия същият е бил възпрепятстван да противопостави на
първоначалния си кредитор насрещната си претенция за надвзети суми въз основа
на клаузи, които са нищожни поради тяхната неравноправност. Особеният
представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа отговора и моли
искът да бъде отхвърлен изцяло.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представено копие на Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-14508912/02.02.2017
г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – кредитор, и С.М.Ч. – кредитополучател, при
следните параметри: обща цена на стоките – 799 лв., първоначална вноска – 20
лв., размер на кредита – 841,32 лв., месечна погасителна вноска – 85,18 лв.,
брой погасителни вноски – 12, обща стойност на плащанията (с първоначална
вноска) – 1 042,16 лв., годишен процент на разходите – 43,90 %, лихвен процент
– 36,95 %. Посочени са финансираните стоки и услуги, а именно стока - телевизор
„SANG” на стойност 799 лв. и услуга
„Сигурност на плащанията”, групова полица № 58/2008 г., с премия 62,32 лв. В
договора се съдържа и погасителен план, в който са посочени броя вноски,
падежната дата на всяка вноска, размер на вноската и размера на оставащата
главница, като е видно, че последната месечна погасителна вноска е била дължима
на 05.02.2018 г.
В условията по договора е
посочено, че предоставеният потребителски кредит ще бъде изплатен от кредитора
пряко на търговския партньор, а кредитополучателят се задължава да заплати на
кредитора погасителните вноски в указаните по-горе размер и брой. Посочено е
също така, че месечните вноски представляват изплащане на главница по кредита,
ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора. В т. 3 на условията е
уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска.
Приложен е и Сертификат № CREX-14508912 за застраховка „Защита на плащанията” със
застрахователи „Кардиф Животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общо
застраховане, клон България”, застраховано лице С.Ч. и ползващо лице „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, и застрахована стока - телевизор „Санг” с цена
799 лв., като договоът е сключен с посредничеството на „Директ Сървисис” ЕАД.
Представен е и стандартен
европейски формуляр от 02.02.2017 г. за предоставяне на информация за
потребителските кредити, но липсват доказателства той да е бил връчен на
ответника като кредитополучател.
Видно е с просто око, че
текстовете на договора за кредит, на общите условия към него и на стандартния
европейски формуляр са написани на шрифт, който е по-малък от 12.
Като доказателство по делото е
представено копие на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (продавач) и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (купувач), с който продавачът се е
задължил да прехвърля и продава всеки месец за срока на договора – 1 година
(пар. 6, ал. 1 от договора), определено портфолио от вземания, произтичащи от
зоговори за потребителски кредити, сключени от продавача с длъжници, които не
са изпълнили задълженията си по тях, а купувачът купува и придобива вземанията,
определени всеки месец в приложение № 1, срещу заплащане на покупна цена.
Представено е и извлечение от Приложение № 1/23.10.2017 г. към горепосочения
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, в което под № 421
фигурира вземане по договор № CREX-14508912/02.02.2017 г. с длъжник С.М.Ч., с общ размер на вземането 878,84 лв., включващо 723,66 лв.
– остатък от главница, 128,14 лв. – остатък договорна лихва и 27,04 лв. –
остатък лихва за просрочие. Така извършената цесия на описаните в Приложение №
1/23.10.2017 г. вземания е потвърдена от цедента с нарочно писмено потвърждение
от 23.10.2017 г., препис от което е приложен по делото.
Представено е и пълномощно №
3230/2018 с нотариална заверка на подписа от 25.01.2018 г., с което цедентът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномошил цесионера „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД да уведомява всички длъжници за сключения Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и всички допълнителни
споразумения и приложения към него, с които вземанията на дружеството се
прехвърлят на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Като доказателство по делото е
представено уведомително писмо от „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД (като
пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД) до С.М.Ч., с което същият е
уведомен, че вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД към него, произтичащи от договор за кредит CREX-14508912/02.02.2017 г., са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, както и че към 26.10.2017 г. задължението му по
договора за кредит е в общ размер на 878,84 лв., като той е поканен в 5-дневен
срок от получаване на уведомлението да погаси дължимата сума. Приложено е и
известие за доставяне на това уведомление, в което е посочено, че същото е било
получено на 28.10.2017 г. от „М.”.
По делото е назначена и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че ответникът
е платил по процесния договор за кредит две погасителни вноски – на 02.03.2017
г. е платил 85,18 лв. и на 01.04.2017 г. – 85,18 лв., или общо 170,36 лв. След
извършените погасявания неплатени са останали 10 вноски в общ размер от 851,80
лв., от които 723,66 лв. – главница и 128,14 лв. – договорна лихва. Според
вещото лице сборната лихва за забава, дължима от ответника върху неплатените
вноски по главницата за периода от изпадането в забава за плащане на
съответната вноска до 27.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението) е в размер
на 42,42 лв.
При така ангажираните от страните
доказателства, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен по следните
съображения:
На първо място съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като
всички негови елементи са изготвени на шрифт, който е по-малък от 12. Видно от съдържанието
на договора, в случая не са спазени и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т.
20 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и допълнителните разходи, а договорът не съдържа наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл.
29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на
ден, всяко от които представлява самостоятелно основание да се приеме, че
договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Поради това и
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят
би следвало да върне на кредитора само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
На
следващо място според съда по делото не се доказа ответникът да е бил уведомен,
че вземанията на кредитора му „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по сключения
между тях договор за потребителски кредит са били прехвърлени на ищцовото
дружество. В случая изпратеното до ответника уведомление е било получено на
адреса му, но не от него, а от лице с фамилно име М., като липсват данни каква
е връзката между това лице и ответника по делото и дали уведомлението е
достигнало реално до ответника. В случая не може да се приеме и че уведомлението
за цесията е било връчено на ответника с връчване на преписи от исковата молба
и приложените към нея доказателства, тъй като съдебните книжа не са получени
лично от него или от негов упълномощен представител, а от особен представител,
назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, който може да извършва съдопроизводствени действия от името на ответника, но
не и да получава материалноправни изявления, адресирани до отсъстващия ответник,
каквото изявление представлява уведомлението за цесията.
С оглед на горното
съдът намира, че цесията няма действие по отношение на ответника – длъжник по
договора за потребителски кредит, тъй като тя не му е била съобщена редовно.
Ето защо съдът счита, че ищецът не доказа качеството си на кредитор на
ответника за процесните вземания, поради което следва да се приеме, че
процесните суми не са дължими, съответно предявеният установителен иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.
Т. С. и М. Д. Д., против С.М.Ч., ЕГН **********,***, иск за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца суми по Договор за паричен заем № CREX-14508912/02.02.2017 г., сключен между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по
който са били цедирани на ищеца, а именно: 723,66
лв. (седемстотин двадесет и три лв. и шестдесет и шест ст.) – главница, 128,14
лв. (сто двадесет и осем лв. и четиринадесет ст.) – договорна лихва, дължима за
периода 05.05.2017 г. – 05.02.2018 г., 64,36 лв. (шестдесет и четири лв. и
тридесет и шест ст.) – обезщетение за забава, дължимо за периода от 06.05.2017
г. до 29.04.2018 г., както и законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.04.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са
предмет на Заповед № 1536/ 02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3047/2018 г. по описа на БРС.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА